Решение № 3709 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 679/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по „ касационна жалба “ на „Пиф-76” ЕООД, ЕИК 205112069, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 4, ап. 10 представлявано от Р. Н. Р. - управител „ срещу Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. на Директор на дирекция „Оперативни дейности – ГДФК в ЦУ на НАП“ относно ЗППАМ № 101-ФК/07.05.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП “. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" (ГДФК) ЦУ на НАП, се представлява от главен юрисконсулт Св. С., която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по мотиви, различни от изложените. От фактическа страна по делото се установява следното: На 01.04.2024 г. в 11: 10 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин детски стоки, находящ се на адрес гр. Русе, [улица], стопанисван от „ПИФ-76" ЕООД, ЕИК 205112069, е установено, че търговецът като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин със стационарен търговски обект не е издал фискална касова бележка от наличното работещо в обекта фискално устройство. При извършена контролна покупка на 01.04.2024 г. от орган по приходите на 1 бр. детска играчка на стойност 3, 20 лева, при заплащане на сумата в брой на място в обекта от органа по приходите в 11: 03 часа не е издаден фискален касов бон от наличното работещо и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, модел TREMOL ZM-KL-V2 с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 50149187. Същото се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на фискалното устройство за дата 01.04.2024 г. Установено е още, че фискалното устройство изостава с 60 минути от астрономическото време. По този начин дружеството е нарушило чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Във връзка с установеното нарушение, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК при ЦУ на НАП е издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 101-ФК/07.05.2024 г., с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква А и чл. 187, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект магазин детски стоки, находящ се на адрес гр. Русе, [улица] забрана за достъп до него за срок от един месец. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 22.05.2024 г. Обжалвана е по административен ред и е потвърдена изцяло с Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. на директора на ГДФК при ЦУ на НАП, като решението е връчено на 31.07.2024 г. на дружеството. Недоволно от така постановеното решение, дружеството (чрез своя управител) оспорва същото с жалба с вх. № 16604/15.08.2024 г. по деловодния регистър на ТД на НАП Варна, офис Русе с доводи, че постановеното Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. е неправилно. Твърди се, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административния акт страда от порок във формата по причина, че в нея не са изложени никакви конкретни мотиви защото възпроизвеждането на текстовете от закона не изпълнява изискването за мотивираност на административния акт. Изложени са подробни теоретични мотиви относно характера на ПАМ и необходимостта от тяхното налагане. Твърди се нарушение на принципа на съразмерността, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. Релевира се възражение, че предвид характера на установеното нарушение – неиздаване на фискален бон – прилагането на постановената ПАМ не води до преустановяване на бъдещи административни нарушения. Посочени са негативните правни последици настъпващи в патримониума на търговеца жалбоподател. Сочи се, че избрания срок от един месец не е съобразен с тежестта на нарушението. Посочена и практика на Съда на Европейския съюз, като са изложени подробни теоретични разсъждения в тази връзка. Посочено е, че за нарушението вече е наложена и платена имуществена санкция от 2 000 лева, което според жалбоподателя прави кумулирането на ПАМ и наказанието непропорционално, както е посочено и в европейската съдебна практика. Направен е извод, че това е „ нарушение на правото на пропорционалност, заложено в законодателството на ЕС “. В заключение е посочено, че заповедта е необоснована, непропорционална и в противоречие със законовите изисквания и практиката на Съда на ЕС. Иска се от съда да отмени решението и да отмени процесната ЗНПАМ. Принципно, жалбата е идентична с тази, с която е сезиран директорът на дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК, ЦУ на НАП. Задължително следва да се посочи, че в жалбата нито веднъж не е отбелязано, че установеното нарушение е повторно. Съдът е установил нередовност в сезиращата го жалба - съгласно чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 2 от ДОПК в жалбата следва да се посочи акта, срещу който същата се подава. Налице е противоречие в съдържанието на жалбата относно нейния предмет, поради което с разпореждане [номер]/ 29.08.2024 г. е оставил жалбата без движение и е дал указание на жалбоподателя да посочи писмено кой е акта, който обжалва и в какво се състои неговото искане до съда в тази връзка. В указания от съда срок е постъпило Уточнение с вх. № 4088/ 04.09.2024 г., подписано от управителя на дружеството, в което изрично е посочено, че се обжалва Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. на директора на ГДФК при ЦУ на НАП, с което е потвърдена процесната ЗНПАМ. Към уточнението е представено доказателство, че жалбата е подадена в срок – на 14.08.2024 г. чрез куриер. При така направеното уточнение настоящия съд е достигнал до