Решение № 1487 от 23.12.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3324/2025 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№ 11096/05.11.2025 г. по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег.№ 818 с район на действие Окръжен съд - Пловдив, подадена от длъжника Д. П. К., ЕГН: ••••••••••, срещу Разпореждане от 22.10.2025 г. постановено по изп.д.№ 20208180400126 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Поддържат се доводи, че е налице бездействие на взискателя за повече от две години, считано от последното предприето изпълнително действие, поради което са изпълнени предпоставките за прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че в рамките на двугодишен период не са извършвани валидни изпълнителни действия – не са насрочени опис, продан или други действия по събиране, нито са постъпвали нови искания от взискателя. Излагат се доводи, че съдебният изпълнител е тълкувал разпоредбата неправилно, тъй като перемпцията е настъпила по право. Искането към съда е да отмени обжалваното разпореждане, с което е постановен отказ от съдебния изпълнител да прекрати делото поради перемпция на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ответникът по жалбата – взискателят „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, гр.Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт П., е взел становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че по изпълнителното дело са изисквани изпълнителни действия от взискателя, предприемани са такива по инициатива на съдебния изпълнител, постъпвали са плащания, поради което производството не е перемирано. Моли се за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Кремена Петрова е взела становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага съображения, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекъсван с предприетите по искане от взискателя изпълнителни действия и извършените такива по принудително изпълнение. Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по постъпилото изпълнително дело и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. По същество съдът намира следното: Производството по изп.д.№ 20208180400126 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег.№ 818 от КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 25.06.2020г. по молба на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК: 123526430, против длъжника Д. П. К., ЕГН: ••••••••••, за събиране на вземане по изпълнителен лист от 21.05.2020 г. издаден по гр.д.№ 4751/2019 г. на ПРС. В молбата за образуване на изп.дело е поискано изследване на имущественото състояние на длъжника, налагането на запор върху банкови сметки на длъжника; запор върху неговото трудово възнаграждение, пенсия и други вземания от трети лица; налагането на възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, опис на секвестируемите от тях и публична продан; налагането на запор върху притежаваните от длъжника МПС, опис и публична продан; извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника и изнасянето им на публична продан. На осн.чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е извършено възлагане на съдебния изпълнител, включително за определяне на начина на изпълнение. С разпореждане от 18.02.2021 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника – СОС с идентификатор 56784.540.1056.1.30. по КККР на гр.Пловдив. На 22.03.2021 г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в Централна Кооперативна банка АД, уважена с разпореждане на ЧСИ от 23.03.2021 г. С разпореждане от 08.10.2021 г.е назначен особен представител на длъжника – адвокат П.Н.. С молба от 29.09.2021 г. от взискателя е поискано за събирането на дълга по делото да се извърши проверка на имущественото състояние на длъжника, както и да се извършат изпълнителни действия като се наложи запор върху банковите сметки на длъжника; запор върху трудово възнаграждение, пенсия и други вземания от трети лица; възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, опис на секвестируемите от тях и публична продан; запор върху притежаваните от длъжника МПС, опис и публична продан; опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника и изнасянето им на публична продан. На 20.10.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, чрез назначения особен представител адвокат Негалова. На 29.11.2021 г. с молба по делото от взискателя е поискано да се насрочи и извърши опис на движими вещи в дома на длъжника, находящ се в гр.•••. С молба от 20.12.2022 г. от взискателя е поискано да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в Токуда Банк АД, която е уважена с разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата, с което е насрочен и опис на движими вещи на длъжника. С призовка от 20.12.2022 г., връчена на 03.01.2023 г., длъжникът, чрез особения представител, е уведомен за насрочения опис на движими вещи в дома му за 31.01.2023 г. На 19.01.2023 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поддържал исканията си по делото за проверка на имущественото състояние на длъжника, както и за извършването на изпълнителни действия с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника; запор върху трудово възнаграждение, пенсия и други вземания от трети лица; възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, опис на секвестируемите от тях и публична продан; запор върху притежаваните от длъжника МПС, опис и публична продан; опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника и изнасянето им на публична продан. С молба от 24.02.2023 г. от длъжника Д. К., чрез упълномощен процесуален представител адвокат Н., е представено банково бордеро от 22.02.2023г. за превод от страна на длъжника в полза на взискателя по изпълнението на сумата от 150 лева. На 03.07.