Решение № 81 от 21.11.2023 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 115/2023 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ, чл. 274 и сл. от ГПК вр. с чл. 25 ал. 4 от ЗТР. Образувано е по жалба на „ФЕЦ Малък Извор“ ООД - Свиленград, Хасковска област, представлявано от Д.И.Н.. С мотивиран отказ по чл. 25 ал. 1 от ЗТР № 20231017114109- 3/23.10.2023г. постановен от длъжностно лице към Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ е отказано вписването на обстоятелства по заявление, подадено по електронен път, образец А4 вх. № 20231017114109/17.10.2023г., представено от адв. И.Д. от АК-Хасково като пълномощник на „ФЕЦ МАЛЪК ИЗВОР“ ООД, ЕИК ••••••, а именно – прехвърляне на дружествени дялове. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен, като излага подробни мотиви в подадената жалба. Моли съдът да отмени постановения във връзка с подадено заявление отказ, като на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ постанови вписване на извършената с договор за замяна промяна в дружествените дялове, по партидата на „ФЕЦ МАЛЪК ИЗВОР“ ООД. На основание чл. 25, ал. 2, изр. посл. от ЗТТРЮЛНЦ, Агенция по вписванията е подала отговор на жалбата, в който се излагат доводи за законосъобразност и правилност на постановения отказ, с искане последният да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски в настоящото производство и се въвежда възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съгласно изискванията на чл. 25, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, изпратената от Агенция по вписванията преписка съдържа отговор на жалбата, подаден от АВп, заверено копие на жалбата, ведно с копия от приложените документи към заявление Образец А4 с вх. № 20231017114109/17.10.2023г, подадено по електронен път, обжалвания отказ и уведомително писмо за неговото съобщаване. Жалбата е депозирана в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на Окръжен съд - Хасково. Хасковският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените при регистрацията на заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез публичния достъп до данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С постъпило заявление - образец А4 вх. № 20231017114109/17.10.2023г, от жалбоподателя в производството, е поискано да бъдат вписани обстоятелства, касаещи прехвърляне на дружествените дялове, а именно: По силата на сключен на 17.10.2023 година, в писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите страни „Сейкон-БГ“ ООД и Д.И.Н. от град Свиленград, договор за замяна на дружествени дялове, „Сейкон-бг“ ООД става едноличен собственик на капитала на „Итег" ООД и..Би ес аи бялкови солар инвест“ ООД, а Д.И.Н. става едноличен собственик на капитала на, .Фец малък извор" ООД. За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице приема, че от съдържанието на договора следва, че страните са сключили предварителен договор за прехвърляне чрез замяна на дялове, а не окончателен такъв, а също и че договорът е без предмет, тъй като в него не са посочени конкретен брой дялове, притежаван от всяка от договарящите се страни. Съдът намира подадената жалба за основателна. Регистърното производство е охранително такова, което предполага засилено служебно начало. Проверката, която длъжностното лице по регистрация извършва, следва да се ограничи в рамките на предвиденото в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Длъжностното лице по регистрация е административен орган, в чиито правомощия се включва единствено и само преценката относно това дали във всеки един конкретен случай са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна установяват основателността на заявеното искане. В настоящия случай съдът намира, че към заявлението са представени необходимите документи, в изискуемата от закона форма, за заявеното от дружеството-жалбоподател обстоятелство – прехвърляне на дружествени дялове, извършено посредством сключения договор от 17.10.2023 година за замяна на дружествени дялове. ХОС не споделя извода на ДЛР към АВп ТРРЮЛНЦ, че този договор има характера на предварителен такъв и не удостоверява настъпило в правната сфера на дружествата прехвърляне на дружествените дялове. Касае се за договор за замяна, уреден с разпоредбата на чл.222 от ЗЗД: „С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.“ При текстовото изпълнение на процесния договор е явно, че съставителят му се е стремял буквално да възпроизведе текста на закона. Този подход не е неправилен, макар и в правния мир, вероятно за повече яснота, се е наложил изразът „прехвърля“, а не „задължава се да прехвърли“ (и вариации с оглед вида на правната сделка). По-важното е друго: От цялостното съдържание на договора е несъмнено, че страните се споразумяват за постигане на незабавен транслативен ефект, като илюстрация на намерението им е заявлението, че приобретателят става незабавно, считано от момента на сключването на договора, собственик на дружествените дялове. Заслужава внимание и аргументът на жалбоподателя в смисъл, че в договора отсъстват уговорки за сключване на окончателния договор, каквито договорености са присъщи на предварителния, а не окончателен договор. ХОС не споделя и втория аргумент на ДЛР, отнасящ се за недостатъци в предмета на договора - поради липса на конкретика относно броя дялове и номиналната им стойност. Дружествен дял е съвкупност от имуществени и неимуществени права (подобно на търговското предприятие) и всеки един съдружник може да притежава само един дружествен дял. Съставните части, формиращи този дял, могат да бъдат различни, но за да е ясен предметът на договора за прехвърляне на дружествен дял, не е необходимо да бъдат описани всички негови компоненти. Т.е. с употребяване на израза „прехвърля дружествен дял“ в процесния договор за замяна, са изпълнени условията на неговата валидност (досежно изискванията за предмет на сделката) и не е имало основание ДЛР да не го кредитира при преценка в рамките на своята компетентност. По изложените съображения и предвид, че със заявлението са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ като незаконосъобразен, следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на вписване на заявените обстоятелства. Исканията и на двете страни по делото за присъждане на разноски са неоснователни. ХОС споделя застъпеното в съдебната практика становище, че разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с характера на производството по чл. 25 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и е в противоречие с нормата н а чл. 541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя (така и в Определение № 60480 от 20.12.2021 г. по ч. т. д.№ 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК и др.). Ето защо, независимо от положителния за жалбоподателя изход от делото, искането му за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение. Мотивиран така, съдът