Решение № 1891 от 28.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1446/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Е.Н.С., с ЕГН •••••••••• действащ лично и в качеството му на Едноличен търговец „Е.С. 81“, с ЕИК •••••••, чрез процесуалния му представител – адвокат Т. срещу актове на съдебния изпълнител, съставляващи както следва: Постановление от 23.01.2025 г. на ЧСИ-А.Б., което е инкорпорирано в съобщение с изх. № 0164 издадено по изпълнително дело № 20248500400250, и с което е отказано да бъде извършена нова оценка на притежаван от длъжника по изпълнението недвижим имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.617.1.1, съставляващ: жилище, апартамент със застроена площ от 74, 59 кв.м. имащ административен адрес – гр. София, р-н „Слатина“, ул. „•••••••“ № •••••••; е отказано да бъде спряно принудителното изпълнение насочено спрямо недвижим имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.617.1.1, съставляващ: жилище, апартамент със застроена площ от 74, 59 кв.м. имащ административен адрес – гр. София, р-н „Слатина“, ул. „••••••• чрез обявяване на публичната му продан, поради наличие на предпоставките на чл. 442а ГПК; както и е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение определено в полза на взискателя – „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД за процесуалното му представителство осъществено в пределите на изпълнителното дело; и Разпореждане от 16.01.2025 г. на ЧСИ – А.Б., с което в пределите на изпълнително дело № 20248500400250 е насрочена публична продан на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.617.1.1, съставляващ: жилище, апартамент със застроена площ от 74, 59 кв.м. имащ административен адрес – гр. София, р-н „Слатина“, ул. „•••••••, която е предвидено да се проведе в периода от 17.01.2025 г. до 17.02.2025 г. В жалбата се правят оплаквания, че така обжалваните произнасяния на съдебния изпълнител са незаконосъобразни, доколкото са постановени при нарушение правилата на материалния и процесуалния закон. Относно отказа на съдебния изпълнител да уважи искането на длъжника по изпълнението за извършване на нова оценка на описаното недвижимо имущество /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.617.1.1/ е изтъкнато, че същия е насрочил дата за опис и оценка на този имот за 17.12.2024 г. от 10 ч. На упоменатата дата длъжникът по изпълнението осигурил на съдебния изпълнител достъп до имота за да може същия да бъде описан. Това било извършено в присъствието на вещото лице, на което е било поверено изготвянето на оценката, както и на ПЧСИ. Посочва се, че длъжникът - С. бил уведомен за това, че след изготвяне на оценката от вещото лице ще бъде извършено нейното допълнително предявяване, като за целта длъжникът щял да бъде нарочно уведомен за конкретна дата на това процесуално действие. Прави се оплакване от длъжника, че съобщение с определяне на дата за предявяване на оценката не е било получавано от него, в т.ч. не му е бил предоставено и копие от изготвения протокол за опис. Узнаването за изготвената оценка длъжникът сочи да е станало, тогава когато му е връчено съобщението за изготвената публична продан на имота /датата – 06.01.2025 г./. Не отговаряло на истината посочването от съдебния изпълнител в обжалвания отказ, че към момента на извършване на описа присъстващите, в т.ч. и длъжника са били уведомени за датата, когато ще им бъде предявена изготвената оценка на имота. Допълва се и това, че всички действия по опис на имота са извършени в навечерието на коледните празници, което е затруднило длъжника да си осигури правна помощ, а това създавало съмнение в съблюдаване на основни принципи в изпълнителния процес, каквито са тези за равнопоставеност и прозрачност. По предложената оценка, на която е обявена и публична продан на недвижимия имот от длъжника се изтъкват възражения, че тя не е отразява реалната пазарна стойност на имота. Предвид липсата на надлежно уведомяване по чл. 485, ал. 2 ТЗ, което гарантира правото на длъжника да бъде информиран за оценката, то от съдебния изпълнител било допуснато съществено нарушение ограничаващо правото му на защита и същевременно рефлектирало върху изискването към съдебния изпълнител да провежда законосъобразни действия при провеждането на изпълнителния процес. На следващо място в жалбата е отделена аргументация в подкрепа на приложимостта на правилото на чл. 442а ГПК, а именно че съдебния изпълнител не е упражнил правомощието си да следи за наличие на прекомерност при заявяваните за прилагане изпълнителни действия за удовлетворяване на правото допуснато до принудително изпълнение. Сочи се, че пазарната стойност на имота изнесен на публична продан възлиза на сума в интервала между 200 000 евро и 250 000 евро, докато дългът по изпълнителното дело, вкл. всички начислени такси и разноски не надвишава 100 000 евро. Тоест касае се за двукратно по-високо по стойност имущество, което е засегнато от предприетия изпълнителен способ, освен това същото съставлявало единственото жилище на длъжника. Отбелязано е и това, че към момента вече е приложен и друг изпълнителен способ за събиране на вземането предмет на принудително удовлетворяване по провеждания изпълнителен процес, а именно запор върху трудово възнаграждение получавано от длъжника, който позволява направата на удръжки от по 1000 лв. месечно. Освен това длъжникът демонстрирал добросъвестно процесуално поведение, като редовно получава книжата адресирани до него, съдейства за провеждането на отделните изпълнителни действия, вкл. спрямо него няма други изпълнителни производства, които да поставят в риск интересите на взискателя му. Същевременно върху имота имало учредена договорна ипотека в полза на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД, което създавало за последния допълнителна правна сигурност, че ще получи удовлетворение на вземането си, ако се стигне до преустановяване на постъпващите средства от запора върху трудовото възнаграждение. По тези причини допълнителното насочване на изпълнението върху недвижимия имот на длъжника по изпълнението било изпълнително действие, което се явявало несъразмерно спрямо размера на паричното задължение, което е предмет на принудително удовлетворяване. По отношение на отказа на СИ да редуцира определените разноски възложени в тежест на длъжника по изпълнението, и в частност тези за адвокатско възнаграждение в жалбата се изтъква, че са допуснати съществени нарушения в процедурата по уведомяването му за дължимите разноски по изпълнението. Изложени са критики за непълнота и неяснота на поканата за доброволно изпълнение от 03.12.2024 г., която е изпратена на длъжника, доколкото в нея нямало детайлна разбивка на отделните търсени за погашение от Е.С. суми, и най-вече размера на дълга по присъединения втори изпълнителен лист. Изложени са доводи и за това, че определеното за плащане адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6 970 лв. не кореспондирало на фактическата и правна сложност на водения изпълнителен процес, което създавало основание за неговото намаляване, поради прекомерност. По отношение на действието по насрочване на публична продан се изтъква допускането на пороци спазване на процедурата по обявяване на същата, която е регламентирана в чл. 487, ал. 1 ГПК, а именно в деня преди да започне да тече месечния срок за провеждане на проданта не е имало качено обявление на насрочената публична продан, а това засяга изискването за навременно и публично оповестяване на предстоящата да се проведе публична продан. Със становище на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД от 14.02.2025 г., което е подадено от пълномощника му в производството – адвокат Л. се оспорва депозираната от длъжника по изпълнението жалба. Най-напред същата се квалифицира, като недопустима, което предполага оставянето й без разглеждане. Ако все пак жалбата се приеме за допустима от съдебния състав, то се настоява тя да бъде отхвърлена, като неоснователна. По въпроса, дали длъжникът е надлежно уведомен за датата, когато съдебния изпълнител ще предяви на страните в изпълнителния процес изготвената оценка на описания недвижим имот е изтъкнато, че това е направено още към датата на извършване на действието по опис на имота, на което длъжника е присъствал лично. В протокола за опис съставен на 17.12.2024 г. е изрично посочено, че предявяването на оценката ще се осъществи на 23.12.2024 г. от 10 ч. в кантората на ЧСИ, като този протокол е подписан от присъствали по време на описа длъжник. Следователно последния бил надлежно уведомен за определената дата за предявяване на оценката на описвания имот. Същевременно в срока по чл. 485, ал. 2 ГПК длъжникът не е оспорил изготвената от вещото лице оценка, за която трябва да се счита, че е уведомен на 23.12.2024 г. Това правело жалбата срещу отказа на ЧСИ да допусне изготвянето на нова оценка недопустима понеже изготвената такава не е била оспорена в установения за това срок, респективно при условията на същите мотиви я правело неоснователна. Относно обжалване на действията свързани с принудителното изпълнение насочено към недвижим имот притежаван от длъжника се посочва, че не отговарят на действителното положение твърденията за това, че същия има пазарна стойност между 200 000 и 250 000 евро, респективно, че по делото е приложен друг изпълнителен способ, посредством който се събират суми в ежемесечен размер на по 1000 лв. Всъщност от наложения запор върху възнаграждението на длъжника постъпват суми между 400 и 630 лв. на месец, а задължението което подлежи на принудително събиране в изпълнителния процес възлиза в общ порядък на около 200 000 лв., което показва, че дори и да се инкасира месечно постъпление равно на 1000 лв. по наложения запор, то това съвсем не се явява достатъчно за успешното и навременно удовлетворяване на дълга. Тоест предприетия изпълнителен способ по продажба на недвижим имот притежаван от длъжника е напълно оправдан и съразмерен на натрупания и необслужен понастоящем в изпълнителния процес дълг. Обръща се внимание и на това, че от момента на подписване на договора за кредит между длъжника по изпълнението и „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД до настоящия момент нямало предприето нито едно доброволно плащане на задълженията по предоставения кредит, което трябвало да се съобрази при преценката какво е поведението на длъжника по отношение на това му парично задължение. Изтъква се, че „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД е дружество, което по занятие се занимава с отпускане на кредити, като средствата за това не се набират от вложители, а от собствен ресурс на дружеството и в този смисъл за него е съществено да получава изпълнение по отпуснатите заеми, в т.ч. и дължимите лихви и такси. За предприетото обжалване на определените разноски в изпълнителния процес, от „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД се настоява жалбата в тази й част да е недопустима, защото ПДИ е била връчена на длъжника на 09.12.2024 г., като там е описано и следващото се адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена отвъд 2- седмичният срок разписан в чл. 436, ал. 1 ГПК, а това я прави процесуално недопустима. Ако пък жалбата в тази й част се счете за допустима, то се поддържа, че оплакванията направени от жалбоподателя са неоснователни. Сочи се, че адвокатското възнаграждение определено в полза на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД държи сметка за цялото процесуално представителство оказано на дружеството в изпълнителния процес и е съобразено с размерите възприети в НМРАВ. Що се касае до изтъкнатите доводи за допуснати нарушения във връзка с разгласяването на публичната продан, то се настоява в тази й част жалбата на Е.С. да бъде оставена без разглеждане, поради нейната недопустимост. Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело № 20248500400250 ЧСИ-А.Б. депозира подробни мотиви по обжалваните негови действия, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.З ГПК. Поддържа се, че длъжникът по изпълнението е бил надлежно уведомяван от съдебния изпълнител за всяко едно действие, което е било предмет на извършване в изпълнителния процес, в т.ч. образуването на изпълнителното дело, насроченият опис на недвижим имот, за който се изяснява, че е й предмет на учредена договорна ипотека за обезпечаване на събирания дълг, насрочването и разгласяването на публичната му продан. Обявената за провеждане в периода от 17.01.2025 г. до 17.02.2025 г. публична продан касае ипотекирания недвижим имот собственост на длъжника по изпълнението – Н.. Тя е била редовно разгласена видно от съставения на основание чл. 487, ал. 3 ГПК протокол за разгласяване, като същия е депозиран в регистратурата на ЧСИ при СРС. Обявлението за нея е било поставено на предвидените по ГПК места, които са посочени в протокола за разгласяване, като същевременно с това обявлението е публикувано на интернет страницата на СГС, която препраща към страницата на КЧСИ. ЧСИ посочва, че длъжникът – С. е присъствал по време на описа на недвижимия имот състоял се на 17.12.2024 г., като е подписал протокола, където е упомената датата за предявяване на оценката на имота. Следователно според чл. 484, ал. 3 ГПК същият трябва да се смята за надлежно уведомен за оценката. По отношение определяне размера на адвокатското възнаграждение на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД същия е упоменат и в двете изпратени до длъжника ПДИ, като същия не е реагирал с възражение в срока за доброволно изпълнение. Относно преценката за съразмерност установена в процесуалната норма на чл. 442а ГПК съдебния изпълнител най-напред очертава кои са критериите съобразявани при извършването на тази преценка, като изтъква, че органът разполагащ с компетентност да прави тази преценка е съдебния изпълнител и тя е изключителна, тъй като няма уредена процесуална възможност за обжалването й пред съда. Следователно съответния окръжен съд не може да прави преценка по чл. 442а ГПК и да замества тази поверена на съдебния изпълнител, в т.ч. да отмени или ревизира вече извършената такава в даден изпълнителен процес. Няма пречка страна в изпълнителния процес да повдигне въпроса за съразмерността на изпълнението, но разрешаването на същия е изключително правомощие на съдебния изпълнител. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства намира следното: Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК). В случая жалба с вх. № 1213 от 29.01.2025 г. е подадена в процесуално разписания 2-седмичен срок, считано от уведомяването /процесуално събитие станало на 27.01.2025 г., чрез упълномощен адвокат – Т./ на длъжника по изпълнението – С. за постановените от съдебния изпълнител откази датиращи от 23.01.2025 г. В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу няколко разнородни по своята процесуална природа актове на съдебния изпълнител, които са постановени в рамките на изпълнително дело № 20248500400250 водено по описа на ЧСИ-А.Б.. Най-напред то касае отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на описания имот собственост на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от ГПК. Със законодателните промени, внесени в разпоредбата на чл. 485 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) бе уреден процесуален способ за защита на страните срещу определената от ЧСИ оценка. За да бъде уважено оспорването на заключението обаче, то следва да бъде направено в 7-дневния преклузивен срок по чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК, който започва да тече от деня на уведомяването на страната, респективно от узнаването. Оспорване, направено след изтичането на този срок следва да се счита преклудирано, респективно оценката на описаното имущество в този случай ще бъде окончателно стабилизирана и пътят за извършване на следващи процесуални действия от съдебния изпълнител ще бъде открит. В разпоредбата на чл. 484, ал. 3 от ГПК е предвиден един по-облекчен режим за съдебния изпълнител да уведоми страните за оценката на описаното имущество. Съгласно посочената разпоредба в описа се посочва денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа. От описаната фактическа обстановка се установява, че именно този подход е възприет от ЧСИ – А.Б.. Органът по принудителното изпълнение е посочил в изготвения на 17.12.2024 г. протокол за опис изрично, че оценката ще бъде предявена на 23.12.2024 г. от 10, 00 часа в кантората на ЧСИ. Нещо повече, описът на процесното имущество е извършен в присъствието на длъжника Е.С., като последният е разписал и протокола за извършеното процесуално действие. Въпреки това длъжникът-жалбоподател е възприел пасивно процесуално поведение и не е положил дължимата грижа, същият нито е осигурил личното си присъствие, нито това на упълномощен от него процесуален представител на посочената в протокола за опис дата - 23.12.2024 г., за предявяване на оценката на описаното имущество. По този начин той е пропуснал да се осведоми за определената от ЧСИ чрез назначеното вещо лице стойност на описания недвижим имот. Това бездействие от страна на жалбоподателя обаче не е пречка срокът по чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК да започне да тече. Седемдневният срок е започнал да тече от 23.12.2024 г. и съгласно правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК същият е изтекъл на 30.12.2024 г. /присъствен ден през 2024 г./ До този момент длъжникът е разполагал с възможност надлежно да упражни правото да оспори оценката и поиска извършването на нова такава. Вместо това същият е депозирал възражението си едва на 23.01.2025 г., когато производството е било в процесуален етап на окончателно стабилизирана оценка и вече насрочена публична продан на описаното и оценено имущество. Възможността за оспорване в този процесуален момент вече е била преклудирана. Този пропуск на жалбоподателя се дължи на собственото му процесуално поведение и същият не може да бъде отстранен по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител. По изложените аргументи съдебния състав приема, че в случая отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК е правилен, а жалбата срещу него неоснователна. По отношение предмета на жалбата адресиран до обжалване отказа на съдебния изпълнител да бъде спряно принудителното изпълнение насочено спрямо недвижим имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.617.1.1, съставляващ: жилище, апартамент със застроена площ от 74, 59 кв.м. имащ административен адрес – гр. София, р-н „Слатина“, ул. „••••••• чрез обявяване на публичната му продан, поради наличие на предпоставките на чл. 442а ГПК, то настоящия съдебен състав намира следното: В производството по чл. 435 ГПК съдът преценява процесуалната законосъобразност на съответното действие, когато то е от такова естество, че не включва възможност за преценка на съдебния изпълнител в определени от закона граници, каквато е именно хипотезата на съразмерността. Неправилната преценка би била релевантна само ако от същата са произтекли вреди. Съразмерността е основен принцип и проявна форма на добросъвестността при упражняване на процесуалните права и няма никакво съмнение, че в производството по принудително изпълнение са дължими и могат да бъдат извършвани само такива действия на принуда, които са съразмерни (количествено и стойностно) с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. Преценката за съразмерност е от компетентността на съдебния изпълнител и се дължи при съобразяване на "всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено". Принудителната мярка трябва да е способна да осъществи пълното удовлетворяване на взискателя, да му съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. Същевременно, както е посочвано в практиката на ВКС (вж. решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., решение № 212 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о.), съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника, а в конкретния случай без съмнение описания и изнесен на публична продан недвижим имот е такъв, доколкото е предмет на учредена и действаща договорна ипотека. Няма съмнение, че длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение и това е реципрочното негово право на правото на взискателя да иска прилагането на съответните изпълнителни способи. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, т.е. преценката е по целесъобразност, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен, т. е. прекратява/изоставя изпълнителен способ при постигане целта на принудителното изпълнение, когато същото подлежи на приключване по смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК. При действието на нормата на чл. 442а ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) съдебният изпълнител може, т.е. по своя преценка, след възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете посочените в нормата обстоятелства. Тъй като преценка за съразмерността на наложените мерки се определя не само от стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е допустима), но от комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а ГПК, тя сама по себе си не може да бъде самостоятелен предмет на контрол в производство по чл. 435 ГПК. В тази връзка съдът намира, че извършената от съдебния изпълнител преценка не подлежи на контрол в настоящото производство, за същата той носи отговорност по чл. 441 ГПК, няма данни да е резултат от неправилно приложение на закона, взети са предвид обстоятелствата, подлежащи на изследване, поради което се налага извод за неоснователност на подадената жалба и в тази й част. На следващо място по предмета на жалбата адресиран към упражнено обжалване на акта на съдебния изпълнител по насрочване на публична продан на притежаван от длъжника по изпълнението недвижим имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.617.1.1, съставляващ: жилище, апартамент със застроена площ от 74, 59 кв.м. имащ административен адрес – гр. София, р-н „Слатина“, ул. „••••••• е необходимо да се посочи следното: Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът, в т. ч. и ипотекарният длъжник, може да обжалва постановлението за глоби; насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и по чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Насрочването на публична продан не е сред посочените по-горе действия, поради което жалбата в тази й част е недопустима за разглеждане по същество. Необходимо е да се спомене, че конкретното действие на съдебния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение е обжалваемо само при доводи за несеквестируемост, каквито в случая не могат да бъдат навеждани по аргумент от чл. 445, ал. 1 от ГПК – върху имота има учредена ипотека в полза на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД правата, по която са изрично заявени за упражняване с молбата за образуване на изпълнителното дело. На последно място относно жалбата отнасяща се до постановения отказ на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение определено в полза на взискателя – „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД за процесуалното му представителство осъществено в пределите на изпълнителното дело, настоящият съдебен състав намира следното: В изпълнителното производство намират приложение правилата, уредени за общия исков процес в това число и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а именно, че длъжникът има право да възрази срещу адвокатския хонорар, ако счита, че е прекомерен, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В този случай органът, който ръководи действията по процеса, може по направеното искане да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В случая този орган е съдебния изпълнител. Установява се, че същия е бил сезиран от длъжника по изпълнението с упражнено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е било определено на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД с молба от 23.01.2025 г., като произнесения на 23.01.2025 г. отказ за уважаване на това възражение е мотивиран с неговото неупражняване в срок. Този извод настоящия съдебен състав намира за правилен. Двуседмичният срок за възражение за прекомерност започва да тече от редовното връчването на длъжника на съобщението за определените разноски. В случая това е направено веднъж с връчената на 19.04.2024 г. покана за доброволно изпълнение с ясно индивидуализиране на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство в размер на сумата от 1 770 лв. и втори път с връчване на ПДИ на 09.12.2024 г., в която определеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в изпълнителното производство възлиза в размер на сумата от 5 200 лв. Следователно 2-седмичния срок за упражняване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е изтекъл за длъжника най-късно на 23.12.2024 г., като в неговите предели процесуално изявление с такава характеристика не се наблюдава да е направено по делото. За първи път възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е определено да се плати в изпълнителния процес присъства в молбата на длъжника датираща от 23.01.2025 г., което се явява извън уредения от законодателя срок за успешно упражняване на това процесуално право. В обобщение отказа на съдебния изпълнител да промени определените разноски за адвокатско възнаграждение възложени за плащане в тежест на длъжника по изпълнението е съобразен с процесуалния закон, предвид което се явява правилен, а жалбата против него неоснователна. Предвид негативния изход на производството по упражнената жалба от длъжника по изпълнението – Е.С.-лично и в качеството му на извършващ търговска дейност под формата на регистриран едноличен търговец за ответника по нея – „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД се поражда правото да получи разноски за участието му, като същите се свеждат до претенция за възнаграждение за осъществилия процесуалното му представителство от адвокат Л.. Тези разноски са изрично поискани от дружеството в депозирания отговор по частната жалба и са доказани – към отговора е приложен договор за правна помощ от 03.02.2025 г., по силата на който е уговорено и изплатено в брой /в тази си част договора има характера на разписка за сторено плащане от клиент на адвокат/ адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600, 00 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд