Решение № 131 от 7.5.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 398/2024 г.
Апелативен съдТърговско отделение07.05.2025 г.докладчик Даниела Димова Томова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение №101 от 17.06.2024 г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по гр.д. № 290/2021г. по описа на СОС, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „РАЙ-ИМПЕКС“ ООД, ЕИК 201868628, седалище село Грънчарово, област Силистра, осъдителни искове срещу „Агромар България“ ЕООД, ЕИК 130464986, за заплащане на сумата от 37 300 лв. получена в заем от ответника чрез упълномощения му представител Д. К. К., ведно със законната лихва от датата на връчване на исковата молба, а в условие на евентуалност – за връщане на сумата като получена без основание, като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА „РАЙ-ИМПЕКС“ ООД, ЕИК 201868628, седалище село Грънчарово, област Силистра, да заплати на „Агромар България“ ЕООД, ЕИК 130464986, седалище град София, сумата 1 000 лева (хиляда лева), 130464986, представляваща сторени разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.. Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №2651 от 11.07.2024г. по описа на СОС на „РАЙ-ИМПЕКС“ ООД, ЕИК 201868628, седалище село Грънчарово, област Силистра, подадена чрез пълномощник адвокат М. Ч., СсАК, срещу решение №101 от 17.06.2024 г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по гр.д. № 290/2021г. по описа на СОС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените осъдителни искове срещу „Агромар България“ ЕООД, ЕИК 130464986, за заплащане на сумата от 37 300 лв. получена в заем от ответника чрез упълномощения му представител Д. К. К., ведно със законната лихва от датата на връчване на исковата молба, а в условие на евентуалност – за връщане на сумата като получена без основание, като неоснователни и недоказани. Въззивникът излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира за неправилен извода на съда за липсата на идентичност между сочения в исковата молба ищец и лицето, описало обстоятелствата, на които се основава иска. Счита, че от съдържанието на исковата молба и от приложените към нея писмени доказателства безспорно се установява, че страните по иска са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, и че приложените по делото разписки за предаване на процесната сума са разписани от Р О Р в качеството му на управител на „Рай-Импекс“ ООД, независимо, че това не е било изрично посочено в разписките. Безспорно е установено и че сумата е получена от ответника „Агромар България“ ЕООД чрез упълномощено от него лице Д. К. К., който в подадения лично от него отговор на исковата молба не е оспорил тези фактически обстоятелства, а единствено отрича лично да се е обогатил за сметка на ищеца, подкрепено с писмени доказателства - пълномощно от управителя на „Агромар България“ ЕООД и преводни нареждания за извършен банков превод на получените суми към „Агромар България“ ЕООД. Заетата сума е предоставена по устна уговорка между управителите на двете търговски дружества, като упълномощения представител на „Агромар България“ ЕООД - Д. К. К., в изпълнение указанията на съда повторно е заявил, че не оспорва обстоятелствата, на които се основава предявения от ищеца иск. Съдът не е отчел обстоятелството, че ответникът не отрича да е получил процесната сума от ищеца, като основните аргументи са, че сумата е получена на друго основание – надвнесен аванс от „Агромар България“ ЕООД, във връзка с изпълнение на сключения между него и „Рай-Импекс“ ООД договор за извършване на СМР от 02.12.2016г. по изпълнение на проект по европейска програма, който договор е неотносим към предмета по настоящото дело. Счита, че от представената от ответника счетоводна справка по Избрана номенклатура - хронология за „Рай-Импекс“ ООД, безспорно се установява, че се касае за заемното правоотношение възникнало между две търговски дружества. Като не е разгледал всички приобщени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилно решението и в частта, с която е отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване, позовавайки се на заключението на в.л., че сумата е приспадната от задълженията на „Рай-Импекс“ ООД към „Агромар България“ ЕООД. Намира за неправилен извода на съда, че с процесната сума се намалявали вземанията по аванси на „Агромар България“ ЕООД от „Рай- Импекс“ ООД. Моли съда да отмени обжалваното решение. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агромар България“ ЕООД, подаден чрез пълномощника му по делото адвокат В. Г., в който се обосновават аргументи за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложения съображения за това. Намира за недоказан предявения иск по чл. 240 ЗЗД, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция. Недоказани са останали по делото и твърденията за получаване на суми без правно основание, нито обогатяване за сметка на другиго, нито обедняване. Прави уточнение, че жалбоподателят основава възраженията си на неправилното възприемане на счетоводните термини „Дебит и кредит“, които са елементи от счетоводната сметка, използвана в счетоводството, като „Кредит“ не означава, че е налице сключен договор за кредит (заем). Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание всяка от страните, представлявана по пълномощие от съответен процесуален представител, поддържа оплакванията и доводите си по правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Изрично становище за неоснователност на въззивната жалба е изразил и управителят на въззиваемото дружество, явил се лично в съдебното заседание. За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна: Предмет на предявения главен иск е претендираното от ищеца „РАЙ-ИМПЕКС“ ООД, ЕИК 201868628, седалище село Грънчарово, област Силистра, право да получи обратно сумата от 37 300 лева, представляваща невърнат заем, предоставен на ответното дружество „Агромар България“ ЕООД, ЕИК 130464986, седалище град Добрич, в периода 23.03.2019 - 30.05.2019 г. чрез упълномощения му представител Д. К. К., за което са били подписани 22 броя разписки, а в условие на евентуалност – сумата да бъде върната поради липса на основание за нейното даване. В условие на евентуалност искът за връщане на сумата от 37 300 лева е насочен срещу пълномощника Д. К. К., ЕГН ••••••••••, като се твърди, че същата е получена от него без основание, в резултат на разместване на блага и в резултат на което същият неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество. Тези искове и съотношението, в което се предявяват, са приети след многократни уточнения и неясни процесуални действия на ищеца и съда по конституиране на нови ответници, последвани от частично прекратяване на производството, отмяна от въззивен съд и указания за отстраняване на нередовности още на първоначалната искова молба. С постановеното по делото решение всички искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Предмет на въззивното производство е единствено частта на решението, с което са отхвърлени исковете срещу „Агромар България“ ЕООД, ЕИК 130464986. В частта му, с която е отхвърлен евентуалният иск срещу ответника Д. К., първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че между ищцовото дружество като изпълнител и „Агромар България“ ЕООД като възложител е бил сключен договор за СМР от 02.12.2016г. По време на изпълнение на строителството, управителят на дружеството - възложителя М К П помолил управителя на ищцовото дружество – изпълнител Р О Р да му предостави в заем част от получените по договора суми в заем, тъй като по изпълнявания проект от Министерството на земеделието и храните е поставено изискване дружеството да докаже собствено участие от 30% от стойността на договора. Уговорено било дадената в заем сума да бъде възстановена до края на строителството. Писмен договор за заем не бил сключен, но в изпълнение на постигнатата устно договореност в периода 23.03.2019 - 30.05.2019 год. ищецът предоставил на ответника Д. К., който е действал като представител на „Агромар България“ ЕООД във връзка с договора за строителство, суми в брой, възлизащи в общ размер на 37 300 лева. За предаването на сумите били подписани 22 броя разписки между Р О като управител на „Рай-Импекс“ ООД и Д. К. К. като физическо лице - представител на „Агромар България“ ЕООД. Така предоставените суми не са били върнати нито от Д. К., нито от дружеството, въпреки че строителните дейности са приключени в края на 2020 година. В този фактически контекст ищецът претендира осъждането на ответника „Агромар България“ ЕООД да му върне заемната сума, а за предявените в условие на евентуалност претенции се позовава на липсата на основание за даване на сумите. Ответникът „Агромар България“ ЕООД възразява срещу исковете като твърди, че с оглед сключения на 02.12.2016г. договор за извършване на строителни и монтажни работи е абсурдно да се твърди, че през 2019г. по повод и във връзка с този договор възложителят е поискал заем от изпълнителя. Оспорва сключването на договор за заем с ищцовото дружество, оспорва и да е налице упълномощаване на друго лице за сключването на такъв договор от името на дружеството. Твърди, че сумите по представените разписки са върнати авансово платени от изпълнителя суми по договора за строителство, за които няма отчетена работа и доказани разходи, което е отразено в счетоводството и на двете дружества. Индиция за това е и отразеното в представените разписки, с които Д. К. е получавал от Раим Раим (не от „Рай-Импекс“ ООД) парични суми, основание - за внасяне в банка, за внасяне на „Агромар“, за захранване на сметка, за превоз-„Агромар“, като в никоя от тях не е посочено, че е във връзка със заем. Поради това в случая не е налице нито обогатяване за сметка на другиго, нито обедняване, нито заемни правоотношения. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. В условие на евентуалност ответникът „Агромар България“ ЕООД е въвел възражение за прихващане с насрещно вземане за надвнесени аванси по сключения между страните договор за строителство, за които от ищеца – изпълнител не са представени разходно- оправдателни документи, в размер на 50 900, 86 лева. От събраните в първоинстанционното производство доказателства и изявления на страните се установяват следните правоотношения: Първото по време правоотношение има за предмет извършване на СМР с квалификация договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД и източник - сключен между въззивника „Рай-Импекс“ ООД като изпълнител и въззиваемата страна „Агромар България“ ЕООД като възложител договор от 02.12.2016г. за извършване на строителни и монтажни работи. От събраните по делото доказателства и тяхната проверка посредством извършените в първоинстанционното дело съдебно-счетоводни експертизи се установява, че при финансовите разчети между изпълнителя и възложителя, последните съществено са се отклонили от договорните клаузи, установяващи в последователност следните техни действия по фактуриране и разплащане на етапно извършваните СМР: чл.8.1. – изпълнените СМР се приемат и заплащат след представяне на подробна количествена сметка за действително изпълнените количества и видове СМР и количествено –стойностна сметка /Протокол акт обр.19/; чл.9 – възложителят извършва оценка на изпълнените СМР и представя тази оценка на изпълнителя, който до 5 дни издава фактура на възложителя; чл.11
– възложителят изплаща на изпълнителя дължимата по фактурите суми в срок до 30 дни от тяхното издаване. В процесния случай, както става ясно от техните собствени изявления, страните са се отклонили от тези договорености, като са възприели практиката на авансово разплащане. Това отклонение, както се установява от съдебно-счетоводните експертизи, рефлектира и върху отношенията за процесния заем. При изслушването в с.з. от 02.12.2022г. вещото лице утвърдително посочва, че по процесния договор изпълнителят е издавал фактурите към възложителя за авансово плащане, което често пъти е водело до приспадане от възложителя на авансовите суми при разплащанията на последващите фактури. При тази схема на отчитане на изпълнените СМР в процесния период 23.03.2019 – 31.05.2019 год. се е стигнало до положението, при което възложителят „Агромар България“ ЕООД в счетоводната сметка “Аванси” намалява задълженията си към изпълнителя с процесните 37 300 лева. От рекапитулацията на фактурираната по процесния договор за СМР изпълнена работа към 18.06.2019г. се установява фактурирано СМР за 83 220 лева и платени 82 620 лева. Това експертно заключение се кредитира от събраните доказателства и надлежно е прието от съда и страните в първоинстанционното дело. Така установената фактическа обстановка налага следните изводи:
Процесните 37 300 лв. са предадени от Р О Р, който е и управител на изпълнителя „Рай-Импекс“ ООД на Д. К. К., който е и пълномощник на възложителя „Агромар България“ ЕООД по сключения между страните договор за СМР от 02.12.2016г. Така получените от пълномощника Д. К. 37 300 лв. надлежно са предадени на възложителя „Агромар България“ ЕООД. На свой ред, със съзнанието, че това са пари, дадени за сметка на изпълнителя, във водената по процесния договор счетоводна сметка “Аванси”, възложителят намалява задълженията към изпълнителя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд стига до единствено възможното заключение, че предаването и получаването на процесните средства е осъществено връзка със сключения между страните договор за изработка. Фактът, че предаването им се осъществява в брой и посредством разписки, които не съдържат изрично указание за това, че платецът на сумите по тях Р О Р действа като управител на „Рай-Импекс“ ООД, не променя по същество установеното по делото обстоятелство, че отношенията между „Рай-Импекс“ ООД и „Агромар България“ ЕООД ще бъдат уредени въз основа на и при приключване на сключения между тях договор за изработка, в който смисъл са и твърденията на ищеца. Такова уреждане е осъществено от възложителя „Агромар България“ ЕООД въз основа на намаляване на задълженията във водената от него счетоводна сметка “Аванси” по въпросния договор за изработка. Следователно, в този случай от фактическа и правна страна не се установява основание за заем по смисъла на чл.240 ЗЗД, а се касае за отношения между страните по сключения между тях договор от 02.12.2016г. за извършване на строителни и монтажни работи. Това че страните са се отклонили от договорените между тях условия за фактуриране и разплащане, възприемайки една на пръв поглед странна практика между тях - възложителят да финансира дейността на изработващия, не накланя везните в посока на твърдяното заемното правоотношение. Всъщност, възможността възложителят, в случая „Агромар България“ ЕООД, да получи от изпълнителя „Рай-Импекс“ ООД процесните 37 300 лева не противоречи на закона, който в чл.259 от ЗЗД изрично предвижда, че “ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства”.
В случая „Рай-Импекс“ ООД е предоставил на „Агромар България“ ЕООД процесните средства с уговорката, че отношенията за тях ще бъдат уредени въз основа на и при приключване на договора. Установеният по делото факт относно намаляването на задълженията на възложителя по сметка Аванси, водена за този договор за изработка, сочи на уреждане на отношенията въз основа на договора за изработка. В хипотезата на равняване на сметките при приключване на договора на изработка всеки основан на и произтичащ от това спор между страните по него се урежда според правилата на чл.258 и сл. от ЗЗД, а не според правилата за неоснователното обогатяване. Ето защо предявения като условен иск по чл.55 ЗЗД също се явява неоснователен. С други думи, ищецът като изпълнител по въпросния договор за изработка следва да упражни правата, предоставени му от чл.258 и сл. от ЗЗД, когато счита, че въз основа на приключването на този договор възложителя му дължи процесните 37 300 лева.
Въз основа на горните мотиви настоящият въззивен съдебен състав намира предявените искове по чл.240 ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за неоснователни. Като е достигнал до същия краен извод, макар и по други мотиви, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който при условията на чл.272 ГПК следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за въззивното производство се приема за основателна. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК същите са в размер на 1 000 лева - платено адвокатско възнаграждение, и се възлагат изцяло в тежест на въззивника.