Решение № 197 от 13.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 14304/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 15565/27.09.2023г. по гр.д. № 1373 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 55-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД че Д. Д. И., ЕГН •••••••••• дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 заплащане на сумите, както следва: сумата от 410, 31лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.10.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребени вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води в апартамент № 8, бл. ••••, гр. София за периода от 13.04.2021г. до 03.08.2022г.; сумата от 22, 26лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 14.05.2021г. до 03.08.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 58567/2022г. по описа на СРС, Д. Д. И., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 377, 51лв. съдебни разноски по исковото и по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 22, 26лв. до предявен размер от 449, 06лв., като Софийска вода”АД е осъдена да заплати на Д. И. съдебни разноски от 223, 48лв. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 296761/23.10.2023г. от ответника по исковете – Д. Д. И., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че не било установено да е в договорни правоотношения с ищеца с предмет ВиК услуги, не била потребител. Нямало доказателство за собственост или за вещно право на ползване върху имота, нито че конкретна част от тях й принадлежат. Откритата партида не касаела процесния период, а и не доказвала вещното право на ползване. Не било установено сумите да са публикувани на сайта на ищеца или по друг начин, така не било установено, е е изпаднала в забава на плащането на сумите. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Въззиваемият- ищец „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 не е изразил становище. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 6124/10.01.2023г. по регистъра на СРС на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 срещу Д. Д. И., ЕГН •••••••••• с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал.1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Д. Д. И., ЕГН •••••••••• дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 заплащане на сумите, както следва: сумата от 410, 31лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.10.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребени вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води в апартамент № 8, бл. ••••, гр. София по фактури, дължими в периода от 13.04.2021г. до 03.08.2022г.; сумата о т 449, 06лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 14.05.2021г. до 03.08.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 58567/2022г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника били в договорни правоотношения за доставка на ВиК услуги в имота, облигационните правоотношения били уредени от Общите условия, Наредба № 4/2004г., ответникът имал качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/2004г., потребил ВиК услуги в имота за периода на стойност в размер на процесните суми, изпаднал в забава на плащането им, за което били издадени и фактури, забавата настъпвала 30 дни след дата на фактуриране. За имота била открита партида на името на ответника по заявление от 06.04.2021г., легитимирал се като ползвател по документи, посочени в заявлението, представени само за справка. ОУ били публикувани на сайта му и били общоизвестни. Ответникът Д. Д. И., ЕГН •••••••••• в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че нямало убедителни писмени доказателства в подкрепа на исковете, задълженията били погасени по давност срок на която била 3 години. Нямало безспорни доказателства, че е вещен ползвател на имота, не била в облигационни отношения с ищеца, не можело да се потреби вода на такава стойност за периода, не било установено конкретното потребление, че общия водомер в сградата е изправен Клаузата за рекламация била неравноправна Не били ангажирани доказателства за публикуване на фактурите на сайта на ищеца и така не била изпаднала в забава за плащането на процесните суми. Претендирал е разноски. По делото е приложено заповедно дело № 58567/2022г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 230865/28.10.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Д. Д. И., ЕГН •••••••••• да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 сумите, както следва: сумата от 410, 31лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.10.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребени вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води в апартамент № 8, бл. ••••, гр. София по фактури в периода от 13.04.2021г. до 03.08.2022г.; сумата от 449, 06лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 14.05.2021г. до 03.08.2022гкакто и съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 25.11.2022г., на 02.12.2022г. е подал възражение с което е посочил, че не дължи сумите по заповедта защото не е в облигационни отношения с ищеца, задължения са погасени по давност, претендирала е разноски за адвокат в размер на 400лв., на 15.12.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 10.01.2023г. По делото е прието неоспорено от страните заявление вх. № ЗП- 6316/06.04.2021г. носещо подпис за ответника, съгласно което на 06.04.2021г. Д. Д. Илчовка е поискала от Софийска вода”АД да промени партидата за имот, представляващ апартамент № 8, ет.3, вх. А, ••••, ж.