Решение № 14 от 11.4.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 29/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на "КОНТРОЛ" ООД - гр.Хасково, ул."Сан Стефано" №14, ет.3, ЕИК 126039602, представлявано от Р.З.Д. - управител, чрез пълномощника адв.Т. С. - АК - гр.Хасково против "ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА" АД, ЕИК 838180083, гр.Ямбол, ул."Ямболен" №30. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 50 190, 81 лева, представляваща: главница в общ размер на 38 166 лева лева и мораторна лихва за забава в общ размер на 12 024, 81 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. С протоколно определение от о.с.з. на 15.03.2023 г. съдът прие направеното от ищеца изменение на предявения иск, чрез намаление на същия, както следва: иска да се счита предявен общо за сумата от 39 995.44 лв., формирана от сумите, както следва: главница по фактура №4198/28.01.2019 г. - 11 364 лв.; главница по фактура №4435/31.01.2020 г. - 18 636 лв.; мораторна лихва за забава общо за сумата 9 995.44 лв. В ИМ са изложени следните обстоятелства, на които ищеца основава предявения иск: През 2017 г. между ищцовото дружество "Контрол" ООД - Хасково и ответното дружество "Промишлена енергетика" АД - Ямбол бил сключен договор № ОКА-У- 063/01.08.2017 г., съгласно който "Контрол" ООД приело да извършва за "Промишлена енергетика" АД услуги, изразяващи се в осъществяване на безразрушителен контрол за оценка годността на материали, заваръчни съединения, детайли, възли и изделия. След сключване на договора "Контрол" ООД осъществявало периодично услуги в изпълнение на договора, за което са издавани и съответните фактури, ведно с придружаващи ги спецификации с описание на извършената работа. "Промишлена енергетика" АД заплатило една част от издадените фактури, но не заплатило за извършените услуги по фактура №4198/28.01.2019 г. на стойност 19 530 лева с ДДС и фактура №4435/31.01.2020 г. на стойност 18 636 лева с ДДС, или останало задължено на ищеца за сумата в общ размер на размер на 38 166 лева (тридесет и осем хиляди сто шестдесет и шест) лева. Предвид забавеното плащане, "Промишлена енергетика" АД дължало на "Контрол" ООД и мораторни лихви за забава, които в срокове и размери били както следва: 6 998, 26 лева - мораторна лихва върху сумата в размер на 19 530 лева, считано от датата на изпадане в забава на плащането - 11.02.2019 г. (14 дни от датата на получаване на фактура №4198/28.01.2019 г. съгласно чл.303а, ал.3, изр.1-во от ТЗ) до датата на завеждане на настоящата искова молба и 5 026, 55 лева - мораторна лихва върху сумата в размер на 18 636 лева, считано от датата на изпадане в забава на плащането - 27.12.2019 г. (14 дни от датата, следваща датата на получаване на услугата, видно от Спецификация №5/11.12.2019 г. към фактура №4435/31.01.2020 г. съгласно чл. 303а, ал. 3, изр. 2-ро от ТЗ) до датата на завеждане на исковата молба или общо сумата в размер на 12 024, 81 лева. Според ищеца, страните няколкократно провеждали разговори, но до настоящия момент все още не е постъпило никакво плащане по сметка на "Контрол" ООД, което обусловило и правния им интерес от завеждане на осъдителния иск. В срока и при условията по чл.367 от ГПК ответника депозирал писмен отговор на исковата молба, в който на първо място е заявено становище за нередовност на същата, изразяващо се според ответника в непълно и неясно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск, както и неясен и неконкретизиран петитум, включително към ИМ не е приложена справка по чл.366 ГПК. По същество на исковите претенции са оспорени обстоятелствата, изложени от ищцовото дружество, в частност: "спецификациите №2/26.11.2018 г. и №5/11.12.2019 г. да бъдат считани за част от представения договор; ответното дружество да е приело извършвана работа и/или услуга и изобщо такава да е налице от ищцовото дружество във връзка с договора и представените спецификации; осъществяването на комуникация относно твърдените вземания между двете дружества". Иска се отхвърляне изцяло, като неоснователни и недоказани, на претенциите на ищеца, включително и претендираните от