Решение № 1639 от 27.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2299/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „М.-Г.“ ООД, представлявано от адв. Г.Л.В., срещу отказ № 20241101210306-3/07.11.2024 г. Жалбоподателят упреква длъжностното лице по регистрация, че не е отчетено предвидено в закона изключение от формата на нотариална заверка. Твърди дружественият договор да предвижда писмена форма на решенията на общото събрание, които не търпят отлагане. Навежда довод, че смъртта на единствения вписан управител обуславя неотложност, поради което смята и да е налице предписано от правилата изключение за вземане на решение в писмена форма. По преписката е наличен отговор на Агенция по вписванията, пресъздаващ изложените съображения в обжалвания отказ без да е взето отношение по въведените с жалбата доводи за неправилна преценка. По допустимостта на жалбата Видно от датата на депозиране на жалбата предвидения преклузивен срок за обжалване е спазен. Внесена е и държавна такса, поради което налице са предпоставките да бъде разгледана по същество. По основателността на жалба. Регистърното производство е инициирано от упълномощено от търговеца лице при условията на чл. 15 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с искане да бъде вписана промяна представителството на „М.-Г.“ ООД. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че протоколът от общото събрание не е съставен в предписаната от закона форма на нотариална заверка на подписи и съдържание. Посочено е и че след настъпилата смърт на съдружника М.С.М. следва да се поемат освободените дялове, а новият управител да бъде избран от общо събрание, на което е представен целият капитал. Посочено е, че при промяна на съдружниците е необходимо заявяването им за вписване както и представяне на Жалбата е основателна. Възложената на длъжностното лице по вписванията проверка обезпечава обществения интерес от достоверност на нормативно утвърдени обстоятелства, относими към организационния статус на търговец, но и подлежащи на огласяване. В тази насока законът очертава правилата, посредством които длъжностното лице дължи да се извърши възложената му проверка. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства. Общественият интерес от достоверност на огласената в регистъра информация ангажира длъжностното лице да изследва предписаните от закона факти и обстоятелства, с проявлението на които законът свързва заявените за вписване обстоятелства. Регистърното производство е охранително по своя характер, поради което и длъжностното лице дължи да зачете произтичащото от документите описание на случилото се. Безспорният му характер обуславя възможност длъжностното лице да се позове включително и на декларирани обстоятелства от заинтересованото лице (чл. 530 вр. чл. 534 ал. 2 ГПК). Заявеното обстоятелство предполага взето решение от общото събрание на съдружниците. Законът предписва писмена форма с нотариална заверка на подписи и съдържание, извършени едновременно за удостоверяване на формираната воля от върховния орган на дружество с ограничена отговорност при избор на управител, освен ако дружественият договор не предписва изрично облекчената писмена форма (чл. 137 ал. 4 ТЗ). От представения по препратената преписка дружествен договор (достъпен по партидата на дружеството) е предвидено, че по въпроси, които не търпят отлагане, общото събрание на съдружниците може да вземе решение неприсъствено чрез протокол, подписан от всичките му членове (чл. 25 от дружествения договор). Съдът приема, че засилената удостоверителна форма охранява частните интереси на съдружниците като отразените в протокола обстоятелства биват засвидетелствани от лице с утвърдена удостоверителна власт – нотариус. Поради тази причина и нормата изрично предвижда възможност страните да се отклонят от предписанието изрично ограничавайки се до писмената форма на удостоверяване на съдържанието на изявлението. Преуреденият по нормативен ред въпрос за удостоверяване е относим към заварените при влизане в сила на нормата общи дружествени регламентации. Няма обаче разумна причина да бъдат отнасяни и към заварено изключение. Управителят е оперативен орган, поради което загубата му след смъртта на вписаното физическо лице придава неотложност на избора на нов управител. По преписката са представени два документа с припокриващо се съдържание на волята на двамата останали съдружници в дружеството след прекратеното участие на М.М.. Следователно, налице е допустимо и от закона изключение от принципно изискуемата форма на нотариална заверка на подписите и на съдържанието. Правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК е приложимо и при охранителното производство по вписване в търговския регистър (чл. 530 вр. чл. 540 ГПК). Затова и обхватът на проверка е ограничен до съществуване на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му на закона (чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). Нормата на чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ изисква решение от общото събрание, което включва всички съдружници. Настъпилата промяна в персоналния състав на съдружниците не лишава общото събрание от компетентност, нито тя е нормативно обусловена от решаване съдбата на освободените дялове. Няма основание такава връзка да се утвърждава и по тълкувателен път. Кворумът на общото събрание, а и предписаното от правилата мнозинство при вземане на решение гарантира правото на участие на всеки съдружник в дружествените дела. Настъпилата смърт обективно препятства бившия съдружник да участва в общото събрание като действително налага адаптиране на организационната структура и регулиращия я дружествен договор. Гарантираната от Конституцията свобода на сдружаване (чл. 44 ал. 1) и прогласен ангажимент държавата да създаде условия за постигане на общи стопански цели (чл. 19 ал. 4) предполагат обезпечена възможност за преценка без натиск от каквото и да било естество. Изборът на нов управител, комуто единствено и по закон е предоставена представителната власт, е наложителен, за да функционира ефективно дружеството. Няма разумна причина нито решаването на съществения въпрос за оползотворяване на освободените дялове в подкрепа на общата за съдружниците стопанска инициатива да препятства функционирането на дружеството (до което неизбежно води липсата на дееспособен управител), нито останалите съдружници да бъдат притиснати за разрешаване на този въпрос предвид неотложността на замяната на управителя. Противно включително на публичния интерес е обуславянето на пълноценното функциониране на дружеството от изискващия време въпрос за съдбата на освободените дялове. Изискване от закона, относимо към заявено за вписване обстоятелство по смисъла на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ може да бъде изведено единствено от нормативно утвърдени принципи, но не и от факти, произтичащи от конкретния случай. Ето защо без значение в случая остава фактически изминалото време между настъпилата смърт и заявената промяна. В случая се установява, че изискуемото по договора единодушие на съдружниците към датата на вземане на решение е удостоверено в писмена форма, а тези обстоятелства са и надлежно декларирани по реда на чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо и налице са предпоставките за вписването им. Освен че изборът на управител не произтича от решаване съдбата на овакантените дялове, промяната в състава на съдружниците е самостоятелно обстоятелство, което подлежи на вписване след възникването му (чл. 119 ал. 2 вр. чл. 115 т. 3 ТЗ). Законът предписва срок за заявяване на възникнали обстоятелства (чл. 6 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), а заявяването е и предпоставка да бъде изследвано съответствието на конкретното обстоятелство със закона. Настоящият състав приема, че принципът на публичност (чл. 2а т. 1 ЗТРРЮЛНЦ) изключва възможността огласяването на възникнало вече обстоятелство да бъде обусловено от настъпване на друго, за което липсват данни да е възникнало и без да е налице нормативно установена връзка със заявеното. По разноските Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК не свързва отговорността за юрисконсултско възнаграждение не с осъществено процесуално представителство, а с ангажирана отговорност за разноски на насрещната в производството страна при спор за материално право. Агенция по вписванията няма качеството страна в очертания спор. Освен това разноски не й се следват и с оглед изхода от провокирания от отказаното съдействие спор С оглед нормата на чл. 81 ГПК този извод следва да бъде изрично огласен с диспозитива на съдебния акт. Мотивиран от изложеното съдът