к. Гоце Делчев” в гр. София, като същата вече да е на нейно име. В заявлението е посочила, че е придобила вещното право на ползване върху имота на 08.03.2021г. по документ за собственост № 78, том1, рег. № 663, дело № 72/2021г. на нотариус 263, вписан в СлВп., като е получила и е съгласна с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от Софийска вода „АД и изрично е посочила, че иска да получава ВиК услуги, като и потребител в имота е един, не са декларирани водомери. Приети са писма от ДА”МТЗ”, съгласно които водомерите подлежа на метрологичен контрол на всеки 5 години, проверката се удостоверява със знаци за същата-оловни пломби и/или марки за залепване. С прието по делото заключение по комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза вещите лица след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца, решения на КЕВР за цени са посочили, че за имота потреблението е определяно на база заявените потребители – 1 бр., партида за имота е открита на името на ответника, в сградата, в която бил имот била водоснабдена. За имота били начислени за процесния период количества ВиК услуги по правилата на Наредбата № 4 на база 1 потребител. Начислените суми съответствали на потреблението и на цените им одобрени от КЕВР, общата непогасена сума била главница от 410, 31лв. по фактури, издадени в периода от 13.04.2021г. до 04.07.2022г. Размер на законната лихва за забава била 22, 26лв., изчислена за период от 30 дни след издаване на съответната фактура до края на процесния период. Издадени били 16 фактури за всеки от 16-те месеца от процесния период. По делото са приети Общи условия на Софийска вода“АД /приложени по заповедно дело и изрично посочени от СРС с определението по насрочване на исковото дело, че се приемат като доказателства по делото/ съгласно чл. 33 от които в забава на плащане на месечните задължения се изпада с изтичане на 30 дни от фактурирането им. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът приема, че постановеното решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решенията в обжалваната част: Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД- иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по което ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ). Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги. Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР. Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги. Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на строеж. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30- дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия. Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите. Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4 месечно потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна собственост. Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги в имота за процесния период. Приетото по делото заявление от 06.04.2021г. не е оспорено. Същото носи подпис на ответника, адресирано е до ищеца, съдържа искане за откриване за процесния имот на партида на името на ответника и твърдение, че той е вещен ползвател на имота правото за което е придобито на 08.03.2021г., посочен е и конкретен документ за същото-нотариален акт. Това изявление на ответника е за неизгоден за него факт, представлява признание на същия и му е противопоставимо. По делото не е опровергана верността на това признание на факт, не е установено и че в последствие и през процесния период са се променили обстоятелствата, като ответникът е загубил вещното право на ползване, а в тежест на ответника е било да установи същото. Така съдът приема за установено по делото, че за процесния период ответникът е бил вещен ползвател на имота и като такъв потребител на ВиК услуги в него, доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Във въззивното дело не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за количеството на доставените в имота ВиК услуги и стойността на същите, при обосноваване на тези си изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна материално-правна норма. Количеството на потребените ВиК услуги и стойността им се установява от приетото по делото заключение по комплексната експертиза. При обосноваване на изводите си вещите лица са съобразили, че в заявлението за откриване на партида не са посочени водомери в имота, заявен е един потребител, като са установили че сграда е водоснбаднена и начисленото потреблеие съответства на правилата на Наредба № 4/2014г. при потребление на база един потребител. При така установеното съдът приема за установено по делото, че за процесния период непогасените задължения за заплащане на потребените в имота виК услуги са в размер на общо 410, 31лв. и правилно районният съд е уважил иска за главницата. Съдът приема за неоснователни оплакванията в жалбата срещу изводите на районния съд за изпадането в забава на плащанията на процесните вземания. Разпоредбата на чл. 33 от ОУ, одобрени от КЕВР през 2016г., които ответникът със заявлението от 06.04.2021г. изрично е посочил, че е получил и с които е съгласен, е посочено, че в забава на плащанията по фактурите се изпада с изтичане на 30 дни от издаването им. Така съдът приема, че за изпадането в забава на плащане на процесните вземания не е било необходимо процесните фактури да с публикуват на сайта на ищеца или да се отправя покана за плащането й. С въззивната жалба не са направени оплаквания за изводите на СРС за размер на обезщетението за забава при обосноваване на тези си изводи СРС не е допуснал нарушение на императивна правна норма. Вещото лице по комплексната експертиза – част счетоводна е посочило, че за период от 30 дни след издаване на всяка фактура до края на процесния период размер на законната лихва за забава е 22, 26лв. При така установеното съдът приема за установено по делото, че за процесния период непогасените задължения за заплащане на обезщетение за забава на потребените в имота ВиК услуги са в размер на общо 22, 26лв. и правилно районният съд е уважил иска за главницата. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника, въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват. Мотивиран от гореизложеното, съдът