него разноски в производството. Заявено е, че процесния договор е изключително общ, не конкретизира никакви параметри, като обем, качество, срокове, както и цени, тъй като представлява съглашение между страните, че в бъдеще „Промишлена енергетика" АД ще възлага работа на „Контрол" ООД и то единствено при подписване на допълнително споразумение, като такова не е налице, поради което не ставало ясно за каква работа са начислени сумите, какъв е обемът й, както и за много други параметри от съществено значение, както за възложителя, така и за изпълнителя. Посочено е още, че от представените към ИМ Приложение №1 и Приложение №2 не може да бъде извлечена информация, че същите са във връзка със спецификациите, като единственото, което доказват според ищеца е в какъв вид е следвало да се сключи споразумение между страните за възлагане на работа съгласно договора, което било още една индиция за липсата на основание за изготвяне на спецификациите, както и за претендираното задължение. Освен това представените спецификации №2 и №5 не били по утвърдения между страните образец по договора, като никъде не се посочвало основанието, на което същите са подписани. По отношение претенцията за лихвата върху главницата по Фактура №4198, за която се сочело, че се начислява за период 11.02.2019 г. - 23.08.2022 г., било неясно на какво основание датата 11.02.2019 г. се счита начало на забавата, тъй като нито ответното дружество е било поканено да заплати твърдяните задължения, за да се счита в забава от посочената дата, нито е посочено датата да представлява падежът на първичния счетоводен документ. По същия начин стоял въпроса и с мораторната лихва върху главницата по Фактура №4435, начислена от 27.12.2019 г. при позоваване на чл.303, ал.3 от Търговския закон, предпоставките на която разпоредба според ответника не са налице. В ОИМ ответното дружество е оспорило представителната власт на лицата, подписали спецификациите и приемането от „Промишлена енергетика" АД на твърдяната за извършена от „Контрол" ООД работа. Оспорило е изцяло и твърдението да е получавало покана от всякакъв тип за доброволно изпълнение на твърдяните услуги. Оспорило е изцяло и договора, като неподписан от изпълнителен директор С.Ч.. При изложените съображения се твърди, че "исковите претенции са необосновани и в цялост недоказани", поради което се иска отхвърлянето им. В ОИМ е заявено и възражение за изтекла погасителна давност, обосновано с твърдение, че фактурата е първичен счетоводен документ, за който погасителната давност е 3-годишна, а видно от фактура №4198/28.01.2019 г., тя е издадена преди повече от 3 /три/ години от подаването на исковата молба, с която давността се прекъсва, а ищцовото дружество не е отправяло каквито и да е било други покани за плащане. Иска се отхвърляне на исковите претенции, като погасени по давност. При условията и в срока по чл.372 от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна искова молба, с която е направил пояснения и допълнения на първоначалната такава. Изложено е, че "Контрол" ООД е орган за контрол от вид А, акредитиран на основание Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието да осъществява дейности, подробно описани в Сертификат за акредитация БСА peг.№ 44 ОКА от 16.06.2021 г., като във връзка със своята акредитация подлежи на ежегодни одити, като проверяващата институция проверява за всеки контрол, осъществен от дружеството дали са налице: заявка за контрол, протоколи за осъществен контрол и издадени сертификати за осъществения контрол. Ответникът „Промишлена енергетика" АД е осъществявало за различни възложители, в т.ч. и за „Топлофикация - Перник" АД, дейности по поднадзорна продукция, т.е. такива, подлежащи на контрол вид А от акредитиран орган, включително и в периода, в който са издадени двете фактури, предмет на иска. За да бъде приета извършената от „Промишлена енергетика" АД работа от техните възложители, в т.ч. и от „Топлофикация - Перник" АД, ответникът е следвало да представи сертификати за осъществен контрол вид А, издаден от оторизиран орган. Приложеният към исковата молба договор № ОКА-У-063/01.08.2017 г. е рамков договор, сключен между страните за гарантиране ангажимента на "Контрол" ООД да осъществява контрол вид А за „Промишлена енергетика" АД. За всеки отделен случай на осъществен контрол между страните не е сключвано „допълнително споразумение" съгласно т.II и Приложение №1 към рамковия договор. Вместо това обаче осъществените от "Контрол" ООД дейности по контрол за ответника са осъществени на основание заявки за контрол, попълнени и подадени от представител на „Промишлена енергетика" АД до "Контрол" ООД. Някои от тези заявки са били предхождани и от запитване от страна на „Промишлена енергетика" АД, изпратено до "Контрол" ООД чрез електронна поща. За осъществяване на дейностите, за които е издадена фактура №4198/28.01.2019 г. „Промишлена енергетика" АД е подала, чрез своя служител инж. М.И., Заявка за контрол вх. №583/17.09.2018 г., в която представителят на ответника е описал подробно обекта и обема на контрол, който заявява. За осъществените от ищеца дейности по контрол въз основа на така подадената заявка, са издадени следните документи: Протокол №187065/07.11.2018 г. и Протокол №187066/07.11.2018 г. и въз основа на тях Сертификат №187065/07.11.2018 г., както и Протокол №187199/15.11.2018 г. и Протокол №187200/15.11.2018 г. и въз основа на тях Сертификат за контрол №187199/15.11.2018 г. Между страните е подписана и Спецификация №2/26.11.2018 г., подписана за ответника от инж. М.И. и съдържаща описание на гореописаните четири протокола. Въз основа на така подписаната спецификация и посочените в нея протоколи е издадена фактура №4198/28.01.2019 г., получена от представител на ответника (Д.Ж.) на същата дата. За осъществяване на дейностите, за които е издадена фактура №4435/31.01.2020 г., „Промишлена енергетика" АД е подала, чрез своя служител инж. М.И., Заявка за контрол вх. №92/14.03.2019 г., в която представителят на ответника е описал подробно обекта и обема на контрол, който заявява. За осъществените от ищеца дейности по контрол въз основа на така подадената заявка, са издадени следните документи: Протокол №190779/22.05.2019 г.; Протокол №190780/22.05.2019 г.; Протокол №190781/22.05.2019 г.; Протокол №190782/22.05.2019 г. и въз основа на тях Сертификат за контрол №190779/22.05.2019 г. Между страните е подписана и Спецификация №5/11.12.2019 г., подписана за ответника от инж. М.И. и съдържаща описание на гореописаните четири протокола. Въз основа на така подписаната спецификация и посочените в нея протоколи е издадена фактура №4435/31.01.2020 г. Заявено е още, че "Контрол" ООД е осъществявало за „Промишлена енергетика" АД и други дейности в изпълнение на процесния рамков договор. За тези дейности са издадени същите по вид документи, в частност и спецификации, подписани от страните, въз основа на които са издадени съответните фактури, които фактури вече са изплатени. По повод направените от ответника в ОИМ възражения касаещи редовността на ИМ, ищеца сочи, че към ДИМ прилага справка по чл.366 ГПК, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на предявените искове с препис за ответника, в която се съдържа информация и за метода, по който са изчислени претендираните лихви за забава по всяка една от процесните фактури. По отношение възраженията относно посоченият в исковата молба период на забавата счита, че доколко той е определен правилно е въпрос по същество. Независимо от това, с оглед твърдението в отговора за неяснота на изложените в ИМ обстоятелства по отношение посочените периоди на забава, прави пояснения, както следва: За фактура №4198/28.01.2019 г.: между страните няма уговорен срок за плащане; фактурата е получена от „Промишлена енергетика" АД на 28.01.2019 г., предвид което е приложим чл.303а, ал.3, изр.1-во от ТЗ и ответното дружество е изпаднало в забава на 11.02.2019 г. (14 дни от датата на получаване на фактурата, съгласно чл.303а, ал.3, изр.1-во от ТЗ), а периодът на забава е посочен в ИМ от тази дата до датата на завеждане на исковата молба. За фактура №4435/31.01.2020 г.: между страните няма уговорен срок за плащане, няма и данни на коя дата фактурата е получена от ответника, поради което е приложим чл.303а, ал.3, изр.2-ро, предл. 