Решение № 946 от 27.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 146/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, представлявано от управителя Н. К. А., като правоприемник на ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК], с посочен съдебен адрес: [населено място], ул. „.... и жалба на Н. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, с посочен съдебен адрес: [населено място], ул. „.... срещу Решение № 02/312/02937/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/8740 от 03.08.2022 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбите идентични по съдържание се твърди, че описаните в оспореният административен акт несъответствия с бизнес плана не съставлява основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Излагат се подробни съображения, че правилата, цитирани в оспореното писмо, са неприложими към настоящия случай, тъй като при подписване на договора и в рамките на цялото му изпълнение, процесните правила не са съществували и доколкото в самите правила не е предвидено обратно действие, същите са неприложими относно периоди, през които не са действали. Твърди се, че неизпълнението на финансовите показатели по бизнес-плана не е основание за налагане на финансова корекция, тъй като не може да се определи като „нередност“, в конкретния случай не са налице предпоставките за налагане на финансова корекция, тъй като корекция съгласно приложимите нормативни разпоредби се налага, ако неизпълнението води до засягане на подпомаганата дейност в цялост, а в конкретния случай дейността не е преустановявана и е изпълнявана непрекъснато. Излагат се съображения, че в конкретния случай не са изследвани обстоятелствата дали размерът на финансовата корекция съответства на реално установените последици на нарушението, както и че липсва нанесена вреда и злоупотреба със средства на ЕС. Твърди се, че инвестицията е изпълнена изцяло и в съответствие със сключения договор, обектът се ползва по предназначение в рамките на целия период на договора, включително през периодите, посочени в оспореното решението като такива за неизпълнение. Твърди се също така, че решението на изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно, поради обстоятелството, че същото е адресирано до лице, което е престанало да бъде носител на правата и задълженията по Договор за финансово подпомагане № 02/312/02937 от 08.10.2014 год. В подкрепа на посочените твърдения в жалбата са визирани конкретни фактически и правни доводи. Иска се, съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно оспореното Решение № РД 02/312/02937/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6300/8740 от 03.08.2022 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С жалбите се претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание жалбите се поддържат от процесуален представител по пълномощие - надлежно упълномощен адвокат, който излага подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението. Поддържа възражението за изтекъл давностен срок за установяване на нередност, доколкото се твърди, че правото на административния орган да претендира наложената финансова корекция е преклюдирано на основание чл. 54, § 1 от Регламент 1306/ 2013 г. Иска присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който представя. Административният орган, в съдебно заседание, чрез редовно упълномощеният процесуален представител по пълномощие и депозирани по делото писмени становища, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски. Административен съд - [област], като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по допуснатата и назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област], представлявано от Н. К. А., [ЕГН] е ползвател по Договор, сключен с Държавен фонд „Земеделие“ (Фонда), № 02/312/02937 от 08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 г. – 2013 г., (Договора) (л. 57 – л. 67 от делото). Предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 02/312/02937 от 31.05.2013 год. „Къща за настаняване на туристи в [населено място], [община], [област]“, като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 186 829. 97 лева съгласно чл. 2, т. 1 от договора, съгласно таблица за одобрени разходи (приложение № 1 към договора). Договорът е изменен с Анекс № 1 от 14.11.2014 г. (л. 68 от делото), с Анекс № 2 от 27.11.2014 г. и с Анекс № 3 от 14.05.2015 г. към договора. Съгласно чл. 4, ал. 12 от Договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно чл. 4, ал. 18 от Договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор. В чл. 8, ал. 1 от Договора е уредена отговорността на ползвателя в случай, че същият не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или неистински или подправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност. В този случай ДФ „Земеделие“ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Към административната преписка по издаване на оспорения административен акт е приложен процесния бизнес планът (л. 40 – л. 56 от делото). Не е спорно по делото, че проектът е реализиран. Не е спорно по делото и обстоятелството, че ДФ „Земеделие“ е извършил по сключения договор с бенефициера ЕТ две плащания, общо в размер на 186 221. 15 лева. По заявка за плащане № 02/312/02/937/2/01 (л. 75 – л. 80 от делото) на 29.06.2015 г. е изплатена сумата от 68 669. 38 лева, от които 54 471. 65 лева (от ЕЗФРСР) и 13 617. 91 лева (национално съфинансиране) (писмо за оторизация на плащането № 10487 от 29.06.2015 г. и уведомително писмо за одобрение № 1156/312 с изх. № 01-6500/7330 от 27.07.2015 г. (л. 81 – л. 84 от делото). По заявка за плащане № 02/312/02937/3/01 (л. 85 – л. 89 от делото) на 02.12.2015 г. е изплатена сумата от 118 131. 59 лева, от които 94 505. 27 лева (от ЕЗФРСР) и 23 626. 32 лева (национално съфинансиране) (писмо за оторизация на плащането № 02/312/02937/3/01N01 от 02.12.2015 г. и уведомително писмо за одобрение № 1402/312 с изх. № 01-6500/062 от 18.01.2016 г. (л. 91 – л. 94 от делото). Със Заповед № 373300/07.05.2019 г. на Началник отдел „Регионален технически инспекторат“ е разпоредено извършване на проверка на място след плащане в периода 08.05.2019 г. до 17.05.2019 г. (л. 98 от делото). Резултатите от извършената проверка са обективирани в съставен контролен лист (л. 99 – л. 131 от делото). На стр. 4, т. 1 и 2 от Контролния лист, проверяващите са констатирали, че ползвателя не е реализирал прогнозните приходи от продажба на услуги, включително, че не са достигнати прогнозните стойности/ нива в бизнес плана, свързани с натовареност, капацитет производствена програма. На стр. 5, т. 5 е отразена и констатацията, касаеща задължението на ползвателя да разкрие нови работни места. Отразено е, че в бизнес плана е заложено да се назначат двама човека, производствен персонал. Проверката е извършена в присъствието на упълномощено лице на законния представител на едноличния търговец. С Писмо изх. № 01-6500/2923 от 06.06.2019 г. (л. 182 – л. 185 от делото), ЕТ „Н. А. - Н. “ е уведомен за откритото производство за издаване на АУПДВ, както и, че има право на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, като при необходимост може да приложи доказателства. В цитираното писмо подробно са посочени данните по неизпълнението на бизнес плана. В срока, посочен в писмото, оспорващият е представил писмено възражение вх. № 01-6500/2923 от 30.07.2019 год. (л. 191 – л. 195 от делото), без приложени към него документи. След обсъждане на представеното възражение Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02/312/02937/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8740 от 02.06.2020 г., с който на ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 186 221. 15 лева, ведно със законната лихва от изтичане на срока за доброволно плащане (л. 198 – л. 206 от делото). ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] е оспорил АУПДВ по съдебен ред. С Решение № 419 от 18.03.2021 год., постановено по адм. дело № 1927/ 2020 год., Административен съд - [област] е отхвърлил жалбата на ЕТ „Н. -Н.“, [ЕИК], против Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №02/312/02937/3/01/04/02, изх.№01-6500/8740 от 02.06.2020 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 186 221.15/ сто осемдесет и шест двеста двадесет и един лева и петнадесет ст./ лева, по договор за отпускане на финансова помощ №02/312/02937 от 08.10.2014 г. по мярка 312 „Създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ 2007-2013 г., произнасяйки се по съществото на спора. По депозирана касационна жалба и въз основа на извършен инстанционен съдебен контрол, ВАС с Решение № 1076 от 07.02.2022 г., постановено по адм.д. № 5457/ 2020 г. по описа на съда е отменил Решение № 419/18.03.2021 г. постановено по адм. дело № 1927/2020 г. по описа на Административен съд – [област], като вместо него е постановил отменя Акт за установяване на публично държавно вземане № 02/312/02937/3/01/04/02, с изх. №01-6500/8740 от 02.06.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В мотивите си ВАС е приел, че АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) и съответно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ) и именно по този процесуален ред следва да бъде издаден подобен акт. Предвид трайната съдебна практика, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ) е направен извод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, е следвало да се установи с издаването на решение за финансова корекция (РФК) по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ). С писмо изх. № 01-6500/8740 от 31.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 213 – л. 217 от делото), ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] е уведомен, че се открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с установено неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, представляващо неспазване на договорни и нормативни задължения, установено в хода на извършената извънредна проверка на място след плащане в периода от 09.05.2019 г. до 20.05.2019 г. и извършени допълнителни административни проверки. В предоставения срок по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ оспорващият е подал възражение, заведено с вх. № 01-6500/8740#10 от 23.06.2022 г. (л. 224 – л. 227 от делото). Във възражението са наведени доводи за неналичие на основния за отмяна на финансовата подкрепа. Твърди се, че фактическите констатации посочени в умедомителното писмо досежно неизпълнението на заложените в бизнес-плана по чл. 16 от Наредба № 29/ 11.08.2008 год. показатели - финансови приходи и брой работни места за три от общо десетте години, които планът обхваща – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не представляват основание за извършване на финансова корекция. С оспореното Решение № 02/312/02937/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8740#11 от 03.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФ „Земеделие“), издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 29), както и в съответствие с мотивите на влязло в законна сила Решение № 1076 от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело № 5457/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд, на ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК], е определена финансова корекция в размер на 186 221. 15 лева, съставляваща 100 % от изплатената безвъзмездна финансова помощ по договора, сключен между ЕТ ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] и Държавен фонд „Земеделие“ (Фонда), № 02/312/02937 от 08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 100 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проект № 02/312/02937 от 31.05.2013 год. „Къща за настаняване на туристи в [населено място], [община], [област]“. В обстоятелствената част на решението е възпроизведено съдържанието на уведомително писмо относно направените въз основа на извършената извънредна проверка на място след плащане в периода 09.05.2019 г. до 20.05.2019 г. и допълнителните административни проверки констатации за неспазени договорни и нормативни задължения, разгледано е и е обсъдено обстойно и подаденото от оспорващия възражение, като същото е прието за неоснователно. Като резултат от това с оспореното решение е установено следното: В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на място са представени документи за 3 (три) пълни финансови години – 2016 - та финансова година, 2017 - та финансова година и 2018 - та финансова година. Установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 3. 81 % от заложените приходи. Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, са следните: За 2016 г. са установени приходи в размер на 3 604. 24 лева, при заложени в одобрения бизнес план 96 000. 00 лева. За 2017 г. са установени приходи в размер на 5 227. 64 лева, при заложени в одобрения бизнес план 96 000. 00 лева и за 2018 г. са установени приходи в размер на 2 147. 62 лева, при заложени в одобрения бизнес план 96 000. 00 лева. Посочено е, че кандидатите за безвъзмездно финансово подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от ПРСР 2007-2013 г. сами изготвят и определят стойностите и указателите в бизнес плана, които след одобрение и сключване на договора са поели ангажимент да спазват. Именно доказаната в бизнес плана жизнеспособност на инвестицията е станала основание да бъде одобрен проект № 02/312/02937 и да бъде сключен договор за безвъзмездна финансова помощ. В точка 4.12 от договора спрямо бенефициера на финансовата помощ е заложено задължение, че: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.“. С точка 4.18 от същия договор допълнително е определено, че: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.“ Съгласно определението, дадено в раздел IX „Други условия“, т. 9.1, буква „г“ от договора „Одобрен проект“ е подаденото от Ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от Ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ „При неизпълнение на което и да е договорено или нормативно установено в Наредба № 29 от 11.08.2008 г. задължение от страна на ползвателя Фондът има право да претендира връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с Ползвателя на помощта“, което е регламентирано в раздел VIII от договора, като в този случай фондът спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Възприето е от административния орган, че в конкретния случай характерът на неизпълнението е такъв, че неговите последици засягат цялостното изпълнение на дейността по проекта, както и че продължителността на неизпълнението обхваща период от три години. Приемайки установеността на посочените показатели с оспореното решение е определен размер на финансова корекция от 186 221.15 лв. Предвид гореизложено с оспореното решение на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., т. 4.12 и т. 4.18 във вр с т. 8.1 от Договор № 02/312/02937 от 08.10.2014 г., чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013 г., както и в съответствие с мотивите на влязло в законна сила решение № 1076 от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело № 5457/2021 г. по описа на Върховен административен съд, на ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] е определена финансова корекция в размер на 186 221. 15 лева, определена в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ по реда на т. 30, предложение второ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013 г. Решението е връчено на ръка на упълномощено лице на представителя на ЕТ на 19.10.2022 год. (л. 265 от делото). Пълномощно (л. 254 – 255 от делото). Жалбите са подадени до Административен съд – [област] чрез изпълнителния директор на ДФЗ на 01.11.2022 г., което се установява от приложената към делото товарителница, с отбелязана дата на приемане на пратката – 01.11.2022 год. (л. 35 от делото) В хода на настоящото съдебно производство е допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е прието без и което съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Според вещото лице при сравнение на данните, съгласно счетоводните записи за финансовите години, съответно 2016 г., 2017 г. и 2018 г. се установява, че реализираните приходи общо в размер на 10 979. 50 лв., представляват 3, 81%, спрямо предварително заложените приходи в бизнес плана в размер на 288 000. 00 лв. При отговора на втори въпрос касаещ заетостта според експерта, позовавайки се на издадената от НОИ справка „Брой осигурени лица по осигурител по видове осигурен за период от време" (стр. 157, част 2 от делото) от където е видно актуалното състояние на трудовите договори се установява, че за периода от трите финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) средното изпълнение на заетост е в размер на 33, 33%, спрямо заложените в бизнес плана. Въз основа на съпоставката между назначени лица и бизнес плана, вещото лице сочи следното: За финансовата 2016 год., броя на назначените лица по данни на НОИ е 1, при поето с Бизнес плана задължение за назначаване на 3 бр. осигурявани лица. За финансовата 2017 год., броя на назначените лица по данни на НОИ е 1, при поето с Бизнес плана задължение за назначаване на 3 бр. осигурявани лица. За финансовата 2018 год., броя на назначените лица по данни на НОИ е 1, при поето с Бизнес плана задължение за назначаване на 3 бр. осигурявани лица. Съгласно заключението на вещото лице в конкретният случай неизпълнението от бизнес плана за реализиране на приходи от нощувки е 96, 19 %, а неизпълнението от бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост е 66, 67%. Средноаритметичният процент на изпълнение на бизнес плана за трите финансови години като съотношение – реализирани приходи към заложени приходи е 3. 81 %, което е под 20 %. Съответно средното изпълнение на заетостта през трите финансови години е в размер на 33. 33 %, спрямо заложените в бизнес плана. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното от правна страна: Оспорването, като заявено от активно легитимирани лица с правен интерес - адресати на оспореното решение за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Наличието на активна легитимация на страните в настоящето производство е обосновано от солидарната отговорност на отчуждителят с правоприемника за задълженията до размера на получените права, по аргумента на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, предвид сключения на 26.05.2022 год. Договор за прехвърляне на предприятие между жалбоподателя Н. А., действаща в качеството си на ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] и дружедството-жалбоподател „...“ ЕООД. (л. 11 – 12 от делото) От страна на жалбопадетелите не се ангажираха доказателства установяващи наличието на споразумение с фонда относно задълженията на отчуждителя, съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ, приложим субсидиарно, предвид неналичието на специални разпоредби в ЗУСЕФСУ, което обосновава солидарната отговорност на жалбоподателите. По делото с писмено становище (л. 177) от адв. В., процесуален представител на оспорващите, е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз за тълкуване на посочените в същата молба въпроси По отправеното искане е постъпило становище от ответния административен орган, който е изложил доводи за неговата неоснователност. Съдът намира искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно относно поставените въпроси поради следните съображения: Следва да се има предвид, че решението на настоящия съд подлежи на обжалване, поради което съгласно чл. 267, ал. 3 от ДФЕС като първа съдебна инстанция не е задължен да сезира СЕС с поставените въпроси, негова е преценката дали за повдигнатите въпроси е необходимо решение на СЕС, за да постанови своето решение. Настоящият състав преценява, че не е необходимо да се отправи преюдициално запитване по така поставените въпроси. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби, е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. В конкретния случай не съществуват предпоставките за допускане на преюдициално запитване, а именно: не е налице разпоредба на съюзното право, която да предполага тълкуване по начин, че националният съдия да не успява или да няма право да даде отговор при прилагане на съюзни правни норми. Въпросите, по които се иска отправяне на преюдициално запитване следва да касаят тълкуване на общностното право, което е в компетентността на СЕС. По аргумент от чл. 630 от ГПК преюдициалното заключение по поставените въпроси следва да е от значение за правилното решаване на делото, а не да е дадено по хипотетични въпроси. Така формулирани, въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, а искане СЕС да отговори на правни въпроси съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, което е недопустимо и е предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Чрез използваната формулировка се прави опит да се тълкуват конкретни вътрешноправни разпоредби, като се твърди установено противоречие с правото на ЕС. Едновременно с това, в конкретния случай следва да се имат предвид и следните съображения: По отношение на Въпрос № 1: „Съвместимо ли е според разпоредбата на чл. 56 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, национално законодателство, което допуска образуването на процедура по вазстановяване на неправомерно платена безвъзмездна помощ след изтичането на срока от пет години от датата на вземане на решението за финансиране от управляващия орган?“ Съгласно чл. 56 от „Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Сумите, чието финансиране от Съюза по линия на ЕЗФРСР е отменено, възстановените суми, както и натрупаните по тях лихви, се преразпределят в рамките на съответната програма. Отменените или възстановени средства на Съюза обаче могат да бъдат използвани повторно от държавите членки само за финансиране на операция по същата програма за развитие на селските райони, и при условие че средствата не са пренасочени към операции, които са били предмет на финансова корекция. След приключването на програма за развитие на селските райони, държавата членка връща възстановените суми в бюджета на Съюза. Така формулирания въпрос в искането за преюдициално запитване е некоректно зададен, с оглед на обстоятелството, че цитираната разпоредба на чл. 56 не регламентира допускането на възстановяване на неправомерно платена финансова помощ след изтичането на срок от пет години от датата на вземане на решението за отпускане на финансова помощ. Цитираната норма от Регламента е неотносима към така поставения въпрос, което сочи на извода за неоснователност на искането за тълкуване на общностното право. Приложимата норма регламентираща така поставеният въпрос касаещ образуването на процедура по вазстановяване на неправомерно платена безвъзмездна помощ след изтичането на срока от пет години от датата на вземане на решението за финансиране от управляващия орган е чл. 3, пар. 1, алинея първа от Регламент (ЕО, ЕВРОАТОМ) № 2988/ 95 НА Съвета от 18 декември 1995 год. относно защитата на финансовиге интереси на Европейските общности, съгласно който срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Втората алинея предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Съгласно ал. 2 от цитирания текст, срокът за изпълнение на решението, налагащо административната санкция, е тригодишен, като срокът започва да тече от деня, в който решението става окончателно. В този смисъл и с оглед на гореизложеното е допустимо образуването на процедура по възстановяване на неправомерно платена помощ преди изтичането на срока от пет години от датата на вземане на решение за финансиране. В процесният случай, решението за финансиране е обективирано в сключения административен договор, от която дата започва да тече мониторинговия период. По отношение на така формулираният втори въпрос от искането за преюдициално запитване, съдът намира същият за ненуждаещ се от тълкуване от гледна точка на общностното право предвид регламентирането му в националното законодателство – чл. 31, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24 от ЗУСЕФСУ. Приемайки за неотносим по отношение на сроковете в процедурите по ЗУСЕФСУ, искането по така формулираният трети въпрос също така се явява неоснователно. По тези съображения, искането за преюдициално запитване по реда на чл. 628 и 629 от ГПК във връзка с чл. 267 ДФЕС като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ орган - Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице. Нормата на Пар. 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция съобразно Пар. 70 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ) определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от Министерство на земеделието и от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. Т.е. с оглед разпоредбата на Пар. 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. Съгласно Пар. 1, т. 13 от ЗПЗП „Разплащателна агенция“ е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз. Ал. 2 на същия член предвижда, че в качеството си на компетентен орган министърът на земеделието акредитира Разплащателната агенция с акт за акредитация, който се обнародва в „Държавен вестник“ (т. 1). В съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП ДФ „Земеделие“ подпомага финансово регистрираните земеделски производители и изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП органи на фонда са управителният съвет (т. 1); изпълнителният директор (т. 2). Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на Фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява, т.е. той е и ръководител на администрацията на РА. Нормата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП оправомощава изпълнителния директор да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. От горецитираните разпоредби може да се направи категоричен извод, че при наличие на основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ по реда на ЗУСЕФСУ. В конкретната хипотеза оспореното решение е издадено от изпълнителния директор и обективира наложена на оспорващия финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за нарушение по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделските дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Следователно изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е компетентен да издаде оспореното решение. С оглед на това съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. (В този смисъл Решение № 11076 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2023 г., Решение № 10696 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6272/2023 г. и др.) Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано. Посочени са както правните основания за издаването му - чл. 70, ал. 1, т. 7 и чл. 73 от ЗУСЕФСУ, така и фактическите основания за определянето на финансова корекция. Фактическите и правни основания е констатирана нередност - неизпълнение на одобрени индикатори, в конкретния случай - неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от подпомаганата дейност. Спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер. В съответствие с правилото на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция на бенефициера в лицето на ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] е осигурена възможност да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция в нормативно регламентирания 14 – дневен срок. В последствие в изпълнение на изискването по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ са разгледани подробно и обсъдени в цялост възраженията на ЕТ. В тази връзка и с оглед наведените от жалбоподателите възражения, съдът намира за необходимо да посочи следното: Според съда възражението на жалбоподателя, че издаването на оспореното решение като дата следва вписването на процесния договор за прехвърляне на предприятие, с което административния орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила не намира правна регламентация в закона. С договор от 26.05.2022 год. за прехвърляне на предприятие, жалбоподателя Н. А., действаща в качеството си на ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] е прехвърлила на дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД. Правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК], като съвкупност от права, задължения и фактически отношения създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност. (л. 11 – 12 от делото) Прехвърлянето на предприятието по своята правна характеристика е комплексен договор, който обхваща редица единични сделки, които нямат самостоятелно значение, има транслативен ефект, но няма за правна последица преобразуването на дружеството по смисъла на чл. 261 от ТЗ. ЕТ цели прехвърлянето на своето предприятие, но не и своето преобразуване и прекратяването, произтичащо от него. Докато при преобразуването по правило като правна последица за дружеството е неговото прекратяване в първоначалния му вид и образуването на друго, правоприемник на първото, то при прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ това не е задължително. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 16, т. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Логическото тълкуване на тази норма налага извода, че законът не свързва прехвърлянето на предприятието задължително с преобразуване на отчуждителя, съответно неговото прекратяване и свързаното с това заличаване на партидата му във фирмения регистър, а точно обратното. ЕТ запазва своята фирма и в един последващ момент може да придобива права и задължения и да извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, тъй като не е загубил качеството си на търговец. В този случай няма преобразуване на ЕТ в търговско дружество. Причината за това е, че и след прехвърлянето на своето предприятие той е съхранил своята правосубектност, макар и да е налице липсата на предприятие като носител на комплекс от права и задължения. Прехвърлянето на част или на цялото предприятие на ЕТ не води автоматично до заличаването му от търговския регистър. ТЗ императивно е уредил хипотезите, при които следва заличаване от регистъра (чл. 60а от ТЗ). Разпоредбата на точка 1 от цитираната разпоредба гласи, че заличаване следва при прекратяване на дейността или при установяване на местожителство на ЕТ в чужбина, и то не служебно, а въз основа на подадено от него заявление. Следователно самото прехвърляне на съвкупността от права, задължения и фактически отношения може да е само една възможност за прекратяване на дейността на ЕТ, но не и задължителна предпоставка за това. Фактическото прекратяване на дейността на ЕТ поражда неговото задължение да се заличи като търговец, тъй като той губи своята индивидуализация в търговския оборот, респективно отпада неговата правосубектност. Дори и при този случай, ако ЕТ не подаде заявление за заличаване, той ще продължи да съществува като привиден търговец, какъвто е настоящия случай. Отчуждителят може да запази предприятието си, дори да продължи да извършва дейност, конкурентна на прехвърленото. В договора за прехвърляне на търговското предприятите може да бъде включена клауза, съгласно която прехвърлителят се задължава да не извършва конкурентна дейност на тази на прехвърленото предприятие. За целта конкуренционната клауза е необходимо да бъде ограничена по предмет, време и място. Тя следва да е нищожна, в случай, че прехвърлителят се е задължил изобщо да не извършва търговска дейност. Процесното прехвърляне на търговското предприятие е отразено в търговския регистър на 21.07.2022 год., но при извършване на справка в същия регистър относно актуалното състояние на ЕТ към 03.08.2022 год. – датата на издаване на оспореното решение, последният не е бил заличен, т.е. дейността му не е била прекратена. Позовавайки се отново на извършената на основание чл. 23. от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , заличаването на ЕТ е вписано в търговския регистър на 09.09.2022 год. гореизложеното според съда сочи на извода за неоснователност на възражението и по отношение на твърдяно нарушение на процесуални права на дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД, в качеството му на преобретател по процесното прехвърляне на рпедприятие. В подкрепа на последното следва да се отбележи и обстоятелството, че в случая ЕТ е прехвърлил предприятието си на еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала е същото физическо лице – Н. К. А., т.е. до знанието й, в качеството си на управител, представляващ едноличното дружество. В допълнение съдът намира за необходимо да посочи и следното в контекста на гореизложеното. В случая не се ангажираха доказателства установяващи уведомяване на Държавен фонд „Земеделие“, страна по процесния Договор за отпускане на финансова помощ, в качеството му на кредитор за извършеното прехвърляне, по арг. на чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Именно неизпълнението на нормативно регламентирано задължение от страна на длъжника съставлява неправомерно действие, от което страната не може да черпи права. Позовавайки се на гореизложените съждения, съдът намира за неоснователни възражението на жалбоподателите в тази насока. По отношение на основателността на жалбите, съдът констатира, че с оспореното решение, административният орган е приложил чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като при определяне размера на финансовата корекция е отчетено естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция и съответно размерът на наложената с оспореното решение финансова корекция. Следва да се има предвид, че финансовата корекция не е санкция. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи ползвателя да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. С оглед на това съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение. Съдът приема, че оспореното решение е издадено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните: По аргумент от чл. 71 от ЗУСЕФСУ с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от административния орган основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (на която разпоредба се е позовал административният орган в конкретния случай) такова основание е неизпълнение на одобрени индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието “одобрени индикатори“, но в съдебната практика е трайно е възприето разбирането, че с характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. По аргумент от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ основанието за финансова корекция е извършена нередност, като еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването и санкцията при проявлението на съответната хипотеза. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Безспорно е в конкретния случай, че ЕТ „Н. А. – Н. “, [ЕИК] има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2