Решение № 38624 от 20.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9890/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния си представител ст. юрк. И., срещу Решение № 1645 от 02.05.2025 г., постановено по НАХД № 15942/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 788611-F781014/17.09.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с което на „Казино Ескейп [населено място]“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 118 от Закона за хазарта (ЗХ) за нарушение на чл. 10а, ал. 3, вр. чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ. Касаторът изразява несъгласие с изводите на районния съд, като излага мотиви за неправилност на оспореното решение на СРС. Моли за отмяна на решението на СРС, съответно да бъде потвърден оспореното НП. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се представлява от ст. юрк. И., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено решението на СРС като неправилно и незаконосъобразно, съответно да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, „Казино Ескейп [населено място]“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. Н. Т., чрез пълномощника си адв. Г., в писмена молба излага становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, ответника „Казино Ескейп [населено място]“ ООД, не изпраща представител. Представителят на Софийска градска прокуратура моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и недоказана, съответно счита решението на СРС за правилно и законосъобразно. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ град, XXV-и касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, намира следното от фактическа страна: С оспореното пред касационната инстанция Решение № 1645 от 02.05.2025 г., постановено по НАХД № 15942/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, е отменено НП № 788611-F781014/17.09.2024г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което на „Казино Ескейп [населено място]“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 118 от ЗХ за нарушение на чл. 10а, ал. 3, вр. чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на СРС е установил от фактическа страна, че на 09.07.2024 г. в 11.30 часа е извършена проверка по ЗХ на игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в [населено място], обл. Бургас, [улица], в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Казино Ескейп [населено място]“ ООД в качеството му на организатор на хазартни игри съгласно удостоверение за издаден лиценз № 000030- 4132/18.05.23 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, актуално към датата на проверката. Проверката е отразена в ПИП серия АА № 0005600/09.07.2024 г. При извършената проверка е предоставено заверено копие на платежно нареждане от 09.05.2024 г., удостоверяващо плащане на задължителна годишна вноска за 2024 г. в размер на 5 000 лева за социално отговорно поведение за издадения лиценз. При така установените данни на 02.08.2024 г. С. Г. М., главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съставил на „Казино Ескейп [населено място]“ ООД АУАН № F781014/02.08.24г. за нарушение на чл. 10а, ал. 3, вр. чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ, като същия е предявен и е подписан от Р. Р., упълномощено лице от „Казино Ескейп [населено място]“ ООД. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление, с което на „Казино Ескейп [населено място]“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 118 ЗХ за нарушение на чл. 10а, ал. 3, вр. чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ. Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на показанията на разпитания свидетел – С. Г. М. - актосъставител, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетеля, както и останалите доказателства. Въз основа на доказателствата по делото се установява описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. От правна страна съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно разпоредбите на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗХ в сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът е приел, че в АУАН липсва отразяване на мястото на извършване на нарушението, а в НП посоченото място на извършване на нарушението е погрешно, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Според СРС в АУАН изцяло липсва отразяване на място на извършване на нарушението, а посоченото в НП място на нарушението не съответства на мястото на нарушението, изводимо от чл. 10а, ал. 2 ЗХ, като отделно от това независимо, че седалището на дружеството е в [населено място], АНО е посочил, че НП подлежи на обжалване пред РС [населено място], в района на който се намира игралната зала. С оглед на изложеното, съдът е приел, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което представлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление на формално основание. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. При така установеното, настоящия касационен състав на АССГ, достигна до следните правни изводи: Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна и при спазване на преклузивния срок. Съдът намира подадената жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението на СРС за правилно, поради следните съображения. Същото е постановено при пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина и при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка доводите в касационната жалба са неоснователни. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗХ предвижда задължение за организаторите на хазартни игри да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз. Вноските се внасят в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, внасят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза, арг. чл. 10а, ал. 3, изр. 1 от ЗХ. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва (чл. 10а, ал. 3, изр. 2 от ЗХ). По делото не се спори, че „Казино Ескейп [населено място]“ ООД има качеството му на организатор на хазартни игри съгласно удостоверение за издаден лиценз № 000030- 4132/18.05.23 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, актуално към датата на проверката - 09.07.2024 г., като при извършената проверка е предоставено заверено копие на платежно нареждане от 09.05.2024 г., удостоверяващо плащане на задължителна годишна вноска за 2024 г. в размер на 5 000 лева за социално отговорно поведение за издадения лиценз, което е извън срока по чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Настоящият касационен състав счита, че СРС обосновано е съобразил, че при издаване на АУАН и процесното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от АУАН липсва отразяване на мястото на извършване на нарушението, а в НП посоченото място на извършване на нарушението е погрешно. В атакуваното НП, АО е посочил, че мястото на извършване на нарушението е мястото, където се намира седалището на дружеството, без да е конкретно посочено. Тази неяснота е накърнила правото на защита на дружеството и възпрепятства възможността съдът да упражни редовен контрол за законосъобразност на НП и поради това го е отменил. Мястото на извършване на административното нарушение е задължителен реквизит, както на АУАН / чл. 42, т. 3 от ЗАНН/, така и на наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В АУАН и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да бъдат описани всички фактически елементи от състава на нарушението и да съществува единство, както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Посоченият порок не може да се санира в съдебната фаза, тъй като е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Мястото на извършване също така е индивидуализиращ белег на нарушението. Следователно, липсата на отразяване на мястото на извършване на нарушението в АУАН, в НП посоченото място на извършване на нарушението е погрешно, както и че НП подлежи на обжалване пред РС [населено място], представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Водим от изложеното при служебната проверка, не се установиха въведените от касатора пороци по чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалвания съдебен акт. Процесното решение на СРС се явява обосновано и законосъобразно, а касационните възражения срещу него неоснователни. По тези съображения, обжалваното решение на СРС, следва да бъде оставено в сила. По делото не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По гореизложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Административен съд – София град, XXV касационен състав,