1-во от ТЗ и 14-дневният срок за плащане е започнал да тече от датата, следваща деня на получаване на услугата; видно от Спецификация №5/11.12.2019 г. към фактура №4435/31.01.2020 г. услугата е получена на дата 11.12.2019 г., поради което и 14-дневният срок за плащане е започнал да тече на 12.12.2019 г., ответникът е изпаднал в забава на първия работен ден след Коледа - 27.12.2019 г., а периодът на забава е посочен в ИМ от тази дата до датата на завеждане на исковата молба. По отношение оспорването на представителната власт на лицето, подписало договора е заявено, че от справка в Търговския регистър към датата на подписване на процесния рамков договор, изпълнителен директор и представляващ дружеството „Промишлена енергетика" АД е инж. С.Л. и именно той е подписал договора, а С.Ч. представлява ответника от 11.10.2017 г., т.е. след датата на подписване на договора. Във връзка с твърдението в отговора за липса на представителна власт на лицата, подписали процесните спецификации за „Промишлена енергетика" АД, като доказателство е представено писмо, изх.№138/01.07.2019 г. от С.Ч. - Изпълнителен директор на „Промишлена енергетика"АД, видно от което същият признава задълженията на ответника по три фактури, издадени от "Контрол" ООД, сред които и фактура №4198/28.01.2019 г. Направеното писмено изявление от страна на представляващия ответника, както и извършените плащания от страна на „Промишлена енергетика" АД по фактури с №4162/06.12.2018 г. и №4353/23.04.2019 г. според ищеца са изявления и действия по чл.301 от ТЗ, т.е. потвърждение на всички извършени от представителите на ответника действия във връзка с изпълнението на договора и в частност на тези фактури. По отношение възражението за изтекла давност е заявено, че писмо, изх. №138/01.07.2019 г. от С.Ч. - Изпълнителен директор на „Промишлена енергетика"АД представлява и признание на вземането по фактура №4198/28.01.2019 г., което е достигнало до кредитора в съответствие с Тълкувателно решение №4/2019 г. на ОСГТК на ВКС, предвид което давността върху това вземане е прекъсната на 01.07.2019 г. на основание чл.116, б.„а" ЗЗД. По отношение направеното в т.II, 19 от отговора твърдение, че вземанията по фактури като първичен счетоводен документ се погасявали с 3-годишна давност, е лишено от всякаква правна опора, т.к. чл.111 ЗЗД изброява изчерпателно вземанията, които се погасяват с тригодишна давност и вземанията по фактура, като първичен счетоводен документ, не са сред изброените. В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал отговор на допълнителната ИМ, в който поддържа вече заявените доводи по същество, възразява срещу изложените от ищеца твърдения в ДИМ, сочейки ги за неоснователни, като излага съображения. В о.с.з. по същество ищеца "КОНТРОЛ" ООД - гр.Хасково не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител адв.Т. С., поддържа исковете така, както са предявени, след изменението, и иска уважаването им изцяло. Поддържа и претенцията за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В о.с.з. по същество ответника "ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА" АД, редовно и своевременно призован, не се представлява. В предварително депозирана от адв.С.Б. молба претендира отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен към молбата списък по чл.80 ГПК. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявените искове намират правното си основание, както следва: предявения главен иск за сумата 30 000 лв. /в т.ч. по фактура №4198/28.01.2019 г. - 11 364 лв. и по фактура №4435/31.01.2020 г. - 18 636 лв./ е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, а съединения с него акцесорен иск за сумата 9 995, 44 лв. е с правно основание чл.86 ЗЗД. С доклада по делото, извършен на осн. чл.375 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: ищеца следва да доказва, че е налице валидно сключен между страните (ненаименован, рамков по естеството си) договор, въз основа на който ответника е възложил на ищеца извършване на дейности по контрол, които са надлежно извършени от ищеца, за които са издадени процесните фактури и за които му се дължи възнаграждение в претендирания размер. Ищеца следва да докаже и размера на претендираното възнаграждение, че ответника е изпаднал в забава за плащането му, периода на забавата и размера на претендираното обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже своите твърдения и възражения, в т.