Решение № 127 от 26.6.2023 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 97/2023 г.

С присъда № 36/29.11.2022г. по НЧХД № 434/21г. по описа на Районен съд Видин, подсъдимата А. С. А. с ЕГН ••••••••••, е призната за ВИНОВНА в това, че на 06.11.2020г. чрез разлепване на голи снимки на входната врата на вх. И на ж.к.„•••••••••••••••••“№1 и чрез публикации във „•••“ е извършила действия накърняващи честта и достойнството на И. А. И. в качеството му на баща на И. И.ва И.а, като въпросните обстоятелства са възприети от жалбоподателя във входа на домът му в гр. Видин на същата дата и са станали достояние, чрез получаване съобщение на личния му телефон - престъпление по реда на чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимата А. С. А. е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Подсъдимата А. С. А. е осъдена да заплати: на И. А. И. с ЕГН ••••••••••, сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 06.11.2020г., до окончателното издължаване, като в останалата част отхвърля предявения иск, като недоказан; на И. А. И. направените по делото разноски в размер на 12 лева за държавна такса за завеждане на делото и 400 лева за адвокатски хонорар; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лева. Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимата А. С. А.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е неправилна и необоснована. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатото обвинение, като бъде отхвърлен и предявения граждански иск. Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. ВРС е допуснал в последователност поредица от процесуални нарушения, като всяко предходно е във връзка с последвалото и го задълбочава. Първоинстанционния съд, разгледал делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част. Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Това в случая не е сторено. Посочената в тъжбата квалификация не обвързва Съда и не го освобождава от задължението да направи правилна такава, съобразно посочените по-горе критерии, което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с разпореждането за насрочване на делото. Визираната квалификация в тъжбата е по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. ВРС е следвало да прецени дали това е правилната правна квалификация. Видно от разпореждане № 13/07.05.2021г. по първоинстанционното дело /л.5/, в него само е констатирана правната квалификация, както е посочена в тъжбата, без ВРС да обсъди и посочи правилната правна квалификация, съобразно обстоятелствата визирани в тъжбата, включително и това дали се касае за едно или две деяния /в тъжбата са посочени отделни действия на подсъдимата в различни часове на процесната дата, а в с.з. на 13.01.2022г. повереника на тъжителя е конкретизирал, че деянията са две/, а освен това и самата юридическа формулировка е неясна, като се има предвид че чл.148, ал.2 е квалифициран състав на клевета и възниква въпроса защо е посочено, че е във връзка с чл.146, ал.1 от НК /обида/, а не с чл.147, ал.1 от НК /основен състав на клевета/. ВРС в разпореждането си е следвало да прецени с оглед обстоятелствата, дали те сочат на квалификация за клевета или за обида, или за друго престъпление от НК, например по чл. 159 от НК. В крайна сметка нe е очертана юридическата рамка на предмета на делото. Това е съществено процесуално нарушение, ограничило правата на страните, респ. по чл.82, ал.1 от НПК, предложение първо, относно тъжителя и по чл.55, ал.1, предложение първо от НПК, относно подсъдимия- да се запознае в пълнота с обвинението във фактически и правен аспект, което следва да му бъде гарантирано на всеки етап от процеса. С оглед описанието в тъжбата на конкретиката на поведението подсъдимата, ВРС е следвало да извърши необходимите правни квалификации, което не е сторил. Горното е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимата, респ. да разбере за какво е обвинена. При това положение ВРС е разгледал делото и след последното с.з. на 29.11.2022г. е постановил обжалваната присъда, като е признала подсъдимата за виновна, за това че на процесната дата, чрез разлепване на голи снимки на входната врата жилищна кооперация и чрез публикации във „•••••••••“ е извършила действия накърняващи честта и достойнството на И. А. И. в качеството му на баща на И. И.ва И.а, като въпросните обстоятелства са възприети от жалбоподателя във входа на домът му в гр. Видин на същата дата и са станали достояние, чрез получаване съобщение на личния му телефон- престъпление по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Отново е преповторена неясната правна квалификация, визирана в тъжбата. В мотивите обаче за пръв път ВРС е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила състава на чл. чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК, респ. за пръв път по делото, в крайния съдебен акт, е посочена нормата на чл.147, ал.1 от НК. Налице е противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата, което във всеки случай представлява неяснота във волята на съда относно състава на престъплението – въпрос от изключително значение. Посоченото противоречие се преценява от ВОС като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимия, респ. да разбере за какво престъпление е осъден. Присъдата е единство от мотиви и диспозитив, които представляват различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Констатацията за съществуващо несъответствие помежду им, сочеща на противоречие относно правната квалификация на деянието, обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключват възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган. Налице е и липса на мотиви. Липсват правни съображения за взетото решение. Не е ясно разпространението на голи снимки на дъщерята на тъжителя, по какъв начин се отнася към съставомерните признаци на чл.147, ал.1 от НК „разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление“ и как инкриминираните действия на подсъдимата биха се отнесли към преценка за истинност по смисъла на ал.2 на чл.147 от НК. Липсва и обосновка на субективната страна на деяние „клевета“, която субективна страна изобщо не е преценена през призмата на конкретните процесни действия на подсъдимата. Липсва мотивировка и относно размера на уважения граждански иск. Посоченото процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и е абсолютно основание за отмяна. Посочените процесуални нарушения са съществени, с оглед чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК. Те са отстраними, но не могат да бъдат отстранени във въззивното производство. С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което да се отстранят допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе. Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът