РЕШЕНИЕ

№………………………………

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ- 22 състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1654 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Национална агенция за приходите /НАП/ твърди, че с р ешение от 05.12.2011 г. на СГС, ТО, по т. д. № 4887 /201 1 г. спрямо ответник а „ П. “ ЕОО Д /н/ е открито производство по несъстоятелност. Твърди, че с молба от 06.02.2020 г. НАП е предявила публични вземания в общ размер на 619576.33 лева, от които 398078.81 лева главници и 221497.52 лева лихви. Част от тези вземания, а именно: 66624.27 лева главници и 16300.09 лева лихви, начислени до 06.11.2019 г., установени с акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-008/22.05.2013 г. на Община Несебър; акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009/22.05.2013 г. на Община Несебър и електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР Благоевград, са включени в изготвения от синдика списък на неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 05.06.2020 г. В срока по чл. 690 от ТЗ, ищецът е подал възражение срещу включването на тези публични вземания в списъка с неприети вземания. С определението на съда по чл. 692 от ТЗ № 4109 от 14.08.2020 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 14.08.2020 г., това възражение е оставено без уважение. Поддържа, че разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК задължава синдика незабавно да включи в списъка с приети вземания установеното с влязъл в сила акт публичноправно вземане, така както е установено, като разпоредбата не прави разграничение относно момента на възникване на публичните вземания, установени с влязъл в сила акт. Посочва, че забраната по чл. 164, ал. 4 от ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта спрямо третите лица, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността и синдика като орган на производството по несъстоятелност. Поддържа, че това правило следва да бъде съобразено и в производството по чл. 694 от ТЗ, като се зачете задължителната сила на горепосочените актове за установяване на задължения по декларации и електронен фиш за налагане на глоба относно установените с тях публични вземания. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да установи съществуването на предявените от НАП публични вземания в общ размер на 82924.36 лева, от които 66624.27 лева главници и 16300.09 лева лихви, начислени до 06.11.2019 г., установени с акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-008/22.05.2013 г. на Община Несебър; акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009/22.05.2013 г. на Община Несебър и електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР Благоевград. Претендира разноски, изразяващи се в дължимото юрисконсултско възнаграждение.

О тветник ът „ П. “ ЕОО Д - в несъстоятелност, не взема становище по предявения иск и събраните доказателства в хода на съдебното производство.

Конституираният, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, синдик на „ П. “ ЕОО Д /н/ Е.Т. подава отговор на исковата молба, с който излага доводи за неоснователност на иска. Не оспорва обстоятелството, че в производството по несъстоятелност не са приети процесните вземания в общ размер на 82924.36 лева, от които установени публични вземания за данъци и такси по ЗМДТ, съгласно влезли в сила установени с акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-008/22.05.2013 г. на Община Несебър; акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009/22.05.2013 г. на Община Несебър, в размер на 66374.27 лева главници и 16300.09 лева лихва за забава до 05.12.2011 г., както и публични вземания за глоба, съгласно електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР Благоевград в размер на 250 лева главница. По отношение на публичните вземания за данъци и такси по ЗМДТ поддържа, че същите са начислени за период до 05.12.2011 г., съответно са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Затова същите е следвало да бъдат предявени в императивните срокове по чл. 685 от ТЗ /изтекъл на 09.01.2012 г./ или в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ /изтекъл на 19.03.2012 г./. Вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, които не са предявени в тези срокове, не могат да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност. С изтичането на допълнителния срок по чл. 688 от ТЗ се погасява процесуалното право за защита на вземанията, които не са предявени в рамките на този срок. Поддържа, че разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК не установява задължение за включване на установеното с влязъл в сила акт публично вземане в списъка с приети вземания, независимо от момента на предявяването му. Данъчното задължение възниква като основание и размер от съответния данъчен закон, а актът, с който се установява има установително или констативно действие, но не и правопораждащо такова. В този смисъл влизането в сила на акта за публично вземане има отношение единствено досежно възможността установеното вземане да бъде оспорено от други кредитори, но не е определящо за момента на възникване на самото вземане. Следователно вземането възниква с настъпване на неговата ликвидност и изискуемост, а не с влизане в сила на акта, с който се установява. Потвърждение за този извод е и разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК. Затова оправомощеният орган има задължение да предяви възникналите до датата на решението за откриване производството по несъстоятелност вземания в законоустановените срокове, независимо от това дали тези вземания са установени с влязъл в сила акт или не. Синдикът поддържа същите доводи за неоснователност и на предявения иск за установяване съществуването на вземането за глоба, като допълва и възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за това вземане – 4 години и 6 месеца, на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Иска от съда да отхвърли предявения положителен установителен иск, като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, както и служебно установените вписвания и обявявания по електронната партида на „ П. “ ЕОО Д /н/, ЕИК •••••••, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

