Решение № 208 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 363/2024 г.

Производството е образувано по жалба на “Зърнени храни Силистра“ АД, с ЕИК: 118020075 и адрес на управление: гр.Силистра, ул.“Житарска“ №1, подадена от изпълнителния директор С. И., против Заповед №24-0445-000154/15.08.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по вид „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца“ на товарен автомобил “Ф. Т. 90Т 350“, с рег.[рег. номер], собственост на оспорващото дружество. Същото твърди, че оспореният акт бил засегнат от тежък порок, сочещ на незаконосъобразно упражнено публично правомощие от ответния орган, в нетърпимо противоречие с нормативната цел, изведена от чл.171 ЗДвП. Поддържа довод за материалната му незаконосъобразност, в контекста на отношението на собственика на дерегистрираното МПС към релевираното нарушение, като твърди, че не е предоставяно управлението на процесния автомобил под никаква форма и причина на извършителя А. М. З., а самият той, макар и работник в дружеството („машинен оператор на силози в зърнобаза Варна“) е нямал практически никакъв достъп до него. Поставен в този ракурс случаят сочел на неоснователно засягане на правната сфера на собственика на МПС, с което е извършено нарушение на чл.150 ЗДвП, като жалбоподателят визира за неспазени базовите принципи от чл.4 ал.2 АПК и чл.6 ал.2 АПК. Твърди, че оспореният акт бил издаден извън нормативната цел, за която са регламентирани разпоредените с него правни последици, както и бил засегнал права и законни интереси на оспорващото дружество в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден. В този контекст поддържа и допуснато нарушение на изискването за форма на правоограничителен административен акт от процесната категория, тъй като в нарушение на чл.172 ал.1 ЗДвП, същият не бил мотивиран в сегмента на главното оплакване - за противоречието му с целта на закона. Тя нямало как обективно да бъде постигната („ за преустановяване на административните нарушения “), щом собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението, нито е предоставял управлението му на неправоспособния водач, нито е знаел за последното. В обобщение се твърди, че оспорената ЗППАМ била материално незаконосъобразна, в който сегмент се намира и централното оплакване - за тежко несъответствие на акта с целта на закона и неговата несъразмерност/непропорционалност с оглед засегнатите права. Поради всичко това се настоява за отмяната ѝ. Ответният орган - Началник на Районно управление гр.Аксаково при ОД на МВР гр. Варна, чрез представител по пълномощие Г.Г. - главен юрисконсулт в ОД МВР Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че оспореният акт е издаден от компетентен полицейски орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намира за несъстоятелни главните оплаквания в жалбата - за материална незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ и за несъответствието ѝ с нормативната цел, поради което настоява за оставянето ѝ без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С административната преписка е представено Решение, постановено по реда на чл.97 ал.1 и ал.2 АПК, от Директора на Областна дирекция на МВР гр.Варна, чиито мотиви, по аргумент от чл.97 ал.1 изр.2 АПК, се смятат за част от мотивите на административния акт. Същите се свеждат до това, че според органа, ирелевантно за издаване на акт от процесния вид било субективното отношение на собственика на МПС, с което е извършено нарушение от вида на визираните в чл.171 т.2а ЗДвП, още повече, че в случая става въпрос за търговско дружество, което по хипотеза е юридическо лице и не може да формира субективни представи. Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице- адресат на оспорения акт, подлежащ на съдебен контрол; при установен правен интерес от оспорването; в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед за прилагане на ПАМ №24-0445-000154/15.08.2024г., издадена от началник РУ-Аксаково при ОД МВР Варна, по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП, по вид „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца“ на товарен автомобил “Ф. Т. 90Т 350“, с рег.№[рег. номер], собственост на „Зърнени храни - Силистра“АД, с ЕИК: 118020075, представлявано от изп.директор С. Д. И.. Свидетелството за регистрация на МПС ••• (л.7) и двете табели с посочения регистрационен номер, са иззети със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение, серия GA №705677/ 15.08.2024г., съгласно регламентацията от чл.172 ал.4 ЗДвП, за нарушение на чл.150 ЗДвП (управление на МПС от неправоспособен водач), извършено с процесния автомобил от А. М. З.. С жалбата не се оспорват констатациите от приложения АУАН серия GА №705677 (л.16), съставен на 15.08.24г. в гр.