Решение № 97 от 2.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1501/2023 г.

Производството е по чл.313 и сл. от НПК. Същото е образувано за втори път пред въззивния съд след като с решение №481 от 14.12.2023г. постановено по НД№769/2023г. по описа на ВКС, е отменено частично решение №130 от 10.04.2023г. постановено по НОХД№151/23г. по описа на САС и делото е върнато със задължителни указания за разглеждане само в гражданско-осъдителната част на присъдата. С присъда №154 от 25.11.2022г. постановена по НОХД№760/22г. по описа на СГС подсъдимия М. К. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец юни 2017г. в гр.София, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно със С. Т. Ц./малолетен/ се съвкупил с лице от женски пол-С. В. О. на 12 години, като я принудил към това със сила, като деянието е извършено от две лица и пострадалата не е навършила 14 години, поради което и на осн.чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.3 т.1 пр.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл.63 ал.2 т.2 вр.чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на неустановена дата през месец юни 2017г. в гр.София, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно със С. Т. Ц./малолетен/ извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на С. В. О. на 12 години, като деянието е извършено от две лица и чрез употребата на сила, поради което и на осн.149 ал.4 т.1 пр.1 вр. ал.2 т.1 пр.1 вр.чл.63 ал.2 т.2 вр.чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ. На осн.чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М. К. А. било наложено едно общо наказание между така определените - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на осн.чл.69 ал.1 от НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На осн.чл.45 ал.1 от ЗЗД подсъдимият М. К. А. бил осъден да заплати на С. В. О. сумата от 35 000лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на двете престъпления, като предявеният граждански иск за разликата до 50 000лв. бил отхвърлен като недоказан. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнителни съображения към нея от а. Т., служебен защитник на подс. М. К. А.. Оплакванията изложени срещу наказателно-правната част на присъдата са ирелевантни за настоящото въззивно производство, тъй като след постановяването на решение №481 от 14.12.2023г. по НД№769/2023г. по описа на ВКС, присъдата в тази й част е влязла в сила. Във въззивната жалба и допълнителните съображения към нея са изложени оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в гражданско-осъдителната й част. Възразява се срещу начина за упълномощаване на повереника адв.М. В., като се твърди, че гражданският иск е приет в нарушение на закона. По същество се твърди, ч е не било изяснено по делото дали е причинена психическа травма на пострадалата и в какво се изразявала тя. Иска се отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част и постановяване на нова с която гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен. Атакуваната присъда подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК. Жалбата е подадена от лице, което съгласно чл.318, ал.6 от НПК има право на такива и към момента липсват предпоставки за произнасяне на съда по реда на чл.326 от НПК. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Иска да се прекрати производството по гражданския иск и да се върне исковата молба на ищеца. Позовава се на чл. 53 ЗЗД - Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Имало две лица извършили и двете деяния - едното подсъдимият М. А., другото бил свидетелят С. Ц., който според защитата бил по-виновен. Подсъдимият А. имал само опит за изнасилване, дори да е имало изнасилване, то било за много кратък период. Другото лице имало по- продължителен период на сексуален акт и следователно вредите били по- големи. Другото лице също участвало в блудството. Счита, че не следва да се уважи иска за толкова голяма сума, като считам, че и за двата иска следвало да се посочат вреди. Будело недоумение защо искът за престъплението „изнасилване“ бил 30000 лв., а за „блудство“ е 20000 лв. Моля, в случай, че искането му за прекратяване на производството за гражданския иск бъде отхвърлено, при така подадения иск и уточнението към него без пълно, обстойно и конкретно описване на вредите, както и периода, в който са търпени, без никаква фактическа обстановка, да се присъди по-ниско обезщетение. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Счита, че гражданският иск отговаря на условията на чл. 85 НПК, доколкото с него се претендират неимуществени вреди. Относно тяхното определяне по справедливост счита, че така определеният размер на гражданския иск пред първата инстанция е справедлив, поради което моли за решение в този смисъл. Частния обвинител и граждански ищец и повереникът му не се явяват пред въззивната инстанция. С нарочна молба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител, в изпълнение на дадените от настоящия съдебен състав указания, се уточнява, че гражданско-правната претенция в размер на 50000 лв. всъщност представлява претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30000 лв. от престъплението по чл. 152, ал.4, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 т. 2 от НК и такова обезщетение също за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. от престъплението по чл. 149, ал.4, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Подс. А. иска да се прекрати производството по гражданския иск. Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, събраните доказателства и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт в частта по гражданския иск, намери за установено следното: Присъда №154 от 25.11.2022г. постановена по НОХД№760/22г. по описа на СГС в частта, с която подсъдимия М. К. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец юни 2017г. в гр.София, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно със С. Т. Ц./малолетен/ се съвкупил с лице от женски пол-С. В. О. на 12 години, като я принудил към това със сила, като деянието е извършено от две лица и пострадалата не е навършила 14 години, поради което и на осн.чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.3 т.1 пр.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл.63 ал.2 т.2 вр.чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ и за виновен в това, че на неустановена дата през месец юни 2017г. в гр.София, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно със С. Т. Ц./малолетен/ извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на С. В. О. на 12 години, като деянието е извършено от две лица и чрез употребата на сила, поради което и на осн.149 ал.4 т.1 пр.1 вр. ал.2 т.1 пр.1 вр.чл.63 ал.2 т.2 вр.чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ и на осн.чл.23 ал.1 от НК му било наложено едно общо наказание между така определените - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на осн.чл.69 ал.1 от НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, е влязла в сила. Производството пред настоящата въззивна инстанция се развива само по отношение на гражданския иск, в частта с която на осн.чл.45 ал.1 от ЗЗД подсъдимият М. К. А. е бил осъден да заплати на С. В. О. сумата от 35 000лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на двете престъпления, като предявеният граждански иск за разликата до 50 000лв. бил отхвърлен като недоказан. Въззивният съд констатира, че първоинстанционният такъв се е произнесъл по непредявен граждански иск. Видно от молбата на гражданския ищец, в изпълнение на дадените от въззивния съдебен състав указания, същият е уточнил, че гражданско-правните претенции са две, а не едва в размер на 50000 лв. Същият твърди, че е претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30000 лв. от престъплението по чл. 152, ал.4, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 т. 2 от НК и такова обезщетение също за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. от престъплението по чл. 149, ал.4, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Първоинстанционния съд не е констатирал своевременно нередовностите на исковата молба, в каквато насока констатации се съдържат и в решение №481 от 14.12.2023г. по НД№769/2023г. по описа на ВКС, в резултат на което е пропуснал да упражни правомощията си и се е произнесъл по непредявен иск. След като пред настоящата инстанция ищеца уточни исковата си претенция е видно, че присъдата в гражданско-осъдителната й част е недопустима. Съдът е разгледал непредявен иск, поради което решението следва да се обезсили и делото д а с е върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените от гражданския ищец искове. С оглед на изложеното съдът прецени, че въззивната жалба е основателна в частта й насочена срещу гражданско-осъдителната част на присъдата, в която атакувания акт следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените от гражданския ищец искове. Мотивиран така и на основание чл.334, т.1, вр.чл.317, вр.чл.88, ал.1 от НПК, във вр.чл.270, ал.3, изр.III от ГПК съдът