Решение № 5977 от 2.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 234/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на С. С. П., с адрес в гр. Бургас, [улица], ет.5 против заповед № 1178/16.04.2024 година на главен експерт „Архитектура и контрол на строителството“ в Община Бургас. С оспорената заповед, на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, комплексен доклад за оценка за съответствие на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите № ОС-2-Б-818, изготвен от „ДС консултинг“ ООД – гр.Бургас, одобрен/съгласуван технически инвестиционен проект на 16.04.2024 г. по части: архитектура, конструктивно становище, ВиК, електро и ОВК „преработка по време на строителството – промяна на офис в жилище“, обект „жилищна сграда“ в УПИ ХVІ-1398, кв.91 по плана на ЦГЧ-гр.Бургас, ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Бургас, е допълнено разрешение за строеж № П-63/12.10.2022 г., издадено от същия орган. В заповедта e посочeно, че същата следва да бъде съобщена на заинтересованите лица по реда на чл. 149, ал.1 и ал. 5 ЗУТ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че за оспорената заповед не е уведомявана жалбоподателката и същата не е участвала в производството по чл.154 от ЗУТ. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и към искането на възложителя не е приложено нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от с. з. Също така се излагат съображения, че с допуснатото изменение е предвидено промяна на предназначението на офис, разположен в приземния етаж на жилищната сграда в жилище и засягане на конструктивни елементи от сградата - направа на отвор за входна врата в зид на вътрешна разделителна и носеща стена – част от общ коридор, както и промяна на фасадата на сградата – общи части по смисъла на чл.38 ЗС, поради което е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗУТ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски. Ангажира доказателства. Ответникът – главен експерт „Архитектура и контрол на строителството“ в Община Бургас, чрез юрисконсулт Й. Г. - Д., оспорва жалбата като твърди, че същата е недопустима, поради просрочие и следва да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й по доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Заинтересованата страна – В. Ж. Т. редовно призован, лично и чрез процесуален представител изразява становище за основателност на жалбата. Заинтересованата страна – „Планер 2002“ ООД редовно призована не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата. Сочи, че извършената промяна по време на строителството засяга единствено собствения на дружеството обект, както и че не е налице „съществено изменение на общи части“ на жилищната сграда. Заинтересованите страни – С. А. П. и Ф. А. П., чрез представител по пълномощие по чл.32, т.2 от ГПК считат жалбата за основателна. Заинтересованата страна – М. В. Ч., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Предмет на съдебен контрол е заповед № 1178/16.04.2024 година на главен експерт „Архитектура и контрол на строителството“ в Община Бургас, с която е допълнено разрешение за строеж № П-63/12.10.2022 г. за обект „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ XVІ - 1398, кв. 91 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, [ПИ] по КККР на гр.Бургас, с изменение в одобрен проект с корекция съгласно чл.112 от Наредба № 7/2003 г. ПНУОВТУЗ, състоящо се в промяна на предназначението на офис, разположен в приземния етаж на жилищната сграда в жилище. С [нотариален акт], том ІІ, дело № 241/2022 г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус, вписан под № 542 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр. Бургас за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство В. Ж. Т., М. В. Ч., А. С. П. и С. С. П., като собственици на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Бургас са учредили право на строеж на дружеството „Планер 2002“ ООД за изграждане на жилищна сграда с РЗП 2041, 75 кв.м., състояща се от сутерен, партерен етаж и пет жилищни (над партера) етажа, като страните са се съгласили, че приобретателя ще придобие собствеността върху процесния недвижим имот – офис на партерен етаж, с ЗП 73, 68 кв.м., при граници: входно предверие, общо помещение, гараж № 4, и от две страни външен зид (л. 36-58). Въз основа на искане вх.№ 70-00-7273/06.10.2022 г. на възложителите В. Ж. Т., М. В. Ч., А. С. П., С. С. П. и „Планер 2002“ ООД е издадено Разрешение за строеж (РС) № П-63/12.10.2022 г. от главен експерт „Архитектура и контрол на строителството“ в Община Бургас, с което, на основание чл. 148, чл. 142, ал. 2, чл.152, ал.1, чл.161 и чл.183 ЗУТ, скица на ПИ, комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, подробно описани в акта, одобрен/съгласуван технически инвестиционен проект по части: архитектура, СК, Геология, Геодезия ПБ, паркоустройство и благоустройство, ВиК, електрическа и част Асансьорна уредба, ОВК, ЕЕ е разрешено строителството на обект: „Жилищна сграда“ в УПИ XVІ - 1398, кв. 91 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, [ПИ] по КККР на гр.