Аксаково, против А. М. З. затова, че на същата дата в 01: 39 часа в гр.Аксаково, по [улица]срещу Поликлиниката, в посока гр.Игнатиево, управлява товарен автомобил ••• с рег.№[рег. номер], собственост на „Зърнени храни-Силистра“АД, без да притежава Свидетелство за управление на МПС - неправоспособен водач. Същите са буквално възпроизведени в оспорената ЗППАМ. Актът е връчен на нарушителя, който го е подписал без възражения и видно от записване на ред „Иззех като доказателства: “ е, че Свидетелството за регистрация на процесното МПС и два броя регистрационни табели с посочения по-горе номер, са иззети със съставянето на АУАН. Като несъстоятелно следва да бъде отклонено оплакването в жалбата за невярно посочено обстоятелство в АУАН, че извършителят на нарушението на ЗДвП бил „ на длъжност “… „ като Водач на товарен автомобил ФОРД Транзит … “ По правило полицейските служители осъществяващи контрол по ЗДвП не се интересуват и не посочват в АУАН каква е трудовата заетост на установения нарушител, респ. каква длъжност изпълнява при евентуалния работодател, орган по назначаването и т.н. Очевидно става въпрос за излишен ред в използваната бланка за АУАН, по утвърден образец от МВР, без връзка с предмета на настоящия спор. За доказване на твърдението си, че конкретният нарушител, управлявал МПС без да му е издавано СУМПС, никога не е бил назначаван на длъжност, изискваща правоспособност за управление на МПС, жалбоподателят ангажира доказателства - Трудов договор №13/31.08.2023г., сключен с А. М. З. за длъжността „машинен оператор силози“ в зърнобаза Варна; Длъжностна характеристика за същата; Справка от НАП за прието Уведомление по чл.62 ал.5 КТ от 31.08. 2023г. и Служебна бележка, че считано от 01.09.2023г. до настоящия момент А. М. З. е заемал само посочената по-горе длъжност. По така установения факт не се спори по делото. Реалното налагане на процесната ПАМ по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП, съгласно регламентацията от чл.172 ал.4 ЗДвП, е извършено посредством изземване на СРМПС и двете табели с регистрационния номер, което е произвело незабавно разпоредените последици с оспорения акт. Последното не влиза в конфликт с нормативната регулация, тъй като съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП, евентуалното обжалване на заповедите по ал.1 не спира изпълнението на приложената административна принуда. По делото няма данни дружеството да е поискало спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на релевирания административен акт, по реда на чл.166 ал.4 АПК. В преписката се намира Молба (л.14), подадена от жалбоподателя до сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, с искане да не бъде издавана заповед от вида на оспорената, защото същата щяла да бъде незаконосъобразна поради издаването ѝ без връзка с целта на закона и защото собственикът на въпросния товарен автомобил нито е знаел, нито е допускал, че същият, в нерегламентирания час (след полунощ в 01: 39 часа) в гр.Аксаково, ще бъде управляван от неправоспособно лице, което макар и работник в дружеството, не е имало достъп до МПС. Молбата е с рег.№УРИ 819000-45339 от 20.08.2024г. и е изпратена по компетентност на Началника на РУ-Аксаково (л.13), по повод на което е изготвена Докладна записка (л.17) от актосъставителя ст.полицай М.М. от 09.09.24г., независимо от което процесната ЗППАМ е издадена на 15.08.2024г., но е връчена на упълномощен представител на оспорващото дружество на 16.10.2024г. (л.21). Невъзразявайки по горните установявания жалбоподателят по-скоро акцентира върху липсата на знание (субективна страна) за него, като търпящ процесната административна принуда, защото не бил предоставял за управление товарния автомобил на неправоспособния водач; нито е знаел, респ. предполагал, че същият ще го приведе в движение, поради което намира ПАМ за непропорционална, засягаща правото му на собственост в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издадена заповедта. Административно-наказателното производство, в рамките на което са установени относимите за настоящото факти и обстоятелства, е започнало по линия на непосредствения пътен контрол, като още по време на проверката нарушителят посочил -„нямам възражения“. АУАН серия GA №705677 е съставен затова, че на 15.08.2024г. в 01: 39 часа в гр.