Решение № 170 от 11.4.2023 г. на Административен съд - Добрич по дело № 682/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от „Ди Ес Хоум“ ООД, ЕИК 124134610, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Добруджа“ 4, представлявано от управителя И.М.И., подадена чрез адв. К.Ф.Д., ВАК, срещу Решение № 362 от 11.10.2022 г. по НАХД № 821/ 2022 год. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 220/ 22.12.2021 г. на Директора на РЗИ - град Добрич. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът настоява, че неправилно съдът е счел, че наказателното постановление (НП) е издадено в изискуемия по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, като се позовава на датата на изпращане на НП. Твърди, че е неправилен изводът на съда относно възражението на жалбоподателя за липса на констатации в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) по отношение източника на шум, местоположение на камиони и др. Възразява срещу кредитирането на свидетелските показания от съда, тъй като били неясни и противоречиви. Прави се възражение и срещу правната квалификация на нарушението. Оспорва се като цяло наличието на нарушение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на НП изцяло. Претендират се съдебно – деловодни разноски. Останалите възражения не касаят обсъждането на АУАН и НП, предмет на първоинстанционното производство, а издаденото преди тях Предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Б. и юрисконсулт Начева, редовно упълномощени, които поддържат жалбата. Ответникът, Регионална здравна инспекция – Добрич, редовно призован, се представлява от юрисконсулт в., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич намира касационната жалба за основателна. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице, страна в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, намира следното: С процесното НП е наложена имуществена санкция за това, че търговското дружество не е изпълнило Предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки с изх. № ЗП-01-377/ 06.10.2021 г. относно предприемане на необходимите мерки за привеждане на нивата на шум от дейността на строителна борса на дружеството в гр. Добрич в здравните норми. Справка с Предписанието установява, че в него е посочен срок за изпълнение 29.10.2021 година. По аргумент от чл. 32, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЗШОС, Предписанието не подлежи на обжалване. За изпълнението му обаче е извършена проверка, която установява, че след дадения срок нивата на шум продължават да са над допустимите за жилищна среда. С оглед на това е съставен АУАН и е издадено обжалваното пред РС НП. По възраженията на касатора: Вярно е, че в НП е записано „строителна борса“ вместо посоченото в Предписанието – „складова база“, но тази техническа грешка не опровергава извода, че се касае за обект на касатора, където се извършва товаро – разтоварна дейност, при която се надвишават допустимите нива на шум в прилежащата жилищна зона. По делото са представени, както в първоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция, необходимите и достатъчни доказателства за уредите, с които са измерени нивата на шум, за които се установи, че са надлежно калибрирани и не бяха опровергани констатациите на ответника по касация за надвишени нива на шум, респ. за липса на предприети действия по привеждането им в съответствие с нормите. Неоснователно е възражението, че за дружеството не било ясно какво точно следва да изпълни по Предписанието. Последното е конкретно и ясно, с отразени констатирани наднормени нива на шум и указана Наредбата, където са разписани допустимите нива. Неоснователно е възражението, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите, които били неясни. Напротив, от значение за случая са показанията, чрез които се установява, че е извършено замерване от дома на лицето, подало жалба за надвишени нива, като именно от неговия дом е установено завишено ниво. Последното не само установява липса на нарушения при констатиране на завишените нива, а и установява, че се касае за наличие на такива в прилежаща жилищна зона, респ. дома на жалбоподателя. Без значение е и дали шумът е постоянен или не, в каквато насока са задавани въпроси на свидетеля в първата инстанция. От значение е, че е допуснато възпроизвеждане на такъв шум, без, след като е дадено Предписание да се вземат мерки за ограничаването му, да са извършени действия в тази насока. Ирелевантна за спора е датата на изпращане на НП. Нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е относима към датата на издаване на същото, поради което да се прави връзка от датата на изпращане за датата на издаване на НП, представлява превратно тълкуване на закона. Неоснователно е възражението на касатора относно липсата на констатации в АУАН по отношение източника на шум, местоположение на камиони и др. АУАН е съставен за неизпълнение на Предписание, поради което това възражение е неотносимо към предмета на спора. Освен това, както в АУАН, така и в НП са посочени резултатите, като, съдът изрично е указал на това. Съдът е разгледал и възражението относно квалификацията на деянието и е изложил мотиви защо я приема за правилна. Разпоредбата на чл. 35, т. 2 от ЗЗШОС сочи, че наказанията по чл. 33 се налагат и на лицата, които: 2. не изпълняват предписанията, предвидени в индивидуалните административни актове и в констативните протоколи по чл. 28, ал. 1, издадени от компетентните органи или от упълномощени от тях длъжностни лица. В този смисъл това е точната квалификация, относима към деянието, както правилно е приел РС. Събраните пред РС и пред касационната инстанция потвърждават извода на РС – Добрич за законосъобразност на НП и като го е потвърдил, съдът е постановил съответен на закона акт. При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Добрич е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно, което и да е от тях. С оглед горното касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а Решението на РС – Добрич – потвърдено. Предвид изхода от спора се явява основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност и предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, касационен състав,