[1] ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 16, ал. 6 от ГПК (отм) договор за покупко-продажба от 03.11.2006 г. Договорът е удостоверен в нотариален акт 199, том IV, рег. номер 12082, дело 727/2006 г. на нотариус В.М.. С този договор Т.М.К. е продал на М.Т.К. два имота. Първият имот е гараж 10 заедно с 1, 177% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и 0, 350% идеални части от правото на собственост върху 1917/1967 идеални части от дворното място, върху което е разположена сградата. Гаражът се намира в гр. София, ж. к. „•••••••, на партерния етаж в секция „в“. Той е със застроена площ от 26, 86 кв. метра, а негови съседи са – вътрешен двор, гараж 11, асансьорна шахта, офис В-2 и гараж 9. Вторият имот е гараж 31 заедно с 1, 413% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и 0, 52% идеални части от правото на собственост върху 1917/1967 идеални части от дворното място, върху което е разположена сградата. Гаражът се намира в гр. София, ж. к. „•••••••, на партерния етаж в секция „в“. Той е със застроена площ от 39, 94 кв. метра, а негови съседи са – гараж 30, мазе 63, асансьорна шахта, мазе 55. Т.К. е с адрес ••• 4, общежитие Скаптора-1, стая 1137, а М.К. е с адрес •••.

[2] ОСЪЖДА М.Т.К. да заплати по сметка на СГС 568, 29 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

[3] Решението е постановено

при участието на третото встъпило лице С.Б.Б.. Той е със съдебен адрес •••.

[4] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

[5] ДА СЕ ИЗПРАТИ НА СРП копие от протокола от съдебното заседание от 02.06.2017 г. (л. 136-139) заедно с копие от цялото дело за извършване на преценка дали са налице данни за извършено престъпление.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Мотиви

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА 1. На ищеца [6] Т.К. заявява в искова молба от 21.12.2015 г., че през 2006 г. е продал на ответника М.К. – баща на ищеца – два гаража. Към този момент Т.К. е бил непълнолетен. Затова районен съд е разрешил на баща му да извърши продажбата. Вместо да продаде гаражите на трето лице, М.К. ги е продал на себе си. В този случай обаче, интересите на Т.К. и М.К. са били противоречиви и е било необходимо да бъде назначен от съда особен представител на Т.К., който да участва при сключването на сделката. Това не е било направено. Затова според Т.К. продажбата е нарушавала закона и е нищожна, евентуално тя е унищожаема, тъй като договорът е бил с недееспособен без да са били спазени специалните изисквания. Ето защо Т.К. моли съда да прогласи нищожността на продажбата на двата гаража, евентуално да я унищожи (исковата молба, л. 2-4; уточнението в с. з. на 10.11.2017 г., направено от адвокат Г., л. 178).

2. На ответника [7] М.К. не е подал писмен отговор. Той не оспорва предявените искове (протокола от с. з. на 02.06.2017 г., л. 136-139).

3. На трето встъпило лице [8] Третото встъпило лице С.Б. оспорва предявените искове. Той е заявил, че при извършването на процесната сделка не е било налице противоречие между интересите на Т.К. и М.К.. Той твърди, че процесът е симулативен (писмения отговор, л. 141-145).

ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА [9] Не се спори, че Т.К. е бил роден на ••• г. На 24.08.2006 г. М.К. е дарил на Т.К. процесните два гаража (нотариалния акт, л. 93-94). На 02.11.2006 г. Костинбродския районен съд е разрешил на М.К. да продаде двата процесни гаража, притежавани от Т.К. (определението, л. 17). На 03.11.2006. Т.К., чрез баща си М.К., е продал на М.К. процесните два гаража (нотариалния акт, л. 5-6). В нотариалното производство Т.К. не е бил представляван от особен представител, назначен от съда. Всичко това е било направено, за да може М.К. да получи кредит чрез покупката на двата гаража, който да използва за други цели – ремонт на жилище и разширяване на бизнеса си (обясненията на М.К., л. 136-138).

[10] Съдът е освободил Т.К. от разноски по делото (определението, л. 60). Страните не са направили разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО [11] Ищецът е предявил иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и евентуално съединен с него иск по чл. 27 от ЗЗД – ако съдът отхвърли главния иск, да разгледа евентуалния иск. Главният иск е основателен. Затова съдът не разглежда евентуалния иск.

1. По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД [12] Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. страните да са били страна по договор; 2. този договор да е сключен в нарушение на закона.

[13] Съдът установи, че Т.К. и М.К. са сключили процесния договор за продажбата на двата гаража. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[14] Съдът следва да установи налице ли е втората предпоставка – нарушен ли е бил законът при сключването на процесния договор, по-точно изискването на чл. 16, ал. 6 от ГПК (отм). Съгласно чл. 16, ал. 6 от ГПК (отм), п ри противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Съдът приема, че в процесния случай е било налице противоречие в интересите на Т.К. и М.К.. Това е така, защото Т.К. е продавал имот на М.К., като последният е представлявал първия, а чрез продажбата се е извършвало разпореждане с имуществото на малолетния Т.К.. Следователно Т.К. е следвало да бъде представляван от особен представител, назначен от съда (за подобно разрешение вж. следните решения: на ВКС 1469 - 2008 -V Г. О. по гр. д. 7 8/2008 г.; на ВС 296 - 1992 - I Г. О. по гр. д. 98/1991 г.; на ВнАС 42 - 2012 по гр. д. 37/2012 г. ).

[15] След като е било налице противоречие в интересите на Т.К. и М.К., за процесната сделка Т.К. е следвало да бъде представляван от особен представител. На КнРС не е било известно, че Т.К. ще продаде на М.К.. Съдът установи, че Т.К. не е бил представляван от особен представител. Ето защо съдът приема, че при процесната продажба е бил нарушен чл. 16, ал. 6 от ГПК (отм).

[16] Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът прогласява процесната продажба за нищожна. Предмет на делото не е дарението от М.К. на Т.К.. Затова съдът не го обсъжда.

2. По разноските [17] На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда М.К. да заплати 568, 29 лева държавна такса по сметка на СГС (0, 01х(22172, 50+843, 20+32 969, 80+843, 20)).

Съдия: