РЕШЕНИЕ

№ 53

Благоевград, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Благоевград - XI състав, в съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: АСЯ ТОДОРОВА При секретар ЕЛЕНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ ТОДОРОВА административно дело № 20247030701492 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Oбразувано e по жалба на И. З. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], махала „Горна“ № 1, подадена чрез адв. Д. Г. и адв. К. С., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, против Решение № 1040-01-361 от 22.10.2024 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-1688-3 от 16.09.2024 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, определено със Заповед № 1015-01-23/13.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на И. З. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 25.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 28, 97 лева дневно.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Оспорват се изводите на административния орган, че в конкретния случай следва да намери приложение на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО в ред. ДВ, бр. 67/2024 г., в сила от 09.08.2024 г. Сочи се, че в конкретния случай не са налице заварени правоотношения и незавършен фактически състав, доколкото материалноправните предпоставки за реализиране на правото на обезщетение за безработица на жалбоподателя са били налице още към момента на подаване на заявлението, правопораждащите факти за оспорващата са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54б от КСО преди влизане в сила на новата ал. 8 и правото е упражнено от оспорващата чрез подаване на заявление преди изменението на разпоредбата, правопораждащата дата за правото на обезщетение за безработица по процесното заявление е датата, на която е прекратено трудовото правоотношение на оспорващата. Твърди се, че разпорежданията на НОИ, с които се отпуска парично обезщетение за безработица, са индивидуални административни актове, които нямат конститутивен ефект, не създават права и задължения, а само констатират факти с правно значение. В този смисъл се твърди, че в конкретния случай неправилно административният орган се е позовал на незабавното действие на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Сочи се, че с претендираното прилагане на чл. 54б, ал. 8 от КСО административният орган е нарушил един от принципите, уредени в решение № 8 от 27 май 2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд, според който не може да се накърняват или отнемат правомерно придобити субективни права, когато се създават правни задължения за субектите и изобщо когато ретроакцията на закона води до неблагоприятни правни последици за заварени случаи. Сочи се, че с прилагането на 54б, ал. 8 от КСО се нарушава принципът на правна сигурност и предвидимост, които са задължителни елементи на правовата държава. Твърди се, че, макар и да е настъпила промяна в националноправната уредба, разпоредбите на Регламент № 883/2004 г. и конкретно разпоредбите на Пар. 1 и Пар. 2 на чл. 62 остават непроменени и в този смисъл обезщетенията за безработица следва да се изчисляват на основание чл. 54б от КСО във връзка с Пар. 1 и Пар. 2 от Регламент № 883/2004 г. само върху среднодневния осигурителен доход, получаван по последна заетост. Твърди се, че липсват мотиви за приложението на Пар. 3 от чл. 62 от Регламент № 883/2004 г. Сочи се, че Регламент № 883/2004 г. не допуска националното законодателство на държавата – членка да ограничава размера на дължимото парично обезщетение за безработица. Поради което се излагат съображения, че дневният размер на паричното обезщетение за безработица е следвало да бъде определен изключително на база дохода на жалбоподателя от последния й завършен осигурителен период преди прекратяване на осигуряването, независимо от неговата продължителност. Твърди се и несъответствие на оспореното решение с целта на закона, доколкото производството пред административния орган се е развило в един необосновано дълъг период от време, което е довело до засягане правата на заявителя в по-голяма степен, отколкото е необходимо и по този начин е нарушен принципът за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 1 от АПК. Иска се от съда да отмени оспореното Решение № 1040-01-361 от 22.10.2024 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-1688-3 от 16.09.2024 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, определено със Заповед № 1015-01-23/13.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на И. З. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 25.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 28, 97 лева дневно и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона – на относимата материалноправна разпоредба – чл. 62, Пар. 1 и Пар. 2 от Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за национална сигурност.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С., поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата. Ангажира допълнителни писмени доказателства, касаещи основателността на претенцията. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Допълнителни подробни съображения се излагат в депозирани по делото от адв. С. писмени бележки и писмена молба.

