Решение № 1122 от 28.3.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 436/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на земеделския производител З. Г. С. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. изх. № 02-240-6500/5586/15.11.2022 г. издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която й е отказано финансиране в размер на 3846, 41 лева по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“; с код АКП1. В жалбата се твърди, че оспореният акт в обжалваната част, с която е направен отказ от финансиране, е неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение както на процедурните правила, така и на материалния закон. Тя била разбрала, че има промяна във ВПС слоя и имотът й с идентификатор 06848-119-3-1 бил изключен от новия слой. Многократно била пускала жалби до министъра на земеделието поради тази причина. В поетия от нея петгодишен ангажимент едно от изискването на това направление дейността да се извършва върху един и същи площи. След одобряване на площите, заявени по ВПС през 2015 г., ДФЗ я задължавал да ги декларира, включително и изключените от слоя имоти. За промените във ВПС слоя ДФЗ не я бил уведомил. В УП не били изложени фактическите/конкретните причини за направения отказ от финансиране и за кои имоти се установявала недопустима площ за подпомагане. Иска се съдът да отмени административния акт в частта, с която е налице отказ от финансиране по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност“ с код АКП1. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. С. Г. от АК – Пловдив, като поддържа жалбата и релевира допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорения от нея административен акт. В съдебно заседание административният орган, редовно призован, не се явява. В писменото си становище процесуалният му представител юриск. Т.В. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърди, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при правилно приложение и в съответствие с материалния закон - Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР -2014-2020 г. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката З. Г. С. е регистрирана като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 584752 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 15.05.2019 г. тя е подала заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 2427051913033 по мярка 10 “Агроекология и климат“, направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност от ПРСР 2014-2020. Не се спори, че тя кандидатства за пета поредна година. Тя е заявила 3 /три/ парцела с обща площ 0.84 ха с код на дейност АКК 1 - Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност - чрез косене, и 14 /четиринадесет/ парцела с обща площ 38.86 ха с код на дейност AKП1 - Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност – чрез паша. При подаване на заявлението са извършени административни проверки на въведените данни с резултатите, от които жалбоподателят е запознат (л. 168). Видно от тази проверка, земеделският производител е уведомен, че за имот 06448-119-1-2, предмет на жалбата й, е установено, че заявената площ или части от тях попада извън полигоните, допустими за подпомагане, с размер на единично излизане над 0, 05 декара и е установено че същият парцел попада извън площите, допустими за подпомагане по направление ВПС.Установено е при тази проверка, че не са декларирани същите площи по направление ВПС1 от мярка 10, спрямо тези, за които е поет ангажиментът. На 10.06.2019 година З. С. е коригирала заявлението си. Декларираната площ за кампания 2019 г. за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС-1 е в размер на 39, 70 ха, от които с код АКК1 0, 84 ха и с код АКП1 38, 86 ха. На 15.11.2022 г. е издадено уведомително писмо от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по силата на което е оторизирана сума по мярка 10 по отношение на площ 23, 35 ха с код на дейността АКП1 в размер на 5790, 69 лева и е отказана сума в размер на 3861, 41 лева В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП ) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В табличен вид са посочени площите, за които ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане - таблица. Видно от същата, е отказано финансово подпомагане за парцели, заявени с код на дейността АКП1. Колона З на таблицата “установена площ“- 33, 69 дка, е пояснено, че тази площ е изчислена съгласно чл.2, параграф 1 т.23, буква „в“ от Делегиран регламент 640/2014 година, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ преди налагане на намаленията за неспазване на базисните и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и методиката за намаляване и отказване на годишни агроекологични плащания по мярка 10 Акроекология и климат от ПРСС 2014-2020 година. Колона 4 съдържа разликата между заявената площ /колона 2 и установената площ /колона 3/ - 5, 17 ха. Колона 5 съдържа недопустимата площ, изчислена в проценти на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. (процентно съотношение на наддекларираната площ (колона 4) към установената площ (колона 3) - 15, 35 процента. Колона 6 съдържа санкционираната площ съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. -10, 34 ха. В същата колона са изброени пет хипотези за определяне размера на санкционираната площ. Колона 8 съдържа установената площ след проверка за базови и други изисквания - 23, 35 ха. Колона 11 съдържа намаления и санкции за наддеклариране - 3846, 41 лева. Колона 20 съдържа общо санкции и редукции - 3846, 41 лева. Колона 21 съдържа оторизираната сума, която е в размер на 5790, 69 лева. Видно от съдържанието на колона 6, същата съдържа изброени пет хипотези относно санкционираната площ съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., но никъде в акта не е конкретизирано коя от хипотезите е приложима в настоящия случай. Не е посочено и кой е приложимият текст, тъй като колоната съдържа позоваване на чл. 18 и на чл. 19 от регламента. Петте хипотези са описани подробно, но не са отнесени към настоящия случай и не съдържат никаква конкретика относно заявените за подпомагане площи от земеделския производител. От писмо изх.№ №93-666639/28.11.2023 година на Министерството на земеделието и храните е видно, че за парцел 06848-119-1-2 не е извършена промяна в границите му. По делото е приета като доказателство методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 10“ Агроекология и климат“ от ПРСС за периода 2014-2020 година, одобрена със заповед №РД-09-1152 на министъра на земеделието и храните. В глава V от тази методика, озаглавена „Намаления при неспазване на базови изисквания за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 в точка 1. е указано, че при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел намалението се прилага към установената площ на парцела извън специфичните случаи за конкретни дейности, описани в т.2 на раздела. Когато е констатирано неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане и се изключва от общата избираема площ. Установената площ на този парцел не се счита за наддекларирана, а се отчита като площ, за която ЗС не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания размер на площта. В точка 2.5 е посочено, че за дейността „Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи“ при установено неспазване на изискването постоянно затревените площи да бъдат поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в", подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти, не се отпуска финансова помощ за дейността. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от обжалването и в нормативно определения срок за реализиране правото на оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред настоящия съд е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка № 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. изх. № 02-240-65005586/15.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, с което на земеделския производител З. С. е отказано финансиране на дейност с код АКП1 в размер на 3846, 41 лева по направление ВПС. Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г./л.192/ на заместник изпълнителния директор. на ДФ "Земеделие" В. И. К. са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Актът е постановен в изискуемата писмена форма при спазване на процедурата, визирана в закона. Уведомителното писмо обаче не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт. В настоящия случай в уведомителното писмо точно в две изречения се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки са обосновали намалението на исканата от заявителя сума по мярка № 10, направление ВПС, с код АКП1. По делото липсват данни за извършени проверки на място, а и за такива не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ответника, следователно административният орган визира само и единствено административни проверки в ИСАК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП. Съгласно нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, а ал. 2 уточнява, че РА извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Следователно в уведомителното писмо, което именно е актът по чл. 11а ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, е необходимо да намерят отражение именно резултатите, до които е стигнал административният орган вследствие на проверките. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган за всяка колона от Таблицата на стр. 3 от същото, относно отказа за финансово подпомагане, като в конкретния случай следва да се акцентира върху това, че в оспореното уведомително писмо липсва изначално отразяване на парцелите, по отношение на които са налице твърдените от страна на органа недопустими площи по размери и номера. В оспорения административен акт като фактическо основание за издаването му е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни и/или проверки на място. В случая в оспореното писмо не е конкретизирано с кой парцел се пресича, с колко кв. м., парцелът попада ли в слой ВПС или не и поради каква причина. Не са описани резултатите от твърдените автоматични проверки, както и не е посочено коя от двете хипотези на чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е налице в случая. В таблица е направен опит да се поясни основанието за определените като недопустими площи в размер на 5, 17 ха по мярка АКП 1 и санкционирани площи в размер на 10, 34 ха, но също неуспешно според настоящия съд. В обясненията към колона 5 "Наддекларирана площ" е посочено, че това е недопустимата площ изчислена в проценти, на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. без да е посочено коя от трите точки, съдържащи се в чл. 19, е приложима в настоящия случай. Същото се отнася и до описанието на колона 6 "Санкционирана площ". В нея са посочени пет хипотези съгласно чл. 18 и чл. 19 от регламента без да е конкретизирано коя е приложимата в случая и въз основа на коя хипотеза е отказано подпомагането. Както бе посочено по-горе, допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспореният акт, но в настоящия случай такъв документ не е представен. Видно от придружителното писмо, с което преписката е изпратена до съда, същото съдържа само УП, заявление за подпомагане, заповед за упълномощаване и пълномощно на процесуалния представител. В преписката се съдържа контролен лист от резултати от автоматични проверки, в който е отразено, че за парцел № 06448-119-1 -2 "заявеният от Вас парцел или част от него попада извън ВПС слой (ПРСР 2014-2020)" без обаче отново да е посочено целият парцел ли попада извън слой ВПС или част от него и ако да каква част, с кой парцел се пресича процесният парцел и с каква площ, какъв е номерът на този парцел и защо органът счита, че този парцел е извън обхвата на слой ВПС. т. е. и от този контролен лист лицето не би могло да разбере каква е грешката и защо няма да получи исканото подпомагане. Този контролен лист е част от административната преписката, но същият не внася яснота относно приетите за установени факти и обстоятелства, мотивирали органа да издаде акт с процесното съдържание. В становище вх. № 02-240-65000/5589 от 11.08.2023 заместник изпълнителният директор излага мотиви защо се отказва частично финансиране на земеделския производител за заявените от него парцели. В него са изложени мотиви, че след приключване на административните проверки по заявлението на бенефициента установената недопустима за подпомагане площ /санкционирана площ - съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г.: • за код АКП 1 е в размер на 5.17 ха, която се явява 15.35 % наддекларирана спрямо установената допустима площ - при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 3% или над 2 ха до 20% - санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ: Според изложеното в становището наддекларирането се дължи на това, че част от заявените от бенефициента площи с код АКП 1 са с начин на трайно ползване неподходящ за подпомагане по ВПС. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. - за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 1 се извършва плащане за земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване "Пасища, мери и ливади", в това число "Естествени пасища и ливади". "Горски ливади и пасища" и "Смесено земеползване", които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м. В него в табличен вид са посочени заявените парцели по направление ВПС с код АКП1 с номера, с декларирани площи. Посочено е каква площ от тях се намира във ВПС слоят, посочени са площите по ВПС, недопустими за подпомагане. Това писмо не е част от административната преписка по издаване на УП, съставено е след неговото издаване и не може да послужи като мотиви на акта. Органът е този, който следва да докаже в административния акт фактическите и правни основания за издаването му. След като в контролния лист не е посочено фактическото основание за недопускането на парцели по ВПС с код АКП1 до подпомагане, как лицето да се защити? Фактическите основания следва да обосновават издаването на акта в оспорената му част. Установяването им едва в хода на съдебното дирене е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Действително няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката, но случаят не е такъв. Административният орган се е позовал на извършени административни проверки чрез системата ИСАК, но това не го освобождава от задължението да отрази резултатите от тези проверки в уведомителното писмо, като именно по този начин мотивира и акта си. В приложената административна преписка се съдържат резултати от такива проверки, които обаче не могат да играят роля на мотиви за издаването на акта, тъй като от същите не се разбира конкретното основание за недопускането на парцелите до подпомагане, т. е. същите не внасят никаква яснота по отношение на приетите за установени факти. Налице е пълно отсъствие на фактическото основание за постановения административен акт в процесната му част, обективираща частичен отказ за финансово подпомагане по мярка № 10, което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК. Освен това не може да бъде осъществен и съдебен контрол на тази част от оспореното УП поради липса на фактическо основание за неговото постановяване, а последното не може да бъде разгадавано през посочените правни норми, нито допълвано от съда. Възприетата форма на уведомително писмо не сочи конкретните за всеки случай относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби и подвеждането им към съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на административния орган и съображенията при прилагане на закона за всеки конкретен случай. Това несъмнено затруднява жалбоподателката да разбере какви са причините за отказа или респ. за намалението на оторизираната сума, като така значително затруднява и съда при проверка за законосъобразността на акта. В разясненията към колоните от таблицата за всяка колона са посочени заглавия на подзаконови нормативни актове, регламенти, съответно правни норми от различни нормативни актове и от делегирани регламенти, относими към различни хипотези, като дори бланкетно не е възпроизведено съдържанието на тези норми. Посочени са конкретно само ставките в лв. /ха за всяка схема или мярка, като е пояснено как се получават някои от посочените площи/когато става дума за събиране или изваждане на такива/, но така или иначе, липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да се разбира защо е намалено финансовото подпомагане и защо то е намалено именно в тези размери. В повечето от изброените правни норми, от една страна, се съдържат няколко различни хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер същите уреждат множество житейски случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е приложим. Независимо от факта, че оспореното уведомително писмо в някаква степен представлява автоматично генериран административен акт, в случая и от данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по преписката не могат да се извлекат конкретните фактически и правни основания, които са мотивирали акта и постановения с него краен резултат, като в подкрепа на това следва да се посочи, че тези фактически, а и правни основания, не са конкретизирани и впоследствие. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо в оспорената му част. Крайният извод при това положение е, че административният акт в оспорената му част е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменен, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на бенефициера, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на делото съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на разноски за основателно. Същият е претендирал разноски в размер на 810 лева, от които 10 лева държавна такса, 800 лева адвокатски хонорар. Представени са освен това и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореният адвокатски хонорар е заплатен в брой. С оглед на горното съдът намира, че следва да осъди ДФЗ да заплати на оспорващия разноски по делото в общ размер на 810 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд Стара Загора