Решение № 9408 от 20.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 11409/2023 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. К., с ЕГН [ЕГН], против решение № ППН-01-922/2020 от 27.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни. ОСЪЖДА А. Б. К., с ЕГН [ЕГН], да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 300 (триста) лева – разноски по делото. ОСЪЖДА А. Б. К., с ЕГН [ЕГН], на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, да заплати на Й. С. Л. - П., с ЕГН [ЕГН], сумата 2950 (две хиляди деветстотин и петдесет) лева - адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд. Съдия: Производството е по реда на чл.38, ал.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) въ вр. с чл.145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Б. К. против решение № ППН-01-922/2020 от 27.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Ответникът и заинтересованата страна (ЗС) В. Д. Г. чрез процесуалните си представители изразяват становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. След като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, и като взе предвид решение № 11647/28.11.2023г. по адм. д. № 1373/2023г. на Върховния административен съд, Пето отделение, съдът в настоящия състав приема следното от фактическа и правна страна. Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения за това срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред КЗЛД е било образувано по жалба с рег. № ППН-01-922/30.12.2020г., в подателят заявил, че на 15.06.2020г. лицето Н. Б. е посетила кантората на нотариус В. Г., вписана под № 612 с район на действие Районен съд (РС) – П.. По възлагане на Б. и чрез предоставяне на неоторизиран достъп до компютърна система нотариус Г. съставя Констативен протокол за съдържанието на Facebook профила „А. К.“, като почти един час нотариусът и възложителят Б. свалят съдържание от посочения профил, който съдържа снимки, лична информация за семейството и приятелите на К.. Facebook страницата „А. К.“ не е публична, а информацията, предмет на удостоверяване, е в статус „само за приятели“. В. Г. и Н. Б. не са негови приятели във Facebook и следователно единственият начин тези две лица да имат достъп до Facebook профила „А. К.“ е чрез осъществяване на неоторизиран от него достъп чрез създаване на фалшив профил „Petya“. Жалбоподателят изложил оплакване, че нотариус Г. не е предприела необходимите технически и организационни мерки за защита от неправомерен достъп на лични данни базирани онлайн или предприетите такива са явно недостатъчни. Същият поискал КЗЛД да постанови решение, с което да ангажира административно-наказателната отговорност на В. Д. Г. – нотариус, в хипотезата на чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.25ж, ал.3, чл.59, ал.1, чл.64, ал.1 във вр. с чл.84 – чл.86 ЗЗЛД. Въз основа на проучването на обстоятелствата КЗЛД приела, че жалбоподателят е физическо лице, което към дата 15.06.2020 г. използва услугите на уеб базирана платформа Facebook - безплатна онлайн социална мрежа. Същият е потребител на този сайт и притежава профил с име “А. К.“. Този профил е служебен и достъп до него имат както жалбоподателя, така и служителите от кантора “Юсаутор“ - адвокатска кантора (https: //iusauthor.com). Ответната страна е физическо лице, което към посочената дата изпълнява функциите на нотариус с район на действие района на PC - [населено място], вписана под № 612 в регистъра на Нотариалната камера. На 15.06.2020 г. в [населено място], в нотариалната кантора на ответната страна, последната е извършила нотариална услуга по молба на трето лице - Н. Б., а именно, удостоверена е част от съдържанието, налично към този момент в профил с име “А. К.“ в социалната мрежа “Ф.“, за което е съставен констативен протокол от същата дата, неразделна част от който са екранни разпечатки. Достъпът до съдържанието - предмет на нотариално удостоверяване е осъществен в 09: 00 часа от служебния компютър на ответната страна. Самият достъп до съдържанието - предмет на нотариално удостоверяване и налично към този момент в профил с име “А. К.“ в социалната мрежа “Ф.“ е осигурен на ответната страна от друг регистриран потребител на социалната мрежа “Ф.“, а именно третото лице, по молба на която се извъшва услугата - Н. Б., притежател на профил с име “Petya“, който към тази дата фигурира в приятелската листа на лицето, ползващо профила “А. К.“. Частта от съдържанието, която е обект на удостоверяване чрез снемане на екранни разпечатки най - общо включва текст - изявления на жалбоподателя и снимки, споделени от друг сайт - онлайн медия, по повод съществуващ спор между жалбоподателя и Н. Б. и неговото развитие, данни за извършени неправомерни действия от семейство Батаклиеви, коментари на снимки и клипове по повод лицето Н. Б.. Удостоверена е от нотариуса и част от съдържанието на профила на друг потребител, регистриран в социалната мрежа, с име “Н. Е.“, също от профил “Petya“, който включва снимка на част от документ, озаглавен „Въззивна жалба“, от който са видни данни за подателя на същата (А. Б. К.) - три имена и адрес, информация за обжалваната присъда (данни за делото), регистрационния номер на документа и датата на неговото постъпване в PC - П.. Към публикациите са налице съответни коментари, вкл. от профил “А. К.“. Частта от съдържанието, която обект на нотариално удостоверяване, включва и част от снимков материал, който е наличен в този профил, както и обявени житейски събития, станали на определена дата или година, като “спря цигарите“ и “роди се дете“. Частта, от съдържанието, което е обект на нотариално удостоверяване е с контролиран достъп и по — конкретно налице е опция “приятели“. Тази част от съдържанието е видима само за регистрирани фейсбук потребители, които фигурират в приятелската листа на потребител с име на профила “А. К.“, съответно с име на профила “Н. Е.“. При така установеното от фактическа страна КЗЛД взела предвид, че Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) се прилага от 25 май 2018 г. съгласно член 99, параграф 2. По силата на член 94, параграф 1 от този регламент Директива 95/46 се отменя, считано от тази дата. С обнародваните на 26.02.2019 г. изменения и допълнения в ЗЗЛД, в сила от 02.03.2019 г., са регламентирани въпросите, които изискват или позволяват приемането на правила на национално ниво, вкл. изключенията и ограничения на определени права при наличието на определени условия. Посочено е в мотивите на оспорения акт, че чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда, че за целите на регламента: “Лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице; за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по - специално чрез идентификационен номер [...] или един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, [...] идентичност; “Обработване на лични данни“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване [...]; “Администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни; когато целите и средствата на обработката се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка; “Обработващ личните данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. Изхождайки от тези определения и установените факти, КЗЛД приела, че съдържанието, което съставлява част от наличното такова в профила на жалбоподателя в социалната мрежа, съставлява информация, която попада в приложното поле на понятието “лични данни“, тъй като се касае за “информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“. Предвид на това, че са налице действия по извличане на част от информацията, в т. ч. лични данни, съдържащи се в профила на жалбоподателя в социалната мрежа и по пренасяне на същата на носител различен от носителя, в който се съдържат тези данни - уеб сайт, следва да се приеме, че тези действия се определят като обработване на лични данни, тъй като същите са предвидени като едни от възможните способи, които когато се извършват по отношение на личните данни водят до тяхната обработка. Горепосочените действия са извършени от ответната страна, в качеството й на нотариус, а не в лично качество, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя. Вземайки предвид контекста, в който е извършена процесната обработка на данните - нотариална услуга, КЗЛД приела и, че ответната страна се явява и администратор на лични данни, тъй като обработката на данните се явява като такава придадена към функционалната роля, която имат нотариусите - чл. 2, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), чл. 569 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Посочва се в мотивите на оспореното решение и, че извършените от ответната страна действия намират своята законова опора в глава петдесет и четвърта на ГПК, озаглавена “Нотариални производства“ и по - конкретно чл. 569, т. 2, чл. 570, ал. 2, чл. 571, изр. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 589, ал. 1, чл. 590, ал. 1 от ГПК и следователно се субсумират под условията, посочени в чл.6, § 1, б. „в“ и б. „д“ от Регламент (ЕО) 2016/679 (обработката на данните задължение, което се прилага спрямо администратора и при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора). В действителност, удостоверяването на копие на електронен образ на документи от нотариус е предвидено единствено в хипотезата на чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 33, ал. 1 и 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В тази хипотеза справките и удостоверенията, които освен от Агенцията по вписванията могат да се издават и от нотариус, съдържат извлечение от търговския регистър или копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията. КЗЛД отбелязала, че следва да се има предвид, че в частта от съдържанието, налично в профила на жалбоподателя в социалната мрежа “Ф.“ - обект на удостоверяване, където обективиран текст, че изобразеното съставлява частен електронен документ по смисъла на от ЗЕДЕУУ. С оглед на това, че чл. 569, т. 3 от ГПК не поставя изисквания досежно формата, следва да се приеме, че въпросното удостоверяване е отнесено в правомощията на нотариусите. Този вид документ, както и съставянето на препис от него, са процесуални институти, познати на ГПК - чл. 184 ГПК. С оглед на това, че същите са предвидени като част от нотариалните производства, съответно същите са извършени от ответната страна като нотариус, т. е., като лице, на което държавата възлага извършването на определени нотариални действия, следва извод, че извличането на част от информацията, вкл. лични данни, съдържащи се в профила на жалбоподателя в социалната мрежа и по пренасяне на същата на носител, различен от носителя, в който се съдържат тези данни - уеб сайт от ответната страна, съставляват действия по обработката на данните, които са извършени при наличието на валидно правно основание за това, а именно по чл. 6, § 1, буква в) и буква д) от Регламент (ЕО) 2016/679. На това основание следва да се приеме, че е спазен принципът на законосъобразността по чл. 5, § 1, буква а) от Регламента. За да се приеме, че е налице законосъобразност, следва да е налице преди всичко наличие на правно основание за обработване на личните данни по чл. 6 (когато се касае за обикновена категория лични данни), съответно по чл. 9 (когато се касае за специална категория лични данни) от Регламента. По тези съоражения КЗЛД приела, че жалбата се явява неоснователна, тъй като се касае за обработка на лични данни, която е извършена от ответната страна в качеството на нотариус в нарочно нотариадно производство и в пределите на неговата компетентност. Отбелязано е в мотивите на процесното решение и, че нотариалното удостоверяване на съдържанието на документ има за цел да удостовери, че към определена дата документът има точно определено съдържание. С това действие се цели да не се допуска поправка на същия предвид основните възражения на жалбоподателя. Твърденията на последния в насока въвеждане в заблуждение, чрез създаден фалшив профил от третото лице, по молба на което е съставен констативният протокол, поначало имат своя смисъл и значение, но не и в настоящото производство. Според данните по преписката, жалбоподателят е приел този потребител (независимо от това дали това действие е извършено лично от него или от служителите, на които е дал достъп и права) като “негов приятел“ и му е предоставил достъп до съдържанието на публикациите и информацията, която е със зададена опиция “приятели“. Безспорно социалните мрежи, вкл. разглежданата, дават редица възможности за лицата, които желаят да се регистрират като потребители, вкл. за предоставяне на невярна информация, за създаване профил от чуждо име, за предоставяне информация или пък такава в съответен обем, която малко или много е в състояние да създаде колебания относно лицето, което е ползвател на съответния профил, съответно за използването на тази платформа и за цели, които противоречат на законите. Тъй като не е налице механизъм, чрез който да се извършва проверка на достоверността на предоставената от даден потребител информация, социалната мрежа на свой ред предоставя редица възможности на регистрираните потребители, които се явяват средство за тяхната защита от действията на потребители, които не използват платформата по предназначение. Т. средство се явява възможността на регистрирания потребител да отклони всяка покана за приятелство, отправена до него, ако има съмнение относно притежателя на профила, вкл. да приеме потребителя за “приятел“, но да ограничи достъпа му до определена или до цялата информация, вкл. публикациите, като за целта маркира например този потребител като “познат“ в списъка си и т. н. Очевидно по отношение на лицето - притежател на профила, чрез който е достъпена частта от съдържанието, налично в профила и съответно което лице е посочило на нотариуса частта от съдържанието, чието удостоверяване се иска, не са извършвани действия по разследване, въпреки че жалбоподателят очевидно публикува и лична информация, и това лице е включено в листата на “приятелите“ и по отношение на него не са взети мерки за ограничаване на достъпа до информацията. С приемането на този потребител за приятел, жалбоподателят е дал съгласие същия да има достъп до съдържанието на публикациите, вкл. и не само да коментира същите, да ги споделя, да ги показва и т. н. Поначало създаването на “фалшив профил“, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя, с цел неговото използване за определени и противозаконни цели съставлява въпрос, който предвид нормативно определената компетентност на КЗЛД не следва да се разглежда и решава в производството. В случай, че жалбоподателят намира, че са налице такива данни, то същия следва да ги предяви спрямо ползвателя на този профил и пред съответните компетентни органи. Комисията посочила в мотивите си и, че предвид данните за съществуващи спорове между лицето - молител (за което става дума в частта от съдържанието, която е обект на извличане и пренасяне) и жалбоподателя, последният има право да е недоволен, но тъй като се касае за грешка, която е допусната от него лично или чрез служителите на кантората, отговорност не следва да се носи от ответната страна, която е извършила обработка на данните в контекста на нотариално удостоверяване на съдържание. По тези съображения и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията обявила жалбата срещу ЗС В. Г. за неоснователна. В производството пред съда не бяха установени обстоятелства, годни да обосноват различен правен извод. Както е посочено в мотивите на решение № 7068/23.11.2022г. по адм. д. № 11313/2021г. на 25 състав на съда, процесното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.38, ал.3 ЗЗЛД. Видно от приетия и неоспорен по делото Протокол № 31/21.07.2021г., КЗЛД в качеството си на колегиален орган, е постановила оспорения акт при наличие на необходимия кворум и мнозинство, съгласно чл.8, ал.6 и ал.7 от действащия към датата на издаване на административния акт Правилник за дейността на КЗЛД и нейната администрация. Актът е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Както е посочено в същите мотиви, които съдът в настоящия състав споделя, процесното решение е в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Определение на понятието „лични данни“, към времето на обработването им – м. юни 2020г., е дадено в разпоредбата на чл.4, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 според която норма това е всяка информация свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Обработване на лични данни по смисъла на Регламента (чл.4, §2) означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В релевантния период условията за допустимост при обработване на личните данни са изрично регламентирани в чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно тази разпоредба обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от условията, изрично и изчерпателно посочени в б. „а“ – „е“: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. В случая ЗС В. Г., в качеството й на нотариус, е съставила Констативен протокол (КП) относно част от съдържанието на Facebook профил на „А. К.“ към 15.06.2020г., на основание чл.488а ГПК (стар, отм. ДВ, бр.59/2007г., сега чл.593 ГПК). Неразделна част от КП са разпечатани и заверени относно идентичност на съдържанието страници от Facebook профил „А. К.“ съответно от 25 май 2020г., 21 април 2020г., 20 април 2020г., 23 февруари 2020г., 19 февруари 2020г., 15 февруари 2020г., 14 февруари 2020г., както и от Facebook профил „Н. Е.“ от 15 февруари 2020г. При това законосъобразен е изводът на административния орган, че личните данни на жалбоподателя К., налични във Facebook профила „А. К.“, са били законосъобразно обработени, на основание чл.6, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679. В случая обработването на личните данни е извършено в рамките на нотариално производство по смисъла на чл.569, т.2 и т.3 ГПК за удостоверяване на съдържанието на частен документ и за явяване на лице пред нотариуса за извършване на действия пред него. Законът – чл.576 ГПК, определя кои нотариални удостоверявания са нищожни, като процесното не е сред тях, тъй като е от изрично регламентираните в чл.569 и при извършването му не е бил нарушен чл.578, ал.4 ГПК относно личното явяване на лицето, по чиято инициатива е осъществено нотариалното действие. Законосъобразен е и изводът на Комисията, че удостовереното от нотариуса съдържание на Facebook профила „А. К.“ към 15.06.2020г., представлява частен електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) 910/2014) във вр. с чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Според определението, дадено в чл.3 от Регламент (ЕС) 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗННД, нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в закона нотариални действия. Именно такова, предвидено в закона нотариално действие по удостоверяване съдържанието на частен електронен документ е извършила ЗС В. Г., в качеството и на нотариус, вписан в Регистъра на Нотариалната камара по чл.5 ЗННД. Заверяването е извършено по устна молба на трето лице, съгласно чл.571 ГПК, като за явяването на лицето и извършените пред нотариуса действия е съставен КП от 15.06.2020г. в съответствие с чл.593 ГПК. Следователно, при обработване на личните данни на жалбоподателя, чрез извличане от уебсайт Facebook, ЗС не е нарушила принципите, регламентирани в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително принципа за законосъобразност и добросъвестност, тъй като в случая обработването на личните данни е било необходимо при упражняването на официални правомощия, предоставени със закон на администратора. Както е посочено в същите мотиви, които настоящият състав споделя, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че лицето Н. Б., по чието искане е било извършено нотариалното действие, е осъществило неоторизиран достъп до Facebook профила „А. К.“, което е довело и до незаконосъобразно обработване на личните му данни от ЗС. По същество не е спорен фактът, че потребителят „Petya“ чрез който е достъпен профилът „А. К.“ във Facebook е фигурирал в листата на „приятелите“. Следователно, достъпът до този профил е бил оторизиран. Ирелевантно за спора е обстоятелството дали К. лично е приел „Petya“ за „приятел“ във Facebook или това е било сторено от някое от множеството (според жалбоподателя) лица, които са имали право да администрират профила „А. К.“. Facebooк е уебсайт, най-голямата безплатна онлайн социална мрежа в света, предлагана на над 110 езика, включително и на български. Потребителите на социалната мрежа се групират по географско положение, месторабота, учебни заведения, интереси и др. п. Всеки потребител избира каква информация да въведе за себе си, както и какви групи или личности могат да имат достъп до нея. Комуникацията между потребителите в мрежата се осъществява по много начини, включително изпращане на лични съобщения, покани за участия в мероприятия, споделяне на снимки, текст, хипервръзки, видеооткъси („клипове“), създаване и участие в групи по интереси, сравнение на резултатите от тестове, участие в различни игри. В случая по отношение на Facebook профила „А. К.“ жалбоподателят излага разнопосочни и противоречащи си твърдения: че е негов; че не е негов, но съдържа негови лични данни; че е служебен и чрез него се осъществява консултиране на клиенти, както и е ползван като част от политически кампании). Независимо от това обаче, безспорен е фактът, че профилът „Petya“ е бил в приятелската листа на „А. К.“ и чрез него е бил осъществен оторизиран достъп до съдържанието на Facebook профила. Както беше отбелязано, всеки потребител сам определя каква информация да включва неговият профил и кой може да има достъп до нея. С решение № 11647/28.11.2023г. по адм. д. № 1373/2023г. на Върховния административен съд, Пето отделение е указано при новото разглеждане на делото съдът да изложи мотиви относно съответствие на акта с процесуалните норми, приложимите материално правни норми и целта на закона, предвид оплакванията на жалбоподателя, свързани с прилагането на чл.59 и чл.64 ЗЗЛД вр. чл.45 ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни при извършеното обработване на личните данни на К. в процесната хипотеза на нотариално удостоверяване в контекста на действащите норми на ЗЗЛД и ОРЗД. Установява се от представените Вътрешни правила за защита на личните данни (политики), декларации на служител и протокол за оценка на въздействието на регистър „Клиенти“ в кантората на ЗС, че същата като администратор е предприела необходимите мерки, от които е видно, че когато има вероятност определен вид обработване, по-специално това при което се използват нови технологии и предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, да доведе до висок риск за правата и свободите на физическите лица, преди да бъде извършено обработването, администраторът на лични данни извършва оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на личните данни; тази оценка съдържа най-малко общо описание на предвидените операции по обработване, оценка на рисковете за правата и свободите на субектите на данните, мерките, предвидени за справяне с тези рискове, гаранции, мерки за сигурност и механизми за гарантиране на защитата на личните данни и за доказване на съответствие с правилата на тази глава, като се вземат предвид правата и законните интереси на субектите на данните и другите засегнати лица. Видно от същите писмени доказателства, ЗС като администратор на лични данни, като отчита естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица, прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с този закон. Когато това е пропорционално на дейностите по обработване, мерките по включват прилагане от администратора на подходящи политики за защита на данните. Чрез прилаганите мерки администраторът осигурява защита на личните данни на етапа на проектирането, като отчита достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхвата, контекста и целите на обработването на лични данни, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица при обработването. Мерките са съобразени с изискванията на чл. 45 ЗЗЛД, а именно: личните данни се обработват законосъобразно и добросъвестно; събират се за конкретни, изрично указани и законни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели; са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват; са точни и при необходимост са поддържани в актуален вид; предприемат се всички необходими мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват; съхраняват се във вид, който позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват; обработват се по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки. Същите се планират към момента на определяне на средствата за обработването на лични данни и се прилагат при самото обработване. Чрез тези мерки администраторът гарантира, че по подразбиране се обработват само лични данни, които са необходими за всяка конкретна цел на обработването. Това задължение се отнася до обема на събраните лични данни, степента на обработването, срока на съхраняването им и тяхната достъпност. Чрез тези мерки се гарантира, че по подразбиране без намеса от страна на физическото лице личните данни не са достъпни за неограничен брой физически лица. По делото са изслушани показанията на свидетеля Н. А. Б., които съдът в настоящия състав възприема като обективни, безпротиворечиви и съответни на обстоятелствата по делото, но намира, че не изясняват нови релевантни за спора факти. Свидетелката посочва, че има приключили дела с жалбоподателя А. К.. Тъй като семейството й има бизнес в [населено място], където е позиционирана нотариус Г., често са там цялото семейство. С нотариус Г. свидетелката се срещала по служебни въпроси, когато имала необходимост от нотариални услуги. Тъй като с А. К. имат дела, не едно, приключили вече, той в публичното пространство неведнъж си е позволявал да обижда свидетелката и семейството й. И тъй като той във Ф. клевети семейството на свидетелката, тя посетила нотариус Г., тъй като искала да завери нотариално съдържание на фейсбук страници. Нещо, което свидетелката правила неведнъж. Правила го и в [населено място] също, при друг нотариус. Направила заверка на съдържание на Ф.. Правила също и страници, заверка на съдържания в интернет сайтове с негова публикация, от негово име. При съставяне на протокола присъствали свидетелката и нотариус Г.. Трети външни лица, служители на кантората нямало. Свидетелката отишла в кантората на нотариус Г. и й обяснила какво иска да направи. Тя й дала достъп до компютър, който е в кантората. Нотариус Г. седнала на компютъра. Там тя си написала данните, които трябва, пароли и каквото е необходимо, и след това вече позволила свидетелката да седне на компютъра и да влезе във Ф. страницата. Свидетелката си въвела юзернейм, имейла и паролата, така че да влезе в страницата. Нотариусът не видяла паролата и юзернейма, с която достъпва. Свидетелката използвала профил, който употребявала по онова време, тъй като той бил със служебна цел. Не искала страниците, които свидетелката управлява във Ф., да са вързани към нейния личен и затова имала профил, който беше с името Petya, който се управлявал. Ф. не задължава лицата да бъдат със собствените имена, да слагат снимки и т. н. Всичко това е лично волеизявление. Ф. не задължава потребителите да си влизат в профилите с личните имена. Нотариус Г. попитала защо е тази разлика между имената на свидетелката и на профила и тя обяснила същото - че профилът е с такава цел. Той е на свидетелката. Тя изпратила покана на А. К. на този профил, която той приел. През 2020 година той бил по медиите, свързано с дело за А., което водел за дупките по пътя и тогава с него си писали във тази връзка. В този профила, който отворили на А. К., нямало данни за имейл адрес, ЕГН, три имена на някои от лицата. Няма такива и под снимките, които заверявали. Нямало телефон, който да свързва по някакъв начин профила и това, че същият принадлежи на А. К.. В този период, малко преди това, той бил кандидат за кмет. Профилът му бил публичен. Имало много, свързано с политическата му дейност - както снимки така и много постове, свързани с политическата дейност, която извършвал по това време и много хора имали достъп до него. И приятели на свидетелката са били приятели във времето с неговия профил. Тя видяла тези снимки, нейни приятели също са ги виждали. Още повече, че Ф. позволява една снимка да се копира и да се препрати и изпрати, щом е публикувана от дадено лице. Тъй че, ако някой си е публикувал снимка във Ф., то той се е съгласил с това и е запознат явно с възможността тази снимка да се копира и препраща, и изпраща. Ф. това не го забранява по никакъв начин. Напротив, потребителите - свидетелката също, тъй като в града, в който живее, семейството й е познато и нейни снимки също са използвани под редица статии и постове и това са снимки, които тя самата публикувала във Ф.. След като приключили с информацията за констативния протокол, нотариус Г. казала на свидетелката да излезе от този профил, да затвори страницата и после тя седнала и заключила компютъра. След това досъставили протокола и свидетелката се подписала. Констативнияг протокол е представян в съда, тъй като целта била за използване в съдебни заседания. Свидетелката го предавала и в съда в [населено място], и явно присъства и в книжата тук, за трети други лица не знае. П., че нотариусът го е представила в съда. Свидетелката е създала профил във Ф. „Petya“ за служебни цели. Във Ф. всеки може да се кръщава, както иска. Самият А. К. в своя Ф. се е кръщавал с: Х. Геройски, К. А., А. К. и т. н. Свидетелката влязла с профил „Petya“, чиято покана за приятелство изпратила на А. К. и той я е приел. Тоест, той сам й е дал достъп до неговия профил. В делата, които водили с А. К., например имало свидетел, който се казваше А. Т.. Същият твърдял, че е клиент на А. К. и той го познава от няколко месеца. С този профил свидетелката успяла да докаже в съда, че А. Т. всъщност е познат на А. К. от много години чрез снимки, които той е публикувал още 2010 година. По същия начин в профила на А. К. се съдържали коментари и обиди за свидетелката и семейството й. Този протокол тя използвала за завеждане на дело за клевета срещу А. К. в Пловдивския районен съд. Делата са приключили и А. К. е оправдан. По изложените по-горе съображения и като прецени изцяло законосъобразността на оспорения акт на основание чл.168, ал.1 АПК, съдът в настоящия състав приема, че решението е издадено от компетентен орган в установената форма; при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и то е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 и ал.4 АПК следва да бъдат уважени исканията на ответника за юрисконсултско възнаграждение и на ЗС за възнаграждение за адвокат при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л.84 от делото). Съгласно чл.38, ал.2 от същия закон, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, в съответствие с чл.8, ал.3 и чл.7, ал.9 от тази наредба, възнаграждението възлиза на 1250 лв. Подлежат на възстановяване и разноските за процесуално представителство по адм. д. № 11313/2021г. на 25 състав на съда и по адм. д. № 1373/2023г. на Върховния административен съд, в общ размер 1700лв. Юрисконсултското възнаграждение за КЗЛД съдът определя на по 100 лeва за всяка инстанция, или 300 лв. общо, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. К., с ЕГН [ЕГН], против решение № ППН-01-922/2020 от 27.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни. ОСЪЖДА А. Б. К., с ЕГН [ЕГН], да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 300 (триста) лева – разноски по делото. ОСЪЖДА А. Б. К., с ЕГН [ЕГН], на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, да заплати на Й. С. Л. - П., с ЕГН [ЕГН], сумата 2950 (две хиляди деветстотин и петдесет) лева - адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд. Съдия: РЕШИ: