Решение № 257 от 2.8.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 215/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Подадена е въззивна жалба от „Нур Пиле“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203622618, със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево, община Аксаково, обл. Варна, ул. „ПИ № 000518-Птицеферма”, чрез адв. Д.В. против решение № 39/09.02.2022г., постановено по т. д. № 1066/2020г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 630, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 711, ал. 1, т. 1, предл. първо от ТЗ, съдът е обявил в несъстоятелност въззиваемото дружество; постановил е прекратяване на дейността на предприятието му на осн. чл. 711, ал. 1, т. 1 предл. второ от ТЗ, както и на осн. чл. 711, ал. 1, т. 2 от ТЗ е постановил обща възбрана и запор върху имуществото на „Нур Пиле“ ЕООД /в несъстоятелност/; прекратил е правомощията на органите на „Нур Пиле“ ЕООД /в несъстоятелност/, на осн. чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ и е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата по несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество, на осн. чл. 711, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Въззивникът излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че не са налице предпоставките за постановяване на съдебен акт по реда на чл. 710 от ТЗ като твърди, че не е изтекъл срокът по чл. 698 от ТЗ за предлагане на план за оздравяване на предприятието на длъжника. Счита, че по делото липсват данни и доказателства свидетелстващи, че продължаването на дейността на предприятието на длъжника очевидно би увредило масата на несъстоятелността, каквото е императивното изискване на разпоредбата на чл. 630, ал. 2 от ГПК. Инвокира аргументи за неправилност на мотивите на Варненския окръжен съд, че от материалите по делото се налага извода за неоказване на съдействие от страна на длъжника, което е станало причина за невъзможност да бъде проведено първо събрание на кредиторите. Претендира, че не дружеството, а именно синдика с бездействието си е възпрепятствал провеждането на първото събрание на кредиторите. Твърди, че от временния синдик е получена една единствена покана -от 16.09.21год. с която се иска информация за дейността на длъжника. Сочи, че дружеството е извършило множество действия по оказване на пълно съдействие на синдика и на съда по отношение на цялостната и счетоводно отчетната дейност на дружеството. Оспорва извода на съда, че длъжникът е продължил да извършва плащания към свързаното с него лице „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, след като е била определена начална дата на неплатежоспособността. Твърди, че липсват доказателства за извършени каквито и да е плащания към това дружество. Излага аргументи, че сключеният Договор за залог е възникнал преди т. нар. „подозрителен период“, тъй като не само е сключен преди датата на узнаване от страна на длъжника за наложена обезпечителна мярка - назначаване на временен синдик по реда на чл. 629а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, с правомощия по чл. 635, ал. 1 от ТЗ, но и преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Като доказателство сочи достоверната дата от вписването на залога в ЦРОЗ. Твърди, че въпросният договор не уврежда кредиторите, тъй като има за цел обезпечаване на съществуващо вземане, възникнало преди подаване на молбата за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Сочи, че назначаването на временен синдик е оповестено от съда по несъстоятелността на 24.11.2020 г. с акт за оповестяване № 20201124115335, вписано по партидата на дружеството на 24.11.2020 г., а договорът за особен залог е сключен на 06.11.2020год., за това е обективно невярно, че дружеството е можело и следвало да уведоми синдика за това. Счита, че назначаването на временен синдик като предварителна обезпечителна мярка не води до ограничаване дейността на дружеството и не лишава длъжника от възможността да управлява и да се разпорежда с имуществото под надзора на синдика, за което обстоятелство обаче, длъжникът следва да бъде уведомен. Оспорва мотивите на съда, при постановяване на решението, че в производството пред Варненския апелативен съд е била установена декапитализация на дружеството. Намира последните мотиви за неправилни и несъответстващи на събрания доказателствен материал. Сочи, че видно от заключението на вещите лица по назначената от Варненския апелативен съд експертиза се установява, че коефициентите за ликвидност са положителни стойности, както и че активите на дружеството са достатъчно, за да покрият краткосрочните му задължения. Излага аргументи, че не е налице окончателен съдебен акт по въпроса коя е началната дата на неплатежоспособност на дружеството. Заявява, че ще приложи план за оздравяване на предприятието в законоустановения срок. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. В законоустановения срок не са постъпили отговори от страна на кредитора „Канарини“ ЕООД и от синдика на "НУР ПИЛЕ" ЕООД /в несъстоятелност/ - Н.А. Г. - синдик. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана. В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез процесуални представители. Въззиваемата страна „Канарини“ЕООД чрез писмено становище на процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалб ата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следние съображения: Производството пред окръжния съд е по реда на чл.630 ал.2 ТЗ и е по повод на искане вх.№ 7110/14.04.2021год. от А. А. като временен синдик на „НУР ПИЛЕ” ЕООД, ЕИК 203622618 /в н./ за постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му. Искането е подкрепено с твърдения за липса на комуникация, неоказване на съдействие и отказ от предоставяне на достъп до документацията и имуществото от страна на длъжника и неговите органи във връзка с изпълнение на функциите на синдика. Твърди, че след подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, в ЦРОЗ е вписан Договор за особен залог на цялото търговско предприятие на длъжника, от което се прави извод за предприети действия без знанието на синдика или съда, с цел увреждане на кредиторите и масата на несъстоятелността. Твърди също, че при вписване на особения залог управителят на дружеството е декларирал в нарочна декларация по чл.264 от ДОПК, че дружеството няма изискуеми публични задължения, което е невярно. Според синдика това засилва убеждението, че се извършват действия с цел увреждане кредиторите на дружеството. В молбата се твърди също, че дружеството не извършва търговска дейност през 2019г. и 2020год., но генерира само разходи, което уврежда масата на несъстоятелността. Отделно от това, дружеството има назначени 20 души работници, като поради липсата на търговска дейност и нуждата от работници, това генерира значителни разходи, което уврежда масата на несъстоятелността. Твърди също, че няма никаква връзка с управителя Ал Т., който е управител и на едноличния собственик на капитала на „НУР ПИЛЕ“ ЕООД, което изключително затруднява изпълнението на задълженията на синдика и защитата на интересите на кредиторите. Предвид изложеното и действията на органите на несъстоятелното дружество, счита, че продължаването на неговата дейност би увредила масата на несъстоятелността и за това се прави искане по чл.630 ал.2 ТЗ. Направеното искане се поддържа в депозиран отчет за дейността вх.№ 29760/07.02.2022год., в който се сочи, че към края на м. 01.2022год. в дружеството-длъжник продължава да са налице 14 трудови правоотношения, които не са прекратени, въпреки установената липса на осъществявана търговска дейност, което е установил при справка в НАП. Във връзка с искането, от страна на длъжника е постъпило писмено становище вх.№ 8210/28.04.2021год. от пълномощникът му адв. В., с което оспорва изнесените от синдика обстоятелства, съответно оспорва искането като неоснователно. Производството пред окръжния съд е по реда на чл.630 ал.2 ТЗ и е по повод на искане вх.№ 7110/14.04.2021год. от А. А. като временен синдик на „НУР ПИЛЕ” ЕООД, ЕИК 203622618 /в н./ При разглеждане на посочените в молбата основания, съдът съобрази следното: Действително, може да се направи извод, както е приел и съда, че в процеса са установени посочените в молбата обстоятелства. Съдът е приел, че в цитираното искане вх.№ 7110/14.04.2021год. от А. А. като временен синдик на „НУР ПИЛЕ” ЕООД, ЕИК 203622618 /в н./, както и в постъпил Отчет за дейността вх.№ 26992/30.12.2021год. изходящо също от временния синдик, е отправено искане и за постановяване на Определение по реда на чл.635 ал.2 ТЗ. С определение № 9/04.01.2022год. по т.д. № 1066/2020год. на ВОС, молбата е уважена, като управителите М. Ж. А.А. Т. и Ц. Г. М. заедно и поотделно са лишени от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото. Видно е, че в съобразителната част са изложени и разгледани основанията, посочени в молбата на синдика по чл.630 ал.2 ТЗ. След постановяване на определението е постъпил отчет за дейността на синдика вх. № 2976/07.02.22год., в който същият изрично е поискал и произнасяне с решение по чл.630 ал.2 от ТЗ, каквото е направено с молбата вх.№ 7110/14.04.2021год. С постановеното решение, предмет на настоящия процес, съдът е уважил молбата и е постановил решение като е обявил длъжника в несъстоятелност, със съответнитеу последици. Съдът счита, че решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, поради следното: С цитираната молба вх.№ 7110/14.04.2021год. от А. А. като временен синдик на „НУР ПИЛЕ” ЕООД, ЕИК 203622618 /в н./ съдът е следвало да се произнесе на база на посочените в молбата основания към момента на сезирането. Следва да се отбележи също, че всички икономически показатели са били известни вследствие на приключилото производство по чл.625 пред ВОС, още повече с постановяване на решението от въззивния съд-31.12.2021год., като след тази дата и до постановяване на обжалваното решение, не е настъпила промяна на обстоятелствата. Т.е. всички цитирани факти, са били известни към посочената дата. Следователно, съдът е следвало да се произнесе към момента на сезирането си-м.04.2021год., или към момента след постановяване на въззивното решение. Съдът намира за неоправдано, с оглед на изминалия период от време, произнасянето с решение по чл.711 ТЗ да е на 09.02.2022год.-след като на 04.02.2021год. е започнал да тече срока за предлагане на план за оздравяване на предприятието. Следователно, по този начин длъжникът, както и останалите лица по чл.697 ал.1 ТЗ са лишени от възможността да предложат план за оздравяване на предприятието, каквото намерение длъжникът е имал, според въззивната жалба. С това пряко се накърняват основните цели на производство по несъстоятелност-осигуряване на справедливо удовлетворение на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника /чл.607 ал.1 ТЗ/. При установените фактически положения, не може обосновано да се очаква, че в оставащия триседмичен срок до изтичане на срока за представяне на план за оздравяване, продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, съобразявайки в тази връзка и наложените мерки по чл.635 ал.2 ТЗ. За това съдът счита това решение за неправилно. В подкрепа на този извод, съдът счита да отбележи и следното: Действително, съдът приема, както е приел и окръжния съд, че посочените основания –неоказване на съдействие и вписване на особения залог от страна на длъжника, са установени в процеса, но същите са дали основание съдът да постанови определението по чл.635 ал.2 ТЗ, респективно е лишил органите на длъжника от управителни функции. Това в достатъчна степен гарантира запазването на имуществото на длъжника, респективно съхранява интересите на кредиторите, поради което и не е необходимо постановяване на решение по чл.630 ал.2 ТЗ. За това обжалваното решение с което длъжникът „НУР ПИЛЕ“ ЕООД е обявен в несъстоятелност, в хипотезата на чл.630 ал.2 и чл.711 ал.1 ТЗ следва да бъде отменено. Воден от изложеното съставът на Варненския апелативен съд