Решение № 167 от 9.9.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 237/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 4 от 01.03.2024 г., постановена по НОХД № 198/2023 г. по описа на РС – Свиленград, съдът е признал подсъдимия П. А. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 972.10 лв., направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 505, 00 лева, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия К. - адв. Д. А., в която се сочат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата. В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба от страна на адв. А., в което е представено писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата. Претендира се, че проверката на подсъдимия е била извършена при множество съществени нарушения на Наредба № 1/29.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози („Наредбата“) Изтъква се, че подсъдимият не употребявал наркотици, което се подкрепяло от показанията на свидетелите Г.Т. и К.К.. Набляга се, че св. Д. Г. не бил спазил методическите указания на Министъра на вътрешните работи и инструкцията на производителя преди и по време на тестването. Навеждат се доводи за пропуски в документите, съставени във връзка с извършената проверка и медицинско изследване на подсъдимия, както и за тестване на последния с неодобрена за ползване касета (явяваща се и недопустимо доказателство поради нарушение на разпоредбите на НПК относно реда за приобщаване на веществени доказателства) и с различно техническо средство от посоченото в обвинителния акт. С оглед изложеното се излага тезата, че фактът, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, не е установен по надлежния ред. Във връзка с последното се посочва практика на ВКС. Излагат се аргументи, че съдът е констатирал многобройните нарушения, посочени от защитата, но е неглижирал същите. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваната присъда и да постанови нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. В съдебно заседание представителят на OП - Хасково излага становище за правилност на първоинстанционната присъда, поради което моли същата да бъде потвърдена. В хода на съдебните прения защитникът адв. Д. А., подробно аргументира изложените в допълнението към въззивната жалба доводи относно допуснати нарушения на Наредбата и НПК. Пледира за оправдателна присъда. В своята лична защита подс. К. поддържа казаното от защитника си. Добавя, че не употребява наркотици и не е знаел, че трябва да даде кръвна проба. В последната си дума моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. ОС - Хасково, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. За да постанови обжалваната присъда, РС - Свиленград е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства, веществено доказателство и заключения на способи за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. Г. Г. (л. 86 – гръб и л. 144 СП), Г.Б. Д. (л. 87 – гръб СП), Х. Г. Т. (л. 88 СП), И.Д.П. (л. 89 СП), К.Д.К. (л. 89 – гръб СП, л. 53, т. 1 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК), както и частично показанията на Г.А. Т. (л. 98 – гръб СП); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – заповед за задържане на лице по ЗМВР № 3513318/24.01.2022 г. (л. 5, т. 1 ДП), справка за нарушител/водач (л. 21-22, т. 1 ДП), талон за изследване № 082076 (л. 23, т. 1 ДП), протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 24–26, т. 1 ДП), АУАН серия GA № 493570/24.01.2022 г. (л. 27, т. 1 ДП), протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (л. 28, т. 1 ДП), разпечатка от техническо средство „Drager Drug Test 5000 - STK 7“ /Дрегер Друг Тест 5000 - STK 7/ с фабричен номер ARLJ - 0022 от 24.01.2022 г. (л. 30, т. 1 ДП), протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000 (л. 31, т. 1 ДП), фиш серия GT № 872610/24.01.2022 г. (л. 32, т. 1 ДП), резолюция № 22- 0351-М000005/26.01.2022 г. (л. 34, т. 1 ДП), извадка от дневник за отразяване резултатите от използвано техническо средство за регистриране на направени проби за употреба на НУВ (л. 63–65, т. 1 ДП), снимки на техническо средство „Drager Drug Test 5000 - STK 7“ /Дрегер Друг Тест 5000 - STK 7/ с фабричен номер ARLJ – 0022 (л. 66–70, т. 1 ДП), писмо от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД ведно с приложения (л. 72–86, т.1 ДП), писмо от ОДМВР Хасково ведно с длъжностна характеристика и заповед (л. 89–92, т. 1 ДП), писмо от ЦСМП – Хасково ведно с копия на фиш за спешна медицинска помощ и страница от медицински журнал (л. 94–95, т. 1 ДП), заповеди на Министъра на вътрешните работи (л. 110–112, т. 1 ДП), справка за съдимост (л. 18 СП), писмо от РУ - Свиленград ведно с приложения (л. 104-109 СП); устройство и указания за работа с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози Drager Drug Test 5000 на АМВР (л. 110-118 СП); писмо от „Дрегер България“ ЕООД с приложено ръководство за работа с тестови касети Drug Test 5000 - STK (л. 126-131 СП); методически указания на Главния секретар на МВР (л. 150-153 СП), справки за задгранични пътувания (л. 141, 143, 168 ДП, л. 30 СП); веществено доказателство – употребявана тест касета от техническо средство „Drager Drug Test 5000 - STK 7“ /Дрегер Друг Тест 5000 - STK 7/ (173, т. 1 ДП); както и от способите за доказване – заключение от тройна графологична експертиза (л. 91-93 СП; л. 20-29 т. 2 ДП) и заключение от техническа експертиза (л. 143 - гръб СП; л. 134-138 СП). Въззивният съд формира изводите си по фактите въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства, веществени доказателства и способи за доказване, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Настоящата инстанция намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му. Първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели с изключение показанията на св. Т. в определени техни части, в съвкупност със заключенията на приобщените експертизи, веществените доказателства и посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като на база на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като същата е правилно установена на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на фактическата обстановка сочи на следното: Подсъдимият П. А. К. с ЕГН •••••••••• е роден на ••.••.•••• г. в гр. Л., живущ в гр. Л., обл. Х., ул. „Ф. Т.“ № ••, •••••••, ••••••• гражданин, ••••••, със•••••• образование, ••••••••. Подсъдимият бил правоспособен водач по смисъла на ЗДвП. На неустановена по делото дата П. А. К. употребил наркотично вещество „амфетамин“ и „метамфетамин“, като бил наясно, че употребата на същите е забранена от закона и не следва да управлява МПС, но въпреки това на 24.01.2022 г. същият предприел управлението на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с регистрационен № •••••••, собственост на неговата майка. В автомобила като пътник се возил св. Г.А. Т. от гр. Л.. Двамата пътували през същия ден с посочения лек автомобил от гр. Л. до гр. С. и обратно. Имали намерение същия ден да пътуват и до село Л., обл. Х. След като се върнали от гр. С. в гр. Л., подсъдимият продължил да управлява лекия автомобил по бул. „О.“ в гр. Л. в посока към гр. Х., обл. Х., като по-конкретно - в посока бензиностанция „П.“ в гр. Л.. Свидетелите Г.Б. Д. и Х. Г. Т. - полицейски служители в участък Л. при РУ - Свиленград, на същата дата - 24.01.2022 г., изпълнявали служебните си задължения на смяна в град Л., обл. Х., за времето от 08: 30 часа до 20: 30 часа, като автопатрул. Същевременно, в РУ - Свиленград, сектор „•••••• ••••••••“ на същата дата - 24.01.2022 г., била получена оперативна информация, че подс. П. А. К. от гр. Л., управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, поради което било поискано съдействие от колегите им от полицейски участък Л.. По този повод, около 11: 10 часа, екипът на автопатрула на участък Л. при РУ – Свиленград, състоящ се от свидетелите Д. и Т., бил изпратен по нареждане на началника на полицейския участък да извърши проверка на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с регистрационен № ••••••• и на неговия водач - подсъдимия К., което МПС се движело в централната част на Л., обл. Х. За проверка на получените данни и съгласно разпореждането, които били получили, полицаите предприели управлението на служебния си автомобил, с поставени отличителни полицейски знаци към градския стадион, движейки се по бул. „О.“ в гр. Л.. Свидетелите Д. и Т. забелязали процесния лек автомобил, който следвало да проверят. Автомобилът се движел по същия булевард в посока към гр. Х., обл. Х., като по-конкретно - в посока бензиностанция „П.“ в гр. Л.. От полицейския автомобил св. Д., като водач на това МПС, подал светлинни сигнали, указващи спиране на лекия автомобил с рег. № •••••••. След като св. Д. подал светлинните сигнали от полицейския автомобил, водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ••••••• - подс. К., спрял последния. Д. и Т. предприели проверка на водача - подс. К., и на пътника до него - свид. Т., който пътувал на предната дясна седалка в автомобила, като установили самоличността на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ - К., както и на пътника в автомобила - св. Т.. Полицаите - св. Д. и св. Т., се представили и обяснили на пътуващите в автомобила, че следва да им се извърши проверка. След това водачът и пътникът заедно с лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ••••••• били съпроводени до участък Л., за да им бъде направена обстойна проверка. Същевременно било поискано съдействие от служител на звено „Пътен контрол“ в РУ - Свиленград за тестване на водача - подс. П. К., за употреба на наркотични вещества и на алкохол. На място, около 11: 30 часа на 24.01.2022 г., за съдействие на колегите му от участък Л., бил изпратен свидетелят Д. Г. Г. - младши автоконтрольор в РУ - Свиленград, изпълняващ задълженията си като автопатрул на КАТ през посочения ден. След като същият бил запознат от колегите си св. Д. и св. Т. със ситуацията, той провел разговор с подс. К.. Попитал го дали е употребил алкохол или наркотични вещества преди да предприеме управлението на автомобила. Първоначално К. не взел отношение относно това дали е употребил или не алкохол или наркотични вещества, като свид. Г. го уведомил, че следва да го тества с техническо средство. След това, около 11: 51 часа на 24.01.2022 г., св. Г. тествал за употреба на наркотични вещества подс. К. с техническо средство “Drager Drug Test 5000 - STK 7“ /Дрегер Друг Тест 5000, STK 7/ с фабричен номер ARLJ - 0022, тест със сериен № ARPC - 0771, като уредът с проба № 131, отчел положителна проба за употреба на наркотични вещества, а именно: амфетамин и метамфетамин, включени като наркотични вещества в Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Подс. К. бил пробван с техническо средство за употребен алкохол, като уредът - „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA – 0093, отчел 0, 00 промила в издишания от водача обем въздух. За констатираното свидетелят Г. изготвил Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в която отразил, че предварителният тест е бил с уред „Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен № ARLJ - 0022, тест със сериен № ARPC - 0771 и същият е отчел наличие в кръвта на водача К. на „АМР“, т. е. амфетамин и „МЕТ“ /метамфетамин/. След изготвянето му, протоколът бил предявен на подс. К., който след запознаването си с него го подписал. Същевременно, полицейският служител св. Г. разяснил на подсъдимия правото му да даде кръвна проба за изследване ако не е съгласен с показанията на техническото средство. К. не отразил дали се съгласява или не с отчетените показания на уреда в изготвения от св. Г. талон за изследване № 082076 г., но въпреки това св. Г. решил да отведе подсъдимия, придружавайки го до ЦСМП - Хасково, ФСМП - Свиленград, за да му бъде взета кръв или урина за анализ, с оглед впоследствие евентуално изявено желание от страна на К. за това. За целта бил издаден от свидетеля Г. посоченият талон за медицинско изследване № 082076 /в 3 екземпляра/. Докато се извършвала проверката на мястото, където се провеждала същата, пристигнал и св. И.Д.П. - полицейски служител, работещ в сектор „•••••• ••••••••“, РУ – С., натоварен да проведе оперативно-издирвателни действия по случая. В хода на проверката на полицейските служители Г. и П. им направило впечатление неадекватното поведение на К.. Той дърпал кожата на пръстите /до ноктите/ на ръцете си с ръка, като по този начин си разкървавил ръцете. След като талонът за медицинско изследване № 082076 г. бил издаден от св. Г., той връчил екземпляр на подс. К. в 12: 25 часа на същия ден – 24.01.2024 г. Получавайки талон за медицинско изследване № 082076 от полицейския служител, подс. К. го смачкал, избърсал си ръцете с него, след което го захвърлил на земята. След това К. бил отведен от св. Г. и св. П. за даване на кръвна проба в ЦСМП - Хасково, ФСМП - Свиленград, където пред полицаите и дежурния лекар – св. К.Д.К., П. К. отказал да му бъде взета кръвна проба, която да бъде изследвана за наличие на наркотични или упойващи вещества. Отказът му бил отразен в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който подсъдимият се подписал. Свид. Г. съставил на подс. К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 493570/24.01.2022 г. - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите Д. и Т. и подписан от К.. Със съставения АУАН не било иззето свидетелството за управление на МПС № •••••••••/••.••.•••• г. на К., издадено за категориите „В“ и „АМ“ и контролния талон към него № •••••••/••.••.•••• г., тъй като същият не носел у себе си тези документи, за което му бил издаден фиш. С мотивирана резолюция на Началника на РУ - Свиленград, издадена на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, било прекратено административнонаказателното производство, образувано срещу подс. П. К. със съставения АУАН със серия GA, № 493570/ 24.01.2022 г. Подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа с полицейска заповед за задържане на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За случая бил уведомен дежурен разследващ полицай от РУ - Свиленград, който образувал на основание чл. 356, ал. 3 от НПК бързо производство срещу П. К. от гр. Л., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, след което, с постановление от 31.01.2022 г. на РП - Хасково, ТО - Свиленград, разследването било преобразувано в разследване по общия ред. При предявяване на материалите по делото подсъдимият направил искане, обективирано в протокол от 04.05.2022 г., да се изготви графологична експертиза, относно това дали положените подписи в талона за изследване № 082076 в двете графи „подпис на провереното лице“ и в протокола за медицинско изследване след абзаца „отказва кръвна проба“, са на подсъдимия, който от своя страна заявил по време на предявяването, че подписите не са негови. Назначена и изготвена е графологична експертиза, извършена в отсъствието на подсъдимия. На вещото лице, за нуждите на изследването, не били предоставени актуални сравнителни образци, взети лично от подписа на подсъдимия, тъй като през това време същият бил напуснал пределите на България, без да уведоми за това разследващия орган. След анализа на документите, предоставени му по административен ред от ОДМВР - Хасково, вещото лице направило извод, че не може да се сравняват нечитаеми елементи в изследваните подписи и не може да се установи дали подписите са изпълнени от П. А. К.. Производството било спряно и в последствие възобновено след завръщането на подсъдимия в България, като била назначена тройна графологична експертиза на подпис и на почерк, с вещи лица - експерти в областта на графологията и почерковата експертиза. Видно от заключението на тройната графологична експертиза положеният подпис на лист 3 от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози в графата „П. А. К. - отказва кръвна проба“ е положен от подсъдимия П. А. К., както и двата подписа от талон за изследване № 082076/24.01.2022 г., в реквизита „Подпис на провереното лице“ са положени също от подс. П. А. К.. Във връзка с направено възражение пред първата инстанция, че приложеното веществено доказателство по делото – тест касета Drager Drug Test 5000 STK 7, не съответства с това с което бил изпробван на процесната дата, е назначена съдебно-техническа експертиза, като видно от заключението на същата след извършен сравнителен анализ между характеристиките на обекта - употребявана тест касета Drager Drug Test 5000 STK 7 с референтен № 8323157 и каталожните данни, изготвени от производителя, се наблюдава съответствие в характеристиките на продукта. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 486/2012 г., I Н. О., НК; решение № 372 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1158/2012 г., III Н. О., НК; решение № 513 от 13.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1625/2013 г., I Н. О., НК и решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III Н. О., НК). По отношение на възражението на защитника, че подсъдимият не употребява наркотични вещества и не е показвал признаци на употреба на такива вещества, следва да се посочи, че няма нормативно изискване проверката да се извършва единствено при наличие на видими признаци за повлияване. От друга страна не е необходимо съдът да изследва дали подсъдимият е бил повлиян от наркотично вещество тъй като съставът на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК не включва такъв обективен признак и съответно установяването му не е част от предмета на доказване /Решение № 51 от 21.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 192/2022 г., III н. о; Решение № 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о./. Достатъчно е доказването на употреба на наркотично вещество от водача без да е нужно да се доказва повлияност или неспособност за управляване на МПС. Показанията на св. К. (л. 53, т. 1 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК) от своя страна единствено сочат за липсата на видими признаци за употреба на наркотични вещества у подсъдимия при неговото явяване в ФСМП Свиленград към ЦСМП Хасково. Показанията на този свидетел в посочената част не формират сами по себе си индиция за липсата на употреба на наркотични вещества от страна на подсъдимия, а единствено възпроизвеждат личните впечатления на този свидетел – медицински специалист, като първата инстанция правилно ги е кредитирала с доверие изцяло. Съдът е обсъдил обясненията на подс. К. и показанията на св. Т.. Тези гласни доказателствени източници са били анализирани и проверени наред с останалите доказателства по делото, след което са били и кредитирани частично. Правилно първата инстанция не е кредитирала същите в частите, в които подсъдимият К. и св. Т. сочат, че първият не употребява наркотици. Обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т. относно това обстоятелство се опровергават от останалата част от доказателствената маса. От друга страна кредитирани като достоверни са показанията на свидетелите Д., Т., Г. и П., като последните заедно със събраните по делото писмени доказателства се подкрепят и допълват от проведените способи за доказване, изграждайки еднопосочна и ясна картина за събитията на инкриминираната дата – 24.01.2022 г. Не се споделя възражението на защитника, че подписите в съставените талон за изследване № 082076 и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози не са положени от подсъдимия. Констатациите на първата инстанция, че същите са били подписани от К., са подкрепени не само от изводите на тройната съдебно-графологична експертиза, но и от показанията на свидетелите. Районният съд правилно е градил своите изводи именно върху извършената тройна графологична експертиза, като заключението на същата, изготвено на база предоставени от подсъдимия сравнителни образци, е ясно, конкретно е не буди съмнение в неговата правилност. В тази връзка поради липсата на сравнителни образци при изследването първата инстанция резонно не се позовава на заключението на изготвената предходна графологична експертиза. В случая чрез валидно събрани доказателства е установено, че П. К. е предприел управлението на лек автомобил след употреба на наркотични вещества, употребата е отчетена по предвиденият ред в момента на спирането му, като поведението му следва да се субсумира като престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Обвинението по отношение на подсъдимия се доказва по несъмнен и категоричен начин от преобладаващата част от събраните гласни и писмени доказателства. Въззивният съд също като първостепенния съд не намира основание да дискредитира резултата от извършената проверка поради твърдените от защитата извършени нарушения на установения по Наредбата ред. Установява се от гласните и писмени доказателства, че тестът за употреба на наркотични вещества е бил приложен от полицейския служител св. Д. Г.. Този свидетел е съставил протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества на 24.01.2022 г., в който е отразено началото на проверката – 11.51 ч., приложеният тест, резултатът от същия и краят на проверката - 12: 40 ч. Към инкриминирания момент св. Г., извършил проверка по ЗДвП, е преминал обучение за работа с тест, , Dreger Drug Test 5000“, като това обстоятелство е подкрепено с писмено доказателство - протокол за проведеното обучение (л. 109 СП) и е разполагал с правомощия да тества водачи на МПС за употреба на наркотични вещества. Що се отнася до твърдяното от защитника неспазване на методическите указания и инструкцията на производителя от страна на св. Г. по делото не се установяват данни за извършени действия от страна на този свидетел, които биха могли да компрометират извършената проверка и поставят под съмнение анализа на резултата от полевия тест, сочещ употреба от страна К. на два вида наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Показанията от извършения с техническо средство тест са послужили за съставянето на писмени доказателства по делото – АУАН серия GA № 493570/24.01.2022 г. и талон за медицинско изследване № 082076, където са описани фактическите обстоятелства по извършването на проверката, средството, с което е била осъществена, и резултатът от нея. Видно от изложения по горе анализ на доказателствата, действително са налице някои пропуски при съставянето на документите във връзка с проверката и инициираното във връзка със същата медицинско изследване – изписване на фабричния номер на техническото средство ARLJ – 0022 с разменени двете последни букви в позиция 13.1 в протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози; неточности в зачертаването и часа за явяване за изследване в талон за изследване № 082076; липсата на час на извършената предварителна проверка в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози; отбелязване във фиша за спешна медицинска помощ, че лицето отказва проба за алкохол, по значението си същите не могат да се определят за съществени и не всяват съмнение в така установените съставомерни обстоятелства. Безспорно е установено по делото, че на 24.01.2022 г. с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ /Дрегер Друг Тест 5000 / с фабричен номер ARLJ - 0022, чрез Тест за установяване употребата на наркотично вещество с № ARPC - 0771 е извършен тест под № 131 в 11.51 часа на П. А. К.. Приложеният на местопроизшествието редовно въведен за употреба тест е бил отчетен от компетентен служител правилно, като същият тест е отчел положителен тест за амфетамин и метамфетамин. Следва да се подчертае, че тестът има доказателствено значение единствено в три определени случая: 1. при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, 2. при неявяване в определения срок на посоченото място за даване на проби за изследване и 3. при отказ за изследване с даване на проби за изследване. Подсъдимият П. К. е бил отведен в ЦСМП Хасково, ФСМП Свиленград, за да даде проба за изследване, но е отказал да стори това, без да са били налице обективни пречки, препятстващи това негово право, като същевременно това е бил единственият начин да оспори валидността на теста. Поради това доказателствено значение за настоящото наказателно производство има резултатът от приложения тест, показанията на свидетелите и писмените документи, изготвени от тях. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитника относно техническото средство и тест касетата, с които е извършен тестът на К.. Според чл. 1, ал. 5 от Наредбата тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В кориците на делото се намира Заповед №8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи относно използването на съответните технически средства за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози, с която е определено за извършване на тестове техническото средство „Drager Drug Test 5000”, с което е бил тестван подсъдимия. Drager Drug Test 5000 Test Kit е общото наименования на тестовите касети, които се използват с техническото средство Drager Drug Test 5000, като един от тези видове е Drager Drug Test 5000 STK 7“ - тестова касета за установяване на 7 групи наркотични вещества. Видно от изложеното се установява, че подсъдимият е тестван с одобрено техническо средство и тест касета. По делото е прието писмо от „Дрегер Дръг Сейфти България“ ЕООД и от приложения към него протокол се установява, че техническото средство е преминало техническа проверка на 29.11.2021 г., която важи 12 месеца, тоест до 29.11.2022 г. Правилно от първата инстанция е кредитирана и разпечатката от устройството от 24.01.2022 г. /л. 30, т. 1 ДП/, същата съдържа данни за проведения тест и е изведена от самото устройство, а не е съставена от полицейски служител, но за сметка на това е заверена от такъв – св. Г.. Възраженията на защитата за допуснато процесуално нарушение при приобщаването на тест касетата като веществено доказателство по делото съдът също намира за неоснователни. Действително, предявената в първоинстанционното производство по реда на чл. 284 от НПК на страните тест касета (173, т. 1 ДП), не е била предмет на оглед на веществено доказателство в досъдебното производство, което не означава, че не е била приобщена като веществено доказателство по делото по годен процесуален ред. Тази тест касета е била използвана, преди образуване на досъдебното производство и фактически е част от протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, приложен на л. 28 от ДП. В този протокол е отразено използването на теста и вида му, до колкото същият разполага с отличителни белези. Нямало е как тази тест касета да бъде запечатана след ползването с подписи на поемни лица, тъй като такива не участват извън наказателно-процесуалната дейност, в кръга на която не попада тестването на водач на МПС по Наредбата. Във връзка с направено възражение пред първата инстанция, че приложеното веществено доказателство по делото не съответства с това, с което бил изпробван подсъдимия на процесната дата, е назначена съдебно- техническа експертиза, като видно от заключението на същата след извършен сравнителен анализ между характеристиките на обекта -употребявана тест касета Drager Drug Test 5000 STK 7 с референтен №8323157 и каталожните данни, изготвени от производителя, се наблюдава съответствие в характеристиките на продукта. По тези съображения съдът не намира за основателни възраженията на защитника за неспазване на изискванията за приобщаване на тест касетата като веществено доказателство по делото. Друг е въпросът какво е доказателственото значение на този тест към настоящия момент. Съгласно нормативната уредба меродавни за установяване на съставомерния признак на употреба на наркотичното вещество са писмените доказателства, съставени въз основа на показанията на теста, а именно - протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, талон за изследване и акт за установяване на административно нарушение (чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 2 от Наредбата). Смисълът, залегнал в цитираните разпоредби, се основава върху това, че отчетеният върху тестовата касета резултат е с кратка валидност от период в рамките на 10-15 минути след стартиране на теста, съгласно разясненията в Методическите указания за реда за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози на водачите на МПС с орален тест Dreger DrugTest 5000 (л. 151 – гръб СП), поради което след изтичане на посочения времеви отрязък не би било възможно да се ползват като доказателство показанията от самата тестова касета. Формира се извод, че надлежният ред за установяване употребата на наркотичните вещества от подсъдимия е бил спазен, съобразно всичко изложено по горе, сочещо изпълнение на предписаната процедура по Наредба № 1, в относимата към датата на извършване на престъплението нейна редакция. На база на така събрания по делото доказателствен материал първостепенният съд правилно е стигнал до правния извод, че с поведението си подс. П. А. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Въззивният съд констатира, че към датата на постановяване на настоящото решение текстът на чл. 343б, ал. 3 от НК е претърпял законодателно изменение, обн. в ДВ, бр. 67 от 2023 г., влязло в сила от 08.08.2023 г., при което към елементите от обективна страна на престъпния състав е добавено изискването употребата на наркотични вещества или техни аналози да е установена по надлежния ред. Предвиждането на допълнителен признак от обективна страна на престъплението съставлява основание да бъде приложен чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като актуалната редакция на чл. 343б, ал. 3 от НК се явява по-благоприятен за дееца закон. Обект на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК са обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспорта. За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст в редакцията му от ДВ, бр. 67 от 2023 г., е необходимо да се установи, че наказателноотговорното лице е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред. Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., Пленум на ВС, понятието управление на моторно превозно средство включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. В конкретния случай според съда и на база събраните доказателства, включително показанията на свидетелите Д., Т. и Т., се установи и не е спорно, че на процесната дата подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с регистрационен № •••••••, собственост на неговата майка. По смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите наркотично вещество е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на същия закон. Употребените от подсъдимия вещества са амфетамин и метамфетамин. Съгласно приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, амфетаминът и метаамфетаминът са в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“. Те са наркотични вещества и подлежат на контрол според Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г., ратифицирана от България и ЗКНВП. Подлежат на особен разрешителен режим. Надлежният ред за установяване на употребата на наркотични вещества е този, предвиден в Наредба № 1/29.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата предвижда, че резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози. При попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1 (чл. 3, ал. 2 от Наредбата). В случай на отказ за даване на проби за изследване употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 6, ал. 10 от Наредбата, предишна ал. 9). В случая употребата на наркотични вещества от подс. К. към момента, в който е управлявал процесния лек автомобил, се доказва от резултата на полевия тест, с който е бил изпробван от свидетеля Г., тъй като подс. К. е отказал да даде проби за кръв и урина при медицинското му изследване в ЦСМП Хасково, ФСМП Свиленград. Отказът му е надлежно писмено удостоверен от медицинското лице, което го е изследвало – д-р К.. Обстоятелствата, свързани с извършената проверка, а именно – къде, кога, с какво средство, от кого и спрямо кого е била извършена, както и резултата от нея, са надлежно описани в съставените протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, акт за установяване на административно нарушение, талон за изследване. С трите акта подс. К. е бил запознат, видно от положените от него подписи върху документите. От субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е извършено при пряк умисъл от подс. К.. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял, доколкото е знаел, че е употребил наркотични вещества (амфетамин и метамфетамин), преди да управлява автомобила, както и че наркотиците още имат действие върху него и могат да влияят на възможностите му да шофира и въпреки това е управлявал МПС. Законосъобразно районният съд е определил вида на наказанията за престъплението. При определяне на размера им, съдът е съобразил смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство районният съд е отчел липсата на предходни осъждания. Отегчаващи вината обстоятелства се явяват налаганите на К. множество административни наказания за нарушения на ЗДвП и управлението на МПС след употребата на два вида наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Съдът не споделя извода на първата инстанция относно наличието на още едно отегчаващо вината обстоятелство - съдържащите се в характеристичната справка по делото данни за К., описващи го като криминално проявена личност със склонност към извършване на противообществени деяния. Данните от характеристичната справка, издадена от РУ – Свиленград, не могат да се вземат предвид като отегчаващо вината обстоятелство, доколкото по отношение както на криминалните прояви, обект на полицейска регистрация, така и на твърдените в справката противообществени деяния и нарушения на обществения ред, е налице презумпция за невиновност и съдебната практика е устойчива в това си разбиране (в този смисъл р. № 214/11.01.2018 г. по н. д. № 1007/2017 г., ВКС, III н. о. Р № 469 от 20.11.2013 г. н. д. № 1345/2013 г., ВКС, II н. о). Независимо от горното възражението на защитника за явна несправедливост на наложените наказания не се споделя от въззивната инстанция. При съотношението между двата вида обстоятелства с превес на отегчаващите такива е определен минимален размер на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ за извършеното престъпление, с които ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. В съответствие с чл. 343г от НК правилно на подс. К. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Районният съд правилно е приложил и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като е преценил, че за постигането на целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ в местата за лишаване от свобода, като е отложил същото за изпитателен срок от три години. В съответствие със закона е и произнасянето на районния съд по вещественото доказателство – тест касета от извършена проба за установяване употребата на наркотично вещество с техническо средство „Drager Drug Test 5000 STK 7“. Предвид изхода на делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК разноските правилно са възложени в тежест на подсъдимия и в тази му част решението на РС - Свиленград следва да се потвърди. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира наличието на други основания за изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК ОС – Хасково,