Ответникът по жалбата Директорът на ТП на НОИ - Благоевград, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата. Намира оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по заявление на оспорващата И. З. Т. за отпускане на парично обезщетение за безработица, чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Благоевград, до Директора на ТП на НОИ - Благоевград, с вх. № 801-01-362/01.08.2024 г. (с рег. № 011-00-1688-1/02.08.2024 г.), като същата е декларирала упражняване на трудова дейност в Испания за периода от 07.06.2024 г. до 21.07.2024 г. Във връзка с декларираното обстоятелство (упражняване на трудова дейност в друга държава) оспорващата И. З. Т. е подала в ТП на НОИ - Благоевград заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария с вх. № 011-00-1688-1/06.08.2024 г. за период от 07.06.2024 г. до 21.07.2024 г., като е приложила копия от документи, издадени от Испания. Изискана е и представена от И. З. Т. декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004 г. С разпореждане [номер]-00-1688-1 от 06.08.2024 г. на упълномощено лице за ръководител на осигуряване за безработица е спряно образуваното производство във връзка с необходимостта от събиране на доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобит по законодателството на Испания, необходими за определяне правото на парично обезщетение за безработица.

Чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ е изискано издаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на Испания за потвърждаване на осигурителните периоди и доходите на лицето.

На 28.08.2024 г. в ТП на НОИ - Благоевград чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ са получени (СЕД) U017 (осигурително досие на лицето) и СЕД U004 (информация за заплатите на лицето), издадени от КИ на Испания, в СЕД U017, съдържащ осигурителната история на лицето, компетентната институция на Испания е удостоверила осигурителен период от 07.06.2024 г. до 13.07.2024 г., посочена е причина за прекратяване на заетостта „дата на изтичане на договора“, в СЕД U004 е потвърден брутен доход за периода от 07.06.2024 г. до 13.07.2024 г. в размер на 2 594, 90 евро. Със СЕД Н001 – Уведомление/искане за предоставяне на информация КИ на Испания информира, че в периода от 07.06.2024 г. до 21.07.2024 г. лицето е работило 28 дни и добавянето към тях на празниците, които им съответстват, прави общо 37 дни с вноски, следователно групираният период, който следва да бъде удостоверен, е от 07.06.2024 г. до 13.07.2024 г. Констатирайки отпадане на основанията за спиране на административното производство с представянето на изисканите надлежни документи за осигурителния стаж и доход от компетентната институция на Испания, упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица е издало разпореждане [номер]-00-1688-2 от 30.08.2024 г., с което е възобновено производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.

След преценка на наличните документи е установено, че лицето отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, поради което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, Параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 с разпореждане [номер]-00-1688-3 от 16.09.2024 г. на оспорващата И. З. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 25.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 28, 97 лева дневно. разпореждане [номер]-00-1688-3 от 16.09.2024 г. е съобщено на оспорващата на 27.09.2024 г. При определяне на паричното обезщетение за безработица длъжностното лице в ТП на НОИ - Благоевград е взело предвид: 1. доходите, получавани от И. З. Т. по време на последната й работа в Испания за периода от 07.06.2024 г. до 13.07.2024 г. и 2. всички доходи на лицето в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7 на чл. 54б от КСО, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за периода от 01.07.2022 г. до 06.06.2024 г. На основание чл. 54б, ал. 1 във връзка с чл. 54б, ал. 8 от КСО размерът на дневното парично обезщетение за безработица на И. З. Т. е изчислен в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход за периода от 01.07.2022 г. до 13.07.2024 г. В случая, потвърденият доход на И. З. Т. в Испания за периода от 07.06.2024 г. до 13.07.2024 г. е в размер на 2 594, 90 евро.

Осигурителният доход на И. З. Т. съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от осигурителите за периода от 01.07.2022 г. до 31.05.2024 г. включително, в т.ч. и доходът за периодите по ал. 7 на чл. 54б от КСО, е в размер на 19 262, 87 лева.

Осигурителният доход на И. З. Т. за периода м.06.2023 г. е определен, както следва: за периода от 01.06.2024 г. до 06.06.2024 г. – пропорционалната част от минималната работна заплата съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО, която е в размер на 186, 60 лева; за периода от 07.06.2024 г. до 30.06.2024 г. – пропорционалната част от осигурителния доход на лицето в Испания, който е в размер на 3 123, 20 лева, като общата месечна сума за м.06.2024 г. е в размер на 3 309, 80 лева.

За периода от 01.07.2024 г. до 13.07.2024 г. пропорционалната част от осигурителния доход на лицето в Испания е определен в размер на 1 952 лева.

Размерът на дневното парично обезщетение за безработица на оспорващата е определен по следния начин: към сумата от 19 262, 87 лева са прибавени сумите от 3 309, 80 лева и 1 952 лева, като е получен общ доход в размер на 24 524, 67 лева, от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица, като общият доход от 24 524, 67 лева е разделен на 508 работни дни и е получена сумата от 48, 28 лева (среднодневен осигурителен доход), която е умножена по 60%, което е 28, 97 лева дневно. разпореждане [номер]-00-1688-3 от 16.09.2024 г. е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Благоевград, като е посочено, че неправилно и незаконосъобразно е определен осигурителният доход и среднодневният осигурителен доход за периода, тъй като в конкретния случай неправилно е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО вместо действащата към момента на възникване на правото на парично обезщетение за безработица нормативна уредба.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1040-01-361 от 22.10.2024 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Благоевград е отхвърлил жалбата на И. З. Т. и е потвърдил разпореждане [номер]-00-1688-3 от 16.09.2024 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Благоевград, определено със Заповед № 1015-01-23/13.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград. В решението решаващият орган е приел, че упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица е приложило правилно относимите правни норми и е издало законосъобразен акт, при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства. Също така, позовавайки се на подробно посочените в решението фактически и правни твърдения, решаващият орган е приел, че при проверка на извършените процесуални действия, довели до постановяване на обжалваното разпореждане, не са констатирани нарушения на материалното и процесуалното право. В решението си Директорът на ТП на НОИ Благоевград е посочил, че в конкретния случай се касае за отпускане на парично обезщетение за безработица при прилагане на разпоредбите на чл. 61 – чл. 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 54б от КСО, като правилно при изчисляване на размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Така правилно и в съответствие с действащите към датата на издаване на разпореждането норми размерът на среднодневното парично обезщетение за безработица е изчислен в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за периода 01.07.2022 г. до 13.07.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Прието е, че разпоредбата на ал. 8 от чл. 54б на КСО се прилага от датата на влизането й в сила и по отношение на заварени правоотношения, по които парично обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като в случая не става дума за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО, а за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон. Органът е направил разграничение между „същинско“ и „несъщинско“ обратно действие, като е приел, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага към заварени правоотношения за в бъдеще и последното представлява изключение от правилото за действие на закона по време, тъй като „същинско“ обратно действие има само тогава, когато правните последици от настъпил юридически факт се преуреждат за минал период, а не за в бъдеще. В заключение административният орган е приел, че правните последици от изчисляване на размера на паричното обезщетение за безработица не са се реализирали към момента на влизане в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО и в този смисъл не се преуреждат за минал период, в конкретния случай е налице „несъщинско“ обратно действие – незабавно прилагане на нови разпоредби към висящо производство. Директорът на ТП на НОИ - Благоевград е приел, че в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, каквато е разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62, Параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа. В този смисъл в оспореното решение е формулиран извод, че размерът на паричното обезщетение за безработица на оспорващата е правилно определен. Решението е съобщено на оспорващата, чрез процесуалния й представител, на 25.10.2024 г. Жалбата до Административен съд – Благоевград е подадена, чрез административния орган, на 29.10.2024 г. Към доказателствения материал по делото са приобщени и представените от страна на процесуалния представител на ответника Справка от регистъра на паричните обезщетения за безработица, от която е видно кои са дните в осигуряване на жалбоподателя през периода, от който е определено паричното обезщетение за безработица, както и дните без осигуряване през същия период, справка от персоналния регистър на НОИ, от която е видно какъв е доходът на лицето по подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода на определяне размера на паричното обезщетение за безработица, легализиран превод на СЕД Н001 - Уведомление/искане за предоставяне на информация, както и известие за доставяне на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд - Благоевград, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решението на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, същото Решение е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред Ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се обжалват разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. П. Р. също е издадено от компетентен по закон орган съгласно чл. 54ж от КСО и съгласно приложената по делото Заповед № 1015-01-23 от 13.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваният акт е издаден в законоустановената форма и формално съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Благоевград е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. 1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу определения размер на паричното обезщетение за безработица е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които според административния орган обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали Директора на ТП на НОИ – Благоевград да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Кодекса за социално осигуряване.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е издадено и в съответствие с материалния закон.

Основният спор между страните в конкретния случай се свежда до правния въпрос кой е приложимият материален закон по отношение определяне размера на паричното обезщетение за безработица.

На първо място, следва да се отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. В чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. се сочи, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).

Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Безработицата представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Размерът на паричното обезщетение за безработица се определя при условията на чл. 54б от КСО.

Няма спор по делото, че оспорващата като български гражданин е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента). Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 01.08.2024 г. и доколкото оспорващата декларира, че последната й трудова заетост е в Испания за периода от 07.06.2024 г. до 21.07.2024 г. за установяване основателността на претендираното от И. З. Т. право приложение намира именно така цитираният Регламент.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл. 11, § 3, буква “а” от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като чл. 61 от същия Регламент (ЕО) № 883/2004 г. въвежда и принципа на сумиране на периоди, т. е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. По-нататък чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. предвижда, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (Параграф 1). Параграф 1 се прилага също, когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка (Параграф 2). И чрез дерогация от Параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането (Параграф 3).

Правилата по отношение паричните обезщетения за безработица в националната правна уредба на Република България са уредени в Глава ІV, Раздел ІІІ на КСО. Общите правила за определяне размера на паричното обезщетение за безработица са разписани в чл. 54б, ал. 1 от КСО (в действащата му редакция от ДВ бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), съгласно който дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Т.е. националната правна уредба предвижда като база за изчисляване на размера на обезщетението за безработица среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Според приложената от административния орган норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Разпоредбата е нова, обнародвана в ДВ, бр. 67/09.08.2024 г. и е влязла в сила на 12.08.2024 г., т.е. действаща към датата на издаване на разпореждане [номер]-00-1688-3/16.09.2024 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, съответно на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Благоевград.

Основният спорен въпрос по делото е приложима ли е разпоредбата на ал. 8 по отношение разглежданото правоотношение, като се има предвид, че правото на парично обезщетение за безработица възниква към момента на прекратяване на осигуряването, в случая – 21.07.2024 г. (13.07.2024 г. – според СЕД).

Действително правопораждащата дата за отпускане на парично обезщетение за безработица е датата на прекратяване на осигуряването. Срокът на отпуснатото парично обезщетение за безработица на оспорващата е определен по чл. 54а, ал. 6 във връзка с чл. 54в, ал. 1 от КСО, намален със закъснението за регистрация в АЗ – 25.07.2024 г. в конкретния случай. За упражняване правото на получаване на парично обезщетение за безработица националното законодателство предвижда издаването на нарочен административен акт, като според чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Т.е. в разглеждания случай към датата на законодателното изменение не е наличен завършен фактически състав на административното правоотношение.

Поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, възникнали след влизането му в сила. Обратното действие може да се даде само по изключение и с изрична правна норма. Приемането на нов закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени. Обратното действие не се отнася до т. нар. „заварени“ правоотношения, а преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Чрез признаване на действие на новия закон спрямо възникнали и съществуващи правоотношения се проявява т.нар. несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. Т. действие новият закон има, когато факт, който при действието на отменения закон е нямал значение за завареното правоотношение, придобива такова правно значение при действието на новата/изменената разпоредба. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд - примерно решение № 15620/16.12.2020 г. по адм. д. № 6847/2020 г., решение № 13833/09.11.2020 г. по адм. д. № 3783/2020 г., решение № 11187/18.07.2019 г. по адм. д. № 9406/2018 г., решение № 12773/15.10.2020 г. по адм. д. № 9628/2020 г. и решение № 358/10.01.2018 г. по адм. д. № 7943/2017 г. По отношение на приложимия материален закон и Конституционният съд на Република България, в свое Решение № 4/14.05.2020 г., постановено по к. д. № 9/2019 г., е отбелязал: „Правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им. Този принцип въплъщава правната сигурност и предвидимост в този клон на правото, в който отношенията държавен орган – гражданин (организация) са уредени по вертикала – на власт и подчинение. Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент. Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията)“.

Следователно при липса на преходни и заключителни разпоредби, уреждащи действието на правната норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при произнасянето си по подаденото заявление, административният орган правилно се е съобразил с настъпилото законодателно изменение.

Прилагането на новоприетата, но действаща към датата на издаване на административния акт разпоредба, не може да се възприеме за нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания. В константната си практика Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че новата правна уредба се прилага незабавно спрямо бъдещите последици от положение, възникнало при действието на старата правна норма и че приложното поле на принципа за защита на оправданите правни очаквания не би могло да бъде разширено дотолкова, че да възпрепятства изобщо прилагането на новата правна норма спрямо бъдещи последици от положения, възникнали при действието на предходната. В този смисъл са Решение от 14.01.2010 г. по дело С-226/2008 г., Решение от 29.01.2002 г. по дело С-162/2000 г. и др. Нееднократно при произнасяне по приложението на Р. С. на Европейския съюз е подчертавал, че Съображение 4 от Регламент № 883/2004 г. уточнява, че е необходимо да се вземат предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалното осигуряване и да се изработи само система за координация. В. Р. № 883/2004 г. не установява обща схема за социална сигурност, а позволява да се запазят различните национални схеми. Държавите членки запазват компетентността си да уреждат, при спазване на правото на Съюза, системите си за социална сигурност и при липса на хармонизация на равнище на Съюза всяка държава членка трябва да определи по-специално в законодателството си условията, при които се предоставя право на социални обезщетения (Решение на Съда (седми състав) от 12.10.2023 г. по дело C-45/2022 и др.).

Както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО (в действащата му редакция от ДВ бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Т.е., както бе посочено и по-горе, националната правна уредба предвижда като база за изчисляване на размера на обезщетението за безработица среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Не може да се възприеме противоречие на този национален подход с чл. 62, Параграф 1 от Регламент № 883/2004 г., тъй като според този текст компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 54б, ал.1 от КСО (националната правна уредба) е възприела подход за определяне размера на обезщетението за безработица чрез определяне на референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляване на обезщетението. Новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б не променя приетия с ал. 1 подход за определяне базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Спорен стои въпросът за приложението на чл. 62 от Регламент 883/2004 г. и конкретно приложеният в разглеждания случай Пар. 3 на същия текст, вместо Пар. 1 и Пар. 2, прилагани до момента в смисъл, че базата за изчисление на обезщетението за безработица следва да е приоритетно и изключително размерът на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. Както вече се посочи, възприетият от националната правна уредба на Република България подход за изчисляване размера на обезщетението за безработица е на база среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В свое Решение от 23 януари 2020 година по дело C-29/19 (ZP срещу Bundesagentur fьr Arbeit) Съдът на Европейския съюз посочва, че от член 62, Параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 следва, от една страна, че когато законодателството на държава членка предвижда, че изчисляването на обезщетенията се основава на размера на предишното трудово възнаграждение, трябва да се взема предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство, и от друга страна, ако това законодателство предвижда и установява референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването, този референтен период трябва да включва периодите на заетост, завършени както съгласно посоченото законодателство, така и съгласно законодателството на други държави членки (т. 32 от решението). Националното законодателство, както се посочи, от една страна, предвижда референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването, от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и, от друга страна, с ал. 8 на чл. 54б от КСО се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Т.е. националната правна норма, в съответствие с изискванията на чл. 62 от Регламент № 883/2004 г. и тълкуването му от Съда на Европейския съюз, в определения референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването на обезщетението за безработица, включва периодите на заетост, завършени както съгласно законодателството на Република България, така и съгласно законодателството на други държави членки. Да се възприеме, че нормите на чл. 62, Параграф 1 и 2 на Регламент № 883/2004 г. задължават държавите членки да определят размера на обезщетението за безработица единствено и само приоритетно на база трудово възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, независимо съгласно законодателството на коя от държавите членки е придобито, би означавало като цяло да се отрече компетентността на държавите членки да уреждат, при спазване на правото на Съюза, системите си за социална сигурност. Нещо повече, би могло да доведе до неравно третиране на осигурените лица, придобили осигурителен стаж по националното законодателство и тези, придобили дори минимален стаж по законодателството на друга държава членка, който е последен. Следователно, дори и да се възприеме, че в разглеждания случай неправилно административният орган се е позовал на Параграф 3 от чл. 62 на Регламент № 883/2004 г., то размерът на обезщетението правилно е определен като 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход на оспорващата И. З. Т. за периода от 01.07.2022 г. до 13.07.2024 г. в съответствие с приложимата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО и нормите на чл.62, Параграф 1 и 2 на Регламент № 883/2004 г. Обжалваният административен акт е в съответствие с целта на закона и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Не се споделя доводът на оспорващата страна, че в развилото се пред административния орган производство са били засегнати интересите и правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта, тъй като правилно и законосъобразно е определен размерът на паричното обезщетение за безработица.

Изложеното води до извода, че оспореното решение е валидно, издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с изискванията на материалния закон, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК Административен съд – Благоевград