извод, че жалбата е недопустима за разглеждане и е прекратил производството по делото с Определение № 2600/11.09.2024 г. След проведен инстанционен контрол, с Определение № 11405/23.10.2024 г., постановено по адм. д. № 10112/2024 г., състав на Осмо отделение, ВАС е отменил прекратителното определение на първоинстанционния съд и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивната част на определението изрично е посочено, че предмет на обжалване е ЗНПАМ № 101-ФК/07.05.2024 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК при ЦУ на НАП. С Определение № 3373/21.11.2024 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване между тях. С молба с вх. № 5425/02.12.2024 г. жалбоподателят е направил изявление, че не желае събирането на други доказателства по делото, както и че желае делото да се гледа в негово отсъствие за насроченото за 10.12.2024 г. съдебно заседание. При така установените факти и обстоятелства, съдът формира следните правни изводи: Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Предмет на оспорването съгласно Определение № 11405/23.10.2024 г., постановено по адм. д. № 10112/2024 г. на ВАС е ЗНПАМ № 101-ФК/07.05.2024 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква А от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка Запечатване на търговски обект – магазин детски стоки, находящ се на адрес гр. Русе, [улица], стопанисван от „ПИФ-76" ЕООД, ЕИК 205112069 и забрана за достъп до него за срок от един месец на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗДДС Не се спори между страните, че посочения магазин е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Няма спор и относно компетентността на административния орган, издал ЗНПАМ с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от съдържащата се в приложената към делото административна преписка Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т, 1 от Закона за Националната агенция за приходите; чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС; чл. 28 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти с нефтен произход и чл. 81, ал. 1 от АПК, директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки "Запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Следователно, обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия. Спазена е предвидената в закона писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Според жалбоподателя, административният орган не е изложил мотиви, тъй като само е преповторил норми от закона и те не са съотнесени към реалната фактическа обстановка. Съдът не е съгласен с релевираното възражение. Фактът, че изложените мотиви не съвпадат с защитната теза на жалбоподателя не води до извод, че такива липсват. Отделно от това, доколко същите са съответни фактическата обстановка е въпрос на материална законосъобразност, а не на нарушение на формата. В жалбата, с която съдът е сезиран, е направено категорично изявление, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение а административнопроизводствените правила като въведеното твърдение е бланкетно и не е посочено в какво се изразяват тези нарушения. В хода на провеждания контрол за законосъобразност съдът не установи подобни нарушения от страна на административния орган, като са спазени правилата относно издаването на заповедта. Не е спорно правото на органите по приходите да извършват проверки относно приложението на данъчното и осигурителното законодателство. Извършваните в хода на проверките действия (на основание чл. 110, ал. 4 от ДОПК) от посочените контролни органи и установените от тях резултати са надлежно документирани с протокол, съгласно изискването на чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от протокол за извършена проверка серия АА, бланков № 0146157/01.04.2024 г. по отношение на които е направено изрично позоваване в разглежданата ЗНПАМ. Органът по приходите е съобразил факта и относно наличност на повторност на нарушението – така с Наказателно постановление № 720370-F18829/22.08.2023 г. същият административен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК при ЦУ на НАП, е санкционирал дружеството за същото нарушение, при което е установено, че търговецът не е издал фискален бон за покупка на стойност 3, 85 лева. Жалбоподателят не ангажира доказателства и по същество ни оспорва установената фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на атакуваната ЗНПАМ, както и в посочения протокол за извършена проверка. В проведеното по делото единствено съдебно заседание на 10.12.2024 г. процесуалният представител на ответника ангажира като доказателство Наказателно постановление № № 720370-F18829/22.08.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4 във връзка с чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 във връзка с ал. 2 на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. Нарушението се изразява в разлика между фактическата касова наличност и тази, отразена във фискалното устройство. Съдът намира, че заповедта противоречи на материалния закон по причини, различни от изложените в жалбата, както следва: С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във връзка с ал. 3 и във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Предпоставките съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС са формулирани така: Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Няма спор, че жалбоподателят е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18, съгласно който Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС При прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията Безспорно е, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18, съгласно който Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 187, ал.4, изречение последно от ЗДДС При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Макар да се установяват като налични всички предпоставки за налагане на ПАМ, атакуваната ЗНПАМ е незаконосъобразна, тъй като срокът за налагането й не е предвиден в императивна правна норма, доколкото текстът на чл. 186, ал. 1, т. 1. б. "а" от ЗДДС, изрично установява продължителността на принудителната административна мярка до 30 дни, т. е. не предвижда срок от един месец, каквото е разпореждането на административния орган. Безспорно разпореденият с процесната ЗНПАМ срок на принудителната административна мярка от един месец не съответства на срока предвиден от нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, а именно - до 30 дни, като това несъответствие на срока, предполага и незаконосъобразност на процесната заповед. Изчисляването на сроковете е уредено в чл. 60 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В този смисъл срок от 30 дни не е еквивалентен на срок от 1 месец, тъй като месеца може да има различна продължителност – 28; 29; 30 или 31 дни. При съобразяване на така посочените разпоредби се достига до извод, че максималният срок, за който може да бъде наложена тази ПАМ е 30 дни. След като законът е посочил, че ПАМ се налага за срок, изчисляван в дни, административният орган е длъжен да определя продължителност на ПАМ в дни, а не в месеци. Фактът, че е налице непрецизност в правната регламентация в чл. 187, ал. 4, изречение последно от ЗДДС, където срокът се изчислява в месеци (един месец), не е основание административният орган да определя продължителността на ПАМ в месеци. Правната норма, регламентираща срока, в който наложената ПАМ ще действа изисква той да бъде определен в дни. За да бъде едновременно удовлетворено изискването на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС в процесната заповед административният орган е следвало да определи срок от 30 дни, които отговарят на изискването при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Посочената последна правна норма регламентира специална хипотеза когато се касае за повторно нарушение, при осъществяването на която административният орган трябва да наложи ПАМ за срок от 30 дни и следва да се тълкува, че в случаите на повторно извършено нарушение, представляващо основание за налагане на ПАМ, срокът на принудителната мярка е фиксиран на 30 дни. Тази уредба на продължителността на срока на ПАМ при повторно нарушение представлява отклонение от правилото, съдържащо се в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, съобразно което продължителността на ПАМ се определя при условията на оперативна самостоятелност от компетентния административен орган, и е от 1 до 30 дни, като в случай на повторно нарушение, представляващо основание за налагане на ПАМ, се посочва задължителен срок на мярката, а именно - 30 дни. Казано по друг начин, в тези случай административният орган действа при условията на обвързана компетентности следва да определи продължителност на срока на ПАМ от 30 дни. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, а в конкретният казус следва да е точно 30 дни, съдът не може да замени волята на административния орган и вместо него да определи друг срок на предприетата ПАМ. По изложените мотиви заповедта като материално незаконосъобразна следва да се отмени. Съдът намира за необходимо да изложи мотиви, защо възприема оплакванията в сезиращата жалба за неоснователни, както следва: На първо място в жалбата системно се заобикаля факта, че установеното нарушение при проверката е повторно, която повторност се регламентира от различни правни норми и представлява специална хипотеза на налагане на ПАМ. В заповедта са изложени мотиви свързани с определяне на срока на наложената ПАМ (страница втора), които са напълно относими в тази връзка. Посочено е, че административният орган е съобразил неспазването на реда за издаване на документ за продажба, предвид повторността на деянието и други като малкият брой търговски обекти, развиващи тази дейност; специфичният вид на осъществяваната дейност, целената превенция – издаване на фискален бон за всяка продажба. Според жалбоподателя извършеното от него нарушение е в изключително нисък размер – неиздаване на документ за продажба на стойност 3, 20 лева и неотчитане на ДДС в размер на 0, 64 лева. Следва да се посочи, че предходното негово нарушение е било почти на същата стойност. Следователно, с твърдението за незначителност на деянието се установява, че жалбоподателят не съзнава нарушенията, които извършва и счита същите за пренебрежими. Оспорва се в жалбата засягането на важен държавен интерес, посочено от ответника като мотив за налагане на ПАМ. Твърди се, че засягането на бюджета чрез невнасяне ня суума в размер на 0.64 лева ДДС не обуславя засягянето на подобен интерес. Възражението не може да бъде прието за основателно. Законът не посочва цифрова граница, при която неиздаването на фискален бон е ненаказуемо. Следва да се съобрази, че ако всеки търговец разсъждава по подобен начин, ще се достигне до извод за липса на необходимост от събиране на данъци по причина, че всеки търговец субективно определя значителността и/или незначителността на реализираните от него търговски продажби. В конкретният случай, обратно на твърдението в жалбата, не е спорно доколко прилагането на ПАМ е в съответствие с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа на съразмерност, обективиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на фиксален бон. Запечатването има за цел да принуди търговеца да спазва правилата, регламентиращи фискалното отчитане на извършените от него продажби тъй като същият ще търпи ззагуби от нереализирана дейност. Неоснователно е още твърдението, че няма нужда от промяна на начина на извършване на дейността, защото нарушението е неиздаване на фиксален касов бон. Според жалбоподателя липсва необходимост от промяна в начина на дейността в обекта. Твърди още, че недопускането на подобни нарушения би се постигнало само с дисциплиниране на персонала на дружеството. Съдът счита, че запечатването на обекта би помогнало на търговеца своевременно да установи грешките в дейността си и да приеме конкретни мерки от най-различен характер, включително дисциплинарни такива при необходимост, за да организира дейността на търговското дружество по начин, който не води до нарушаване на законодателството в тази област. В конкретния случай, при доказана повторност на нарушението, не може да има нарушение на принципа на съразмерност, прокламиран в чл. 6 ал. 2 от АПК, съгласно който Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. защото в условията на повторност на нарушението, административният орган действа при обвързана компетентност. Не отговаря на действителността твърдението в жалбата, че след като нарушението е довършено към момента на констатирането му от приходните органи, то наложената ПАМ е лишена от своите функции по предустановяване и предотвратяване на административни нарушения и тя се трансформира в наказателноправна санкция. Напротив, налице са и двете ѝ функции, както по преустановяване на нарушения относно издаването на фискални бонове при продажба, така и предотвратяване на бъдещи такива под страх от административна и административнонаказателна отговорност. Това напълно съответства на целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН и на принципа на съразмерност. Чрез различни по характер твърдения, жалбоподателят се опитва да омаловажи извършеното от него нарушение установено по надлежен ред от компетентни контролни органи. За тази цел например същият твърди, че преустановяването на дейността на търговският обект води до пропуснати приходи за държавата от данъци, но всъщност на практика не може да се установи точно какви загуби понася фиска, поради факта, че безспорно е установено, че търговското дружество за втори път нарушава действащите нормативни актове относно отчитането на извършените от него продажби. На съда е служебно известно (по причина, че е член на касационен състав, разглеждащ касационно дело на дружеството), че освен това нарушение, повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, са установени и други нарушения във връзка с извършени продажби. Жалбоподателят релевира оплакване, че е лишен като търговец от доходи, които за него са единствени, защото магазинът, обект на запечатване, е закупен от дружеството чрез ипотечен банков кредит и преустановяването на дейността от него би затруднила изплащането на кредита или направо би го преустановила. По делото като доказателство е представен Договор за срочен банков кредит № 205502/23.12.2022 г. сключен между жалбоподателя и „Кей Би Си Банк България“ ЕАД за закупуване на недвижим имот представляващ кафе-бар със застроена площ 115, 83 кв. м., с адрес гр. Русе, [улица], ет. 0. Вероятно жалбоподателят има предвид, че така посоченият обект в договора, впоследствие неизвестно по какъв начин е трансформиран в магазин за детски стоки, но ако е желаел да има възможност да развива търговска дейност е следвало още при установяването на първото нарушение през 2023 г. да приведе поведението си в съответствие с изискването на закона. Съдът не е съгласен с твърдението, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона. Законодателството в тази област е създадено с цел гарантиране събирането на дължимите данъци, а това е свързано с точна отчетност, част от която е издаването на фискален касов бон за всяка продажба, независимо от нейната стойност. Жалбоподателят посочва, че процесната ПАМ е несъразмерна и непропорционална на извършеното нарушение при съобразяване на Решение от ч Май 2023 година по дело С-97-21 на съда на ЕС. Принципно изложените разсъждения в тази насока са правилни, но те са относими за случаите, в които нарушението е установено за първи път, към които случаи не се отнася настоящият казус. Съдът не е съгласен и с твърдението, че жалбоподателят е заплатил наложената му за установеното нарушение с Наказателно постановление № 768328-[рег. номер]/07.05.2023 имуществена санкция в пълният размер от 2 000 лева. така, както твърди в жалбата си. Видно от представените по делото доказателства, същият се е възползвал от преференциалният режим на плащане на наложена санкция, предвидено в чл. 79б, ал. 1 във връзка с ал.4 от ЗАНН и е заплатил санкция в размер на 1 600 лева. Съдът отново посочва, че при повторност на нарушението, не може да се твърди, че налагането на ПАМ е несъразмерно и непропорционално предвид установената системност в поведението на жалбоподателя. По изложените причини, които са различни от тези, посочени в жалбата, съдът намира оспорената заповед за противоречаща на приложимия материален закон и счита, че същата следва да бъде отменена. По делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено от ответника. Предвид изхода на спора и като съобрази нормата на чл. 143 от АПК, разноски в полза на ответника не се следват. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,