ч. твърденията си по действителността на процесния договор и за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Установено е по делото от представения Сертификат за акредитация БСА, peг.№ 44 ОКА от 16.06.2021 г., издаден от ИА "Българска служба за акредитация", че ищеца "Контрол" ООД е орган за контрол от вид А, акредитиран да извършва дейности по контрол на съответствие, подробно описани в сертификата. От приложения договор №ОКА-У-063/01.08.2017 г. се установява, че ищеца "Контрол" ООД е приел да извършва за ответника "Промишлена енергетика" АД услуги, изразяващи се в осъществяване на контрол за оценка годността на материали, заваръчни съединения, детайли, възли и изделия, предвид на което съдът приема, че между страните е налице валидно сключен (ненаименован, рамков по естеството си) договор, въз основа на който ответника е възложил на ищеца извършване на дейности по контрол. Действително съгласно т.II и Приложение №1 към договора за всеки отделен случай на осъществен контрол е предвидено сключване между страните на „допълнително споразумение", каквото не е сключвано, но от доказателствата по делото се установява, че осъществените от ищеца за ответника дейности по контрол са осъществени на основание заявки за контрол, попълнени и подадени от представители на ответника. От представените от ищеца доказателства се установява, че за осъществяване на дейностите, за които е издадена фактура №4198/28.01.2019 г. „Промишлена енергетика" АД е подало, чрез служителя инж. М.И., Заявка за контрол вх.№583/17.09.2018 г., в която е описан подробно обекта и обема на контрол, който се заявява. За осъществените от ищеца дейности по контрол, въз основа на така подадената заявка, са издадени следните документи: Протокол №187065/07.11.2018 г. и Протокол №187066/07.11.2018 г. и въз основа на тях Сертификат №187065/07.11.2018 г., както и Протокол №187199/15.11.2018 г. и Протокол №187200/15.11.2018 г. и въз основа на тях Сертификат за контрол №187199/15.11.2018 г. Между страните е подписана и Спецификация №2/26.11.2018 г., подписана за ответника от инж. М.И. и съдържаща отразяване на описаните четири протокола. Въз основа на така подписаната спецификация и посочените в нея протоколи е издадена фактура №4198/28.01.2019 г. за сумата 19 530 лв. с вкл. ДДС, получена от представител на ответника (Д.Ж.) на същата дата. За осъществяване на дейностите, за които е издадена фактура №4435/31.01.2020 г., „Промишлена енергетика" АД е подало, чрез служителя инж. М.И., Заявка за контрол вх. №92/14.03.2019 г., в която е описан подробно обекта и обема на контрол, който се заявява. За осъществените от ищеца дейности по контрол въз основа на така подадената заявка, са издадени следните документи: Протокол №190779/22.05.2019 г.; Протокол №190780/22.05.2019 г.; Протокол №190781/22.05.2019 г.; Протокол №190782/22.05.2019 г. и въз основа на тях Сертификат за контрол №190779/22.05.2019 г. Между страните е подписана и Спецификация №5/11.12.2019 г., подписана за ответника от инж. М.И. и съдържаща отразяване на описаните четири протокола. Въз основа на така подписаната спецификация и посочените в нея протоколи е издадена фактура №4435/31.01.2020 г. за сумата 18 636 лв. с вкл. ДДС. При описаните до тук факти, настоящия съд приема за неоснователно възражението на ответника за липса на представителна власт на лицето, подписало от негово име договора, т.к. от извършената в ТР справка се установява, че към датата на подписване на процесния рамков договор, изпълнителен директор и представляващ дружеството „Промишлена енергетика" АД е бил инж. С.Л., който е и лицето, подписало договора, а С.Ч. става изп.директор в по-късен момент. За неоснователно се прие и възражението на ответника за липса на представителна власт на лицата, подписали за „Промишлена енергетика" АД гореописаните спецификации. В тази връзка съда изцяло споделя доводите на ищеца, че от съдържанието на представеното по делото писмо, изх.