Решение № 1487 от 20.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1853/2024 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) е образувано по жалба на А. С. Г. от [населено място] срещу Заповед № ЗАП-1030 от 12.11.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) – [населено място]. С жалбата е оспорена законосъобразността на заповедта от гледна точка на процесуалното изискване по чл. 26, ал. 1 АПК да бъде уведомен за началото на производството и от гледна точка на условията на материалния закон. Поддържано е и в хода на съдебното производство чрез пълномощник, че жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното административно производство и е бил лишен от правото на становище в хода му. По същество е изтъкнато, че нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление, не попада в предметния обхват на чл. 239, ал. 1, т. 9 ЗГ. Ответникът е оспорил жалбата чрез пълномощник по изложени в писмено становище съображения. Нарушението, за което е издадено и влязло в сила наказателно постановление, попада в хипотезата а чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д“ ЗГ, доколкото се изразява в издаването на превозни билети извън временния склад, посочен в технологичния план. На това основание жалбоподателят подлежи на отписване от публичния регистър по чл. 235 ЗГ. В хода на производството са събрани писмени доказателства и след анализ и оценката им съдът прие следното по фактите: Жалбоподателят е вписан в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 ЗГ от 2011 г. На 27.05.2024 г., въз основа на извършена проверка (констативен протокол № 411947/27.05.2024 г.), с акт за установяване на административно нарушение № 000899 е образувано административнонаказателно производство за това, че на 30.04.2024 г., жалбоподателят, като упражняващ лесовъдска практика, е издал четири превозни билета извън временния склад на насажденията от отдел 188 „В“ – на разстояние около 2400 м (въздушно по права линия) от временния склад, подотдел 188 „Ж“ – на разстояние около 3600 м (въздушно по права линия) от временния склад, подотдел 74 „А1“ – на разстояние около 700 м (въздушно по права линия) извън временните складове. С издадено на 28.06.2024 г. от директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград Наказателно постановление № 2410200076 деянието по акта е квалифицирано като административно нарушение по чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във връзка със Заповед № ЗАП-142 от 14.02.2020 г. на изпълнителния директор на ИАГ, във връзка с чл. 211, ал. 1 ЗГ, във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. С наказателното постановление на жалбоподателя, в качеството му на упражняващо лесовъдска практика лице, е наложено административно наказание по чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.07.2024 г. и е влязло в сила с изтичането на срока за обжалването му по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. С оглед приключилото с Наказателно постановление № 2410200076 от 28.06.2024 г. административнонаказателно производство, директорът на РДГ – Благоевград е изготвил доклад до изпълнителния директор на ИАГ с предложение жалбоподателят да бъде отписан от регистъра по чл. 235 ЗГ (вх. № ИАГ-24454/10.10.2024 г.). Назначена със Заповед № ЗАП-188/28.02.2023 г. на изпълнителния директор комисия по чл. 231, ал. 2 ЗГ е извършила проверка на фактите по доклада и с решение по Протокол № 22/25.10.2024 г. е предложила жалбоподателят да бъде отписан от регистъра по чл. 235 ЗГ на основание чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ. Въз основа на предложението на комисията е издадена и оспорената заповед, с която жалбоподателят е отписан от регистъра по чл. 235 ЗГ, като издаденото му Удостоверение № 4246/20.09.2011 г. е обявено за невалидно. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 20.11.2024 г. При посочените факти съдът прие следното от правна страна: Жалбата, по която е образувано съдебното производство, е подадена на 02.12.2024 г. - в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗГ. Изхожда от вписано в регистъра по чл. 235 ЗГ лице, с правен интерес от оспорване на заповедта по чл. 239, ал. 1 ЗГ. Самата заповед по чл. 239, ал. 1 ЗГ е административен акт, чиято законосъобразност подлежи на оспорване именно пред административния съд – чл. 240, ал. 1 ЗГ и чл. 132, ал. 1 АПК. Следователно, и при отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК, жалбата е допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 АПК. Компетентността за отписване от регистъра по чл. 235 ЗГ е на изпълнителния директор на ИАГ – чл. 154, ал. 3 и чл. 156, ал. 1, т. 11, чл. 240, ал. 2 ЗГ, който е издал оспорената заповед. Последната е мотивирана съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 АПК, но изложените фактически съображения не се обхващат от правното основание – разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ЗГ предвижда девет самостоятелни основания за отписване на физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика. Конкретно основанието по чл. 239, ал. 1, т. 9 е приложимо при установено с влязъл в сила акт някое от изчерпателно изброените в б. „а“ – б. „д“ нарушения, едно от които издаден превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина (б. „д“). Нарушение от визираното в чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ следва да е установено като извършено с влязъл в сила акт по ЗАНН и това условие не е изпълнено. Издаденото и влязло в сила наказателно постановление, с което жалбоподателят е признат за виновен в извършване на нарушение на задълженията му като вписано в регистъра по чл. 235 ЗГ лице, е за нарушение, което не се обхваща от хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ. Последната визира конкретно нарушение, а не всяко нарушение на ЗГ или на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане – арг. и от чл. 239, ал. 1, т. 5-7 ЗГ. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е проведено за издаването на превозни билети извън временен склад по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗГ - терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. Дървесината се транспортира поначало от временен склад, придружена с превозен билет (чл. 211, ал.1 ЗГ), който се издава по ред, определен със заповедите за утвърждаване на съответните образци – чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Този ред е определен с посочената в наказателното постановление Заповед № ЗАП-142 от 14.02.2020 г. на изпълнителния директор на ИАГ (т. 11 на заповедта). Именно поради неспазване на определения със заповедта по чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. ред – издаване на превозни билети извън временния склад (на разстояние от временния склад от отдел 188 „В“, подотдел 188 „Ж“ и подотдел 74 „А1“), срещу жалбоподателя е образувано административнонаказателно производство. Последното е приключило с влязло в сила наказателно постановление, което установява извършено от него нарушение на задълженията му по ЗГ при упражняване на дейността, за която е регистриран по чл. 235 ЗГ, чиито обективни признаци обаче не са идентични с тези на нарушението по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ. Нарушението, което визира разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ, се състои в издаване на превозен билет от временен склад, който не е посочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. С акта за установяване на административно нарушение от 27.05.2024 г. е установено единствено, че превозните билети са издадени извън временните складове на посочените отдели, но не и че тези складове не са утвърдени с технологичния план. Прилагането на разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ предполага факта на издаване на превозен билет от временен склад, който не е посочен в регистрирания технологичен план, да е установен с влязъл в сила акт – акт по ЗАНН, доколкото извършено административно нарушение на ЗГ или на нормативните актове по неговото прилагане се установява по реда на ЗАНН. След като не е установено с влязъл в сила акт по ЗАНН издаване от жалбоподателя на превозни билети от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина, основанието по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ за отписването му от регистъра на упражняващите лесовъдска практика не е изпълнено. Издадената при отсъствие на посоченото фактическо и правно основание по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ ЗГ заповед е незаконосъобразна и искането за отмяната й е основателно (чл. 146, т. 4 АПК). С оглед основателността на жалбата, за жалбоподателя е възникнало право на разноски по делото (чл. 143, ал. 1 АПК) – държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Възражението срещу размера на адвокатското възнаграждение в писмените бележки на ответника е немотивирано. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗГ, съдът