Решение № 729 от 24.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 14471/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „Л.Б. ЕООД Енд Ко” КД, ЕИК: ••••••••••••••, срещу наказателно постановление (НП) № ••••••••••••••••••г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 5 668 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. Жалбоподателят твърди, че наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, чрез своите процесуални представители иска отмяна на наказателното постановление по доводите във въззивната жалба и претендира присъждане на разноски, като представят списък. Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител, пледира НП да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. На 12.07.2024 г. Н. Б. на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП съставила в присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на дружеството – жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, който го подписал без да вписва възражение. Писмени възражения не са постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, на 27.08.2024 г. Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ София Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК наложил на „Лидл България ЕООД Енд Ко” КД, имуществена санкция в размер 5 668 лв. за извършено нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 279, ал. 1 от ДОПК, съгласно която актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят Н. Б., заемаща длъжност "инспектор по приходите" при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП оправомощен съгласно чл. 279 ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство - Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. Спазени са и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – нарушението е извършено на 10.06.2024 г., АУАН е съставен на 12.07.2024 г., а НП е издадено на 27.08.2024 г. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в процесното НП е описано нарушението и фактите по осъществяването му по достъпен за жалбоподателя начин, както и мястото на осъществяването му, извлича се и информация за датата на реализацията му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят. Изрично е посочено, че се касае за административно нарушение, което е извършено в гр. София на основание чл.48, ал.2 от ЗАНН и като дата на същото 10.06.2024 г. – датата на влизане на транспортното средство в страната. Констатираното нарушение е описано в акта за установяване на административно нарушение и по идентичен начин е описано и в наказателното постановление. Правната квалификация на възведеното административно нарушение е идентична в АУАН и в НП, които са надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед гарантиране на неговите права. АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и ал.3 от ЗАНН предвиждат, че актът за установяване на нарушението се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, и само при липса на такива свидетели или при невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в АУАН. В случая въпреки наличието на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението /Ивайло Колчев и Огнян Николов - двамата, извършили проверката на ГКПП Видин - Дунав мост 2, както и на Георги Ангелов - извършил проверката на мястото на разтоварване на стоката/, които непосредствено са възприели обстоятелствата по проверката, и при липса на данни за невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, АУАН е съставен при условията на чл. 40 ал. 3 ЗАНН - в присъствието на други двама свидетели, при съставянето и връчването на акта. Съгласно т. 10 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. Следва да се посочи и, че когато АУАН се съставя на основание чл. 40 ал. 3 ЗАНН, цитираната разпоредба изисква свидетелите при съставяне на акта да са двама, което изискване в случая е било спазено - АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели – Кирилка Данева и Росен Митев. Наведените от жалбоподателя възражения в тази насока съдът намира за неоснователни. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП поради допуснати нарушения на процесуалните правила. По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното: На 10.06.2024 г. в 02: 22 ч. служители на НАП извършили проверка на транспортно средство влекач марка „•••••••••••“, с рег. №•••••••••• и ремарке с рег. № ••••••••••••• на ГКПП Видин – Дунав мост 2, при която било установено, че в транспортното средство се превозва стока, включена в списъка на стоки с висок финансов риск - № 08081080 – ябълки, круши и дюли; пресни ябълки, в количество 8592.00 кг., с изпращач ••••••••••••••• С •••••••••••••••, със седалище Република Полша, и получател „Лидл България ЕООД Енд Ко” КД. Стойността на стоката била 7245, 60 евро с левова равностойност от 14 171 лв. При извършената проверка органите по приходите установили, че за превозваната стока липсват данни за уникален номер на превоза. Предвид горното органите по приходите поставили техническо средство за контрол на транспортното средство. Съставен бил протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № •••••••••••••••_1 от 10.06.2024 г. На датата и мястото на разтоварване на стоката – на 11.06.2024 г. в 11: 25 часа в с. К. общ. Т., обл. Ямбол, стокова база на „Лидл България ЕООД Енд Ко” КД, била извършена проверка от органи по приходите, при която били потвърдени горните констатации. За резултатите от проверката на място бил съставен протокол за проверка на стоки с висок фискален риск № ••••••••••••••_12/11.06.2024 г. Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитания свидетел Н. Б., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът цени с доверие показанията на разпитания свидетел Б., тъй като ги оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на писмените доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 127и ал. 1 от ДОПК. Тази разпоредба вменява задължение на получателя или купувача/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната, да декларира предварително данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането съгласно чл. 8 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 се извършва чрез подаване до НАП по електронен път на данни съгласно приложение № 1. Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. Процесната стока е включена в списъка на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура, утвърден със Заповед №••••••••••••/28.12.2023 г., допълнена със Заповед № •••••••••••••/20.02.2024 г. В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и „Ябълки, круши, дюли, пресни ябълки: Други, с код по КН 0808 10 80, от какъвто вид са стоките, чиито превоз е установен в настоящия случай. По делото категорично се доказа от обективна страна, че при превоз на стока с висок фискален риск (пресни ябълки 8592.00 кг.), започнал от територията на друга държава – членка на Европейския съюз (Полша), и завършва на територията на страната (Република България), получателят „Лидл България ЕООД Енд Ко” КД не е декларирал данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната на 10.06.2024 г. и респективно – не е бил генериран уникален номер за превоза. С оглед на това от обективна страна е жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и правилно квалифицирано. В конкретния случай деянието е извършено на 10.06.2024 г., както е посочено в АУАН и НП - датата, на която транспортното средство е навлязло на територията на страната. Съгласно чл. 48 ал.2 от ЗАНН и доколкото нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, мястото на извършването му е гр. София, където седалището на органа – Национална агенция за приходите, пред който е следвало да се извършено декларирането. Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина. За така констатираното нарушение не се установяват и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са част от доводите на жалбоподателя. Съгласно тази разпоредба при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за обществена опасност на нарушението следва да се извърша на база на това какви обществени отношения засягат типичните нарушения от този вид и степента на засягането им в конкретния случай. Правната уредба в случая регулира обществени отношения със значителна важност и цели да осигури попълване на фиска чрез деклариране на вноса на определени стоки. Касае се за формално нарушение, което се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ДОПК задължения, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Разбира се приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. По делото не се установиха такива по вид смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайната за други нарушения от същия вид, тоест нарушението се явява типично и не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай. Санкционната разпоредба на чл. 278б ал. 3 от ДОПК предвижда за юридическите лица и едноличните търговци, които не изпълнят задължение по чл. 127и, ал. 1 - 5, се наказва имуществена санкция в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. Видно е, че имуществената санкция не е фиксирана в абсолютно определен размер, а е функция от данъчната основа на превозваната стока, поради което и съдът намира, че не са основателни оплакванията на дружеството – жалбоподател в насока непропорционалност на санкцията. Напротив – предвиден е ред за индивидуализирането й в зависимост от обстоятелствата на всяко конкретно нарушение и обществената му опасност. Съгласно чл. 26 ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Ето защо в случая данъчната основа е 7 245, 60 евро (левова равностойност по фиксиран курс на БНБ възлиза на 14 171 лв.), поради което и наказващият орган правилно и законосъобразно е определил размера на имуществената санкция на 5 668 лв. - 40 процента от 14 171 лева. При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд