Решение № 168 от 25.9.2014 г. на Районен съд - Провадия по дело № 659/2014 г.

Производството е образувано по молба на Д.Т.Д. по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДН срещу ответника И.Н.И. за предприемане по отношение на ответника на мерките, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН. В молбата се твърди акт на психическо и емоционално насилие от страна на ответника, упражнено върху молителката, която излага да е в обвързаност с Ю. М. С. по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. В съдържанието й се излага, че ответникът е син на молителката. Твърди се, че на 16.08.2014 г. на обяд двамата, заедно с приятелката на ответника работили на пчелина на молителката в с. ••••••, когато ответникът започнал да обижда молителката, която от своя страна не му отвърнала на нападките, което вбесило ответника и той хвърлил един стол, обърнал масата, счупил ѝ телефона, а в момента, в който молителката се опитала да избяга, я дръпнал за чантата, която се скъсала. Това причинило на молителката емоционален и психологически дискомфорт. Предвид изложеното, моли съда да предприема спрямо ответника предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита. В съдебно заседание Д.Д. поддържа депозираната молба и моли за нейното уважаване. Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Н. пледира за отхвърляне на молбата като изцяло неоснователна и недоказана. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Към молбата за защита по реда на ЗЗДН е приложена декларация, изходяща от молителката, с която същата декларира, че е жертва на домашно насилие от лицето И.Н.И.. Фактът, че молителката и ответникът са в обвързаност по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗЗДН не е спорен между страните, а и се потвърждава от приложения по делото заверен препис на дубликат на удостоверение за раждане на И.Н.И., издаден на 01.09.2014 г. от община Провадия, въз основа на акт за раждане № 0332/14.07.1970 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: Съдът намира производството за допустимо – молбата срещу ответника И.Н.И. е депозирана в законоустановения едномесечен срок, изхожда от легитимирано по смисъла на чл.3, т.5 от ЗЗДН лице, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. При съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че е налице акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителката от страна на ответника, упражнено на 16.08.2014г., изразяващо се в отправяне на обиди и агресивно поведение в нейно присъствие, довело до формиране на реален страх в нейното съзнание за живота и здравето ѝ. Извършеният акт на домашно насилие се установява от представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН, която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършеното насилие, дори и по делото да няма събрани други доказателства, съответно такива, които да оборват презумптивното ѝ действие. В настоящото производство ответникът не ангажира доказателства, които да опровергаят фактите и обстоятелствата, изложени от молителката в подписаната от нея декларация. Следва да се отбележи, че от житейската гледна точка актът на домашно насилие обикновено с случва в тесен семеен кръг, без присъствието на трети лица, а в случая третото присъствало лице – приятелката на ответника е в очевиден конфликт, поради което и молителката заяви нежеланието същата да бъде разпитана като свидетел. При това положение, безспорно се установи, че отношенията между страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. В хода на делото не е опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени средства. По делото не са събрани категорични доказателства процесният инцидент да е провокиран от поведение на молителката. В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките за определяне спрямо ответника мерки за домашно насилие предвидени в чл.5 от ЗЗДН. Предложената от молителката мярка по чл.5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН съдът намира за адекватна и подходяща, поради което молбата следва да бъде уважена, доколкото тези мерки биха осигурили спокойствието на молителката и предотвратяване на бъдещо агресивно отношение спрямо нея от страна на сина ѝ. Съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати и глоба в размер на 200 лева. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25, 00 лева. Мотивиран от гореизложеното, Провадийски районен съд