Решение № 20 от 11.4.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 17/2024 г.

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Образувано е по искова молба на З. Г., представлявана от законния си представител М. Д., чрез адв. Р.М., в която се твърди, че на 18.03.2023г., около 13, 45ч., на път ІІІ-8641, на 4 км. + 500 м., водачът на лек автомобил марка и модел Ф. Л., peг. № •••••••, М. Д., нарушила правилата за движение по пътищата, изгубила контрол над управлението на автомобила, вследствие на което излязла вдясно, по посока на движението си и се ударила в метална еластична ограда, с което реализирала пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с пострадали лица. Твърди се в молбата, че при инцидента били причинени телесни увреждания на З. И. Г., пътник в лек автомобил марка и модел Ф. Л., peг. № •••••••. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.03.2023г. Образувано било и досъдебно производство № 55/2023г. на РУ на МВР - гр. Ч.. Ищцата твърди, че след пътния инцидент била прегледана в МБАЛ Д-р Б.T. АД - С., направено й било компютърно томографско изследване на главата /нативно по спешност/ и компютърно томографско изследване на шиен отдел на гръбначния стълб. От последните били установени: данни за фрактура на тялото на в. С2, парасагитално в ляво, покрай основата на dens axis. Предвид установеното увреждане, ищцата била прехвърлена с екип на БМП в УМБАЛ С. Г. ЕАД - П. за провеждане на допълнителни изследвания и лечение, била приета в Клиниката по Неврохирургия с оплаквания от болки във врата. Направени й били редица изследвания, между които лабораторни изследвания, лицева пулмограма, лицева рентгенография на гръдната клетка, лицеви снимки на дясна раменна става и дясна лопатка, рентгенография на гръдни прешлени - лицеви и странични снимки на торакални и лумбални прешлени, както и консултативни прегледи с детски хирург и педиатър. От тях били установени: данни за фрактура на тялото на в. С2, парасагитално в ляво, покрай основата на dens axis. След обсъждане на лекарски рапорт било взето решение шията на пострадалата да бъде имобилизирана с яка, като била проведена и медикаментозна терапия. Твърди се, че ищцата била изписана на 22.03.2023г. с поставена окончателна диагноза: Фрактура вертебре С2. Дадени били указания да носи шийната имобилизираща яка три месеца, да се направят контролни рентгенографии на шийния отдел след 1 месец и след 6 месеца, да спазва щадящ шийната област режим, както и указания към общопрактикуващия лекар да проследява състоянието. Твърди се, че пътният инцидент причинил на Г. внезапно и неочаквано увреждане на здравето. Вследствие на травмата в областта на шията и настъпилата фрактура на С2 прешлен на гръбначния стълб, страдала от постоянни, мъчителни болки във врата. Последните ставали по-интензивни при всеки опит за раздвижване и активна физическа дейност. По време на възстановителния процес пострадалата била принудена да носи шийна яка, като трябвало да ограничава и да бъде предпазлива в извършваните движения. Всичко това променило нормалния й начин на живот, не можела да играе с другите деца, да тича, изпитвала затруднения при елементарни битови дейности като обличане, събличане, къпане. Това от своя страна я правело силно раздразнителна и нервна, тъй като била активна и енергична. Не можела да спи на двете си страни, често се будела от болка, което пречело на съня и почивката й. Допълнителни страдания и дискомфорт през цялото денонощие й причинявали и охлузванията и натъртванията по останалата част от тялото, което допринасяло за лошото й настроение. Всичко това е довело до липса на апетит, нарушения в съня, както и до ограничение на социалните й контакти, тъй като изпитвала срам от нараняванията си. Произшествието повлияло изключително отрицателно върху крехката детска психика на Г.. След злополучния инцидент тя станала силно тревожна и напрегната. Затворила се е в себе си и страдала от постоянна промяна в настроенията, при което плачела често и без видима причина. Станала мълчалива, умислена и тревожна. Нощем спяла неспокойно и се будела от кошмари, след което й било трудно да заспи отново, заради уплаха и стреса. Започнала да се страхува от автомобили и ставала изнервена и напрегната при вида им, като се разплаквала силно, когато родителите й се опитвали да я качат в кола. Дълго време нямала настроение и не се усмихвала на опитите на близките й да я развеселят. Всичко това било резултат от силния психически стрес и травмата, породена по време на инцидента. Едва на тригодишна възраст ищцата се сблъскала със злополучен и нелеп инцидент, който й причинил сериозни физически увреждания и тежка емоционална травма, която неминуемо щяла да се отрази негативно на психическото й състояние за в бъдеще. Видно било от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, че към момента на събитието, виновният водач управлявал лек автомобил марка и модел „Ф. Л.“, peг. № •••••••, имал валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗК Л. И. АД, с полица № BG/22/122003712785, валидна от 23.12.2022г. до 23.12.2023г. Според чл. 380 от Кодекса за застраховането, лицето, което желаело да получи застрахователно обезщетение, било длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътно-транспортно произшествие, да получи от застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите справедливо обезщетение, равностоен еквивалент на всички претърпени вреди. Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисквало същото да бъде съответно на болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди. Твърди се в молбата, че на 15.05.2023г. ищцата отправила молба- претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, ответника ЗК Л. И. АД, с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, което било видно от молба вх. № 4812/15.05.2023г. Към момента, въпреки, че бил изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния на ищцата от предявяване на настоящата претенция по исков ред. Предвид обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на 15.05.2023г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 18.03.2023г., при което й били причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие от 15.05.2023г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. В срок е постъпил отговор от ответника ЗК Л. И. АД. Ответникът поддържа, че искът е неоснователен. На първо място, не била разкрита в пълнота фактическата обстановка по възникналото на 18.03.23г. произшествие, което представлявало самокатастрофа от майката на ищцата. Липсвали важни за делото факти, като не било посочено дали в управлявания от Г. автомобил е имало обезопасителна система, от какъв вид била тя, къде евентуално била поставена в автомобила, съобразена ли била тази система с теглото и ръста на ищцата. Превозът на деца под седемгодишна възраст в лек автомобил следвало да се извършва с помощта на системи за обезопасяване на деца. Деца на тази възраст можело да се возят в автомобил само с помощта на правилната детска седалка на предната или задната седалка на автомобила. Детските обезопасителни устройства били разделени на групи, по тегло. Предвид възрастта на пострадалата, същата се нуждаела от детско столче, група 1, за безопасно пътуване в лек автомобил. Това било столче за кола, в което детето седяло самостоятелно и било съобразено с деца на възраст от около 9 месеца до 3-4години. Такива столове обикновено се инсталирали обърнати по посока на движение, но било възможно да се ползва и модел с обратна посока на монтаж. Детето се настанявало в тях и било закопчавано с отделни колани, а седалката била закрепена в лекия автомобил с помощта на стандартни предпазни колани. Било възможно да пътува и в предпазно столче за автомобил, група 2. Това можело да бъде или пълноправен стол, или бустер, т.е. седалка без облегалка. Детето можело да седи както отпред, така и отзад, закопчано със стандартни предпазни колани. В представения към исковата молба протокол за ПТП от 18.03.2023г., не било посочено дали в автомобила управляван от майката на ищцата, се намирало обезопасително устройство за пострадалото дете, какъв бил видът му, нито дали към момента на произшествието детето се е намирало в такова устройство. Без посочената информация можело да се твърди, че детето или не било поставено в такова обезопасително устройство, или такова устройство било използвано неправилно, изхождайки от характера на получените увреждания. Установяването на това обстоятелство било от съществено значение за изводите на съда относно основателността на предявения иск, както и за евентуалната вина на майката на пострадалата ищца и водач на автомобила, за получените травматични увреждания. На следващо място, ответникът поддържа, че исковата молба била недоказана. Отделно от изложеното, искът бил завишен по размер. От ищцата е постъпила допълнителна искова молба. На първо място, ищцата прави пояснение и допълнение на исковата молба, като твърди, че освен описаните в исковата молба травми, получила и контузия на мозъка. Предвид становището на ответното дружество моли да се отделят като безспорни обстоятелствата относно: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗК Л. И. АД, с полица № BG/22/122003712785, валидна от 23.12.2022г. до 23.12.2023г.; извършеното деяние от водача М.Д., неговата противоправност, вината на дееца, причинно-следствената връзка между деянието и получените телесни увреждания от пострадалата Г.; механизмът на настъпване на произшествието от 18.03.2023г. по начина, по който бил описан в исковата молба. Неоснователно било възражението на ответника, с което се оспорвал искът по основание и размер. Ответникът не оспорвал вината на деликвента, твърденията за противоправно поведение на водача Д., както и описания в исковата молба механизъм на произшествието. Излагали се единствено твърдения, че не била описана цялата фактология около произшествието. В тази връзка възражението за неоснователност на предявения иск, било бланкетно и неоснователно. Твърдението, че детето или не било поставено в такова обезопасително устройство, или такова устройство било използвано неправилно, не било подкрепено с доказателства. Отделно от горното, следвало да се посочи, че обезопасителното устройство, независимо от неговия вид, нямало задържащо действие по отношение на главата и шията, в която част били именно получените от пострадалата травми, поради което използването или не на обезопасително устройство било ирелевантно в случая. Неоснователно било и оспорването ответника на размера на предявения иск за неимуществени вреди и твърденията, че същият бил прекомерно завишен. В тази връзка ищцата поддържа исковата молба в предявения й размер. Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, Постановление № 4 от 23.Х.1968г., Пленум на ВС, справедливостта не била абстрактно понятие, а била свързана с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и които следвало да се имат предвид от съда, при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания били броят, видът и тежестта на получените от ищеца травматични увреждания, проведеното лечение, продължителността на възстановителния и лечебния период, интензитета на търпените болки, претърпените негативни битови неудобства и емоционални изживявания, последиците за здравето, причинете морални страдания, възрастта на пострадалия. Определянето на размера зависело от убежденията на решаващия делото състав, което следвало да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал относно начина, по който вредоносното деяние се отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и какви последствия за в бъдеще имали травматичните увреждания. Болките и страданията, които Г. претърпяла и продължавала да търпи в резултат на преживяната злополука, представлявали сериозни увреждания, причинили й внезапно и неочаквано увреждане на здравето в толкова крехка детска възраст. Обстоятелствата, че били настъпили негативни промени и в емоционалното й състояние, били релевантни за размера на застрахователното обезщетение и следвало да бъдат взети предвид. Предвид претърпените от ищцата болки и страдания, претендираният размер на обезщетение бил съобразен както с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни случаи. От ответника е постъпил допълнителен отговор на исковата молба. Най-напред недопустимо било да се прави пояснение и допълнение на първоначалната искова молба, което представлявало ново фактическо твърдение за нещо, което не било отразено в първоначалната. То било и неоснователно, тъй като за него нямало ангажирани доказателства и не били направени доказателствени искания Според ответника, единственото обстоятелство, което не се нуждаело от доказване, било наличието на валидно застрахователно правоотношение. Относно оспорените в писмения отговор обстоятелства и твърденията по отношение на предпазните средства използвани в автомобилите, били поискани доказателства. Ответникът поддържа всички оспорвания, направени в първоначалния отговор. Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента, към момента на настъпване на произшествието по полица № BG/22/122003712785, валидна от 23.12.2022г. до 23.12.2023г.. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на застрахователното събитие - ПТП, вследствие на виновно и неправомерно поведение на водача, от което настъпили уврежданията за ищеца, както и механизма на произшествието. Ищецът следва да установи претендираните неимуществени вреди, болки и страдания от претърпяното увреждане, по вид, интензивност и продължителност, както и да обоснове размера на претендираното обезщетение за неимуществените вреди. Той следва да установи и основанието на акцесорния иск за забава, както и началния момент на забавата. В тежест е на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, свързано с неизползване на обезопасително устройство, съобразено с възрастта на ищцата. Ответникът следва да установи и останалите си възражения за завишаване на иска по размер. ФАКТИ ПО ДЕЛОТО: Фактите по делото са изцяло спорни, с изключение единствено на наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил марка и модел „Ф. Л.“, peг. № ••••••• сключена със ЗК Л. И. АД, с полица № BG/22/122003712785, валидна от 23.12.2022г. до 23.12.2023г. За установяване на спорните между страните факти, включени в предмета на доказване, са били допуснати съдебно-медицинска и авто- техническа експертиза, разпитани са били свидетели за установяване на търпените болки и страдания от ищцата. Механизмът на произшествието може да бъде възстановен по заключението на авто-техническа експертиза /л. 176-198/. Според заключението, т. 9, водачът на автомобил Ф. Л., М. Д., управлявала автомобила по платното за движение на път ІІІ-8641 (гр. С.-к.к. П.), в посока от юг на север. При достигане до ляв завой на пътя, същата навлязла в него със скорост около 45 км/ч. Към края на завоя водачката изгубила контрол на автомобила и той напуснал платното за движение отдясно, след което се ударил в мантинелата. Автомобилът се завъртял в посока обратна на движението му и се придвижил до място и в положение, отразен в протокола за оглед. На л. 185 и л. 186 вещото лице е изготвило и динамични скици. Произшествието настъпило при движение през деня, при нормална видимост на дневна светлина. Платното за движение било настилка от асфалт, която била заснежена и заледена. В т. 1 от заключението експертът е направил характеристика на пътя в района на местопроизшествието. Пътят бил с две ленти за движение. Платното било 8, 60метра, лява пътна лента с широчина 4, 60м., а дясна с широчина 4м. Двете ленти били разделени с непрекъсната линия. Пътят бил с наклон нагоре спрямо посоката на движение на автомобила от 4% и със страничен наклон 2 %, от дясно на ляво. От дясно имало мантинела, а от ляво подпорна стена с канавка. Скоростта на лек автомобил Ф. Л. непосредствено преди задействане на спирачна система, била около 45км.ч., а при удара в мантинелата около 42 км.ч. Според експерта, максималната скорост, с която било технически възможно да бъде преодолян завоя в конкретната пътно-климатична обстановка, без опасност от странично занасяне на автомобила била 51км.ч. Лекият автомобил се движел с 45км.ч., или със скорост по-малка от критичната такава от 51 км.ч., но поради субективните действия на водача, напуснал платното за движение. Следвало да се има предвид също, че т.нар „комфортна скорост“ /без максимално странично ускорение/ била не повече от 80% от максималната, или 41км.ч., т.е. в случая лекият автомобил се движел със скорост по-висока от комфортната /безопасната/, което можело да е причина за загуба на управлението от водача. Ударът в мантинелата настъпил в предната дясна част на автомобила, а деформациите се изразявали в огънат десен калник, повреден или изместен десен фар, бронята била счупена или изкривена, имало и видими огъвания по предния капак. Нямало детайли, които да са навлезли в купето от удара. В т. 11от заключението /л.195/ експертът е посочил, че предните еърбеци в автомобила били отворени, предната дясна седалка бил свалена силно назад. В автомобила нямало детско столче /т.14 от заключението също/, а коланите били прибрани. В т. 12 от заключението вещото лице подробно описва основните групи детски столчета за кола, спрямо възрастта и теглото на децата и начин на закрепване. Според заключението, при челно-страничен удар, ефективността на детското столче зависела от типа, качеството му и от начина на монтиране. В заключение в експертизата е посочено, че макар висококачествено столче, правилно монтирано и съобразено с последните стандарти, значително да увеличавало шансовете за защита на детето при челно-страничен удар с установената скорост, все пак вероятността за нараняване не можела да се изключи. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и пояснява, че скоростта от 45км.ч., с която се движел автомобилът, не била технически несъобразена. Столчетата били две групи, според възрастта и килограмите на детето. Група 1 от 9-18кг., от 9 месеца до 4 години и група 2 от 15-25кг. от 3 до 7 години. В конкретния случай пострадалото дете било на 3 години, т.е. на границата и можело да се ползва столче и от едната и от другата група. В случая травмата при детето била на шията и в случай, че столчето било по стария стандарт, там защитата на шията и главата било в по-ниска степен, т.е. вероятността да получи такава травма не можела да се отхвърли. При по- новия стандарт имало завишени изисквания за страничен удар, т.е. предпазване на шия и глава. И при двата стандарта на столчето захващането трябвало да е при рамената и на 4 места минимум, което не давало възможност на тялото да се движи свободно. При ползване на столче от тип със странична защита на главата, вероятността от получаване на травма щяла да бъде по-малка. Столчетата от групата се поставяли с лице към движението и по всички инструкции се поставяли отзад. При поставяне отпред, съществувал риск при отваряне на еърбега същият да увреди детето, затова при всички коли имало инструкция при поставено столче на предна седалка, да се изключи еърбегът. Обясненията на майката били, че сложила детето да спи на предната седалка и при това положение тялото му нямало никаква защита, тъй като при удар и обезопасителен колан не можел да го задържи, предвид размера на тялото му. В заключение посочва, че липсата на обезопасително столче е спомогнало за получаване на травмите. Според приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза /л.170- 172/, при настъпилото на 18.03.23г. пътно-транстпортно произшествие З. Г. получила охлузване в дясна буза и дясна шийна област. От направените изследвания – компютърна томография на шийна област била поставена диагноза фрактура на втори шиен прешлен. На същата дата била хоспитализирана в клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „С. Г. П.“, където било проведено консервативно лечение за срок от 4 дни и била поставена шийна яка. Имобилизацията на шията била за срок от 75 дни. Вещото лице посочва в заключението, в рамките на около 4-5 дни болките били с променлива сила, а причиненото неудобство от носене на шийната яка било от 75 дни. При извършена на 26.06.23г. контролна рентгенография било установено състояние – регенерация. В заключение, експертът посочва, че при преглед на ищцата на 18.12.24г. установил консолидация на фрактурата на втори шиен прешлен. Липсвали патологични отклонения в шийната област. Движенията били възможни в пълен обем, здравословното състояние било напълно възстановено и липсвали последици в бъдеще за здравето, свързани с претърпяната фрактура. В съдебно заседание вещото лице посочва механизма на увреждането, който е свързан с местоположението на детето на първа седалка, без предпазен колан и без поставено детско столче. При рязко спиране шията правела необичайни движения напред, назад и встрани, като по този начин се получило счупването. Пояснява, че ако детето било поставено в детско столче, то щяло да е обезопасено, тялото му прикрепено и нямало да се получи това свободно движение на главата, при което се получило счупването на втори шиен прешлен. При положение, че детето се намирало на спусната предна седалка, то се движело свободно в колата и било възможно да се удари в страничната врата, както и в облегалката на предната седалка. Относно лечебно-възстановителния период посочва, че срокът, който бил даден за носене на имобилизационната яка бил три месеца, но на 75-тия ден, когато била направена контролната рентгенография, фрактурата била консолидирана /зараснала/. Детето изпитвало неудобство от носенето на шийната яка, но към момента на прегледа било напълно възстановено. Информативни в тази връзка са и данните, съдържащи се в събраната по делото медицинска документация /л.84 -л.134/. Съдебно-медицинската експертиза и събраната медицинска документация е в съответствие с показанията на свидетелите З. Г. /баба на ищцата по бащина линия/ и С. Д. /баба на ищцата по майчина линия/. Според свид. Д., З. Д. първоначално била приета в болницата в С., а след това била изпратена в П.. В П. била под наблюдение 3 дни. Ищцата била с поставена яка три месеца, не правела резки движения, пазела се, защото явно я боляло. Първоначално детето било уплашено, стресирано, пазело се повече, не си движело главата рязко. След произшествието разказвала „че са катастрофирали с мама“, но сега не говорела за това. Свидетелката Г. видяла ищцата след като вече била изписана от болницата, била в добро състояние, с яка, но се движела нормално, разговаряла. По време на престоя на детето в болницата и изпращали снимки, тогава плачела, когато видела лекар, значи била стресирана. По време на възстановителния период я виждала често, ходела с яка, и се пазела от резки движения. Страните не спорят, че след произшествието ищецът З. Г. подала до ответника уведомление за щета вх. № 4812/15.05.23г. /л.22-24/. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Искът е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 във вр. с чл. 498, ал. 3 и чл. 497 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 86 ЗЗД. Предвид на чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция, по реда на чл. 380 КЗ, което отговаря на задължението на застрахователя да се произнесе по нея, в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Според чл. 498, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ може да бъде: определяне и изплащане на претендираното застрахователно обезщетение или отказ за плащане на обезщетението, предвид: 1/ доказано основание за отказ за плащане на обезщетението или 2/ липса на пълно доказване на основанието на претенцията или размера на вредите, като в последния случай отказът може да е частичен, само по отношение на недоказания размер на обезщетението. В случая ищецът З. Г. е спазила срока на чл. 380 във вр. с чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ, като е отправила застрахователна претенция до ЗК Л. И. АД от 15.05.23г., за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв. Застрахователят-ответник ЗК Л. И. АД-С., въпреки че бил изтекъл законоустановеният срок, не бил определил и изплатил обезщетение по заявената претенция. З. Г., представлявана от законния си представител М.Д., е предявила настоящия пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ на увредения срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“. Основанието на иска е по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника ЗК Л. И. АД-С., като застраховател по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил марка и модел „Ф. Л.“, peг. № •••••••, по полица № BG/22/122003712785, валидна от 23.12.2022г. до 23.12.2023г. Според чл. 478, ал. 2 КЗ, увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. По такъв начин З. Г. като увредено лице е материалноправно легитимирана да предяви прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, срещу ответното застрахователно дружество. Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховка гражданска отговорност има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за причинените вреди. Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност“ е уредена в чл. 429, ал. 1 КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати, в рамките на определената в договора застрахователна сума, обезщетението, което застрахованият дължал на третото лице, по силата на своята гражданска отговорност – договорна или извъндоговорна. Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ включва следното: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди. Уважаването на този иск по чл. 432, ал. 1 КЗ предполага кумулативната даденост по делото на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е било застраховано, респ. е било водач на превозно средство със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника; вреди, имуществени или неимуществени, причинени от ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие; конкретни обстоятелства, които обосновават определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, за които е предявена претенцията; противоправно поведение на застрахования делинквент; причинна връзка между това поведение и вредите, които ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване. Или според чл. 157, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване настъпилото застрахователно събитие /деликт/, претърпените от него неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и валиден застрахователен договор. В тежест на ответника е да докаже, също при условията на пълно и главно доказване, възраженията си за съпричиняване от страна на пострадалия, свързано с неизползване на обезопасително устройство, съобразено с възрастта на ищцата и за прекомерност на обезщетението. Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя-ответник по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД. Механизмът на произшествието показва загуба на управление на автомобила от страна на водача, въпреки избраната съобразена скорост от 45км./ч.. При тези данни следва да се приеме, че основна причина за настъпване на произшествието е загубата на контрол върху лекия автомобил от страна на водача, майката и законен представител на ищеца, м. Д.. Ищцата З. Г. е била пътник на предна дясна седалка в автомобил Ф. Л.. Пострадалото дете е било без необходимите предпазни средства /обезопасително столче/ и при удара в предната дясна част на автомобила, тялото му е било със свободно движение, шията с необичайни движения напред, назад и встрани и по този начин се получило счупване на втори шиен прешлен. Безспорно задължението за поставяне на обезопасително предпазно столче, с което да пътува малолетното дете, е било на законния му представител, управлявал автомобила, М.Д.. Безспорни са настъпилите увреждания на З. Г. – охлузване в дясна буза и фрактура на втори шиен прешлен. Претендираното увреждане контузия на мозъка, посочено в протокола за ПТП, не е потвърдено от последващата медицинска документация на МБАЛ – С., УМБАЛ Св.Георги и съдебно-медицинската експертиза, затова е недоказано. В рамките на 4 дни ищцата била хоспитализирана и била поставена шийна яка, като имобилизацията на шията била за срок от 75 дни. При извършена на 26.06.23г. контролна рентгенография, било установено състояние след фрактура на втори шиен прешлен – регенерация. При проведен преглед на ищцата на 18.12.24г. експертът е установил консолидация на фрактурата на втори шиен прешлен, липса на патологични отклонения в шийната област, движения в пълен обем, или здравословното състояние било напълно възстановено. Липсвали последици в бъдеще за здравето й, свързани с фрактурата. Като времетраене на възстановителния период вещото лице посочва, че фрактурата била зараснала за срок от 2 месеца и 15 дни, през което време била носена имобилизационната яка. Всички посочени болки и страдания представляват вреда, която няма стойностно изражение, което да се определи точно, но законът, чл. 52 ЗЗД и съдебната практика постановяват тя да се обезщети по справедливост. Това понятие в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива конкретни обстоятелства са характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура в страната. Законът, в чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ, е определил лимит на отговорността за имуществени и неимуществени вреди от 10 420 000лв. за всяко застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица. Този лимит очертава и рамката на отговорността на застрахователя, в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди. При съобразяване всички тези обективни обстоятелства – при произшествие, причинено вследствие на загуба на управлението на автомобила от законния му представител, майката М.Д., увреждане, причинено на дете /на три години и 9 месеца към момента на произшествието/, при минимална работна заплата за страната 780лв. за 2023г., при напълно възстановена фрактура, без последици за в бъдеще, доколкото според СМЕ /л.171-172/ след проведеното консервативно лечение за срок от 4 дни е била поставена шийна яка, носена в продължение на 75 дни, считано от 18.03.23г., или два месеца и 15 дни, според вещото лице К. /л.209/, през което време детето е изпитвало затруднения в нормалното за възрастта поведение – хигиенно обслужване, занимания, игра, свързани с повишено внимание, предпазливост и себеосъзнатост за претърпяна травма /св. С.Д. и З.Г./, и при съобразяване на началата на справедливостта, съдът намира, че обезщетение от 5 000лв. в пълна степен репарира понесените увреждания. По възражението на ответника за съпричиняване, свързано неизползване на обезопасително устройство, съобразено с възрастта на ищцата. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. В нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Категорично от приетите и неоспорени съдебно-медицинска и авто- техническа експертизи е доказано, че ищцата е пътувала без използване на обезопасителна система /столче/, съобразено с нейната възраст. За връзката между действията на делинквента – водач на МПС и поведението на увредения при извършване преценка, дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е малолетно лице и е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система, в нарушение на Глава ІІ, раздел ХХV от ЗДвП, поради констатирана противоречива практика на ВКС по този въпрос е образувано тълкувателно дело, по което няма постановено решение. Така, в решения по гр.д. № 50177/16г. на ІVг.о., т.д. 1879/19г. на І т.о. т.д. № 2722/19г. на ІІ т.о., т.д. № 972/2021г. на І т.о., т.д. № 2637/21г. на І т.о., т.д. 1692/22г. на ІІ т.о. даденият от съставите отговор на поставения въпрос е, че пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези случаи. В решение по т.д. № 2413/2022г. на Іт.о. на ВКС е било възприето противното, като съставът е споделил тезата, че като пътници в превозното средство децата, включително малолетните, са участници в движението и за тях са установени задължения, изпълними чрез законните им представители. Задължението на малолетното дете, като пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан, не е изключено от установеното от закона самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 ЗДвП. Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и съществува самостоятелно задължение по чл. 137а – чл. 137д, вр. ал. 1 ЗДвП за пътника, намиращ се в превозното средство, за обезопасяване. Законът действително вменява завишена грижа при превоз на деца, аргумент за което е предвидената административно-наказателна отговорност на водач, превозващ деца в нарушение на изискванията на глава ІІ, раздел ХХV ЗДвП, каквато отделна административно-наказателна отговорност по отношение превоза на други пътници не е предвидена. Прието е в отговора на правния въпрос следното: Когато при пътен инцидент, по причина на водач на МПС, не е осъществен надзор от родителя малолетното дете да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съответно общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна връзка, макар и при невиновното бездействие на увредения, но и при съобразяване задълженията на водача по чл. 132, т. 2 ЗДвП за завишена грижа. По делата при приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 съществува постоянна практика на ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Приетите разрешения в контекста на въпроса дали малолетното дете допринася за настъпване на резултата са, че при доказан такъв принос, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т. 7 на ППВС № 17/18.11.63г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетно дете надзор на родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения – ППВС № 88/12.09.62г. Посоченото разграничение е проведено в практиката на ВКС, като например решение № 91/20.08.14г. по т.д. 66/13г. на ВКС, І т.о. е прието, че възрастта на пострадалия не само е релевантна за преценката дали той би могъл да допринесе за настъпилия вредоносен резултат, но и сама по себе си е фактор, завишаващ дължимата от страна на водача на моторното превозно средство грижа, при изпълнение на тази правно-регламентирана дейност. По отношение на използването на обезопасителни колани от пътуващите в МПС и тяхното значение при отчитане на приноса на пострадалия за настъпване на вредите, в практиката си състави на ВКС се позовават на неизпълнение на законовото задължение на пътниците по чл. 137а ЗДвП, но не като обстоятелство, което само по себе си предпоставя намаляване на дължимото обезщетение. Изводът за принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не следва да се формира само поради установения факт, че не е ползвал предпазния колан, както и не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, конкретно, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е бил обезопасен. В този смисъл са решение № 206/12.03.10г. по т.д. 35/09г. на ВКС, ТК., ІІт.о., решение № 98/24.06.13г. по т.д. № 596/12г., ТК, ІІт.о., решение № 16/04.02.14г. по т.д. 185//13г. на ВКС, І т.о., решение № 99/08.10.13г. по т.д. № 44/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 54/22.05.12г. по т.д. № 316/11г. на ВКС, ТК, ІІт.о., решение № 33/04.04.12г. по т.д. № 72/11г. на ВКС, ІІ т.о. и др. Постановено е и решение № 19/08.02.17г. по т.д. № 50177/16г. на ВКС, ІVг.о., в което при разглеждане на касационната жалба по същество, е било прието, че не било налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като към датата на увреждането тя е била малолетна и не е могла да формира правно-валидна воля, поради което не може да се, че тя е имала установеното от закона – чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 ЗДвП задължение да пътува н поставен предпазен колан; респ. не можело да се приеме, че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие, като нее изпълнила това си задължение. Според състава на ВКС, постановил горното решение, анализът на разпоредбите на чл. 137а-чл. 137д ЗДвП сочел, че задължение както да превозва малолетната ищца в МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва същата /да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това като се увери, че го е направило /е имал виновният за настъпването на процесното ПТП застрахован водач, баща на малолетната ищца по посоченото дело. Неизпълнението и на това негово, установено от закона задължение, довело до увреждането на малолетното дете, поради което било прието, че съпричиняване от негова страна не било налице. Като се съобразят тези разрешения в практиката по прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ясно е, че при решаване на въпроса за съпричиняването следва да се провежда разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия, с оглед на тяхното значение за настъпване на конкретните вреди. Законовата регламентация на задълженията на водачите на МПС действително изисква от тях полагането на завишена грижа, когато на пътя има деца или в превозното средство пътуват деца. Тази дължима грижа е още по-голяма в случаите, когато водачът е родител и на основание чл. 125, ал. 3 СК следва да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете. Затова всеки отделен случай е конкретен и следва отделно да се преценява съотношението в причинния процес на поведението на делинквента и малолетното дете. Обективните факти, свързани с поведението на децата, които имат значение за допринасяне за настъпване на вредите, не във всички случаи следва да се вменят във вина на делинквента. От значение за преценката на съда за наличието на съпричиняване са конкретните обстоятелства, при които е настъпило увреждането. Налице е детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасяването на пътуващото в превозното средство малолетно дете. Различни са обезопасителните системи за деца, според възрастта, ръста и теглото им – чл. 137б и чл. 137в, ал. 2, както и е налице забрана за превозване на деца на три и повече години и ръст под 150см. в моторни превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, както и на седалка, която е предна. Или в обобщение на всичко казано по-горе, при преценка дали пострадалото малолетно дете е допринесло за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е пътувало без закопчан предпазен колан и/или без използване на обезопасителна система, според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се вземат предвид всички конкретни факти и обстоятелства по спора и при разграничение между поведението на делинквента – водач и пострадалия, с оглед значението им за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача /в случая и родител/ завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Принципното разрешение, възприето в съдебната практика, че приносът на пострадали от деликт за настъпване на вредите или за улесняване механизма на увреждането има обективен характер, както и че чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и когато допринасянето е резултат от действия на малолетен пострадал, е приложимо в случая. В конкретния случай превозното средство Ф. Л., рег. № ••••••• е било от категорията М1, според класификацията на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП със стандартната за модела обезопасителна система от два предни еърбега и обезопасителни колани на предни и задни седалки. Пострадалото дете З. Г., към момента на инцидента на 18.03.23г. на 3 години и 9 месеца, е пътувала на предна дясна седалка, поставена от водача М. Д. в легнало положение. На фотоснимките, неразделна част от протокола за оглед, респ. от автотехническата експертиза /л.182/ е видно, че предните еърбегове са отворени, а обезопасителните колани са прибрани, като при това положение липсва пълно и главно доказване дали в момента на удара обезопасителният колан на предната дясна седалка е бил поставен или не. Липсва обезопасително детско столче, от която и да е от системите, посочени в автотехническата експертиза /л. 188-192/. При това положение, според обясненията на вещото лице д-р К. в съдебно заседание /л.208-209/, при рязкото спиране по време на пътно- транспортното произшествие шията на детето е претърпяла необичайни движения напред, назад и встрани, което е довело до счупване на втория шиен прешлен. В случай, че тялото на детето е било обезопасено – поставено в правилно монтирано детско столче, което има предпазители за врата, не би се получило свободното движение на главата, довело счупването на втория шиен прешлен. Или от изложеното може да се направи обоснован извод, че нарушаването на забраната да се превозва дете на три и повече години и ръст под 150см. в моторно превозно средство от категория М1, което не е оборудвано със система за обезопасяване на детето по възраст, ръст и тегло /детско столче/ и на предна седалка, включително нарушаването на задължението на водача М.Д. не само да оборудва автомобила с такава система, но и да осигури при пътуване ползването й, като следи за правилната й експлоатация, включително правилно монтиране и закопчаване на коланите на столчето, наред и независимо от задълженията й като родител да упражнява надзор над малолетното си дете, изключват какъвто и да е възможен принос на детето за настъпване на увреждането. Затова възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е неоснователно. Поради всичко изложено, искът следва да се уважи за 5 000лв. и се отхвърли за разликата до 40 000лв. Може да се смята установена практиката, че обезщетението за забава върху подлежащото на заплащане застрахователно обезщетение, следва да се счита изискуемо от уведомяване на застрахователя за застрахователната претенция, според чл. 429, ал. 3 КЗ или от 15.05.23г. В този смисъл решение № 79/04.08.22г. по т.д. № 967/21г. на ВКС, І т.о., решение № 128/04.02.20г. по т.д. № 2466/18г. на ВКС, І т.о. и др. Относно разноските. Ищецът е представил списък за разноски /л.205/. Претендира адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗА. Следва да се определи пропорционален размер на адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът да се осъди да заплати в полза на адв. Р.М. 577, 50лв. с ДДС, както и в полза на Окръжен съд - Смолян държавна такса от 200лв. и разноски за експертизи 525лв. Ответникът е представил списък за разноски /л.202/. Претендира адвокатски хонорар в размер на 1 200лв. и разноски за експертизи 550лв.. Съразмерно отхвърлената част от иска, ищецът следва да се осъди да му заплати разноски от 1531, 25лв. адвокатско възнаграждение и разноски за експертизи. Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът