Решение № 18 от 30.6.2022 г. на Районен съд - Тополовград по дело № 39/2022 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане. Жалбата и неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, като обжалваното НП да се потвърди изцяло, като законосъобразно и обосновано. Административнонаказателната отговорност на едноличния търговец в качеството му на работодател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ. Съгласно този законов текст в местата, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. В конкретният случай по безспорен начин се установи, че едноличният търговец – жалбоподател в обекта, който е проверен от контролните органи не е държал на разположение на тези органи горепосочените документи, дори се установява от протокола за извършена проверка и от показанията на актосъставителя и свидетелката А., че в представеният в последствие правилник за вътрешния трудов ред жалбоподателят не е определил въобще такова разпределение на работното време, начало и край на работните смени, редуването им и почивките по време на работа по отношение на работещите в супермаркета, каквото задължение има съгласно чл.139 ал.1 и 181 ал.1 от КТ, във вр. с чл.4а ал.1 от НРВПО. След като не е определил такова разпределение на работното време, няма как да бъдат издадени и документи свързани с такова разпределение, а камо ли тези документи да са на разположение на контролните органи в стопанисвания обект. Обстоятелството, че точно в този момент, когато е извършвана проверката жалбоподателката е взела всички документи и ги е занесла на счетоводителя си, каквото и възражение е направено в жалбата, не бе доказано по никакъв начин от твърдящия го, в случая – жалбоподателя. Т.е. от обективна и субективна страна е извършено визираното в АУАН и НП нарушение. Фактът, че търговецът е новорегистриран от месец ноември 2021 г. и при проверката все още е бил в процес на създаване на добра организация на труда, не може да изключи субективния елемент, както се твърди в жалбата, тъй като проверката е извършена няколко месеца след новата регистрация, през февруари 2022 г. и през тези месеци работодателят е имал достатъчно време да създаде организацията на труда и да изготви задължителните документи, касаещи спазването на трудовото законодателство. Фактът че жалбоподателката не е била в обекта и веднага се е отзовала и е пристигнала на място, но въпреки това проверяващите са съставили вече констативния протокол, също не е оневиняващ я от към субективната страна на нарушението. На жалбоподателката е предоставена възможност в продължение на повече от 15 дни да представи изисканите документи и протокола за извършената проверка е съставен почти месец след самата проверка на място, а не веднага както се твърди в жалбата. Въпреки това се установи, че дори и в този едномесечен срок жалбоподателката не е представила поименни графици за работа в обекта за периода до месец февруари 2022 г., каквито е призована да представи, видно от приложената по делото призовка по чл.45 ал.1 АПК, т.8, а дори и в представения по-късно ПВТР е установено, че липсват въобще правила за разпределение на работното време, изчисляването му и начинът му на отчитане. От показанията на актосъставителя и свидетелката А. се установява, макар и по преписката да не са приложени, че жалбоподателката е представила отчетни форми за явяването на работа, които обаче не съставляват документи, касаещи разпределението на работното време. Такива отчетни форми жалбоподателят е представил и в съдебно заседание, непосредствено пред съда, макар и за друг период, не за процесния /м.декември 2021 г. и м.януари 2022 г./, но тези отчетни форми не съставляват графици за разпределение на работното време, те са единствено и само документи, които доказват в кои дни от месеца работещите в обекта лица са били на работа и съответно са почивали. Тези отчетни форми се съставят постфактум, в зависимост от това кой, кога се е явил на работа и кога е почивал, докато графиците за разпределение на работното време са предварителен документ, който се изготвя предварително, когато се работи на смени, поименно за всеки от работещите в обекта, като се вписва съответно кой кога работи и кога почива през съответния период, за който е изготвен графика, след изготвянето му работодателят е длъжен да го утвърди, да запознае работниците с него и той да е на разположение в обекта. Това са законовите изисквания установени както в КТ, така и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Безспорно е установено по делото, че в този обект работниците са работили на смени, по график и такъв не е представен и не е бил на разположение в обекта, още повече, че самите проверяващи изрично посочват в разпита си в съдебно заседание, че собственичката е признала, че няма такива графици, а и пред тях, в момента тези, които са били на работа са заявили, че не са запознати с такъв график и не са могли да посочат кой, кога работи. Установено е по безспорен начин и това, че и в последствие такива графици не са представени, такива не са представени и пред съда в хода на съдебното производство, а се твърди, че са били налични. С оглед на изложеното, съдът приема, че нарушението е безспорно установено и доказано и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката по чл.414, ал.1 от КТ и е наложена имуществена санкция в минималния размер, предвиден в текста. Съдът не възприема възраженията на пълномощника на жалбоподателката, направени в жалбата и в писмените бележки. Относно неспазването на срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН -едномесечният срок, в който се издава НП тече от момента, в който е представена преписката на АНО, а не от момента в който е съставен АУАН. По делото няма данни този срок да не е спазен, а дори и да е издадено НП няколко дни след изтичане на този срок, това не е съществено процесуално нарушение, което единствено и само да води до отмяна на обжалваното НП. Относно немотивирането на обжалваното НП, съдът приема, че то е напълно мотивирано и обосновано.В неговата диспозитивна част е посочено подробно защо АНО приема, че не е налице маловажен случай, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, че при индивидуализацията на наказанието са съобразени всички изисквания на чл.27 ал.1 и 2 от ЗАНН и целите на административната санкция биха се постигнали посредством такава в минималния размер. Всички изложени в НП мотиви и съображения, относно тежестта на извършеното нарушение, неговата значимост с оглед защита на трудовите права на работниците и служителите и недопускане на злоупотреби от страна на работодателя с работното време и почивките на трудещите се, квалификацията на деянието и индивидуализацията на наложената санкция се споделят напълно от съдебния състав, включително и мотивите, относно това, че в конкретния случай не би могъл да намери приложение текста на чл.415в, ал.1 от КТ, каквито твърдения се навяват в писмените бележки, също включая и мотивите относно неприложението на чл.28 от ЗАНН. Не се подкрепя от събраните по делото доказателства и твърдението в писмените бележки на жалбоподателя, че последната е изпълнила всички предписания на контролните органи. Изрично актосъставителя и св.А. посочват, че жалбоподателката не е представила доклад и въобще уведомление за това дали са изпълнени предписанията, визирани в протокола за извършената проверка, а те самите все още не са извършвали проверка на място дали тези предписания са изпълнени. Съдът не възприема и другото възражение на жалбоподателя, че за едно и също нарушение има две отделни наказания и издадени две НП. Действително по делото е представено НП № 26-2200070 от същата дата, от която е и обжалваното НП, но то касае различно административно нарушение от това, което е визирано в обжалвания АУАН и НП. Второто НП е издадено за нарушение на чл.139 ал.1 и 181 ал.1 от КТ за това, че жалбоподателката не е установила в ПВТР разпределение на работното време, ред за редуване на смените, почивките, начина на отчитане и т.н., а в обжалваното НП нарушението е съвсем различно, за това, че жалбоподателката не държи на разположение на контролните органи конкретни документи касаещи разпределение на работното време. Освен това, във второто НП нарушението е извършено към 16.11.2021 г. и е установено само по проверка по документи, не и на място, която проверка е извършена на 18.03.2022 г., а в обжалваното НП нарушението е извършено към 21.02.2022 г. и е установено при проверка по работни места, извършена на същата дата. Така че в случая съдът счита, че се касае за две отделни и независими едно от друго, относно тяхното извършване нарушения. С оглед на изложеното, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове и форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съдържанието им съответства на минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, спазен е изцяло и материалният закон и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност, поради което последните следва да се потвърдят. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът