Решение № 315 от 5.4.2022 г. на Районен съд - Пещера по дело № 260/2022 г.

Производството е по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги. Образувано е по искане с правно основание чл. 95, ал. 2 от ЗСУ от Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане” – Батак - за предоставяне спрямо поставения под пълно запрещение М. АТ. В. с ЕГН ••••••••••, на социална услуга по чл. 15, ал.1, т.8 от ЗСУ - резидентна грижа, чрез настаняването му за срок от 3 години, в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ЦНСТПЛУИ/, където лицето е настанено с административна заповед. В съдебно заседание М. АТ. В. изразява воля да остане в ЦНСТПЛУИ. В същия смисъл са и становищата на неговия настойник – И.Б., представителят на РП-Пазарджик, ТО-Пещера, както и направилият искането Директор на ДСП-Батак. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното: Искането е въз основа на писмено декларирано желание на лицето и становище на настойника му, и в съответствие с разпоредбата на чл. 95, ал.3 от ЗСУ към него са приложени: 1.) доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда; 2.) предварителната оценка по чл. 73 от ЗСУ; 3.) справка относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките на областта и свободните места, а също: удостоверение за настойник и становище на същия, съдебно решение на ОС-Бургас за поставяне на лицето под пълно запрещение, ЕР на ТЕЛК, индивидуална оценка на потребностите от подкрепа, индивидуален план за подкрепа, доклад за постигнатите цели, заложени в индивидуалния план. От съответните писмени доказателства се установява, че от 2002г.. М. АТ. В. е бил настанен в ДДМУИ – с. Кошарица, а от 19.05.2005г. пребивава в социални институции на територията на Община Батак. С Решение на ОС-Бургас от 14.10.2002г. е поставен под пълно запрещение, като със заповед на Органа по настойничество и попечителство при Община Батак му е определен настойнически съвет и настойник – ИВ. Г. Б.. С експертно решение на ТЕЛК от 24.08.2001г. му е поставена диагноза „Друга уточнена олигофрения/Олигофрения имбецилитас левис.торпиден вариант/“ предизвикваща 80 % намалена трудоспособност. От социалния доклад и индивидуалната оценка на потребностите относно лицето се установява, че то не е в състояние да се грижи за себе си и се нуждае от специализирани грижи, майка му е починала, а живите му баща и сестра рядко се интересуват от него и нямат физическа и финансова възможност да го обгрижват. При тези обстоятелства се налага извод, че не са налице възможности за подкрепа на лицето чрез социални услуги в домашна среда и в общността. Това е предпоставило и предходното му настаняване в единствената посочена в справката от Агенция за социално подпомагане - подходяща социална услуга в рамките на съответната област – ЦНСТПЛУИ - гр. Батак, където М. АТ. В. и до момента е подкрепян за задоволяване на неговите битови, здравни, образователни, рехабилитационни и социални потребности, при заложени в индивидуален план цели, като желае да остане там. С оглед изложеното се налага извод, че са налице всички предпоставки за уважаване на направеното искане – пълнолетното лице, за което то се отнася е поставено под пълно запрещение, надлежно е декларирало (чл.95, ал.2 във вр. с чл. 91, ал.1 от ЗСУ) и потвърдило пред съда (чл.97, ал.2 от ЗСУ) волята си да бъде настанено в съответната социална услуга за резидентна грижа, и по отношение на него не са налице възможности за подкрепа чрез социални услуги в домашна среда и в общността (чл. 98, ал.2 във вр. с чл. 10, ал.1 ЗСУ, и § 1, т.2 и т.3 от ДР на ЗСУ), като несъмнено се нуждае от социалната услуга и тя е в негов интерес. Предвид данните по делото, настоящият състав намира, че срокът на настаняването следва да е максималният предвиден в разпоредбата на чл. 98, ал.3 от ЗСУ, а именно – 3 години. Така мотивиран, съдът