Решение № 1348 от 25.10.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3137/2024 г.

Районен съд - Пловдив25.10.2024 г.докладчик Поля Петрова Сакутова

Диспозитив

ОТМЕНЯ НП-27 от 19.04.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление: ••• за нарушение на чл.60а ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. ПРЕДУПРЕЖДАВА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление: •••, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление: ••• сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Наказателно постановление № НП-27 от 19.04.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.60а ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юриск. Ел. В., която поддържа жалбата. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл. юриск. К. К., който счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Дружеството „Енерго БР“ ЕООД е подало на 11.05.2023 г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД искане за изготвяне на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност 29, 97 kW, предвидена за изграждане в имот № 501.1016 в •••. С писмо изх. № 41094 от 28.06.2024 г. Електроразпределение Юг ЕАД е изпратило до заявителя проект на договор за присъединяване. В хода на извършена проверка служители на Комисия за енергийно и водно регулиране установили, че като не е изготвило и предложило на „Енерго БР“ ЕООД в срок до 25.05.2023 г. проект на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ на 26.05.2023 г., „Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършило нарушение на чл.92, ал.2 от Наредба №6 отм., с което е осъществило състава на чл.60а ал.1 от Закона за енергията на възобновяеми източници. За така описаното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление. Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител М. Н. Б., Констативен протокол № Е-2 от 18.01.2024 г., искане от 11.05.2023 г. от „Енерго БР“ ЕООД и писмо изх.№ 41094 от 28.06.2023 г.от Електроразпределение Юг ЕАД до „Енерго БР“ ЕООД. Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта М. Б. потвърди направените от него констатации. Показанията на свидетеля са в пълно съответствие с писмените доказателства по делото – искане от 11.05.2023 г. от „Енерго БР“ ЕООД и писмо изх.№ 41094 от 28.06.2023 г.от „Електроразпределение Юг“ ЕАД до „Енерго БР“ ЕООД, от които се установява, че от дружеството „Енерго БР“ ЕООД е отправено искане за изготвяне на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа до „Електроразпределение Юг“ ЕАД на 11.06.2024 г., а на 28.06.2024 г. дружеството жалбоподател е изпратило до заявителя проект на договор за присъединяване. Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя. Оплакванията са във връзка с неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения, свързани със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. В двата акта нарушението е квалифицирано по чл.60а ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Обществените отношения, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; газ от възобновяеми източници; биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, се уреждат от Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.)-ЗЕВИ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЕВИ, за неуредените въпроси се прилага Законът за енергетиката. Разпоредбата на чл. 60а ал. 1 от ЗЕВИ, в редакцията на същата към момента на извършване на процесното деяние /Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, е съдържала предписание за налагане на санкция на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10. Нормата на чл. 26 ал. 3 от ЗЕВИ в редакцията й към процесния период е предвиждала, че за обекти по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. Едва с измененията на чл. 60а ал. 1 от ЗЕВИ, в сила от 13.10.2023 г., е предвидена административно наказателна отговорност на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Съответно Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителната мрежа, действаща към датата на нарушението или по-специално чл.92 ал.2 от същата наредба гласи операторът на разпределителната мрежа в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането изготвя и предлага на лицето, подало искане по ал. 1, проект на договор за присъединяване на обекта при техническите изисквания, съдържащи се в издаденото становище и в разрешението за строеж. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е действала към датата на съставяне на АУАН и е била отменена към датата на издаване на наказателното постановление като настъпилите изменения са отразени в НП. Впоследствие е била приета Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване към електрическите мрежи, действаща и към датата на настоящото производство. След приемането на новата Наредба действащите ЗЕВИ и Закона за енергетиката, са предвиждали административнонаказателна отговорност както следва: Чл.68 от ЗЕВИ, действаща към датата на нарушението и към датата на приключване на настоящото производство предвижда: Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. Чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, действаща към датата на нарушението и към датата на приключване на настоящото производство предвижда: на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000, 00 до 1 000 000, 00 лева. Съответно чл.60а ал.1 от Закона за енергетиката, след измененията и действаща и до датата на приключване на настоящото производство предвижда административно наказателна отговорност на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, да се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв. При съпоставка на двете норми чл. 68 от ЗЕВИ и чл.206 от Закона за енергетиката е видно, че същите се явяват санкционни норми за всички нарушения, за които не е предвидена специална санкционна норма. Съгласно чл.1 от ЗЕВИ този закон урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на: 1. електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 2. биогаз и зелен водород; 3. енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта;

2

За неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката. При това положение и предвид обекта на обществени отношения, които се засягат се прилага ЗЕВИ и Наредба № 6 от 28.03.2024 г., като за конкретния случай съответната санкционна разпоредба е общата такава в чл.68 от ЗЕВИ, действаща към датата на нарушението и предвид липсата на съответна такава по-благоприятна към датата на нарушението по ЗЕВИ с оглед размера на санкцията, който тази разпоредба предвижда. Само при липса на обща или специална санкционна норма в ЗЕВИ, а в случая е била приложима разпоредбата на чл.68 от ЗЕВИ, приложима се явява сочената от административнонаказващия орган норма на чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката предвид препращащото действие на чл.1 ал.2 от ЗЕВИ към ЗЕ. При съпоставка между чл.68 от ЗЕВИ и чл.60а от ЗЕВИ по-благоприятна се явява чл.68 от ЗЕВИ, поради което и предвид правилото, предвидено в чл.3 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни закони, приложим се явява най-благоприятния за дееца, то следва приложение да намери чл. 68 от ЗЕВИ. По изложените съображения и предвид крайния извод на съда за приложимост на нормата на чл.68 от ЗЕВИ основателни се явяват възраженията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Що се отнася до оплакванията, отнасящи се до спазването на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта, съдът взе предвид следното:

–

Административнонаказателната отговорнсот на жалбоподателя е ангажирана за бездействие. Актосъставителят и наказващият орган са счели, че от датата на подаване на искането от Енерго БР ЕООД до Електроразпределение Юг ЕАД, а именно: от 11.05.2023 г. до 28.06.2023 Г. дружеството жалбоподател е бездействало. При състав на нарушение, който обявява бездействието в определен срок за наказуемо деяние, изтичането на срока е последното съставомерно фактическо обстоятелство, от чието настъпване зависи правната квалификация на бездействието, осъществено в рамките на този период, като правонарушение и поведението, дори да продължава, се счита за завършено. Ето защо описани са всички времеви и пространствени предели на обективните съставомерни елементи от административно наказателна разпоредба, поради което е изпълнено и изискването за съответно на чл.42 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН обвинение, а пропускането да се посочи изрично, че на следващия ден след изтичане на срока за правнодължимо действие, вече е изтекъл срокът, след като е посочено, че той тече до 25.05.2023 г. включително, но лицето е бездействало до неговия край, не пречи на правото на защита.

–

В жалбата се излагат възражения и за неправилно определяне на мястото на нарушението не •••, а •••, където било мястото на работа на КЕЦ Раковски. Адресът в ••• е седалището на дружеството, поведението е било възможно да бъде изпълнено от жалбоподателя и чрез изпращане на проект на предварителен договор и от седалището на дружеството, поради което и не е налице соченото от страна на жалбоподателя оплакване за неправилна определеност на мястото на нарушението.

–

Не се споделят и оплакванията за немотивираност на двата акта, рефлектираща върху неяснота в какво се състои нарушението. В АУАН и НП са посочени всички съставомерни елементи от състава на описаното нарушение, които са достатъчни за това нарушителят да разбере в какво се състои нарушението и да се защити адекватно, което съдът намира, че е реализирано в пълен обем.

–

В настоящото производство съдът дължи произнасяне и по въпроса дали случаят не е маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е обща и е приложима за всички нарушения.

–

За да се приеме, че случаят е маловажен, съдът взе предвид на първо място, че нарушението е отстранено доброволно от страна на жалбоподателя. Съдът отчете също така и че нарушението е отстранено още преди започване на административнонаказателното производство. За преценка дали нарушението разкрива белези на маловажен случай съдът взе предвид и периодът на бездействието на жалбоподателя. Искането от дружеството търговец за присъединяване е изпратено на 11.05.2023 г., следвало е проектът на договор за присъединяване да се изпрати до 25.05. 2023 г. като писмото от жалбоподателя за изготвяне на проект за присъединяване е изпратено на 28.06.2023 г., т.е. налице е закъснение от близо един месец, който период не може да се приеме за значителен. Всички тези обстоятелства и най-вече това, че нарушението е отстранено доброволно от жалбоподателя и още преди иницииране на административнонаказателното производство дават основание на съда да приеме, че нормата на чл.28 от ЗАНН е приложима в настоящия случай и нарушението следва да се квалифицира като маловажно.

–

Тъй като административнонаказващият орган неправилно не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът следва да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителят, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

–

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените в това производство разноски. В хода на производството жалбоподателят е представляван от юрисконсулт. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение относима е Наредбата за изплащане на правната помощ, чл.27е от тази Наредба. Следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в минимален размер, а именно 80 лв. предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа страна и правна сложност.

Цитирани разпоредби

24