Решение № 143 от 10.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 172/2024 г.

Производството е въззивно по реда е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Обжалва се решение №21/15.01.2024г., постановено по т.д. №748/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив. С обжалваното решение е потвърден отказ №••••••••••••••/05.12.2023г. на А.в., постановен по заявление образец А4 с входящ номер •••••••••••••/04.12.2023г. на длъжностно лице към А.в., за вписване на промени в обстоятелства по партидата на „К.С.“ ООД, ЕИК ••••••••••. Жалбоподателят К. Р. К. е изложил оплаквания за неправилност на решението, с искане да бъде отменено и да се постанови вписване на заявените за вписване обстоятелства. В постъпилия писмен отговор от А.в. се оспорва изцяло подадената жалба. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският апелативен съд провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната жалба и с оглед на представените по делото доказателства прие следното: Със заявление образец А4 вх. •••••••••••••/04.12.2023г., подадено пред АВп-ТР от оправомощено лице, е заявено за вписване по партидата на дружеството „К.С.“ ООД заличаване на съдружника К. Р. К. като съдружник в дружеството и като управител на дружеството. За да потвърди обжалвания отказ, окръжният съд изцяло е възприел изводите на длъжностното лице при АВ, че пречка за заличаване на съдружника К. Р. К. в хипотезата на чл.125 ал.2 от ТЗ е вписаният запор върху притежаваните от него дружествени дялове, позовавайки се на нормата на чл.517 ал.3 от ГПК. Освен това, окръжният съд се е позовал и на неспазване на изискването на чл.15 от дружествения договор. Според същото съдружник в „К.С.“ ООД може да прекрати участието си в дружеството чрез шестмесечно писмено предизвестие към съдружниците на последните адреси, посочени от тях. Така приетото от окръжния съд се споделя и от настоящата инстанция. При служебно извършената проверка и от настоящия състав, по партидата на „К.С.“ ООД се установи, че с четири вписвания /от 08.07.2016г., 11.01.2017г., 12.05.2017г, 28.01.2019г./ е вписан запор на дружествените дялове, притежавани от К. Р. К.. Относно възможността за прекратяване на членствено правоотношение по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ /включително и по друг ред – прехвърляне на дружествени дялове, изключване на съдружник при хипотезите на чл.126 от ТЗ/ следва да се отчита характерът на запора върху дружествен дял, като специфичен способ за изпълнение на паричен дълг, целящ основно удовлетворяване вземане на взискател в изпълнително производство. По характеристика имуществените права, формиращи членството в ООД, следва да се приравнят на вземания, съответно и запорирането на дела следва да се отчита като запор на евентуално бъдещо вземане за ликвидационен дял, който ще се формира при прекратяване на членството в ООД с предизвестие по реда на чл.517 ал.3 ГПК, когато взискателят, чрез съдебен изпълнител пристъпи към изпълнение. Правото на личен избор относно съществуването на членствено правоотношение е в зависимост от вече наложен запор на дружествени дялове. Запорът върху дружествени дялове има действие от вписването му съгласно чл.517 ал.1 от ГПК. Той осигурява възможността на взискателя да реализира вземането си, посредством процесуалния способ, регламентиран в чл.517 ал.3, ал.4 от ГПК. За да се реализира тази възможност обаче, е необходимо качеството на длъжника на съдружник в дружеството да съществува към момента на предявяване на иска. /В тази насока е не само цитираното от длъжностното лице решение №123/11.03.2005г. на ВКС по т. д. №479/2004г., II т. о., но и решение №835/28.12.2006г. на ВКС по т. д. №472/2006г., I т. о./. Правилно окръжният съд е извършил преценка и за неспазване изискването на чл.15 от дружествения договор, съгласно което съдружник в „К.С.“ ООД може да прекрати участието си в дружеството чрез шестмесечно писмено предизвестие към съдружниците на последните адреси, посочени от тях. Данните от партидата на „К.С.“ ООД сочат, че членственият състав на дружеството е от трима съдружника: К. Р. К., А.Е.Р.К. /последният и управител на дружеството, представляващ и управляващ заедно и поотделно с К. Р. К./. В случая не е спазено изискването за уведомяване на двамата съдружници. Представеното уведомление за напускане от К. К. е отправено и получено само до и от дружеството, чрез Р.К., в качеството му на управител на дружеството. Не е отправено уведомление до другия съдружник А.Е., в съответствие с изискванията на дружествен договор. Ето защо отказът на длъжностното лице по регистрацията за заличаване на К. К. като съдружник в дружеството при хипотезата на чл.125 ал.2 от ТЗ и потвърждаващото го решение на окръжния съд са правилни и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е потвърден този отказ. Неправилно обаче е отказано вписване – заличаване на К. К. като управител на дружеството. Решаващите мотиви на окръжния съд в тази насока се свеждат до възприетото, че само по повод на прекратяване на членствените правоотношения К. е изразил желание за заличаването му като управител на дружеството. Този извод е на база неправилно тълкуване на обективираната в писменото изявление воля на съдружника К., отправено до дружеството и получено на 03.05.2023г. от законния представител Р.К.. Вярно е, че след изявлението за прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ, се съдържа и изразът „във връзка с горното“, като следва и изявление за заличаване като управител. Това изявление е ясно и недвусмислено обективирано: „…и на основание чл.141 ал.5 от ТЗ, желая да бъда заличен като управител на дружеството. В случай че до изтичане на законния месечен срок от получаване на настоящето уведомление не бъда заличен като управител от партидата на „К.С.“ ООД в ТР, ще предприема съответните законови действия за това, независимо дали на мое място е избрано друго лице“. Т.е. – така обективираната воля недвусмислено сочи и на надлежно упражнено право по смисъла на чл.141 ал.5 от ТЗ – на управителя за прекратяване на създаденото с дружеството мандатно правоотношение. Разпоредбата на чл.141 ал.5 от ТЗ, визира изрично изискване волеизявлението на управителя, да бъде обективирано в писмена форма – „писмено уведомление“ до дружеството, да е достигнало до дружеството, чрез органните представители, а чрез тях – до останалите съдружници, да е изтекъл предвиденият от закона срок, в който дружеството е бездействало, което води до пораждане правото на управителя да заяви заличаването си пред ТР. Тези предпоставки в случая са налице. По изложените съображения жалбата срещу постановеното по реда на чл.25 от ЗТР решение, в частта му, с която е потвърден отказ на ДЛ за заличаване на К. като управител на дружеството, се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното решение в тази част – отменено. Следва да се постанови решение, с което отказът на длъжностното лице по чл.24 от ЗТР за заличаване на К. като управител на дружеството да бъде отменен. Неоснователно е искането, съдържащо се в подадения от А.в. отговор на жалбата за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Вярно е, че разпоредбата на чл.25 ал.6 от ГПК предвижда присъждане на разноски по реда на ГПК. Но регистърното производство гл. Втора от ЗТРРЮЛНЦ, чието продължение е и производството по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, е с характер на охранително производство по ГПК. Охранителният характер на това производство се извежда и от разпоредбата на чл.26 от ЗТРРЮЛНЦ, по смисъла на която крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление. Съдебното производство, образувано въз основа жалба по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, продължава да бъде едностранно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него АВп не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със Закона компетентност в рамките на регистърното производство. Водим от изложеното Пловдивският апелативен съд