№138/01.07.2019 г. /л.228 от делото/, подписано от С.Ч. - изпълнителен директор на „Промишлена енергетика"АД е видно, че същият признава задълженията на ответника по три фактури, издадени от "Контрол" ООД, сред които и процесната фактура №4198/28.01.2019 г., като това писмено изявление, направено от законния представител на ответника, както и извършените плащания от страна на „Промишлена енергетика" АД по фактури с №4163/06.12.2018 г. и №4353/23.04.2019 г., безспорно имат характера на потвърждение по см. на чл.301 ТЗ, т.е. на потвърждение на извършените действия във връзка с изпълнението на договора от посочените в документите за представители на ответника лица. За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца бе допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза. На поставените въпроси, вещото лице отговори следното: Процесните фактура №4198/28.01.2019 г. за сумата 19 530 лв. и фактура №4435/31.01.2020 г. за сумата 18 636 лв. са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и ответника, въведени са при всеки от тях в „дневници на продажбите/покупките" в законоустановените срокове - в данъчен период м.01.2019 г. и м.01.2020 г., участват в резултата, отразен в Справките-декларации по ЗДДС и дължимият ДДС е внесен от ищеца, съответно е упражнено правото на данъчен кредит от ответника. Вещото лице е извършило проверка по счетоводните регистри на страните и след анализ на всички фактури, издадени във връзка в процесния договор №ОКА-У-063/01.08.2017 г. и извършените по тях плащания е установило, че към датата на изготвяне на заключението /02.03.2023 г./ в счетоводствата на двете страни вземанията на ищеца от ответника, произтичащи от процесните фактури, са в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, както следва: по фактура №4198/28.01.2019 г. - остатък от 11 364, 00 лв., поради извършено частично плащане на 12.03.2020 г. на сума в размер на 8 166 лв.; по фактура №4435/31.01.2020 г. - 18 636, 00 лв. При отговор на въпроса какъв е размерът на мораторните лихви за забава върху претендираните с исковата молба главници по процесните фактури вещото лице е отговорило, че съобразно установеното в счетоводствата на двете страни по фактура №4198/28.01.2019 г. е извършено частично плащане на 12.03.2020 г. на сума в размер на 8 166 лв. и остатъкът е в размер от 11 364, 00 лв. Като се съобрази извършеното частично плащане и неплатения остатък, размерът на мораторната лихва по тази фактура, считано от посочената от ищеца дата 11.02.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.08.2022 г., е 4 968, 49 лв. Размерът на мораторната лихва върху сумата 18 636, 00 лв. по фактура №4435/31.01.2020 г., считано от датата на изпадане в забава, посочена от ищеца - 27.12.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.08.2022 г., е 5 026, 95 лв. За неоснователно съдът намери възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията на ищеца по процесните фактури. В писмо, изх.№138/01.07.2019 г. /л.228 от делото/, подписано от С.Ч. - изпълнителен директор на „Промишлена енергетика"АД, отправено до ищцовото дружество и достигнало до последното, то е уведомено, че във връзка с неплатени задължения на „Промишлена енергетика"АД към "Контрол" ООД по изброени фактури, сред които и процесната фактура №4198/28.01.2019 г., задължението ще бъде изплатено в 14-дневен срок. Това писмо безспорно има характер на признание на вземането по посочената в него фактура №4198/28.01.2019 г., което признание е достигнало до кредитора и което в съответствие с постановеното в Тълкувателно решение №4/2019 г. на ОСГТК на ВКС, е основание за прекъсване на давността за вземането по фактурата на осн. чл.116, б.„а" ЗЗД, считано от 01.07.2019 г., откогато е започнала да тече нова 5-годишна давност /чл.110 ЗЗД/, която към датата на подаване на ИМ /23.08.2022 г./ не е изтекла. По отношение на фактура №4435/31.01.2020 г., с оглед датата на издаването й, погасителната давност за вземането по нея също не е изтекла. Абсолютно голословно и не намиращо опора в закона е и възражението на ответника, че т.к. фактурите са първични счетоводни документи, вземанията по тях се погасявали с 3-годишна давност. Слезва да бъде подчертано, че вземанията, които се погасяват с тригодишна давност са изчерпателно изброени в чл.111 ЗЗД и сред тях не попадат "вземанията по фактура, като първичен счетоводен документ". При изложеното следва извод, че ищеца е установил при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно сключен между страните договор, по който ищеца е изправна страна - изпълнил е възложените дейности по контрол пълно, точно и съобразно възложеното, както и че изпълненото е прието от ответника. Установи се по делото също така, че ответника не е изпълнил поетото с договора задължение - да заплати своевременно за възложената работа. От заключението на в.л. се установява, че вземанията на ищеца от ответника, произтичащи от процесните фактури, са в размер общо на 30 000 лв., в т.ч. по фактура №4198/28.01.2019 г. - остатък от 11 364, 00 лв., поради извършено частично плащане на 12.03.2020 г. на сума в размер на 8 166 лв. и по фактура №4435/31.01.2020 г. - 18 636, 00 лв. Именно в този размер е неизплатеното задължение от страна на ответника и съответно до този размер е основателен и следва да бъде уважен предявеният иск за главницата. За основателен се прецени и искът на ищеца за присъждане на мораторна лихва, който намира правното си основание в чл.86 от ЗЗД. За да е основателен този иск следва да се установи налице ли е забава от страна на ответника и в тази връзка дължи ли той лихва за забава върху претендираната главница. Както вече се изложи по-горе, доказателствата по делото сочат на наличие на описаните предпоставки. Периода на забавата е правилно определен от ищеца, в съответствие с относимите разпоредби на чл.303а от ТЗ, а възражението на ответника в обратна посока е неоснователно. От данните по делото не се установява по отношение и на двете процесни фактури между страните да е уговарян срок за плащане. Фактура №4198/28.01.2019 г., видно от отразеното в нея, е получена от ответното дружество на 28.01.2019 г., предвид което и на осн. чл.303а, ал.3, изр.1 от ТЗ ответното дружество е изпаднало в забава на 11.02.2019 г., т.е. 14 дни след датата на получаване на фактурата. Относно фактура №4435/31.01.2020 г. няма данни кога фактурата е получена от ответника, поради което приложение следва да намери чл.303а, ал.3, изр.2 от ТЗ и посочения в нормата 14-дневният срок за плащане следва да тече от деня, следващ деня на получаване на услугата. Видно от Спецификация №5/11.12.2019 г. към фактура №4435/31.01.2020 г. услугата е получена на дата 11.12.2019 г., поради което 14- дневният срок за плащане е започнал да тече на 12.12.2019 г., съответно ответникът е изпаднал в забава на първия работен ден след Коледа - 27.12.2019 г. С оглед установения по делото факт, че процесните суми не са заплатени в определения за всяка от тях срок, станали са изискуеми при усл. на чл.303а, ал.3 от ТЗ и ответника е изпаднал в забава за плащането им, то той следва да понесе неблагоприятните последици от несвоевременното изпълнение на задължението си. Предвид паричния характер на вземането, обезщетението за ищеца следва да бъде в размер на законната лихва. Според заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва по двете фактури за периода до датата на предявяване на иска възлиза общо на сумата 9995, 44 лв., в т.ч. 4 968, 49 лв. по фактура №4198/28.01.2019 г. за периода 11.02.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.08.2022 г. и 5 026, 95 лв. по фактура №4435/31.01.2020 г. за периода 27.12.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.08.2022 г. Именно до посочения размер е основателен и следва да бъде уважен предявения иск за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД. При този изход на делото, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 4 407, 63 лв., предвид наличието на надлежно искане от ищеца за присъждане на разноски, доказателства за сторени разноски в посочения размер и списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, ЯОС