Решение № 573 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 61/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. ВПД НАЧАЛНИКА НА ГРУПА „ПЪТЕН КОНТРОЛ“ КЪМ СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ ПРИ РУ – ДУПНИЦА КЪМ ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ обжалва решение № 2/ 02.01.2025 г. по а.н.д.№ 203/ 2024 г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В съдебно заседание ответникът М. К. Г. не се явява и не се представлява. Представителят на КОП дава заключение за правилно и обосновано решение на районния съд и моли за оставянето му в сила. Счита касационната жалба за неоснователна, поради което не следва да се уважава. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Предмет на въззивно обжалване е НП № 22-0348-000262/ 23.05.2022 г. на началник група в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което на М. К. Г. на основание чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 22.04.2022 г. в 13: 50 часа в [населено място] на [улица]срещу бивша база на „Автомагистрали Хемус“ АД в посока [населено място] деецът е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ Х 5 3.0 Д“ с рег. № [рег. номер] без валидно сключена задължителна застраховка „ГО“, видно от извършената справка с техническо средство РСОД. От справка на „Гаранционен фонд“ е установено, че за автомобил с рег. № [рег. номер] е сключен договор за задължителната застраховка на разсрочено плащане за периода от 23.09.2021 г. до 23.09.2022 г., но полицата е прекратена на 08.04.2022 г. в 00: 00 часа. На 22.04.2022 г. в 16: 02 часа е сключен нов договор за автомобила. От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за компетентност на актосъставителя и АНО но за допуснато нарушение на процедурата, липса на субективния елемент за деянието и маловажен случай. Според съда, в обвинението е сгрешен регистрационния номер на автомобила, което нарушава правото на защита на дееца. Съдът е установил липсата на доказателства за уведомяване на собственика за прекратяване на договора по реда на чл.574, ал.10 от КЗ, поради което няма данни, че деецът е управлявал автомобила със съзнанието, че не разполага с валидна застрахователна полица. Маловажността на деянието съдът е мотивирал с обстоятелствата, че 14-дневният срок за уведомяване на дееца по чл.574, ал.10 от КЗ изтича в деня на нарушението, че същият ден е сключен нов договор за застраховка и че деецът няма налагани наказания по ЗДвП и КЗ. По посочените правни доводи съдът е отменил оспореното НП. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните: Грешката в регистрационният номер на управлявания от дееца лек автомобил, изразяваща се в неправилно изписване на последната цифра от номера, е техническа. Деецът е собственик на автомобила, като в съдържанието на АУАН и въззивната жалба не отрича фактическите обстоятелства по обвинението досежно индивидуализацията на автомобила. Грешката сама по себе си не променя обвинението досежно съставомерните елементи от обективна страна и не води до неясно обвинение, поради което не нарушава или ограничава правото на защита на дееца. Събраните от районният съд доказателства установяват съставомерност на деянието. Изпълнен е фактическият състав по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. От обективна страна е установено, че деецът е лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ като притежател на МПС, регистрирано на територията на страна, което не е спряно от движение и че не е изпълнил задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На датата и часа на нарушението деецът не е имал валиден договор за застраховка. Субективната страна на деянието не предполага приложение на нормата по чл.574, ал.10 от КЗ. Независимо дали Информационният център на „Гаранционния фонд“ е уведомил дееца за прекратения договор и дали е изтекъл срока за представяне на доказателства за сключен нов договор, задължението за валидна застраховка е пряко следствие от прекратяване на действащата такава, а нормата на чл.481, ал.3 от КЗ задължава собственикът, който е водач на МПС, да не допуска неговото движение без валидна застраховка. Следователно, задължение на собственика на МПС е да знае във всеки момент дали има действащ договор за застраховката. Липсата на подобно знание не го освобождава от отговорност. Деянието е извършено при непредпазливата форма на вина. Липсват признаците за маловажен случай по легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Деянието е на просто извършване, поради което отсъствието на вредни последици е ирелевантно. Сключеният нов договор за застраховката е поради установеното нарушение. Следователно, нито поведението на дееца, нито липсата на други нарушения могат да обосноват извод, че извършеното има по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наложената глоба е в абсолютния нормативен размер. С оглед предназначението на застраховането и свързаните с него дейности по чл.3 от КЗ, засегнатите от деянието обществени отношения са със съществен характер. На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще потвърди НП. Мотивиран от горното, съдът