Решение № 1387 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на В. Б. К. против Решение № 2153-15-159/07.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-219/30.05.2024г. на В. К. срещу Разпореждане № Д-15-999-00-0002432006/01.04.2024г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено същото. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Излага се, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при липса на компетентност на административните органи. Не са били налице предпоставките за издаване на оспореното разпореждане към 01.04.2024г. Атакуваното решение е и опорочено, доколкото е в разрез с принципите за съразмерност, справедливост и целта на закона. Неправилно органът е спрял изплащането на обезщетение за временна неработоспособност. Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител, юриск. П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище. Административен съд – Пловдив, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е и основателна. Производството е започнало с подадено в ТП на НОИ - Пловдив Удостоверение - приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от осигурител „ВП •••••“ АД с вх. № Р14-15-000-00-0013988643/27.03.2024г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на В. Б. К. по болничен лист № Е20240297537, издаден на 22.03.2024 г. от ДКЦ II – Пловдив ЕООД с период от 11.03.2024 г. до 25.03.2024 г. вкл. (л. 15-16). С жалба изх. № 1029-15-12845/29.03.2024 г. (л. 17) Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оспорил болничния лист с № Е20240297537/22.03.2024г. чрез РЗИ пред ТЕЛК на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и във връзка с чл. 63, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Жалбата на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е входирана в РЗИ с вх. № 97-00-423/03.04.2024 г., видно от писмо № 97-00-423-1/04.04.2024 г. на Директора на РЗИ, адресирано до Председателя на ТЕЛК състав при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД (л. 19). При тази фактическа обстановка с Разпореждане № Д-15-999-00-0002432006/01.04.2024г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спрял производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20240297537 за периода от 11.03.2024 г. до 25.03.2024 г. вкл. на В. Б. К.. Мотивирано е, че с жалба изх. № 1029-15-12845/29.03.2024 г. по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, болничен лист № Е20240297537 е обжалван относно правилната преценка на продължителността на временната неработоспособност по същество. Поради гореизложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО административното производство по изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20240297537 се сочи, че е спряно до приключване на производството със стабилен административен акт (л. 12). С експертно решение /ЕР/ на № 00078 от 021/08.05.2024 г. на ТЕЛК състав при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД е потвърден процесният болничен лист № Е20240297537, издаден на В. Б. К.. Жалбоподателката Комитова подава заявление до директора на ТП на НОИ – Пловдив вх. №1029-15-12845#2/31.05.2024 г. с приложено ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД № 00078 от 021/08.05.2024 г., като моли да бъде възобновено производството по изплащането на обезщетението. С жалба изх. № 1029-15-12845#3/04.06.2024 г. директора на ТП на НОИ – Пловдив оспорва посоченото ЕР на ТЕЛК състав при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД на основание чл. 112, ал. 1 от ЗЗ вр. с чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ пред НЕЛК София. Органът се позовава на липсата на мотиви в ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД, както и съмнения за недобросъвестност на В. Б. К., тъй като същата е във временна неработоспособност от 21.11.2023г., с поставени различни диагнози от различни здравни заведения. Посочено е, че са обжалвали предходна и последваща временна нетрудоспособност. Предоставени са справка от приети документи в ТП на НОИ и Приложение № 9 – работни справки за ЕВН за лицето. При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган, обсъдени са всички наведени от жалбоподателя възражения, ведно с представените доказателства и допълнително е посочено, че липсват данни за произнасяне от НЕЛК, съответно липсват основания и за възобновяване на спряното производство (л. 7-8). При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Оспореният пред съда административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Освен това същият е издаден при спазване изискванията за писмена форма и формално съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. Независимо от изложеното при извършената проверка, с оглед обхвата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при нарушение на материалноправните разпоредби, уреждащи този вид отношения и в противоречие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт, длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. Хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО изисква наличие на висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза, доколкото неговият изход има преюдициално значение за производството по изплащане на обезщетение по същия акт на органа на медицинската експертиза. А висящо производство е налице от постъпване на жалбата пред компетентния да се произнесе административен орган, в случая – ТЕЛК и/или органа, чрез който следва да бъде подадена жалбата – в случая РЗИ съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. В конкретния случай, от събраните и неоспорени по делото доказателства се установява, че независимо, че жалбата на Директора на ТП на НОИ – Пловдив срещу болничен лист № Е20240297537/22.03.2024г., издаден от обща ЛКК към ДКЦ 2 Пловдив ЕООД, е изходирана от ТП на НОИ – Пловдив с изх. № 1029-15-12845 от 29.03.2024г., в РЗИ същата е входирана на 03.04.2024г., поради което именно датата 03.04.2024г. следва да се приеме за начало на производството по оспорване на административния акт по административен ред. Същевременно обаче разпореждането за спиране на производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е издадено на 01.04.2024г. към която дата не е било налично висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза (болничен лист № Е20240297537), поради което не е осъществена хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, което налага извод за неприложимост и на нейната разпоредба. Последното обуславя извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-159/07.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № Д-15-999-00-0002432006/01.04.2024г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, поради което и същите следва да бъдат отменени. При посочения изход на спора на жалбоподателя се дължат извършените разноски в производството. Те са претендирани в общ размер на 810.00 лева, съгласно представен по делото списък /л.47/. Срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност от ответника. Съдът, предвид същото, като съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, констатира, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен и следва да се намали на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 500, 00 лева за адвокатски хонорар и 10, 00 лева държавна такса. Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът