Решение № 6749 от 28.6.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 512/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Д. Р. Х. от гр. Варна, против издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323001491-091-001/24.10.2023 г. в частта му, която е потвърдена с Решение № 297/19.01.2024 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна, с която за жалбоподателя е установена на основание чл. 19, ал.2, т. 1 от ДОПК отговорност за задължения на „Р.П. “ ООД за: ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.04, м.08, м.12 2018 г. и м.02.2019 г. в общ размер на главницата от 15 799, 08 лв. и общ размер на лихвата от 7 703, 18 лв.; корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. и 2021 г. в общ размер на главницата от 11 465, 09 лв. и общ размер на лихвата от 2 205, 01 лв.; данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнените на тях правоотношения за м.07. 2020 г., м.03 и м.07.2021 г. и м.06.2022 г. в общ размер на главницата от 15 781, 84 лв. и общ размер на лихвата от 4 272, 97 лв.; ДОО за осигурители за м.12.2017 г., м.01-м.12.2018 г., м.02-м.05.2019 г., м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на главницата от 3 895, 18 лв. и общ размер на лихвата от 2 110, 83 лв.; УПФ за осигурители за м.12.2017 г., м.01.-м.12.2018 г., м.02.-м.05.2019 г., м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на главницата от 958, 92 лв. и общ размер на лихвата от 519, 87 лв.; вноски за здравно осигуряване за м.12.2017 г., м.01.-м.12.2018 г., м.02.-06.2019 г., м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на главницата 2 319, 61 лв. и общ размер на лихвата 1 247, 52 лв.; отговорност за данък върху представителните разходи за 2018 г. в размер на главницата от 1, 26 лв. и лихва в размер на 0, 61 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за данъчен период м.01. – м.03.2020 г. в размер на главницата от 5 564, 41 лв. и лихва в размер на 2061, 83 лв. С жалбата са релевирани доводи за издаване на оспореният РА при допуснати със заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ нарушения на чл.17, ал.1, т.6, 7 и 8 и чл.17, ал.2 от ДОПК и проявено към ревизираното лице /РЛ/ субективно отношение от страна на приходната администрация, за необоснованост на РА предвид съществуващото несъответствие със събраните доказателства на правните изводи за наличието на материално-правните предпоставки за отговорност на жалбоподателя по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, както и такива за нарушение на материалния закон, поради начисляване на задължения в двоен размер предвид реализираната с друг РА на същото основание отговорност на втория управител на „Р.П.“ ООД И. Х., а също и поради наличието на предпоставките за изтичане на 5-годишната погасителна давност на задълженията на „Р.П.“ ООД, за които с обжалваният РА е вменена отговорност на жалбоподателя Х. по чл.19 от ДОПК. Отправя се искане за отмяна на оспореният РА и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения процесуален представител Р. И. Х. – баща на жалбоподателя Д. Р. Х.. Ответникът – Директорът на Д. „ОДОП”-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт В. И. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователа и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в предоставеният от съда срок не представя поисканата от нея писмена защита. След преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: І. По допустимостта на жалбата: РА № Р-03000323001491-091-001/24.10.2023 г. е бил обжалван по административен ред, като с решение № 297/19.01.2024 г. на директора на дирекция “ОДОП”- Варна същият е частично отменен, съответно е потвърден в частта, която е предмет на настоящата съдебна жалба. Решението е било съобщено на жалбоподателя Х. на 13.02.2024 г., а жалбата до АС-Варна срещу потвърдената част на РА е приета в дирекция “ОДОП”-Варна на 26.02.2024 г., от което е видно спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване. Същевременно, установява се, че жалбата е подадена от адресат на оспорения РА и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. ІІ. По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на РА: Ревизията на Д. Р. Х. е образувана за установяване на отговорността му за задълженията на “Р.П.” ООД в качеството му на управител на дружеството, като същата е започнала с издадената от М. Т. Г. на длъжност началник сектор “Ревизии” заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323001491-020-001/17.03.2023 г., с която извършването на ревизията е възложено на главния инспектор по приходите Е. Н. Г. /ръководител на ревизията/, инспектора по приходите М. Г. П. и главния инспектор по приходите П. П. И.. Определен е 3-месечен срок за извършване на ревизията, считано от датата на връчване на ЗВР, като последната е връчена на 20.03.2023 г. Н. сектора „Ревизии“ М. Г. е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с т.2 от издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-150/1. 02.2022 г. Преди изтичането на определения 3-месечен срок е издадена от възлагащия орган заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323001491-020-002/14.06.2023 г., с която е определен срок за извършване на ревизията до 20.07.2023 г., като преди изтичането на този срок е издадена втора заповед за изменение на ЗВР с № Р-03000323001491-020-003/19.07.2023 г., с която е определен срок за завършване на ревизията до 18.08.2023 год. Считано от последната дата, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен от определения със ЗВР ревизиращ екип ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323001491-092-001/1.09.2023 г., който е съобщен на РЛ на 7.09.2023 год. След уважено искане на РЛ за удължаване на срока за подаване на възражения срещу РД, такова е подадено от Д. Х., като същото е заведено с вх.№ 26174-2/19.10.2023 год. Считано от тази дата, в срока по 19, ал.2 от ДОПК е издаден от органа възложил ревизията – началник сектора „Ревизии“ М. Т. Г. и ръководителя на ревизията Е. Н. Г. оспореният РА № Р-03000323001491-091-001/24.10.2023 год. Видно е от гореизложеното, че оспореният РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната компетентност по чл.119, ал.2 от ДОПК, поради което съдът намира същият за валиден адм. акт. Установява се, че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание, а представляващият неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма. Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове, а възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение с оглед твърдението му, че до издаването на РА не бил получил задължителната информация по смисъла на чл.17, ал.1, т.6, 7 и 8 и чл.17, ал.2 от ДОПК, съдът намира за изцяло необосновано и в този смисъл неоснователно, тъй като с всички материали от ревизионната преписка той е запознат с факта на съобщаването на РД, именно което му е дало възможност да упражни реализираното от него право на възражение. ІІІ. По материалната законосъобразност на РА. Приетите с оспореният РА факти за отговорността по чл. 19, ал.2, т.1 от ДОПК на жалбоподателя Х. в качеството му на управител на „Р.П.“ ООД са следните: През 2017 г. е взето от Общото събрание на дружеството на което са присъствали и двамата съдружници и същевременно управители Д. Х. и И. Х., притежаващи общо 100 % от капитала, решение за разпределяне на дивидент от печалбата от минали години, въз основа на което с издадените през м. юли 2017 г. и описани в таблицата на стр. 8 и 9 от РД разходни касови ордери, всеки един от тях е получил обща сума в размер на 66 112, 92 лв. Към 31.12.2017 г. балансовата стойност на активите на „Р.П.“ ООД е в размер на 88 508, 29 лв., съгласно ред първи от справката на стр. 16 от РД. Установените към този момент задължения на „Р.П.“ ООД са както следва: вноски за ДОО за осигурители за м.12.2017 г. в размер на главницата от 276, 72 лв. и лихва в размер на 166, 03 лв.; вноска за УПФ за осигурители за м.12.2017 г. в размер на главницата от 72, 06 лв. и лихва в размер на 43, 24 лв.; вноски за здравно осигуряване за м.12.2017 г. в размер на главницата от 168, 46 лв. и лихва в размер на 101, 07 лв., или общо /главница+лихва/ в размер на 827, 58 лв. В хода на ревизията на „Р.П.“ ООД са установени след извършена от дружеството инвентаризация налични парични средства в размер на 20 500 лв., а по счетоводни данни 131 788, 13 лв., т.е. установена е липса в размер на 111 288, 13 лв., в т.ч. по ан. партида на Д. Р. Х. в размер на 93 178, 86 лв. и по ан. партида на И. Р. Х. в размер на 18 109, 27 лв., която представлява скрито разпределение на печалбата на дружеството в полза на съдружниците, за което до 30.04.2020 г. не е подадена декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Прието е, че с общата сума в размер на 243 513, 96 лв. ( 2 х 66 112, 92 лв. + 111 288, 13 лв. ), управителя на дружеството Д. Р. Х. е извършил недобросъвестно плащане в пари от имуществото на „ Р.П.“ ООД, представляващо скрито разпределение на печалбата и дивидент, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер към 24.10.2023 г. на 157 239, 90 лв., в т.ч. главница в размер на 95 785, 95 лв. и лихви в размер на 61 453, 95 лв., за събирането на които образуваното при публичния изпълнител изпълнително дело № 3150001817/2015 г. е било прекратено с постановление от 20.10.2022 г., поради липсата на секвестируеми активи на дружеството. Доколкото съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА, то видно е от стр. 18 от РД, че горепосочената сума в размер на 243 513, 96 лв. е приета като такава на плащане по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, предвид текста в който дословно е записано следното: „ Съгласно чл.19, ал.4 от ДОПК отговорността за непогасени задължения по ал.2 е лимитирана до размера на извършените плащания, в конкретния случай- до размер 243513, 96 лв.“. С оглед последното, всички останали констатации по РА за прехвърляне на вземания на дружеството /цесии/, за отпускане на необезпечени заеми, за продажба на материални активи на свързани лица, за липсата на предприети действия са събиране на съществуващите в полза на дружеството вземания, притежават квалификацията на такива обосноваващи приетата от данъчните органи недобросъвестност на РЛ. Взетото от двамата управители през 2017 г. решение за изплащане през м. юли на същата година на дивиденти, принципно би могло да ангажира отговорността по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК на всеки от тях за общата сума в размер на 132 225, 84 лв., тъй като решението на общото събрание на съдружниците не би могло да бъде взето без участието на който и да било от тях. Разбира се за целта са необходими всички останали регламентирани в нормата предпоставки, включително съществената такава изразяваща се в това, плащането на дивиденти да е довело до такова намаляване на имуществото на „Р.П.“ ООД, че да е станало причина да не могат да се погасят съществуващите към момента на плащането задължения за данъци и осигурителни вноски Събраните по делото доказателства сочат, че в случая тази предпоставка за отговорността на РЛ не е налице – въпреки изплатените през м. юли 2017 г. дивиденти в размер на 132 225, 84 лв., то към 31.12.2017 г. дружеството е разполагало с активи имащи балансова стойност в размер на 88 508, 29 лв., които са били напълно достатъчни за погасяване на изискуемите към 31.12.2017 г. задължения за вноски ДОО, УПФ и здравно осигуряване с общ размер от 827, 58 лв. По тези съображения оспорената част от РА, с която е установена отговорност за ДОО -осигурители за данъчен период м.12.2017 г., отговорност за УПФ- за осигурители за данъчен период м.12.2017 г., отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за данъчен период м.12. 2017 г. е материално незаконосъобразна за посоченият в РА общ размер на всички тези задължения / главница + лихва/, който възлиза на 827, 58 лв., съответно същата подлежи на отмяна като такава. Следващото квалифицирано от приходните органи плащане по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК е това представляващо скрито разпределение на печалба в размер на 111 288, 13 лв., отговорността във връзка с което също следва да бъде носена от всеки един от управителите, предвид взетото от тях общо решение. Видно и от приобщената като писмено доказателство и приложена на л.14-15 от делото покана за подаване на декларация по чл.55 от ЗДДФЛ № Р-03000320007947-999-001/11.05.2021 г., приема се от приходните органи, че скритото разпределение на печалбата е осъществено през първото тримесечие на 2020 г., поради което преценката по чл.19, ал.4 от ДОПК за размера на намалението на имуществото на „Р.П.“ ООД, съпоставено с размера на задълженията на дружеството, следва да бъде извършена именно спрямо този период от време. Отреченото от жалбоподателя съществуване на скрито разпределение на печалбата, съдът намира за несъстоятелно, тъй като във връзка с него е подадена декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО с вх. № 0300И0932559/ 14.05.2021 г., установяваща извършването му - същата е приложена на л.17 – 19 от делото. Противно на изложените в жалбата доводи, отправената от приходните органи покана за деклариране на данъка по чл.38, ал.1, т.2, б. “а“ от ЗДДФЛ, не би могла според съда да представлява израз на субективно отношение по приложението на материалния закон, при положение, че подавайки въпросната декларация, очевидно управителя на дружеството сам е приел за правилна изложената в поканата констатация. Ефекта на поканата е различен от този интерпретиран от жалбоподателя, а именно: при нейното наличие, извършеното деклариране на скритото разпределение на печалбата не е в състояние да изключи по силата на чл.19, ал.9 от ДОПК отговорността на управителя, който се явява собственик на капитала и съдружник, тъй като при отсъствието на предхождащо констатиране от приходните органи на визираното в отправената покана скрито разпределение на печалбата, в случая не би имало деклариране на дължимия за него данък. Видно от направеното в първото съдебно заседание изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, посочените в обжалваната част на РА задължения на „Р.П.“ ООД не се оспорват по основание и размер, а единствено се отправя възражение за погасяването им по давност на основание изтекъл 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал.1 от ДОПК. Към релевантния момент, а именно първото тримесечие на 2020 г., когато е извършено скритото разпределение на печалбата, установените по основание и размер задължения на „Р.П.“ ООД са тези, за които с обжалваната част на РА е вменена отговорност на РЛ за всички данъчни периоди по ДДС; КД по ЗКПО за данъчен период 2018 г.; вноски по ДОО за м.01.-м.12.2018 г., м.02-м.05.2019 г. и м.03.2020 г.; вноски за УПФ за м.01-м.12.2018 г., м.02-м.05.2019 г. и м.03.2020 г.; вноски за здравно осигуряване за м.01-м.12.2018 г., м.02-м.06.2019 г. и м.03.2020 г.; данък върху представителните разходи за данъчен период 2018 г. Най-ранното задължение е за данъчен период м.01.2018 г., при което 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече от 1.01.2019 г. и при липсата на спиране и прекъсване на давността би следвало да изтече на 1.01.2024 г., като образуваното за тяхното събиране изпълнително дело е било прекратено на 20.10.2022 г., а настоящото ревизионното производство е образувано през 2023 г. Предприетите по изпълнително дело № 3150001817/2015 г. принудителни изпълнителни действия и такива по налагане на обезпечителни мерки са подробно описани в таблицата на стр.6-7 от РД, като тяхното извършване не е било спорно както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство. Съгласно чл.172 от ДОПК, същите имат ефекта на спиране на давността с постановление № С-180003-022-066921/17.09.2018 г. за налагане на ОМ - запор на ППС Р. К., съответно прекъсване на давността чрез извършване на описа по съобщение за насрочването му [рег. номер]-110-0000886/21.03.2019 г., като давността продължава да тече след прекратяването на изпълнителното дело на 20.10.2022 г. Съобразно тези обстоятелства, в периода 1.01. -21.03.2019 г. давността за най-ранното задължение за данъчен период 2018 г. е била спряна, съответно тя е прекъсната в периода от 22.03.2019 г. до 20.10.2022 г., като след датата 20.10.2022 г. започва да тече нов 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл. След като този срок не е изтекъл за най-ранното задължение за данъчен период м.01.2018 г., то същият не е изтекъл и за задълженията за последващите данъчни периоди, поради което възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията на „Р.П.“ ООД е неоснователно. Към момента на извършване на скритото разпределение на печалбата /първо тримесечие на 2020 г./, всички посочени в оспорената част на обжалвания РА ликвидни и изискуеми през горепосочените данъчни периоди задължения на „Р.П.“ ООД са в общ размер /главница+лихви/ на 35 844, 44 лв., а към 31.12.2019 г. балансовата стойност на активите на дружеството е в размер на 763, 64 лв. Доказателствената тежест за установяване на по-висока стойност на активите на дружеството към релевантния момент на извършеното скрито разпределение на печалба е за жалбоподателя по делото, тъй като се касае за положителен и благоприятен за него юридически факт, указанията за който са дадени още с разпореждането за насрочване на делото. Установената от приходните органи нулева балансова стойност на активите на „Р.П.“ ООД към 31.12. 2020 г., 31.12.2021 г. и към 31.05.2022 г. не е била оспорена от РЛ, включително и в съдебно заседание, като от страна на същото единствено се твърди съществуването на негови вземания от трети лица, които не били взети предвид от приходните органи и по отношение на които публичния изпълнител не предприел необходимите изпълнителни действия. За да послужат за погасяване на задълженията на дружеството чрез изпълнение върху вземания на длъжника, следва от страна на жалбоподателя да е установен в условията на пълно и главно доказване факта на изискуемост и ликвидност на претендираните от него вземания към трети лица. С тази доказателствена тежест жалбоподателят не се е справил – годни в тази насока доказателства не са представени от него в хода на ревизионното и съдебното производства, както и при извършените насрещни проверки на РЛ по протокол № П-03000322183627-073-001/16.03.2023 г. и на „Р.П.“ ООД по протокол № П-03000322195734-141-001/10.02.2023 г., материалните от които са приобщени към ревизионното производство с протоколите приложени съответно на л.231-237 и л.238 от преписката. Представените в тази връзка и събрани в ревизионното производство споразумения за уреждане на взаимни задължения по извършени доставки са сключени между „Р.П.“ ООД и дружества, някои от които представлявани от съдружника на жалбоподателя в „Р.П. „ООД И. Р. Х., а други са представлявани от баща му и настоящ негов процесуален представител Р. Х., като част от споразуменията имат за предмет погасяване на облигационни задължения на процесното дружество, но не и договорени плащания към него, т.е. касае се за участие в споразуменията на свързани лица по смисъла на пар.1, т.3, б.“а“ и б. “в“ от ДР на ДОПК. Същото се отнася и за представените в съдебно заседание и приложени на л.31-33 и л.57 от делото договор от 12.02.2019 г. за строителен мениджмънт и сметка за неустойка, като освен това, всички тези представени от жалбоподателя като писмени доказателства частни документи, нямат по отношение на приходните органи достоверна дата по смисъла на пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 181, ал.1 от ГПК, доколкото за тях липсва каквато и да било друга информационна следа – те не са възпроизведени в друг документ, като например счетоводен такъв, съдебно решение, акт на съдебно изпълнение или обезпечение. В още по-голяма степен е неоснователна претенцията на жалбоподателя за евентуално негово вземане към фиска, във връзка с което той се позовава на неприключил спор по висящо пред ВАС адм. дело, за което представя неприетото като доказателство решение на СЕС по дело № С-314/22г. При тези обстоятелства, според които към момента на извършване в размер на 111 288, 13 лв. на скрито разпределение на печалба по смисъла на пар.1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО, активите на процесното дружество са на стойност 763, 64 лв., а задълженията му са в размер на 35 844, 44 лв., то намаляването на имуществото на „Р.П.“ ООД със сумата от 111 288, 13 лв. представлява пряка причина за невъзможността да се погасят публичните му задължения в посоченият размер. В този смисъл, налице са всички материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за всички посочени в оспорената част на РА задължения на „Р.П.“ ООД, които попадат в данъчните периоди от м.01.2018 г. до м.03.2020 г., включително – жалбоподателят е управител на дружеството; задълженията са установени с влязъл в сила РА № Р-03000320007947-091-001/28.06.2021 г. / за КД по ЗКПО за 2018 г./ и декларации явяващи се изпълнително основание съгласно чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК; задълженията са били известни на управителя, който в това си качество е бил длъжен да е запознат с имущественото и финансово състояние на управляваното от него предприятие; действията по скрито разпределение на печалбата са недобросъвестно извършени, тъй като сумата от 111 288, 13 лв. обективно е позволявала погасяване на задълженията в размер на 35 844, 89 лв., което умишлено не е било сторено от РЛ и настоящ жалбоподател по делото. По тези съображения и съгласно чл.19, ал.4 от ДОПК, при правилно приложение на материалния закон е ангажирана отговорността на РЛ за попадащите в горепосочените данъчни периоди задължения на „Р.П.“ ООД за ДДС по ЗДДС, КД за 2018 г., вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване и данък върху представителните разходи, чийто общ размер възлиза на горепосочената сума от 35 844, 89 лв. Несъстоятелни в тази връзка са аргументите на жалбоподателя за начисляване на задължения в двоен размер, тъй като по същият начин била ангажирана отговорността и на другия управител на дружеството И. Р. Х. – както правилно е прието от приходните органи, РА не установява нововъзникнали задължения, а единствено определя отговорност като задължено лице по смисъла на чл.14, т.3 от ДОПК. С оглед гореизложеното, в тази част жалбата срещу валидния, процесуално и материално законосъобразен РА е неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава. Тълкуването на нормата на чл.19, ал.10 от ДОПК налага извода, че основание за отговорност по този ред е налице тогава, когато действието, в случая това по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК е извършено след декларирането или установяването на задължението с друг акт, поради което такава отговорност не възниква, ако към момента на извършване на въпросното действие, задълженията все още не са установени по основание и размер, т.е. не може да има отговорност за бъдещи задължения. По тази причина и тъй като данъка върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни ФЛ в размер на главницата от 5 564, 41 лв. и лихва в размер на 2061, 83 лв., макар и да касае данъчен период м.01.-м.03.2020 г. е деклариран на 14.05.2021 г., т.е. не преди, а след извършеното през същият период скрито разпределение на печалбата, то реализираната с РА отговорност на РЛ противоречи на правилното приложение на материалния закони и съответно налага отмяната му в тази част. Същото се отнася и за ангажирането на отговорността на РЛ за задълженията, които са установени по основание и размер след извършеното в периода м.01.-м.03.2020 г. скрито разпределение на печалбата. С оглед последното, РА е материално незаконосъобразен и като такъв подлежащ на отмяна в частите му касаещи отговорност за КД по ЗКПО за данъчен период 2021 г.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди м.07.2020 г., м.03.2021 г., м.07.2021 г. и м.06.2022 г.; отговорност за ДОО за м.06.2021 г. и м.05.2022 г.; отговорност за УПФ за м.06.2021 г. и м.05.2022 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване за м.06.2021 г. и м.05.2022 г., чийто общ размер /главница + лихви/ възлиза на 31 608, 99 лв. При този изход от делото, сторените от жалбоподателя разноски за платена държавна такса в размер на 10, 00 лв. следва да бъдат възстановени съобразно отменената част от РА, която е за материален интерес в общ размер /главница + лихви/ на 40 062, 81 лв., т.е. в размер на 5, 27 лв. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК и в съответствие с отхвърлената част от жалбата, която е за материален интерес в общ размер на 35 844, 44 лв., жалбоподателят дължи на ЮЛ на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт В. И. процесуално представителство по делото, което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 3 174, 49 лв. След извършване на компенсация, жалбоподателят дължи на ответника разноски в размер на 3 169, 22 лв. Предвид изложеното, съдът