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 2, 55 лева от наложения запор върху банковата сметка на длъжника в Токуда Банк АД, съгласно преводно нареждане от 03.07.2024 г. С молба от 11.02.2025 г. по изп.дело от взискателя отново е поискано извършването на справки за установяване на имуществото на длъжника, както и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника; запор върху трудово възнаграждение, пенсия и други вземания от трети лица; възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, опис на секвестируемите от тях и публична продан; запор върху притежаваните от длъжника МПС, опис и публична продан; опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника и изнасянето им на публична продан. На 12.02.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 4, 00 лева от наложения запор върху банковата сметка на длъжника в Токуда Банк АД, съгласно преводно нареждане от същата дата. С молба вх.№ 10512 от 22.10.2025 г. длъжникът е поискал да се прекрати изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Последвало е постановяването на обжалвания отказ на съдебния изпълнител, обективиран в Разпореждане от 22.10.2025 г. – предмет на проверка в настоящото производство. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Посоченият срок не е давностен, а преклузивен срок, с изтичането на който срок се погасява правото на взискателя да продължи започналото изпълнително производство. че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия, независимо дали са поискани от взискателя и или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, са следните: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Приетото в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно това, кое изпълнително действие е валидно и прекъсва давността по смисъла на чл. 116 б."в"от ГПК намират приложение и при фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Обобщавайки съдебната практика и теория по приложение на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК се стига до извода, че фактическият състав на правната норма ще бъде осъществен, когато в продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително действие, взискателят не е поискал извършването на нови изпълнителни действия. Касае се до неоправдано процесуално бездействие на взискателя и дезинтересованост от изпълнителното производство. В разглеждания случай не се установява осъществяването на фактическия състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК от образуване на изпълнителното дело на 25.06.2020г. до искането на длъжника за прекратяване на производството поради перемпция на 22.10.2025 г. От неоспорените доказателства по делото се констатира, че след образуване на изпълнителното дело, на 18.02.2021 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника от съдебния изпълнител, с което е прекъснат срокът на перемпция доколкото е извършено по искане и възлагане от взискателя на осн.чл.18, ал.1 от ГПК, след което е започнал да тече нов период на перемпция. Последният многократно е прекъсван с подадените от взискателя молби от 22.03.2021 г., 29.09.2021 г., 29.11.2021 г., 20.12.2022 г., 19.01.2023 г. за предприемане на изпълнителни действия ( налагането на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение и МПС, възбрана върху недвижим имот, опис на движими вещи ), изграждащи изпълнителен способ за събиране на вземането и съответно валидни за прекъсване на срока на перемпцията. Ето защо, с всяка една от посочените молби е прекъсван срокът по чл. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и е започвал да тече нов двугодишен срок на перемпция. След последната молба от 19.01.2023 г. на взискателя, срокът на перемпция е бил прекъснат с извършеното доброволно плащане от длъжника на 22.02.2023г. за погасяването на дълга към взискателя, удостоверено с молба от 24.02.2023 г. Така извършеното плащане прекъсва давността за вземането по смисъла на чл. 116 б."а" от ЗЗД, съответно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото следва да се цени като признание на вземането и не може да се приеме, че взискателят е изоставил изпълнението при наличието на доброволно плащане. Следователно от извършеното плащане на 22.02.2023 г. е започнал да тече нов срок на перемпция, който е бил прекъснат с постъпленията от наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Токуда Банк АД на 03.07.2024 г. и 12.02.2025 г. в резултат на приложения изпълнителен способ. Същевременно с молба от 11.02.2025 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, изграждащи изпълнителен способ, с което също е прекъснат срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител е бил периодично сезиран с искания за предприемане на изпълнителни действия от взискателя, който с активното си процесуално поведение е поддържал висящността на изпълнителното производство, както и съдебният изпълнител е извършвал действия по възлагане на взискателя. Същевременно е налице плащане от длъжника, както и постъпленията от наложен запор върху банковите сметки, с които също е прекъсван срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В аспекта на казаното се налага извод, че към момента, в който е поискано прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е бил изтекъл визираният в разпоредбата двугодишен период за настъпването на перемпция. Ето защо, не е налице основание за прекратяване на изпълнително дело, поставеният от съдебният изпълнител отказ е правилен и законосъобразен, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изхода на делото на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, гр.Пловдив, се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, отговорността за което следва да се понесе от жалбоподателя. Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд