Решение № 778 от 17.4.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 12/2024 г.

Административен съд - КюстендилАдминистративно17.04.2024 г.докладчик МИЛЕНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСОВА СТОИЛОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № ПО-132/ 20.12.2023 г. на заместник-директора на ТД на НАП София, с което е оставена жалба вх.№ 53-06-12928/ 14.12.2023 г. по регистъра на ТД на НАП София, подадена от „Топс Транспорт“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№ [рег. номер]-023-0003301/ 01.12.2023 г., издадено от П. Ц. – на длъжност главен публичен изпълнител, сектор „Специализиран“, дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София без уважение като неоснователна. ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№ [рег. номер]-023-0003301/ 01.12.2023 г. на П. Ц. на длъжност главен публичен изпълнител в ТД на НАП София. ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „ТОПС ТРАНСПОРТ“ ЕООД деловодни разноски в размер на 450лв. /четиристотин и петдесет лева/. На основание чл.197, ал.4 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК решението не подлежи на обжалване. Решението да се съобщи на страните. Съдия:

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл.197, ал.2-4 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК. Образувано е по жалба от „ТОПС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]със законен представител управителя Б. В. С. срещу Решение № ПО-132/ 20.12.2023 г. на заместник-директора на ТД на НАП София. Твърди се за липса на мотиви поради нарушаване на забраната по чл.121, ал.5 от ДОПК и немотивираност на искането за налагане на обезпечението; нарушение на процедурата и материалния закон поради реалност на ВОД, добросъвестност на дружеството, нарушение на принципа на правната сигурност, липса на доказателства за данъчна измама от купувача по сделките в ревизионното производство, нарушение на чл.121, ал.3 от ДОПК и чл.195, ал.6 от ДОПК. Моли се за отмяна на оспореното Решение и отмяна на потвърденото с него ПНПОМ, евентуално отмяна на ПНПОМ в частта по т.1 досежно запора на банковите сметки. Претендират се деловодни разноски. В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа оспорването. Допълнително релевира неяснота относно срока за спиране на ревизионното производство и нарушение на чл.121, ал.4 от ДОПК. Представя списък на разноските. В с.з. и писмено становище пълномощникът на ответния заместник-директор на ТД на НАП София оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора: С искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-22001023003875-039-001/ 29.11.2023 г. на главен инспектор по приходите А. Г. Ч. до дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София е поискано на основание чл.121, ал.1 от ДОПК по отношение на жалбоподателя да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-22001023003875-020-001/ 30.06.2023 г. със срок за завършването й 12.12.2023 г. Прието е, че има възможност РЛ да не плати допълнително установените задължения по отношение декларирани ВОД. Установени са недекларирани ВОП от клиенти на РЛ в Гърция, като разминаванията са в общ размер на 440 388 евро. В искането се сочи, че във връзка със започнатата процедура до Гърция има основание за спиране на ревизията по чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК. Предложението е да се извърши запор на превозни средства, собственост на РЛ, т.к. от справка в УИС са установени превозни средства, които биха могли да обезпечат бъдещия дълг в размер на 172 264 лв. главница и 1 593 лв. лихва, изчислена към 29.11.2023 г. Към искането са приложени ДАП и САП, справка УИС, амортизационен план и справка от КАТ. Видно от счетоводния и данъчен амортизационен план на дружеството, същото притежава дъготрайни активи във вид на АТV, 3бр. влекача, полуремарке и хидравлична система. С ПНПОМ на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№ [рег. номер]-023-0003301/ 01.12.2023 г. на П. Ц. на длъжност главен публичен изпълнител в ДТ на НАП София на ревизираното дружество са наложени следните обезпечителни мерки: 1.Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: „Обединена българска банка“ за сумата 138 573.37 лв. и в „Уникредит Булбанк“ АД за същата сума и 2. Запор върху следните МПС: -четириколесно ПС марка BOMBARDIER CAN-AM с рег. № КН3449В, рама № LCELVIZJ5N6000886, двигател № 2V91YC2A182124, година на производство 2022 г., мощност 50 kw, с балансова стойност 19 172.20 лв., -товарен автомобил марка MERCEDES с рег.№ [рег. номер], рама № WDB9634031L689445, двигател № 47909С0027516, година на производство 2012 г., мощност 330 kw, с балансова стойност 14 583.24 лв. и -товарен автомобил марка SKANIA с рег.№ [рег. номер], рама № XLER4X200А5244408, година на производство 2011 г., мощност 324 kw, с балансова стойност 1 528.19 лв. В мотивите на ПНПОМ се сочи за образуваното срещу дружеството ревизионно производство и очаквания размер на задълженията в особено големи размери, идентични с посочените в искането за предварително обезпечаване на вземанията. При направена справка в ИС на НАП и Имотен регистър е установена липса на притежавани недвижими имоти, които да послужат за обезпечаване на очакваните задължения. Съгласно справка в информационния масив е установено, че дружеството към 01.12.2023 г. няма назначени на трудов договор лица. Съгласно ПП СУП към 01.12.2023 г. дружеството има непогасени задължения. ПНПОМ е връчено на адресата на 06.12.2023 г. С жалба вх.№ [рег. номер]-000-061863/ 14.12.2023 г., подадена чрез куриерска фирма на 13.12.2023 г. жалбоподателят е оспорил ПНПОМ. Към жалбата е приложил пазарна оценка на запорираните МПС от 13.12.2023 г., изготвена от ниж.К. Г. П. относно справедливата пазарна цена на активите, изчислена на общата сума от 186 300лв. С оспореното Решение № ПО-132/ 20.12.2023 г. заместник-директорът на ТД на НАП София е оставил жалбата без уважение като неоснователна. Според органа, в хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период има недекларирани ВОП от клиенти на РЛ в Гърция с разминавания в размер на 440 388 евро. Органът е посочил, че публичния изпълнител няма задължение и не разполага с обективна възможност и компетентност да обсъжда по същество констатациите на органите по ревизията, но следва да съобрази дали предложението е мотивирано и дали са спазени условията на чл.121, ал.3 от ДОПК. Решаващият орган е приел, че искането на органа по приходите е мотивирано, а оспореното ПНПОМ е издадено от компетентен орган, в предвидената по чл.196 от ДОПК писмена форма и с налични реквизити. Според органа, налагането на ПОМ е самостоятелно производство по време на висящо ревизионно производство, като само ревизиращият екип е компетентен да определи размера на очакваните задължения, които подлежат на самостоятелно обжалване след приключване на ревизията, като публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност по отношение предполагаемия размер на бъдещите задължения и относно мотивите, обуславящи налагането на ПОМ, като се ползва от преценката на ревизиращия орган. Прието е наличие на предпоставките по чл.121, ал.1 от ДОПК и липса на ликвидни активи, освен запорираните такива. По възраженията на дружеството е посочена възможността за замяна на обезпечението по чл.199 от ДОПК и по чл.229 от ДОПК за разрешение за извършване на неотложни плащания. Компетентността на решаващия орган изхожда от заповед № ЗЦУ-ОПР-76/ 09.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП за заместване на директора на ТД на НАП София на основание чл.84 от ЗДСл. Решението на органа е връчено на адресата на 22.12.2023 г., а жалбата по делото е подадена на 29.12.2023 г. В съдебното производство е приета съдебно-оценителна експертиза на вещо лице инж.Н. К. В.. Вещото лице изчислява пазарната стойност на запорираните МПС по реда на чл.195, ал.6, т.1 във вр. с §1, т.8 от ДР на ДОПК на общата сума от 109 465 лв. Вещото лице е посочило и стойностите на активните застраховки „Гражданска отговорност“ за трите МПС по действащи застрахователни договори през 2023 г. и 2024 г. Тези стойности обаче съдът не обсъжда, т.к. не представляват застрахователни стойности по имуществено застраховане съгласно чл.400, ал.1 от КЗ. В съдебно заседание вещото лице сочи, че запорираните МПС нямат договор за застраховка „Каско“. Заключението на вещото лице за пазарната стойност на запорираните МПС съдът намира за обективно и достоверно, т.к. вещото лице е работило с писмените документи по преписката. Страните не оспорват заключението в тази част. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства. С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.197, ал.2 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Оспореното Решение е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност, в изискуемата се форма и при спазване на установените процесуални правила. Нормата на чл.197, ал.1 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК възлага компетентността по разглеждане на жалбите срещу ПНПОМ на директора на компетентната териториална дирекция. В случая, издателят на Решението е с възложени функции на директор на ТД на НАП София, в района на която дирекция осъществява правомощията си издателя на оспореното ПНПОМ. Произнасянето на горестоящия административен орган е във вид на мотивирано Решение, което съдържа фактически и правни основания за формираната воля на органа с ясна разпоредителна част. Произнасянето е в рамките на 7-дневния срок по чл.197, ал.1, пр.2 от ДОПК при спазване на задължението на органа за изясняване на релевантните факти и обстоятелства по случая. Налична е компетентност и за издателя на ПНПОМ. Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК органът е публичен изпълнител в ТД на НАП София. ПНПОМ е издадено при спазване на реда за това – въз основа на искане на орган по приходите в хода на възложена ревизия срещу дружеството. Решението и ПНПОМ обаче са издадени в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.197, ал.3 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК съдът е длъжен да отмени обезпечителната мярка при три условия. Първите две, свързани с представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнителното основание, не са приложими по делото. Приложимо е третото условие, свързано с неспазване на изискванията по чл.121, ал.1 от ДОПК. Изискванията по чл.121, ал.1 от ДОПК включват целта на налагане на ПОМ, която е предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изпълнението на едно публично задължение ще бъде невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни било защото изначално няма имущество в подходящи размери или защото в следствие на отчуждаване не разполага с такова. Изпълнението на публичното задължение ще бъде сериозно затруднено когато, макар стойността на годните за разпореждане активи да покрива размера на очакваните задължения, то видът на тези активи или правното им положение е такова, че не позволява бързото и ефективно осребряване. В оспореното ПНПОМ публичният изпълнител е мотивирал законовата цел за налагане на обезпечителните мерки с липса на недвижими имоти и назначени по трудов договор лица, с непогасени задължения и с очаквания размер на задълженията в особено големи размери /173 857 лв./. При тези данни, публичният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на дружеството в две банки и запор върху три МПС. Вън от вниманието при преценката на публичния изпълнител обаче е останало обстоятелството, че документите към искането на инспектора по приходите включват и други ликвидни активи на дружеството. Това са Влекач Скания Р440, полуремарке Вилтон и Хидравлична система НYVА със значителна балансова стойност /съответно 1 875 лв., 28 666.76 лв. и 744.73 лв./. Отделно от това, посочените от публичния изпълнител балансови стойности на трите запорирани МПС не могат да служат като стойност за обезпечението по чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК, т.к. нормата определя застрахователната стойност на МПС, вписана в застрахователния договор, а когато МПС не е застраховано – пазарната цена, срещу която вместо застрахованото МПС може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. Нормата е обнародвана в ДВ, бр.66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г. и е действащо право към датата на издаване на ПНПОМ. Следователно, налагайки запора само върху три от шестте актива на дружеството и то по балансова стойност за трите МПС вместо по тяхната пазарна цена, публичният изпълнител е нарушил материалния закон. Посочените нарушения са довели до липса на обективна възможност да се извърши преценката по чл.195, ал.7 от ДОПК за съответствие на обезпеченията с очаквания размер на публичните задължения. За сравнение, посочената в ПНПОМ обща балансова стойност на запорираните три МПС е 35 283.63 лв., докато определената от вещото лице по делото тяхна пазарна цена е 109 465 лв. поради липса на застрахователна стойност по чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК. Нарушението при налагане на запора върху трите МПС е довело до нарушение и при налагане на запора върху банковите сметки, т.к. стеснявайки обхвата на запора само върху три от общо четири притежавани от дружеството МПС, изключвайки полуремаркето и хидравличната система и намалявайки стойността на запорираните МПС органът незаконосъобразно е увеличил стойността на запора върху банковите сметки на дружеството. Поради изложеното, основателно е възражението на дружеството, че налагането на запора върху банковите сметки е в нарушение на чл.121, ал.3 от ДОПК. В посочения от органа незаконосъобразно завишен размер запорът върху банковите сметки води до сериозно възпрепятстване на дейността на дружеството и представлява превратно упражняване на правомощия за постигане на целта по чл.121, ал.1 от ДОПК. Замяната на обезпечението по чл.199 от ДОПК и разрешенията на публичния изпълнител по чл.229, ал.1 от ДОПК са последващи действия след налагане на ПОМ, поради което не се включват в преценката по чл.121, ал.1 във вр. с чл.197, ал.3 от ДОПК. Отделно от горното, основателно е възражението на жалбоподателя за прекратяване на наложените обезпечителни мерки по чл.121, ал.4 от ДОПК. Мерките са наложени с ПНПОМ на 01.12.2023 г. Органът не сочи и не представя издаден срещу дружеството РА в 4-месечния срок по чл.121, ал.4 от ДОПК. Спирането на ревизионното производство по заповед № Р-22001023003875-023-001/ 29.11.2023 г. на органа по приходите не влияе върху срока по чл.121, ал.4 от ДОПК и не води до неговото спиране, т.к. липсва подобна възможност в чл.34 от ДОПК. Касае се за различни производства – ревизионното производство е установително за определяне на данъчни задължения по основание и размер с РА, а производството по чл.121 от ДОПК е изпълнително /обезпечаване на бъдещи публични вземания/. От налагането на ПОМ на 01.12.2023г. до приключване на устните състезания по делото /08.04.2024 г./ е изтекъл срока по чл.121, ал.4 от ДОПК. С изтичането на срока наложените ПОМ се смятат за прекратени, поради което е недължимо действието в правния мир на оспореното ПНОМ и потвърждаващото го решение. Органът не доказа продължаване на действието на наложените ПОМ по искане пред съответния административен съд, поради липса на приложен съдебен акт по чл.121, ал.5 от АПК, респ. акт на органа по чл.121, ал.6 от АПК. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното Решение и потвърденото с него ПНПОМ, които следва да се отменят. Отмяната на актовете влече като правна последица вдигане на наложените запори от публичния изпълнител. За пълнота на мотивите по възражението на жалбоподателя за реалност на ВОД и добросъвестност съдът ще посочи, че при обезпечаване на бъдещи задължения за данъци техният размер се определя от органа по приходите, извършващ ревизията. Поради това, публичният изпълнител и решаващият орган в производството по чл.121 от ДОПК не разполагат с правомощия да установят и контролират материалноправните основания за определяне на задълженията и техния размер, а съдът не разполага с правомощие да извърши проверка за действителност на сделките от които органите по приходите са формирали очаквания размер на публичните задължения. На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК НАП дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 450лв., съгласно списъка на разноските. Разноските включват 50лв. заплатена ДТ и 400лв. за вещо лице. Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът

Цитирани разпоредби

29