Аксаково, по [улица], срещу Поликлиниката в посока към гр.Игнатиево, А. М. З., с [ЕГН], е управлявал товарен автомобил •••••, с рег.№[рег. номер], собственост на „Зърнени храни-Силистра“АД (л.7-л.8), като водачът не притежава СУМПС, неправоспособен, което е нарушение на чл.150 ЗДвП.Това изчерпва фактическия състав от чл.171 т.2а б.“а“ пр.“първо“ ЗДвП, като съставомерно обстоятелство влечащо след себе си последицата за собственика на МПС, в последната хипотеза на същия чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособно. Сезиралата съда жалба е подадена едновременно до Директора на ОД МВР гр.Варна по реда на чл.81 и сл. АПК и до АС гр.Варна. Същата е заведена при ответния полицейски орган на 18.10.2024г., а в АС гр. Варна с вх.№15477/25.10.24г. По-горестоящият административен орган - директорът на ОД МВР гр.Варна, в много ускорен порядък се е произнесъл с Решение рег.№УРИ365р: 59834/ 22.10.24г. (л.26-л.27), за което е уведомил оспорващото дружество на същата дата (л.28). Последното не смущава правото му на съдебно обжалване, упражнено редовно със същата жалба, заведена в деловодството на АС-Варна на 25.10.2024г., съгласно правилото от чл.148 АПК, още повече, че преди регистрирането ѝ в съда, същата е била отхвърлена от директора на ОД МВР Варна. Субективното отношение на адресата на процесната ЗППАМ към установеното нарушение е без правно значение, защото, от една страна, административната принуда не е наложена заради извършено от него административно нарушение, в състава на което задължително се изследва вина, по аргумент от чл.6 ЗАНН и, от друга - защото законът не го е въвел като елемент на фактическото основание за прилагане на ПАМ от процесния вид по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП. (Вж.Решение №8753/11.06.2019г., адм.д.№476 /18г. на ВАС, VIIО). Съдебният контрол е ограничен до проверка на фактическото основание посочено в обжалвания административен акт, защото вписаното в заповедта такова е юридическият факт, от който органът черпи упражненото публично право (арг. чл.170 ал.1 АПК). Редовно съставеният Акт за установяване на административно нарушение се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, до доказване на противното, по аргумент от чл.189 ал.2 ЗДвП, въвеждащ оборима презумция за вярност на констатациите в АУАН.Такова насрещно доказване, с оглед релевираното в производството фактическо основание за издаване на оспорената ЗППАМ (собственият на жалбоподателя автомобил е управляван от неправоспособно лице) не е проведено, а централният факт е установен безпротиворечиво, вкл. и от писмените доказателства по делото. Предпоставка за издаване на заповед с правно основание от кръга на посочените в чл.171 ЗДвП е извършено от водача административно нарушение, предвидено в някоя от хипотезите му, което се установява с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица по реда на ЗАНН. За прилагане на превантивната ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, с правно значение е установеното административно нарушение (в случая на чл.150 ЗДвП), предвид нормативния регламент от чл.22-23 ЗАНН, във връзка с чл.171 ЗДвП. При горните фактически установявания, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед, ограничаваща правната сфера на нейния адресат, разкрива всички белези на индивидуален административен акт, съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК. Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган, видно от Заповед рег.№365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД МВР гр.Варна (л.30-л.31) и Удостоверение (л.50), което следва и от чл.172 ал.1 ЗДвП. Със служебно известна на съда и представена по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР (л.51-л.52), са определени службите за контрол по ЗДвП (чл.165 ЗДвП).Спазена е и нормираната с чл. 59 ал.2 АПК, респ. с чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма, като не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила. В случаи като процесния (при безспорно установено основание от чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП) ответният орган действа при обвързана компетентност, поради което не е разполагал със свободата, по свое усмотрение, да наложи или не, административната принуда на собственика на МПС, управлявано от неправоспособен водач. В дискреционната му власт нормотворецът е оставил единствено определянето на срока на ПАМ, който в случая е фиксиран в законовия минимум и не подлежи на някакъв допълнителен коментар. Следователно, заповедта -предмет на настоящия контрол, не е засегната от някое от отменителните основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК. Като несъстоятелно и без връзка с предмета на настоящия спор, още тук, следва да бъде отклонено позоваването в жалбата на Решение №1611/ 01.02.2012г., адм.д.№4144/11г., VО на ВАС. Същото е постановено по спор по Закона за държавния служител, а цитираният абзац има връзка с упражняването на дискреционна власт от орган по назначаването, което изцяло го ирелевира за настоящия процес. Още повече, че в случая органът действа при обвързана компетентност. Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че същите са от вида „превантивни“ и „преустановяващи“ ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т.2а ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са установени следните обстоятелства „ … без да е правоспособен водач “.Следователно, при наличието на материално-правната предпоставка от чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП, правилно е наложена процесната ПАМ.В случая, с така посоченото фактическо основание в заповедта, е спазена и целта на закона. Вън и независимо от отговорността на нарушителя е законоустановената административна принуда по отношение на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Това нормативно разрешение е подчинено на същата цел - да се отнеме възможността със собственото на жалбоподателя МПС, да бъдат извършвани други нарушения на правилата за движение, за определен срок. В тази контекст настоящият състав намира за неоснователно главното оплакване - за несъответствие на оспорената ЗППАМ с нормативната цел, след като последната е заложена в закона, който еднозначно повелява в хипотези като настоящата да се прилага административната принуда по отношение на собственика на МПС, като по този начин се възпрепятства извършването на други нарушения на ЗДвП с дерегистрирания автомобил. Процесната административна принуда - прекратяване на регистрацията на МПС на жалбоподателя за срок от шест месеца, несъмнено представлява намеса на държавата при упражняване на правото му на собственост върху автомобила, тъй като го лишава за определения срок (6 месеца) не само той, но и чрез друго лице, да си служи с колата, която притежава, но мярката е законоустановена, предвидена е в интерес на обществото, годна е да изпълни целта си и доколкото ограничението е само за шест месеца, е налице справедлив баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото. По тези съображения настоящият състав приема, че вещното право на жалбоподателя не е засегнато по недопустим от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, начин. (Вж. Решение №4316/22.03.19г., адм.д. №15406/18г. на ВАС, VII О). Оспорената ЗППАМ е съответна на целта на закона, в който смисъл е и пропорционална.Нормативната идея да бъдат лишени определен кръг лица от възможност да управляват процесния автомобил, е в защита на значимия обществен интерес от охрана на безопасното движение по пътищата. В случая посочените в нормата материално-правни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, като е изпълнено изискването МПС да е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Субективното отношение на собственика на автомобила (в случая - на физическото лице, законен представител на оспорващото дружество) към релевираното нарушение на чл.150 ЗДвП, не е елемент от нормативния фактически състав за налагане на ПАМ.(Вж. Решение №11898/14.08.19г., адм.д.№13236/18г. на ВАС, VIIО). С оглед на така формираните изводи основателно се явява своевременно заявеното искане от ответния орган за присъждане на съдебни разноски. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР гр.Варна, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК, юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ, бр.5/06г., посл.изм.ДВ, бр.74/21г.), чиито чл.24 го е визирал в относителни граници: от 100 до 240 лева. В случая, предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, разглеждането и решаването на което е приключило в едно съдебно заседание, същото следва да бъде определено в размер на 100 лева. След обобщаване на гореизложеното, се налага крайният извод, формиран при проверката по чл.168 АПК, че оспорената Заповед №24-0445-000154/15.08.2024г. на началника на РУ-Аксаково при ОД МВР гр.Варна, е съответна на закона и фактите по делото и следва да бъде оставена в сила, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, Административният съд гр.Силистра