Решение № 3233 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 553/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за висшето образование. Настоящето дело е образувано по жалбата на П. В. Й., с постоянен адрес гр. Велико Търново, против Заповед № 1741/25.06.2024 г. на ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), София, с която оспорващият като редовен докторант е отчислен от докторантура без право на защита на дисертационен труд, считано от 20.05.2024 г. В жалбата до съда се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорвана заповед. Жалбоподателят сочи, че за системно неизпълнение на задълженията му по учебния план или плановете на училището, по силата на чл.- 74, ал. 2, т. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) може да бъде единствено отстранен за определен срок, но не и отчислен без право на защита, и нормите в Правилника за учебната дейност на УНСС създават недопустими подзаконови основания за отписването му, които противоречат на законовата норма. В тази връзка се позовава на трайната практика на ВАС по въпроса. Освен това, претендира, че е нарушено правото му да участва в производство по издаване на процесната заповед, доколкото не е уведомен надлежно за инициирането му, а ответникът не е събрал всички релевантни доказателства, с което са нарушени изискванията на чл. 26, 35 и 36 от АПК. Намира оспорената заповед за процесуално незаконосъобразна и защото същата е издадена докато действа друга, предходна заповед за прекъсване на докторантурата му, което прекъсване изключва изобщо възможността за иницииране на каквото и да е друго производство за периода, за който докторантурата е била прекъсната. Накрая, счита, че недопустимо с оспорената заповед е придадено и обратно действие на същата. Излага съображения и за материалната законосъобразност на заповедта с мотива, че не е изпълнена нито една от двете възможни хипотези по закон на чл. 74 от ЗВО, които позволяват отписване на докторанти. На края, оспорва заповедта като незаконосъобразна и като издадена в противоречие с целта на закона. По тези мотиви иска отмяна на заповедта. Представя писмено становище преди първото съдебно заседание и писмени бележки. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея мотиви. Същият се представлява в същото заседание и от •••. Пл. Ч., който също поддържа жалбата му, по изложените в нея мотиви от оспорващия лично. Претендира разноски. Ответникът - ректорът на УНСС, гр. София, чрез процесуалния си представител юк Д. Д., оспорва жалбата като неоснователна. В писменото становище по жалбата, в хода на съдебното производство и писмените бележки по съществото на спора излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Счита, че е израз на академична автономия възможността всяко висше училище да регламентира неуредени хипотези от закона досежно отчисляване от докторантски права и намира, че именно такъв е процесният случай. В тази връзка сочи, че Правилника за учебната дейност на УНСС предвижда именно по този ред отчисляване на докторантите без право на защита при две отрицателни годишни атестации и това е логично, защото при системно неизпълнение на задължения на докторантите те следва да понесат санкцията, предвидена в правилника за това. По отношение на твърденията за нарушения на АПК досежно образуване и движение на процедурата поддържа принципното разбиране, че се касае за специално производство, регламентирано в Правилника за дейността на учебното заведение и Правилника за учебната му дейност, което изключва приложното поле на АПК изобщо в този случай. Освен това счита, че по силата на правилата на същия Правилник за учебната дейност на УНСС жалбоподателят като докторант е длъжен да следи кореспонденцията си с училището и не може от неизпълнението на това си задължение да черпи права. Излага съображения и за материалната законосъобразност на заповедта, като подробно мотивира неизпълненията на задълженията от страна на докторанта, обосновали санкционирането му с процесната заповед. Оспорва и основателността на прекъсването на докторантурата на лицето с мотива, че липсват писмени доказателства, обосновали необходимостта от прекъсване и удължаване на срока на докторантурата. По тези мотиви претендира за отхвърляне на жалбата. Претендира юк възнаграждение. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Практически фактите по делото не са спорни: Със Заповед № 1181/21.04.2021 г. на ректора на УНСС жалбоподателя по настоящето дело П. В. Й., с постоянен адрес гр. Велико Търново, е зачислен в редовна докторантура, субсидирана от държавата, докторска програма „Граждански процес“, професионално направление 3.6 „Право“ към Катедра „Частноправни науки“ на УНСС със срок на обучение 3 години считано от 31.03.2021 г. до 31.03.2024 г. и научен ръководител доц. Т. Г.. С решение на Факултетния съвет на ЮФ на УНСС от 26.05.2021 г. е одобрен индивидуалния му учебен план, като на неустановена дата след 22.06.2021 г. същият е утвърден и от зам. ректора по НИД и МС. За изпълнението на този план през първата година на обучение на докторанта от страна на ответника са представени 3 тримесечни отчета - съответно за тримесечието от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г., от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. и от 01.01.2022 г- до 31.03.2022 г. Видно от тяхното съдържание е, че докторантът е посочил като неположени задължителните докторантски изпити, срокът за които е бил до края на първата година. Всички тези отчети носят подписа на определения му научен ръководител и не съдържат каквото и да е становище на последната, нито препоръки към докторанта. Като е констатирал, че предадените тримесечни отчети са формални, докторантът не поддържа необходимия контакт с научния си ръководител, както и представеният план на дисертационен труд и списък на основна литература са непрепоръчителни, ръководителят на катедрата обаче предложил на Факултетния съвет да даде отрицателна годишна атестация на докторанта. Съответно на 12.05.2022 г. Факултетният съвет на ЮФ при УНСС утвърдил (първа) отрицателна годишна атестация на Й. за академичната 2021 – 2022 г. Със Заповед № 1436/30.05.2022 г. на ректора на УНСС е прекъснат срока на докторантурата на Й. за една година - считано от 20.05.2022 г. до 20.05.2023 г., като е удължен и крайния срок на докторантурата – съответно до 31.03.2025 г. Независимо от това обаче, междувременно, в периода от 14.04.2022 г. до 04.05.2023 г., комисии в различни състави, назначени по реда на Правилника за учебната дейност на УНСС със съответни заповеди, са провели общо 6 докторантски изпити на Й. по различни дисциплини – част от утвърдения му индивидуален план както за първата, така и за втората академична година от обучението му, като формите на изпитите са събеседване и писмено разработване на въпроси по изпитна програма. Докторантът е оценен на всички тези изпити положително (със средна, добри и отлични оценки). За периода след изтичането на срока, за който докторантурата е била прекъсната – 20.05.2023 г., е представен от ответника само един следващ отчет за изпълнението на индивидуалния учебен план на Й., който се отнася за времето от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г., в който са посочени като положени само три от издържаните шест от изпитите от докторанта, същевременно е посочено, че има все още неположени изпити, както и че той няма участия в конференции, няма публикации, нито семинарни занятия. В този отчет вече като становище на научния ръководител се съдържа декларация на доц. Г., че отчетът не е съгласуван с нея и същата дава отрицателна оценка на докторанта, като в нарочно приложение към отчета се съдържат и подробни писмени препоръки към докторанта. Няма да данни за това кога и как тези препоръки са сведени до знанието на Й.. Няма данни по делото и за това каква дейност е развивал докторантът след 20.05.2023 г. до м. април 2024 г., но със Заповед № 1261/26.04.2024 г. на ректора на УНСС, докторантурата на Й. повторно е прекъснат срока на докторантурата на Й. по негова молба за още една година - считано от 01.04.2024 г. до 01.04.2025 г., като е удължен отново и крайният срок на докторантурата до 31.03.2026 г. В рамките на срока на прекъсване на докторантурата и след като е констатирала, че след възстановяване на обучението на Й. след 20.05.2023 г. до май 2024 г. последният е предал само този един тримесечен отчет (за периода юли - септември 2023 г. с отрицателна атестация от нея), и след като не е изпълнил дадените му препоръки с този отчет, нито е представил годишен отчет за междувременно изтеклата академична година, а вместо това е поискал и е била уважена молбата му за второ прекъсване на докторантурата му, доц. Г., като научен ръководител на докторанта, на 13.05.2024 г. е дала отрицателна атестация на Й. и е предложила на Катедрата и за втората академична година оценката на Й. да бъде отрицателна такава, а съответно на това основание, и съгласно чл. 89, ал. 3, т. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС – и вземането на решение за отчисляването му от докторантура без право на защита преди да е изтекъл срока на обучението му. С решение от 20.05.2024 г. Катедреният съвет е утвърдил това решение и е направил същото предложение на Факултетния съвет, който от своя страна също го е утвърдил на 10.06.2024 г. Въз основа на тези решения на Катедрения, Факултетния съвет и доклада на научния ръководител на Й., е издадена оспорваната в настоящето производство Заповед № 1741/25.06.2024 г. от ректора на УНСС, с която жалбоподателят като редовен докторант е отчислен от докторантурата без право на защита на дисертационен труд, считано от 20.05.2024 г. Като фактическо основание в тази заповед се сочи, че отчисляването са прави поради неизпълнени дейности по обучението, несъбрани минимално задължителен брой кредити, неположени три от шест изпита в съответствие с изисквания на учебния план, непредставени тримесечни и годишни отчети и две отрицателни годишни атестации за работата на докторанта през академичните 2021 – 2022 г. и 2023 – 2023 г. Като правно основание за отчисляването са посочени разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 37 от ЗВО вр. чл. 32, ал. 1, т. 4, чл. 67 и 71 от ЗВО, чл. 83 от Правилника за дейността на УНСС, чл. 89, ал. 3, т. 2 и чл. 95, ал. 3, т. 1, 2, 5 и 10 от Правилника за учебната дейност на учебното заведение, като реално материално правни основания за отчисляването съдържат само последните две норми. В заповедта е посочено, че същата може да се оспори в 14-дневен срок пред АССГ. Няма данни за това кога е била съобщената тази заповед на своя адресат, като не е спорно, че същата му е изпратена единствено на електронната му поща. Не е спорно, че съгласно указаното в самата заповед, Й. я е оспорил пред АССГ на 08.07.2024 г., който образувал адм. д. № 6924/2024 г. въз основа на тази жалба на 15.07.2024 г. Така образуваното дело е прекратено и жалбата е изпратена на настоящия съд по подсъдност с Определение № 12 353/18.07.2024 г. на АССГ, като въз основа на същото е образувано настоящето дело. В хода на същото като доказателства са приети изпратената преписка от УНСС, вкл. както е докомплектувана с личното досие на докторанта и вътрешните подзаконови нормативни актове на висшето учебно заведение (които са публикувани и на сайта на УНСС). При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата против заповедта за отчисляване е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, отчитан от датата на издаване на акта, от лице, което има правен интерес от обжалването, като неин адресат, поради което същата е допустима. Аргумент за допустимост на производството е също така и обстоятелството, че със заповедта се засягат права и интереси на жалбоподателя, поради което и на основание чл. 120, ал. 2 от КРБ същата подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви: След проверка, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав установи, че обжалваният административен акт е постановен от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност, определена в чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗОВ. Заповед е издадена от проф. Д. Д., за когото не се спори, че към него момент е заемал длъжността „Ректор на УНСС“. Заповедта е издадена в писмена форма, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и в нея са посочени правните и фактически основания за издаването й. В административния акт е извършено изрично позоваване на доклад на научния ръководител на докторанта, както и на решенията на катедрения и факултетния съвет на УНСС, поради което изложените в тях съображения следва да се приемат като фактически основания за настоящата заповед. Това е така, защото е допустимо фактическите основания да се съдържат в други актове или документи, издадени от същия орган или от помощен такъв и представляващи неразделна част от оспорената заповед. След преценка на съдържащите се в делото писмени доказателства обаче съдът намира, че при издаването на оспорвания акт са допуснати особено съществени процесуални нарушения, в каквато насока са и твърдения на оспорващия. На първо място, съдът не споделя становището на ответника за неприложимост на правилата на АПК в производства, които имат своето правно основание в ЗВО или са доразвити в приемани от висшите учила вътрешни правилници, които уреждат неуредени въпроси. След като няма спор, че се касае за такива, които приключват с административен акт, който има характера на индивидуален такъв по АПК и той се оспорва по реда на същия кодекс, то няма какви различни правила да уреждат издаването и съобщаването на този акт, още по-малко подзаконови нормативни актове да изключват приложението на АПК по въпроса. Друг е въпросът, че нито Правилникът за дейността на УННС, нито Правилникът за учебната дейност на УНСС установяват някакви различни правила за образуване на производство по издаване на акт от вида на процесния и неговото съобщаване. Общото задължение на докторантите да „следят кореспонденцията, която им се изпраща на служебния електронен адрес“, установено в чл. 95, ал. 3, т. 10 от Правилника за учебната дейност на УНСС не представлява презумпция за връчване на всеки документ или друго, изпратено до този адрес. В този смисъл, всички норми относно уведомяването на заинтересованите за образуване на производството, събирането на доказателства и охраната на правата на участниците в тези производства, гарантирани от чл. 26, чл. 35 и 36 от АПК са приложими в случая. Друг е въпросът, че ответникът не твърди и не представя изобщо уведомление за иницииране на производството, покана до жалбоподателя да участва в него или какъвто и да е документ, който да съобщава на лицето за стартиралата процедура за отчисляването му или друго. И доколкото въпросът е за това, че жалбоподателят не е уведомяван на нито един етап от производството на него е безспорен, стои единствено въпросът за това дали така допуснатите нарушения, ограничили правото му на участие в производството и на защита, са съществени. Според съда те не са такива, защото никакви нови факти и доказателства жалбоподателя не представя по делото. Не е спорно, че същината на настоящето дело не е спор за фактите, а за правото и в този смисъл дори абсолютната пасивност на ответника да осигури правото на участие на адресата на акта не е причина за грешните правни изводи на първия, защото се касае за грешно тълкуване и прилагане на закона, а не за пропуски при установяване на фактите и събиране на доказателства за тях. С оспорваната заповед се претендира, че жалбоподателят е отчислен от докторантура без право на защита на дисертационен труд на две материално правни основания, съгласно текстовата част на заповедта – първото, на основание чл. 89, ал. 3, т. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС, който гласи, че докторантът се отчислява без право на защита, преди да е изтекъл срокът на обучение при две отрицателни годишни атестации. Второто основание е посочено като чл. 95, ал. 3, т. 1, 2, 5 и 10 от Правилника за учебната дейност на УНСС. Тези разпоредби не касаят отчисляването, а разписват отделни задължения на докторантите, без да установя последиците от тяхното неизпълнение – в това число докторантът да изпълнява задълженията си по индивидуалния учебен план, за спазва изискванията на правилника и другите актове на УНСС, да поддържа необходимите контакти с научния си ръководител, свързани с изпълнението на задълженията си по индивидуалния си учебен план и да следи кореспонденцията, която се изпраща на служебен електронен адрес. Конкретно в заповедта се твърди, че Й. не е изпълнил дейности по обучението си, не е събрал минимално необходими кредити, не е положил три от 6 изпита и не е представил тримесечни и годишни отчети. Т.е. общо във всички тези случаи се касае за неизпълнение на задълженията, които докторантът има във връзка с обучението си. Действително, в съответствие с принципа на академичното самоуправление, висшето училище има правото да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, но при всички случаи в съответствие с този закон / чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗВО /. Съгласно чл. 37 от ЗВО, всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, а съгласно чл. 20 от ППЗРАСРБ, докторантите имат право да прекъсват обучението си и да го продължават при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. При всички тези разпоредби обаче, следва да се има предвид, че е недопустимо посредством правилника на съответното висше учебно заведение да се въвеждат правила за отчисляване без право на защита – т.е. за отстраняването им от висшето училище, противоречащи на тези, разписани в чл. 74 от ЗВО или такива, които ги допълват. Правото на образование е основно конституционно гарантирано право на гражданите ( чл. 53, ал. 1 от КРБ ) и академичната автономия на висшите училища, чийто израз е самоуправлението ( чл. 19, ал. 3 от ЗВО ), не може да поставя ограничения извън допуснатите от закона. Допуснатото в чл. 4 от ЗВО ограничение на конституционно гарантирани права са само при условие, че особеностите на обучението и бъдещата професия налагат това, какъвто не е разглежданият случай. По силата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО, студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище само за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. С оглед данните по делото дори и да е налице основание за приложение на законовата разпоредба, поради системно неизпълнение задълженията по учебен план на Й., то допустима санкция в подобна хипотеза е само отстраняването на докторанта за определен срок, а не отчисляването му без право на защита. Последицата на чл. 74, ал. 2, т. от 2 ЗВО се изразява в отстраняване на докторанта за определен срок, след изтичането на който той може да продължи академичната дейност, респ. при наличие на последващи положителни предпоставки, да упражни правото си на защита. Приложението на нормата няма правопрекратяващ за докторанта ефект, поради което налагането на санкция с безсрочен характер от страна на ректора на УНСС се явява незаконосъобразно. Извън това следва да се има предвид, че предвиденото отчисляване без право на защита по правната си същност представлява преустановителна принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, а съгласно императивната разпоредба на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Тоест, с оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в негативно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, първичната им уредба с подзаконов нормативен акт е изключена. В този смисъл е и становището, застъпено в съдебната практика, /така Решение от 07.08.2008 г. по адм. д. № 2012/2008 г. на АССГ, Решение от 30.11.2012 г. по адм. д. № 7812/2012 г. на АССГ, Решение № 13999/20.11.2009 г. по адм. д. № 10037/2009 г., на ВАС, Седмо отделение, Решение № 9434/ 06.07.2010 г. по адм. д. № 3656/2010 г. на ВАС, Седмо отделение. Съдилищата нееднократно са се произнасяли, че предвиденото в специалния закон временно отстраняване има характера на преустановителна принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, като съгласно императивната норма на чл. 23 с. з., случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, не и в подзаконов акт. С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт не се допуска. В същия смисъл: решения по адм. дело № 10510/2010 г., адм. дело № 9321/2011 г., адм. дело № 3656/2010 г. на ВАС. За прецизност следва да се посочи, че Правилникът за учебната дейност на УНСС всъщност предвижда отчисляване само в изчерпателно определените случаи на чл. 89. В чл. 89, ал. 3 от Правилника се сочат шест лимитативни хипотези, при които може да се стигне до отчисляване без право на защитя преди да е изтекъл срока на обучение като и една от тях е тази по т. 2 – при две отрицателни годишни атестации на докторанта. Съответно чл. 89, ал. 3 от Правилника за учебната дейност изобщо не предвижда възможност да отчисляване при неизпълнение на задължения от страна на докторанта. От своя страна, нормата на чл. 95, ал. 3 от Правилника сочи само задължения на докторанта (вкл. в т. 1, 2 5 и 10 посочените вече от съда), но не предвижда никаква санкция за неизпълнение на тези задължения, още по-малко отчисляване. Ето защо мотивирането на заповедта с твърдения за допуснати всякакви нарушения, освен двете годишни отрицателни атестации, всъщност изначално не могат да доведат до правни последици извън тези по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО, защото такива няма дори и в Правилника за учебната дейност на УНСС, нито в Правилника на самото учебно заведение. Всяко неизпълнение на задълженията на докторанта, вкл. на тези по чл. 95 от Вътрешните правила за учебната дейност, ако е системно, може да доведе само до отстраняване временно на докторанта, за определен срок и то на основание чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО, която норма обаче изобщо не се сочи и претендира за приложима от ответника в случая. С процесната заповед обаче, както се каза, Й. се отчислява без право на защита на дисертационен труд преди изтичане на срока на докторантурата. Т. отчисляване е отписване на докторанта и то се допуска само при случаите на чл. 74, ал. 1 от ЗВО. Тази норма предвижда, че се прилага изрично при успешно завършване курса на обучение или напускане или преместване, каквито хипотези органът не е изследвал и установил, нито сочил. Нещо повече, самата заповед не е издадена на това основание, а на основание чл. 89, ал. 3, т. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС и чл. 95, ал. 3, т. 1, 2, 5 и 10 от Правилника за учебната дейност на учебното заведение. Както се каза само първата норма предвиждаща хипотези за отчисляване на докторант, при това на основания различни от изчерпателно изброените в закона условия, като отива отвъд нормативно предвиденото, дописвайки една изчерпателна законова уредба, поради което е и неприложима, а от друга страна - втората норма от правилника на висшето учебно заведение не разписва изобщо отчисляване, а задължения, неизпълнението на част от които евентуално, при системност, могат да доведат до приложението на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО, предвиждаща именно санкция за системно неспазване учебния план или правилника на учебното заведение, но без да допуска прекратяване на правата, респ. безсрочно отчисляване на докторанта, а налага неговото отчисляване за определен срок. Само на това основание оспорваната в настоящето производство заповед следва да се отмени. За пълнота на изложението обаче, следва да се посочи и нещо друго: В настоящето дело няма никакъв спор за това, че производството по докторантурата на Й. е било спирано двукратно, и двата пъти за срок от 1 година или общо за 2 години, като това е водило до съответното удължаване на общия срок на докторантурата. Първото спиране на производство е станало със Заповед № 1436/30.05.2022 г. на ректора на УНСС, с която е прекъснат срока на докторантурата на Й. за една година - считано от 20.05.2022 г. до 20.05.2023 г., като е удължен и крайния срок на докторантурата до 31.03.2025 г. А второто – със Заповед № 1261/26.04.2024 г. на ректора на УНСС докторантурата на Й. повторно е прекъснат срока на докторантурата на Й. за още една година - считано то 01.04.2024 г. до 01.04.2025 г., като е удължен отново и крайния срок на докторантурата до 31.03.2026 г. Дали това е било основателно или не е предмет на това дело. Заповедите за прекъсването на докторантурата са стабилни административни актове на ответника, който не може да ги оспорва изобщо, а още по-малко в настоящето производство. Обстоятелството, че е прекъснат срока за докторантурата на лицето за периода от 20.05.2022 до 29.05.2023 г. и после от 01.04.2024 до 01.04.2025 г. означава, че в този период никакви действия във връзка с тази докторантура не могат да се извършват – в това число, както от докторанта, така и от висшето училище. Това е смисълът от прекъсването на срока на докторантурата – да спрат да текат сроковете за извършване на действията, които и двете страни дължат във връзка с обучението за придобиване на тази научно – образователна степен и такива да не се извършват. Ето защо е недопустимо както полагането на изпити от докторанта в рамките на срока на прекъсването на докторантурата от докторанта, така и стартирането на производство за отчисляването му. Както се каза, производството по издаване на процесното заповед е инициирано практически на 13.05.2024 г., с доклада на доц. Г. като научен ръководител на Й., която от своя страна дори е констатирала, че е била уважена молбата на Й. за второ прекъсване на докторантурата му. И последващите решения мотивирали процесната заповед - решение от 20.05.2024 г. катедрения съвет и от 10.06.2024 г. на Факултетния съвет са взети все в периода, през който докторантурата е била спряна с нарочен акт, който като стабилен следва да се съобразява. Тези действия – извършени при спряна докторантура, не могат да произведат никакви последици и правят оспорената заповед незаконосъобразна и само на това основание. Нещо повече, с процесната заповед докторантът се отчислява на 25.06.2024 г., но със задна дата – от 20.05.2024 г. Това отчисляване няма как да има обратно действие, най-малкото защото се мотивира с решения от същия ден и от 10.06.2024 г., които са взети и касаят докторант. Логически е изключено Факултетният съвет да утвърди втора отрицателна годишна оценка на 10.06.2024 г. на докторант, който иначе е отчислен като такъв още от 20.05.2024 г., при това на основание същата тази втора отрицателна оценка. Всички тези множество и все съществени нарушения изобщо изключват необходимостта да се изследва по същество въпроса има или не две отрицателни годишни оценки докторантът и има ли системно неизпълнение на негови задължения (при все, че съдът не споделя разбирането, че дори и да е така, това не може да доведе до отчисляване без право на защита). Но следва се държи сметка, че ако докторантурата е стартирала на 31.03.2021 г. и е имала общ срок от 3 години, прекъсвана е двукратно за по една година или общо – за 2 години, то няма как логически да е възможно и да е изтекъл период от други 2 години, за които да са били поставени съответно две отрицателни оценки, за две различни академични години. По тези съображения заповедта за отчисляване на Й. без право на защита на основания, каквито не са предвидени ЗВО е в несъответствие със закона. По изложените до тук мотиви съдът намира жалбата на Й. за основателна, която като такава следва да се уважи със законните последици от това. В тази връзка на ответника разноски не се дължат. Съответно на жалбоподателя се следват сторените разноски по делото за държавна такса (ДТ). Същият е поискал присъждане и на платения хонорар от 2 000 лева за един •••окат, като ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът намира последното за основателно по следните мотиви: Не е спорно, че както жалбата, така и писмените становища в хода на делото, а и писмените бележки са изготвени от жалбоподателя лично. •••окатът на жалбоподателя е участвал в проведеното единствено съдебно заседание, като е поддържал жалбата по изложените в нея мотиви от жалбоподателя лично, а в това съдебно заседание са приети като доказателства само материалите от преписката. Обемът на извършената работа от •••оката, както фактическата и правна сложност на делото правят основателно възражението на юк Д. за прекомерност на хонорара, който е в размер двукратно по-висок от минимално дължимия за такъв вид дела. Ето защо съдът счита, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на сторената ДТ и •••окатски хонорар в размер на 1 00 лева, колкото е минималният за дела от вида на настоящето по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на •••окатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът