Решение № 1759 от 6.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1066/2023 г.

Производството е по реда на чл. 538 от ГПК във вр. с чл. 165, ал. 4 и чл. 130, ал. 3 от Образувано е по жалба на К. Е. С., действащ в качеството му на настойник на А. Г. К., срещу решение от 12.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1239/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав, с което е оставена без уважение молбата му за разрешаване теглене на сума от 3650 лева от банкова сметка на запретения. Жалбоподателят излага възражения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост, тъй като настойникът на запретения по арг. от чл. 164, ал. 1 във вр. с чл. 125 и 129 от СК е нямал задължение да живее с него и да му осигурява ежедневните потребности, като не му дължи и издръжка, а в интерес на запратения било пребиваването му в защитена среда, която изисквала заплащане на ежемесечна такса и провеждано на лечение чрез закупуване на лекарства от чужбина. Иска отмяна на обжалваното решение и разрешаване тегленето на сумата. Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 538, ал. 1 от ГПК (постановеното решение е връчено на 17.01.2023 г.) и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Дейността на настойника е почетна и безвъзмездна. Тази дейност обаче е свързана с изпълнение на възложените с чл. 164, ал. 3 от СК на настойника задължения за извършване на правни действия по управление на имуществото на поставения под запрещение, представителство пред трети лица и полагане на грижи за личността му, но не и със задължения за осигуряване на средства за издръжка на запретения от неговото имущество - имуществото на настойника. Средствата за издръжка на поставения под запрещение следва да се осигуряват по възможност от неговото собствено имущество - пенсия, социални помощи, доходи от имущество и други. Затова необходимостта от разпоредителна сделка с парични средства от влогове на запретения и преценката на тази сделка с интереса му винаги следва да се извършва конкретно с оглед вида на неговото собствено имущество, необходимостта от извършването й за запретения и до каква степен с нея се удовлетворяват нуждите му, т.е. интересът на поставеното под запрещение лице трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. В този смисъл определение № 3 от 05.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6203/2015 г. на ВКС, I ГО. Разпореждане с влог на поставено под пълно запрещение лице може да бъде разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване преките нужди на лицето или за изпълнение на поети от него или от негово име задължения, за изпълнение на задължения за заплащане на данъци и такси, както и за други плащания в негов интерес, но не и за удовлетворяване на претенции на трети лица, произтичащи от договор, по който поставеният под запрещение не е страна, респективно за претенции произтичащи от неоснователно обогатяване, които не са установени по съдебен ред, тъй като в производството по чл. 130, ал. 3 от СК съдът не разполага с правомощието и възможността (доколкото производството е едностранно) да прецени основателността на подобни претенции и доколкото нуждата на поставения под запрещение не може да бъде безусловно изведена от естеството на самия договор. В разглеждания случай за запратения А. К., поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение от 01.04.2007 г. по гр. дело № 1037/2006 г. на СГС поради боледуване от „параноидна шизофрения“, са осигурени въз основа на договор за ползване на социални услуги от 10.02.2022 г., сключен чрез настойника му К. С., настаняване и 24-часова грижа за посрещане на ежедневните му потребности и подкрепа. За предоставяните социални услуги в Дом за възрастни хора с психични разстройства в гр. Костинброд въз основа на договора, сключен след изготвяне на индивидуална оценка по чл. 80, ал. 2 от ЗСУ, на доставчика се дължи месечна такса от 800 лева, която се заплаща до 18-то число на месеца, следващ този на предоставяне на услугите – арг. от чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 8 от договора, и която съгласно чл. 6, т. 3 и чл. 10 от същия не включва разходи за дрехи и медикаменти. При така поетото от молителя задължение за заплащане на месечна такса за предоставяните му социални услуги е необходимо осигуряването на парични средства за нейното погасяване. Такива запретеният реализира чрез получаваната от него пенсия, която по представеното разпореждане от 01 януари 2022 г. на ТП София град при НОИ и заявеното от настойника в направените от него искания за разрешение до съда възлиза на 425.50 лева и постъпва по банковата му сметка в Банка ДСК АД, за която според приложената обобщена информация по сметка не е посочен произходът на средствата, но които към 04.01.2023 г. възлизат на 3440.79 лева. Разпореждането с последните от сметката на запретения се иска за погасяване на поето от него задължение по осигуряването му на социални услуги. Предоставянето на тези услуги чрез настаняване и осигуряване на 24- часова книжа са необходими за запретения А. К. при здравословното му състояние, установимо от представените съдебно решение и индивидуално оценка на молителя при сключването на договора, но не и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която не е годно доказателствено средство в настоящото производство. Следователно при тези данни както задоволяването на специфичните потребности на запратения А. К. чрез осигурените му социални услуги по договора въз основа на разпореждане с паричните средства чрез разрешаване на тегленото на исканата сума от 3200 лева, така и разпореждането с последните от банковата сметка за осигуряването на тяхното удовлетворяване е в съответствие с неговите интереси (така и становище от 04.01.2023 г. на Настойническия съвет по дело № 3/2007 г.). Ето защо, разпореждането с тази сума и сумата от 115 лева за закупуване на панталон и чехли, които са житейски обосновани за необходими, следва да бъде дадено разрешение. Такова не може да бъде дадено обаче за сумата от 335 лева, посочена като необходима за закупуване на медикаменти от чужбина за запретения, тъй като представените към искането доказателства не установяват нуждата от тях. Липсва дори медицински и/или друг документ, издаден от осигуряваните от доставчика на социалните услуги общопрактикуващ лекар и психиатър на пребиваващите в дома, които да установяват посочените медикаменти като единствено възможни за провеждане на предписаната на запретения поддържаща терапия на заболяването и невъзможността същите да се заплащат от НЗОК. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че решението следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането да се разреши на настойника да изтегли от сметката на запретения сумата 3315 лева, а в останалата част - следва да се потвърди. По изложените съображения Софийски градски съд