Решение № 1332 от 7.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9663/2022 г.

Производството е по реда на чл. 240 от ГПК. С неприсъствено решение от 08.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 60213, по описа на СРС за 2020 г., 27 състав, е признато за установено по исковете, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.365 от ЗЗД, за признаване на установено, че Т. Й. С. дължи на Б. П. П. сумата от 24500 лв., представляваща незаплатен адвокатски хонорар по споразумение от 02.09.2016 г., ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 24673 по описа на СРС, 2 състав. С решението Т. С. е осъдена да заплати на Б. П. сумата от 4565, 09 лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатени в срок вноски по споразумение от 02.09.2016 г. до 16.06.2020 г., както и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 1639 лв. за исковото и 1185 лв. за заповедното производство. Производството по настоящото дело е образувано по повод молба, подадена от Т. С. на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, за отмяна на неприсъственото решение. Молителката сочи, че е била лишена от участие в производството, поради процесуални нарушения, свързани с връчването на препис от исковата молба, както и призоваването за съдебните заседания. Твърди, че всички съобщения и призовки били изпращани на адрес – гр.София, бул.“•••••••, на който никога не била живяла и който не бил регистриран като неин постоянен или настоящ адрес. Сочи, че неправилно съдът приел, че след като била посочила този адрес в подаденото възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, то същият следвало да се приеме като съдебен адрес за призоваване в исковото производство. След като не била открита на посочения в исковата молба адрес след няколко посещения, съдът следвало да положи необходимите процесуални усилия да открие постоянния и настоящия адрес, който бил различен от посочения в исковата молба и бил регистриран преди повече от 20 години като такъв. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Постъпил е отговор на подадената молба от насрещната страна, с който я оспорва, като твърди, че е недопустима, евентуално - неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното: Производството по гр.д.№ 60213 по описа на СРС за 2020 г., е било образувано по повод предявен иск от Б. П. срещу Т. С. по реда на чл.422 от ГПК. Препис от исковата молба е изпратен на ответника за отговор на адреса, който е посочила във възражението по чл.414 от ГПК – гр.София, бул.“•••••••. Видно от приложеното по делото съобщение, призовкарят е удостоверил, че е посетил адреса на 18.12.2020 г., 29.12.2020 г., 03.01.2021 г. и 20.01.2021 г., като никой не е открил при посещенията. Повторно е изпратено съобщение, като е удостоверено, че адресът е бил посетен на 28.01.2021 г., 09.02.2021 г., на 13.03.2021 г., като отново лицето не е било открито, поради което е било залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на 13.03.2021 г. с указания, че следва да се яви в канцеларията на съда в двуседмичен срок за получаване на съдебните книжа. Председателят на състава е приел, че съобщението с препис от исковата молба е редовно връчено по реда на чл.41, ал.1 от ГПК. Изпратена е призовка за насроченото първо открито заседание, като видно от отбелязването, призовкарят е посетил адреса на 19.05.2021 г., 03.06.2021 г. и на 21.06.2021 г., като не е открил адресата. Ход на делото в първото открито заседание не е даден, тъй като съдът е приел, че са налице процесуални пречки, доколкото призовката до Т. С. била върната на 21.06.2021 г. преди изтичане на едноседмичния срок, като е указал на призовкарят да потърси ответника повече от един месец с интервал от една седмица между посещенията. На следващата дата отново ход на делото не е даден, тъй като съдът е приел, че длъжностното лице не е изпълнило указанията, като повторно му е указано, че следва да потърси адресата повече от един месец с интервал от една седмица между посещенията и поне едно от тях да е в не присъствен ден. Видно от приложената по делото призовка, длъжностното лице е удостоверило, че е посетило адреса на 12.10.2021 г., 24.10.2021 г., 09.11.2021 г. и 23.11.2021 г., като е отбелязало, че входната врата на сградата е заключена, няма достъп до офисите, на позвъняване никой не отговаря. В следващото съдебно заседание е даден ход на делото, като съдът е приел, че ответницата е редовно призована по реда на чл.41, ал.2 от ГПК на адреса, посочен във възражението по чл.414 от ГПК. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК - за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество - не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип - правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса. Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/ страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Правото на отмяна следва да бъде упражнено в преклузивния едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече - от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. В случай, че не е налице редовно връчване на решението, то и срокът по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, като в случай, че страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата - за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение. В конкретния случай молителката твърди, че неприсъственото решение не й е връчено надлежно по предвидения в процесуалния закон ред и конкретно - счита, че не са били налице предпоставките за приложение на установеното в нормата на чл. 41, ал. 2 от ГПК фингирано връчване. Ето защо в случая въпросът за надлежното връчване на неприсъственото решение е от значение не само за допустимостта на молбата за отмяна, а и за нейната основателност. В случая съдът счита, че молбата е депозирана в едномесечния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Характерът на изложените в молбата твърдения налагат извода, че се претендира за осъществена хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК - ненадлежно връчване на препис от исковата молба, на призовките за съдебното заседание и на самото неприсъствено решение. В случая производството е образувано по иск за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 11 г. от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК, посоченият от длъжника адрес във възражението следва да се счита за адрес по делото по смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК. Съображенията са, че производството по предявения иск се счита висящо от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а процесуалното действие "възражение" се извършва след подаване на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение, поради което посоченият от длъжника адрес във възражението следва да се счита за адрес по делото по смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК. Съображенията се основават на настъпването на процесуалните последици от предявяването на иска, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочването на адрес на ответника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено по време на висящността на процеса, но за прилагането на последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК не е достатъчно само да е посочен адрес във възражението, а следва да са изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл.41 от ГПК, а именно – да е удостоверено, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, както и да е била изрично предупредена за последиците при връчване на „първото съобщение“, което в заповедното производство е съобщението, с което се връчва заповедта за изпълнение. В случая съдът намира, че не са изпълнени кумулативните предпоставки, изискуеми от нормата на чл.41 от ГПК – нито е удостоверено, че адресатът отсъства повече от месец на адреса, като се посочат източниците на тези данни /домоуправител, съсед и пр./, нито по делото са приложени доказателства за изричното предупреждение, отправено до страната при връчването на заповедта за изпълнение, че е длъжна да уведоми съда за промяна на адреса си, в противен случай всички съобщения ще се считат за редовно връчени и ще се приложат по делото. По тези съображения и предвид установеното нарушаване на правото на защита на ответницата в образуваното срещу нея исково производство и лишаването от възможността й да участва в него, молбата с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК е основателна. Оспореното неприсъствено решение следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за разглеждане на повдигнатия материалноправен спор от друг съдебен състав. Така мотивиран, Софийски градски съд