С решение от 05.12.2011 г. на СГС, по т. д. № 4887/2011 г., е открито производство по несъстоятелност за дружеството „ П. “ ЕОО Д, като решението е вписано в търговския регистър на 07.12.2021 година. С молба с вх. № 17706/11.02.2020 г., подадена по пощата на 07.02.2020 г., кредиторът Национална агенция за приходите /НАП/ предявява публични вземания, една част от които са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /ДРОПН/, а друга част преди тази дата. Предявените вземания, възникнали след ДРОПН са включени в изготвения от синдика допълнителен списък № 6 на приетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 05.06.2020 г. На същата дата в ТРРЮЛНЦ е обявен и изготвения от синдика допълнителен списък № 4 на неприетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който са включени процесните публични вземания, възникнали преди ДРОПН и предявени на 07.02.2020 г. Неприетите вземания публични вземания са за данъци и такси, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за общата сума от 82 674.36 лева, в това число 66 374.27 лева – главници и 16 300.09 лева лихва до ДРОПН /установени с акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-008/22.05.2013 г. на Община Несебър; акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009/22.05.2013 г. на Община Несебър/ и за глоба в размер на 250 лева главница, наложена с електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР Благоевград. С определение № 4109 от 14.08.2020 година, по т. д. № 4887/2011 г., Съдът по несъстоятелността е разгледал подадено в срока по чл. 690 ТЗ възражение на НАП, с което е оспорено включването на предявените от НАП вземания, възникнали преди ДРОПН, в списъка на неприетите вземания, като Съдът е отхвърлил възражението на НАП, като неоснователно.

Представени са издадени от Община Несебър, отдел “ Местни данъци и такси ” акт за установяване на задължения по декларации по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МДТ-008/22.05.2013 г. и акт за установяване на задължения по декларации по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МДТ-009/22.05.2013 г. относно дължими от длъжника данъци и такси, включващи и задължения за период преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, както и електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР – Благоевград, с който на длъжника е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение по ЗДвП.

С оглед гореустановеното, съдът приема, че п редявеният иск e процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви установителната претенция, искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай искът е предявен от кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите кредитори, че притежава вземане в размера на претендираните от него суми.

В производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи съществуването на всички обстоятелства, от които произтичат претендираните вземания, включително, че са спазени правилата, установени в закона относно предявяването на процесните вземания. В случая липсват заявени от длъжника и синдика възражения срещу съществуването на процесните публични вземания и техния размер. Спорно е обстоятелството следвало ли е актовете, с които са установени тези публични вземания /възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност/ да се предявят в установените в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ срокове или синдикът е бил длъжен да включи тези вземания в списъка с приети вземания, на основание чл. 164, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ, независимо че те не са предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ.

Ищецът поддържа, че синдикът е задължен да направи това, доколкото разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК не прави разграничение относно момента на възникване на публичните вземания.

Целта на производството по несъстоятелност, като производство за универсално принудително изпълнение, е да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите чрез оздравителен план или чрез осребряване на притежаваното от длъжника имущество. В Търговския закон са предвидени правила за упражняване на правото на кредиторите да предявят вземанията си, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност пред съда по несъстоятелността, като са въведени преклузивни срокове за предявяването им по чл. 685, ал. 1 ТЗ - основен срок /в случая този срок е изтекъл на 09.01.2012 г. -арг. от чл. 60, ал. 3 вр. ал. 6 от ГПК/ и по чл. 688, ал. 1 ТЗ – допълнителен /в случая изтекъл на 09.03.2012 г./. За вземанията, които са възникнали след откриване на производството, предявяването не е ограничено със срок - чл. 688, ал. 3 ТЗ. Тези срокове не се отнасят единствено до вземанията по чл. 687 от ТЗ, за които е предвидено служебно приемане от синдика. В чл. 687 е предвидено задължение за синдика да впише служебно две категории вземания: 1. вземания на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника и 2. публични вземания, установени с влязъл в сила акт. В случая ищецът твърди наличието на втората хипотеза.

Процесните вземания за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и глоба са публични вземания – арг. от чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника /05.12.2011 г./. К ъм датата на откриване на производството по несъстоятелност тези вземания не са били установени с влязъл в сила акт, поради което същите не попадат в категорията на вземанията, за които е предвидено да бъдат включени служебно от синдика в списъка на приетите вземания по реда на чл. 687 от ТЗ. Съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК, публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.

Съгласно актуалната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 4 от 21.07.2022 г. на І ТО, по т. д. № 2475/2020 г. и решение 50181/03.02.2023 г. на І ТО, по т. дело 1777/2021 г., публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Посочено е, че това разрешение е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

Настоящият съдебен състав споделя напълно дадените с горецитираните съдебни решения разрешения, обосновани със систематичното, лингвистичното и логическото тълкуване на чл. 685 ТЗ – чл. 688 ТЗ във връзка със специалните, по отношение тези на Глава 43-та от ТЗ, разпоредби на ДОПК при несъстоятелност /чл. 125 ДОПК, чл. 164, ал. 2 ДОПК, чл. 164, ал. 4 и чл. 164, ал. 5 от ДОПК/. От така проведеното тълкуване следва извод, че публичните вземания подлежат на предявяване от НАП и без такова предявяване те не могат да бъдат приети служебно от синдика /ако актовете за установяване на вземанията не са му известни/връчени, то синдикът няма как да разбере за тяхното съществуване/. По арг. от чл. 125 от ДОПК, следва да се приеме, че връчването на тези актове на синдика има ефект на предявяване на вземанията, независимо от влизането в сила на актовете. При съобразяване на горепосочените разпоредби на ДОПК, предвиденото в чл. 687, ал. 2 ТЗ задължение на синдика за служебно вписване на установеното с влязъл в сила акт публично вземане следва да се разбира като задължение на синдика да приеме предявеното в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ и предвидения ред публично вземане, установено с влязъл в сила акт, без да има право на преценка съществува ли предявеното установено с такъв акт публично вземане.

Даденият отговор с посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.2 90 от ГПК, отчита и предвидените в закона привилегии и гаранции за публичния взискател, обезпечаващи възможността му да установи своевременно, съответно да предяви своевременно публичните вземания. Една такава гаранция е установеното задължение, при подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, да бъдат представени доказателства за предварителното уведомяване на НАП по реда на чл. 78 от ДОПК /представянето на доказателства за това уведомяване е условие за редовност на молбата/. Времето за провеждане на производството по несъстоятелност и предвидените в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ срокове за предявяване на вземанията би следвало да са достатъчни за данъчната администрация да извърши необходимите проверки и ревизии, съответно да установи наличието на публични задължения и да ги предяви своевременно в производството по несъстоятелност, без да е необходимо да чака влизането в сила на актовете за установяване на тези вземания /чл. 165, ал. 4 от ДОПК/.

Пропускът да се предявяват тези вземания своевременно, когато се касае за възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност вземания, не може да бъде основание за отклонение от общия режим, че вземанията следва да бъдат предявени в установените в закона преклузивни срокове, съответно не е аргумент да се предостави на НАП неограничена във времето възможност да търси събиране на публични вземания, дължими за период преди решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Предвид изложеното, Съдът приема, че процесните вземания не са надлежно предявени в сроковете за това, поради което и те не могат да се удовлетворят в рамките на процесното производство по несъстоятелност.

Съдът не дължи произнасяне по изложените от синдика доводи за неоснователност на предявения иск за установяване съществуването на вземането за глоба, поради погасяването на това вземане с изтичане на абсолютна погасителна давност, на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 117/18.07.2024 г. на ВКС, І ТО, по т. д. 586/2023 г., в производствата по чл. 694 ТЗ синдикът не е легитимиран самостоятелно, или от името на длъжника или на друг кредитор да заяви възражение за погасяване по давност на вземането на кредитора. Ето защо и предвид липсата на заявено от длъжника възражение за давност, направеното от негово име от синдика такова възражение не може да бъде разгледано.

Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Ищецът Национална агенция за приходите е освободен от заплащане на държавна такса, така че независимо от изхода на делото, ищцовата страна не следва да бъде осъждана за дължимата държавна такса по иска по чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

Мотивиран от горното, Съдът