Бургас, IV категория. В РС е отбелязано, че същото е влязло в сила на 02.11.2022 г. (л.6-7) На 22.03.2024 г. от един от възложителите - „Планер 2002“ ООД е подадено до община Бургас заявление, с което е поискано да бъде одобрен технически инвестиционен проект за промяна по време на строителство на основание чл. 154 ЗУТ за обект „Жилищна сграда – преработка по време на строителството на офис в жилище“, находящ се в УПИ XVІ - 1398, кв. 91 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, [ПИ] по КККР на гр.Бургас, [улица]. Към заявлението са приложени подробно описани становища и проекти, вкл. проекти по части: архитектура, конструкции – становище, ВиК, Електро, ОВК-становище, ЕЕ-становище и ПБ – Становище и скица-извадка от ПУП № П-107/02.08.2021 г. с виза за проектиране от 09.08.2021 г. и скица № 15-89229/13.02.2018 г. (л.15). С писмо от 02.04.2024 г. от гл.експерт „АКС“ във връзка с подаденото заявление на „Планер 2002“ ООД за одобряване на технически проект и издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда – преработка по време на строителството на офис в жилище“ в УПИ XVІ - 1398, кв. 91 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, [ПИ] по КККР на гр.Бургас са изискани допълнителни документи – нотариално заверени декларации по чл.154, ал.5 ЗУТ от всички собственици описани в РС и от приобретателите на вещни права, както и корекция на проекта по част „Архитектура“ с предвиждане на изискуемия комин в дневната съгл. чл.112 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ. Даден е 14 дневен срок за внасяне на допълнената документация (л.16). На 10.04.2024 г. в указания от органа срок е подадено допълнително заявление от дружеството, в което е посочено, че се представя коригиран проект по част „Архитектура“, както и, че не са извършени продажби на самостоятелни обекти и е в сила вписаното споразумение в [нот. акт], т.ІІ, дело № 241/14.09.2022 г. в т.3.10 на стр.18 (л.14). На 16.04.2024 г. от гл.експерт „Архитектура и контрол на строителството“ при община Бургас, на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ е издадена заповед № 1178/16.04.2024 г. за допълване на РС № П-63/12.10.2022г. В съобщение изготвено от гл.специалист „УПА“ в Община Бургас е отразено, че така издадената заповед е връчена на 22.04.24 г. на З. К., в качеството му на пълномощник на С. П.. Жалбата сезирала съда е подадена на 24.01.2025 г. чрез административния орган. Като писмени доказателства по делото са приети административната преписка, изпратена с писмо изх. 94-01-2773/1/ от 07.02.2025 г. на Община Бургас, както и приложените към жалбата документи, по опис. В хода на съдебното производство е изслушана и приета без възражения от страните СТЕ. В заключението по СТЕ, вещото лице е установило, че в ПИ [идентификатор] по КККР на гр.Бургас на основание одобрен на 20.05.2022 г. технически инвестиционен проект и издадено РС № П-63/12.10.2022 г. е изградена сграда с [идентификатор] с функционално предназначение на сградата – многофамилна жилищна сграда, брой етажи – 6, брой СО – 25, със ЗП 243 кв.м. Във връзка със заявление вх.№ 70-00-2590/2/ от 10.04.2025 г. на „Планер 2002“ ООД със заповед № 1178/16.04.2024 г. на главен експерт „АКС“ е допълнено РС за обект „Жилищна сграда“ в ПИ [идентификатор] по КККР на гр.Бургас (УПИ ХVІ-1398, кв.91 по плана на ЦГЧ Бургас), състоящо се в промяна на предназначението на офис, находящ се на партерен (приземен) етаж на жилищната сграда в жилище. Към момента на огледа на място от в.л. е констатирано, че сградата е довършена, с положени външни мазилки и дограма, предпазни парапети. В момента на огледа се полагала външна хидроизолация в най - ниската част на сградата и подготовка за изграждане на вертикалната планировка. На процесния офис, за който се иска промяна предназначението е монтирана дограма, като предвидената в първоначалния проект входна врата за офиса е заменена с прозорец и е монтирана входна врата към жилището, предвидена в проекта одобрен на 16.04.2024 г. на западната фасада към улицата. Посочено е, че съгласно проекта за промяна по време на строителството на офиса, разположен в партерния етаж на жилищната сграда се променя предназначението в жилище, като същото се обособява изцяло в обема и площта на предвидения с първоначалния проект офис. Жилището е решено, като двустаен апартамент, разпределен в общо пространство (с кухненска част, трапезария и дневна), една спалня, санитарен възел с баня и WC и склад. Предвиден е за изграждане и комин. Предвидено е и да се изпълнят два входа към жилището: един откъм входното предверие и един откъм [улица]. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото заявява, че с допуснатото изменение е налице конструктивна промяна, състояща се единствено в събарянето на част от зида за входната врата, предвидена по проекта, откъм входното преддверие. Посочва, че са засегнати общи части, доколкото стените на жилищната сграда са такива. Посочва още, че по проект има предвиден за изграждане комин, който на място не е изграден, както и че може да има връзване на комина само с горната част на жилището към съществуващия комин. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: По допустимостта: При проверката за допустимостта на оспорването и съблюдаване на предпоставките по чл.159 АПК, съдът намира следното: Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ и съответно като такъв подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 215 ЗУТ. Жалбата е подадена от заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ посочва заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на чл. 148 ЗУТ разрешение за строеж, съответно актовете за неговото изменение и допълване. Безспорно се установява, че жалбоподателката е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, тъй като същата има качеството на възложител по чл. 161, ал. 1 ЗУТ и е посочена като такъв в разрешението за строеж, което е допълнено с оспорената заповед. Също така [населено място] се легитимира като собственик на ПИ [идентификатор] по КККР на гр.Бургас (УПИ ХVІ-1398, кв.91 по плана на ЦГЧ Бургас), съгласно приложените по делото доказателства за собственост, поради което за нея е налице правен интерес от оспорването. Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на жалбата, поради просрочие съдът намира, че не е налице редовно съобщаване на заповедта, по следните съображения: Заповед № 1178/16.04.2025 г. не се установява да е връчена на жалбоподателката С. П.. Съгласно Съобщение изготвено от гл. специалист „УПА“ в община Бургас заповедта е получена на 22.04.2024 г. от З. К., в качеството му на пълномощник на [населено място], съгласно нотариално заверено пълномощно с peг. № 9738/12.08.2021 г. на Нотариус с peг. № 699 на НК и район на действие РС – Бургас (л. 17-18). За съобщаването на административните актове по ЗУТ се прилага предвидения в АПК ред, когато това е предвидено изрично. Разрешението за строеж, съответно актовете за неговото изменение и допълване се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК – чл.149, ал.1 ЗУТ. Съобщаването следва да бъде извършено лично на заинтересованата страна, съгл. чл.61, ал.2 АПК или чрез неин представител в административното производство – чл.39, ал.1 ГПК вр. чл.18 АПК. Надлежното прилагане на разпоредбата изисква заповедта за допълване на РС да бъде съобщена на всеки заинтересован, съответно субект на самостоятелно право на оспорване, което може да бъде упражнено отделно от легитимацията на останалите собственици, респ. носители на ограничени вещни права (право на строеж). Съдът намира, че представеното по делото пълномощно, не изразява ясно и недвусмислено волята на упълномощителя да предостави конкретни права по получаване на посочения индивидуален административен акт по ЗУТ. В първа точка на пълномощното са изброени субектите спрямо които ще бъде упражнена представителната власт – електроразпределително дружество, напоителни системи ВиК и ЕВН. А във втора точка са изброени правата, чието упражняване е предоставено само спрямо посочените в т.1 субекти и в рамките на предоставената представителна власт. В пълномощното липсва клауза даваща право на тълкуване на предоставените права разширително, поради което упълномощеното лице е действало без представителна власт относно получаване на заповед № 1178/16.04.2024 г. на гл.експерт „АКС“ в Община Бургас. При констатацията, че акта за изменение не е съобщен редовно, не е започнал да тече срока за оспорването му, чието неспазване да обуслови просрочие на жалбата. С оглед на което не е налице отрицателната предпоставката за допустимостта на производството по чл.159, т.5 АПК. С оглед изложеното, жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, засегнато от заповедта, в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Оспорената заповед за допълване на разрешение за строеж е издадена от компетентен орган – арх.Г. Н. – главен експерт „АКС“ в Община Бургас, оправомощен съгласно заповед № 4029/01.12.2023 г. на главния архитект на Община Бургас. Съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ компетентен да издава разрешение за строеж, съответно актове по неговото изменение и допълнение е главният архитект на общината. В § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ е регламентирана възможността за делегиране на това правомощие от главния архитект. Поради изложеното, оспорения акт по реда на чл. 154, ал.5 ЗУТ е издаден от материално и териториално компетентен административен орган. Спазена е установената писмена форма. В случая е посочен издателят на акта, адресатът, индивидуализиран е предмета на заповедта, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съдържа необходимите реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й. В конкретният случай, оспореното изменение по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ на РС № П-63/12.10.2022 г., посредством неговото допълване, е издадено в противоречие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби на закона, тъй като противоречи на императивните изисквания на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Законодателят е предвидил специални правила за промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж. Съгласно приложимата редакция на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Безспорно се установява, както от доказателствата по делото, така и от приетата СТЕ, че предвид промяната на предназначението на помещението от офис в жилище, промяната /отклоненията/ от първоначално одобрения през 2022 г. инвестиционния проект, са съществени и попадат в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2. Налице са предпоставките на посочената разпоредба. Променя се предназначение на обект офис в жилище, като се изменят съществено общи части на жилищната сграда – чл.38 от ЗС. Налице е конструктивна промяна, изразяваща се в събаряне на част от зида за входната врата, предвидена по проекта за преустройство, от входното преддверие. Обособява се вход откъм [улица], с което се изменя фасадата на сградата. Предвижда се изграждане на комин. За да се одобри инвестиционен проект за изменение на вече одобрен проект и да се издаде заповед по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, следва на първо място компетентният административен орган да бъде сезиран с искане от лице, имащо качеството на възложител, както и същото да бъде придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ в случай, че такива има към момента на подаване на искането. В случая в издаденото РС № П-63/12.10.2022 г. за строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ ХVІ-1398, кв.91 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас като възложители са вписани собствениците на имота и дружеството на което е учредено право на строеж - М. В. Ч., В. Ж. Т., А. С. П., С. С. П. и „Планер 2002“ ООД с управител Н. Я. Б. и З. З. К.. Заявлението с което е поискано одобряване на промяна по време на строителството за обект „Жилищна сграда - преработка по време на строителството на офис в жилище“ е депозирано на 10.04.2024 г. единствено от „Планер 2002“ ООД. Процесното разрешение за строеж касае преработка по време на строителство, тъй като жилищната сграда не е заварена, същата не е била въведена в експлоатация към датата на издаване на заповедта. Налице е ненадлежно сезиране на административния орган, което е довело до порочност на проведената административна процедура. Със заявлението е поискано допълване на издадено разрешение за строеж, което предполага искането да изхожда от всички възложители вписани в него. Освен това оспореното допълване на издаденото РС № П-63/12.10.2022 г. е постановено по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ, която норма изрично изисква нотариално заверено съгласие на заинтересованите по смисъла на чл.149, ал.2 ЗУТ лица, каквато безспорно се явява оспорващата. Липса на изразено съгласие, представлява противоречие с материално-правните норми, което води до незаконосъобразност на издадения административен акт. Нещо повече административния орган с писмо изх.№ 70-00-2590/1/ от 02.04.2024 г. е изискал такова съгласие от всички собственици, описани в РС и от приобретателите на ограничени вещни права, като е приел с оглед посоченото в депозирано последващо заявление, че такова съгласие е дадено в т.3.10 от [нотариален акт], том ІІ, дело № 241/2022 г. Съдът, следва да отбележи, че такава договорка, постигната между страните за извършване на промяна на предназначение на обекти в жилищната сграда не е вписана в нотариалния акт за учредяване на право на строеж. Посочената от „Планер 2002“ ООД уговорка в т.3.10 от н.а., касае единствено извършване на вътрешни преустройства, без промяна на предназначение, включващо и засягане на общи части. В случая се установява, че с разрешеното изменение се засягат общи части, тъй като в проекта са предвидени изменения по фасадни стени на жилищната сграда на ниво партерен етаж, изразяващо се в отваряне на вход откъм [улица], който е обособен във фасадата, а другият вход е предвиден откъм входното предверие, като се събаря част от зида и се оформя вход. Предвижда се и изграждането на комин. По делото безспорно се установи също, че изменението касае одобрен инвестиционен проект, който касае промяна на предназначението на обект, като се засягат общи части. Т. е са налице хипотезите на закона в които се изисква нотариално заверено съгласие на останалите съсобственици. В настоящия случай, са налице предпоставките на чл.154, ал.5 ЗУТ – отклонение от проекта, и промяна предназначението на обекта, като се изменят съществено общи части на строежа. С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на административно-производствените правила и на материалноправните разпоредби, следователно жалбата е основателна. По делото страните са направили искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора и съобразно нормата на чл. 143, ал.4 от АПК, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати сторените по делото съдебно - деловодни разноски от жалбоподателя в общ размер на 410 лева, от които 10 лева, държавна такса и 400 лв., внесен депозит за вещото лице, за плащането на които има представени надлежни доказателства. Мотивиран от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът