Решение № 256 от 10.4.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 207/2023 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 ГПК. Образувано е по жалба на Х. Н. М. и „Д. С.“ ЕООД – длъжници по изп. д. № 20229270400590 по описа на ЧСИ Ст. Л., с рег. № 927 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, срещу разпределение, изготвено от частния съдебен изпълнител на 16.11.2022 г. по реда на чл. 460 ГПК. В жалбата се твърди, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като неправилно бил отчетен редът на привилиите по чл. 136 ЗЗД. Жалбоподателите твърдят, че вземането на взискателя „У. Б.“ АД по ч. гр. д. № 707/2021 г. по описа на РС – Пирдоп било в по-нисък размер от 137 294. 17 лева, а това по ч. гр. д. № 707/2021 г. по описа на РС – Пирдоп в размер, по-нисък от 57 855. 67 лева, защото след образуването на изпълнителното дело те платили част от дълга – превели суми по сметка на ЧСИ и платили част от дълга директно на взискателя. Неотчитането на тези плащания довели и до грешно изчисление на размера на законната лихва върху остатъка от дълга. Считат, че не дължат разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 3 032. 33 лева и 1 764. 92 лева. Твърдят, че неправилно като привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е включена такса битови отпадъци. Неправилно били включени в разпределението вземания на НАП в размер на 2 122. 40 лева от „Д. С.“ ЕООД и 2 557. 17 лева от Х. Н. М., тъй като това били не вземания на държавата, а глоби. За присъединяване на държавата като взискател длъжниците не били уведомени изрично, като удостоверението на НАП освен, че не било актуално, не им било връчено. Считат, че сумата от 650. 50 лева в полза на ЧСИ, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 677. 33 лева не следва да се включва в ред първи. Освен това тази такса била неправилно изчислена, тъй като размерът на дълга на кредиторите бил по-нисък от признатия от органа по принудително изпълнение. Недължима била сумата от 5 496. 40 лева, авансови такси и разноски, включена в ред първи, тъй като сметки за определените такси ЧСИ пропуснал да изготви и връчи на длъжниците. Прави се искане да бъде отменено обжалваното разпределение. По делото не са постъпили становища от взискателите по подадената жалба срещу разпределението на суми. Приложени са мотиви от органа по принудително изпълнение относно допустимостта и неоснователността на жалбата. Софийски окръжен съд, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното. Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, а разгледана по същество, тя е неоснователна. Изпълнителното дело е образувано по молба на „У. Б.“ АД с приложен към нея изпълнителен лист от 02.12.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 707/2021 г. на РС – гр. Пирдоп въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу длъжниците Х. Н. М., И. Т. М. и „Д. С.“ ЕООД за сумата 111 741. 51 лева - главница, заедно със законната лихва за периода от 2 9.11.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата от 3 782. 82 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2021 г. до 22.10.2021 г., за сумата от 1 043. 20 лева – мораторна лихва за периода от 25.03.2021 г. до 28.11.2021 г., за сумата от 3 864. 40 лева – наказателна лихва за периода от 25.03.2021 г. до 28.11.2021 г., за сумата от 697. 48 лева – просрочена лихва миграция, както и за сумата от 2 422. 59 лв. - разноски по делото за държавна такса, и 2 816. 33 лева – адвокатско възнаграждение. Към това изпълнително дело е присъединено и образуваното по молба на същия взискател срещу Х. Н. М., И. Т. М. и „Д. С.“ ЕООД изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителен лист № 348 от 06.12.2021 г. по ч. гр. д. № 706/2021 г. по описа на РС – гр. Пирдоп - за сумата 45 600 - главница, заедно със законната лихва за периода от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата от 2 822. 84 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2021 г. до 22.10.2021 г., за сумата от 546. 61 лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2021 г. до 28.11.2021 г., за сумата от 1 458. 50 лева – наказателна лихва за периода от 20.03.2021 г. до 28.11.2021 г., за сумата от 114 лева – такса, за сумата от 176. 33 лева – просрочена лихва миграция, 114 лева – такси и разходи, както и за сумата от 1 014. 37 лв. - разноски по делото за държавна такса, и 1 548. 92 лева – адвокатско възнаграждение. Видно от удостоверение за наследници № 98818.04.2022 г., издадено от О. З., длъжникът И. Т. М. е починал на 14.04.2022 г., като е оставил за наследник по закон съпругата си Х. Н. М.. От удостоверения № № 559 и 560 от 04.05.2022 г., издадени от РС – гр. Пирдоп, се установява, че децата на И. Т. М. са се отказали от наследството на своя баща. По делото липсва спор, че изпълняемото право, предмет на изпълнителен лист от 02.12.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 707/2021 г. на РС – гр. Пирдоп, е обезпечено с учредяване на договорна ипотека върху имота, който е изнесен и продаден на публична продан за сумата от 1 075 000 лв., която е и предмет на разпределение. С молба от 26.09.2022 г. П. Н. Х. е заявил качество на присъединен взискател срещу „Д. С.“ ЕООД при условията на чл. 456, ал. 1 ГПК, представяйки изпълнителен лист № 263/08.09.2022 г. по ч. гр. д. № 463/2022 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, с който това дружество е осъдено да му заплати 115 000 лева – главница, както и 2 300 лева – разноски. Като взискател по изпълнителното дело на основание чл. 458 ГПК е присъединена държавата за задължения на ипотекарния длъжник Х. Н. М. за данък общ доход, здравно осигуряване, осигуряване в универсален пенсионен фонд в общ размер 2 554. 17 лева, както и за задължения на „Д. С.“ ЕООД за имуществени санкции в размер на 2 122. 40 лева. О. Г.М. е присъединен взискател за задължения на „Д. С.“ ЕООД за данък недвижими имоти в размер на 1 959.69 лева. Н а 16.11.2022 г. е извършено разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума от 1 075 000 лв., достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Получената по сметка на ЧСИ сума от 1 075 000 лв. е разпределена, както следва: на първо място са отделени средства за разноските, сторени от взискателя, както и дължимите разноски към ЧСИ, като по т. 1 са посочени сумите: 5 496. 40 лева – разноски, понесени от взискателя, както и сумата от 3 032. 33 лева – заплатено от него адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо 19 327. 83 лева – такси, платими в полза на ЧСИ, от които 650.50 лева – обикновени такси с вкл. ДДС, а 18 677. 33 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС. На второ място (второ по ред) е посочено вземането на О. З. за местен данък в размер на 1 959. 68 лева. Следващи по ред са описани вземанията на взискателя „У. Б.“ АД п о изпълнителен лист от 02.12.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 707/2021 г. на РС – гр. Пирдоп – общо сумата от 137 294. 17 лева, формирана от следните пера: 111 741. 51 лева - главница, със законната лихва за периода от 2 9.11.2021 г. до 16.11.2022 г. в размер на 10 925. 84 лева, за сумата от 9 387.90 лева – неолихвяеми вземания, и 5 238. 92 лева - разноски по ч. гр. д. № 707/2021 г. на РС – гр. Пирдоп. Следващо по ред е вземането на НАП от „Д. С.“ ЕООД за имуществени санкции в размер на 2 122. 40 лева. В пети ред са включени вземанията на взискателите без привилегия, а именно: вземането на „У. Б.“ АД по изпълнителен лист № 348 от 06.12.2021 г. по ч. гр. д. № 706/2021 г. по описа на РС – гр. Пирдоп в общ размер от 57 855. 67 лева - сумата 45 600 - главница, законната лихва за периода от 29.11.2021 г. до 16.11.2022 г. в размер на 4 458. 67 лв., изплащане на вземането, сумата от 5 233 лева – неолихвяеми вземания, както и 2 564 лева - разноски по ч. гр. д. № 706/2021 г. по описа на РС – гр. Пирдоп. В този пети ред са включени и такси и разноски в размер на 235. 50 лева, както и адвокатското възнаграждение за образуване на изп.д. № 20229270400591, присъединено към настоящото, в размер на 1 764.92 лева. В този ред е и вземането на взискателя П. Н. Х. в размер на 115 000 лева – главница, и 2 300 лева – разноски, като платени такси в полза на ЧСИ в размер на 84 лева. В обобщение, сумата, която взискателите следва да получат е: „У. Б.“ АД следва да получи 205 678. 99 лева, П. Н. Х. следва да получи 117 384 лева, О. З. – 1 959. 69 лева, НАП – 2122. 40 лева, а дължимите в полза на ЧСИ суми са 19 327. 83 лева. Посочено е, че остатъкът от 728 527. 10 лева подлежи на възстановяване. По направените оплаквания в жалбата срещу разпределението, извършено от ЧСИ с протокол от 16.11.2022 г., настоящият състав на съда (с оглед задължителните разяснения на ТР Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК ) не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна. Събраната при изпълнението сума се явява достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, вкл. присъединените по право, но въпреки това съдебният изпълнител е извършил разпределение по реда на чл. 460 ГПК. Когато събраната по делото сума е достатъчна, за да се удовлетворят всички вземания, съдебният изпълнител само уточнява сумата, която следва да се изплати на взискателя или на всеки взискател, когато са повече, и нарежда до съответната банка да извърши плащането. В случая получената от публичната продан сума е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на взискателите и на съдебния изпълнител за такси в пълен размер, поради което изобщо не е било необходимо изготвянето на разпределение и е безпредметно обсъждането какъв ред за удовлетворяване на кредиторите е предвиден с него. В този смисъл доказателственото искане на жалбоподателите е неоснователно. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи следното. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че размерът на главния дълг, платим в полза на банката, бил неправилно определен, а оттам и задълженията за законна лихва и такси по изпълнителното дело, тъй като органът по принудително изпълнение не отчел платените в хода на изпълнението суми. Липсват каквито и да е доказателства през времетраене на изпълнителното производство длъжниците да са погасили чрез плащане някаква част от дълга. Неоснователно е и възражението им, че не дължат суми за адвокатско възнаграждение на първоначалния взискател – видно от декларациите от адв. Д. Димитров, които имат характер на разписки, договореното възнаграждение между е платено на адвоката. Неоснователно е и възражението, че сумата от 1 959. 68 лева, отделена за плащане в полза на О. З., включвала такса битови отпадъци. Посоченото перо съставлява вземане на общината за местен данък за 2021 г. и 2022 г., видно от удостоверение с изх. № 7310004469/22.03.2022 г. на О. З., в което са описани и дължимите за същия период такси за битови отпадъци, които вземания не са предмет на разпределението. Неоснователно е и възражението, че сумата от 2 557. 17 лева, вземане на държавата от длъжника Х. М., неправилно е включена в разпределението. Тази сума, макар дължима на държавата, органът по принудително изпълнение е изключил от разпределение. Доколкото обаче жалба от НАП срещу посоченото действие липсва и при съобразяване, че жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди (на държавата) права този пропуск на съдебния изпълнител не може да бъде саниран в настоящия процес. По възражението на жалбоподателите, че не били уведомени за присъединяването на държавата, следва да се посочи следното. Присъединяването на кредитори като институт на изпълнителния процес за изпълнение на парични притезания бива два вида: по искане на кредитор (чл. 456 ГПК) въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист (или удостоверение, че изпълнителният лист е приложен към друго изпълнително дело), и по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Такива кредитори са държавата за дължимите й публични вземания - чл. 458 ГПК, кредиторите, чиито вземания са обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета на изпълнението, започнато от друг кредитор - чл. 459, ал. 1 ГПК, както и ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот или заложената вещ - чл. 459, ал. 2 ГПК. Последиците от присъединяването се изразяват в това, че присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и има съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК същите права, както и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и него. С присъединяването на кредитор възниква задължение за съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото съобразно реда на чл. 469 ГПК, като най- напред отдели суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Придобиването на качеството на присъединен кредитор не е в зависимост от наличието или липсата на постановление на съдебния изпълнител за конституирането на дадено лице като присъединен взискател, а от това дали то отговаря на предвидените в процесуалния закон изисквания за присъединяването. В този смисъл съдебният изпълнител не е имал задължение изрично да уведомява длъжниците за конституирането на държавата като взискател, а преценката му за това кои лица имат качеството на кредитори по чл. 456, ал. 1 ГПК и чл. 459, ал. 1 и ал. 2 ГПК подлежи на съдебен контрол при упражнено право на жалба срещу извършено разпределение на постъпления от осъществен изпълнителен способ. По тези съображения жалбата на длъжниците се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от гореизложеното, съдът