Решение № 3323 от 14.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 804/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на заместник - министъра на икономиката и индустрията, подадена чрез процесуален представител по пълномощие - главен юрисконсулт Г. Г., против решение № 75/19.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 642/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански, с което съдът е отменил издаденото от касатора наказателно постановление № НП-24/18.12.2023 г., и е предупредил „СГА Консулт Плюс“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за маловажност на процесното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че същите са формирани вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на закона. Твърди се още, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, по категоричен начин е установено авторството му, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност размера на разноските, претендиран от насрещната страна, с искане същия да бъде редуциран до нормативноопределеният минимум. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора. Ответникът по касационната жалба – „СГА Консулт Плюс“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен адвокат, в съдебно заседание и в приложен по делото отговор на касационна жалба, оспорва същата като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение, предмет на касационна проверка, Районен съд – Сандански е отменил наказателно постановление № НП-24/18.12.2023 г., издадено от заместник-министъра на икономиката и индустрията, с което на „СГА Консулт Плюс“ ЕООД, представлявано и управлявано от Г. А. И., за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 5 от същия закон, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, като на основание чл. 28 от ЗАНН, съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че визираното в НП неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, макар и безспорно доказано, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Тези изводи на съда са мотивирани с аргумента, че въпреки липсата на вписване за извършваните продажби на втечнени нефтени газове, в обекта се води отчетност и се заплащат дължимите към фиска акциз и данък, както и че дружеството-ответник е подало заявление за вписване в регистъра и е било в процес на регистрация за извършване на процесните дейности. В този смисъл съдът е отчел и факта, че дружеството е вписано в Регистъра на лицата, осъществяващи дейност с нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове, макар и не за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, като впоследствие – след извършената проверка, е изпълнило и това изискване на закона. Отчитайки посочените по-горе съображения, както и изискването за съразмерност между тежестта на нарушението и тази на наказанието, съдът е констатирал, че наказващият орган е имал основания да не наказва жалбоподателя, а да го предупреди, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. В контекста на горното е посочил, че процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо нарушителя. Мотивиран от тези аргументи, съдът е заключил, че процесното нарушение е маловажно, особено с оглед размера на наложената санкция и дейността на санкционираното дружество – реализирани оборот и печалби. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, районният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи за доказаност на процесното нарушение. Безспорно са установени и правилно отразени обстоятелствата, при които същото е извършено, квалифицирано е правилно от административнонаказващия орган, като в административната и съдебна фаза на процеса не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Имуществената отговорност на „СГА Консулт плюс“ ЕООД е ангажирана за това, че осъществява икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП – „пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“, без необходимата регистрация съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. От съдържанието на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП се установява, че всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон. Видно от данните по делото извършваната от дружеството дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП е била „пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“, която подлежи на регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП. Предвид гореизложеното, за осъществяването на икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход законодателят е предвидил производство по регистрация. Според текста на чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като в чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е конкретизирано, че за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от закона се прави отделна регистрация на лицето, като съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП, при вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се издава удостоверение от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощен от него заместник-министър. От данните по делото се установява, че при извършена проверка на 09.11.2023 г., в обект – пункт за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, находящ се на адрес: [населено място], общ. Сандански, обл. Благоевград, гл. път Е79, местност „Друма“, ПИ: 57176.65.2, стопанисван от „СГА Консулт Плюс“ ЕООД, с ЕИК: 206648244, от дружеството – ответник не е представено удостоверение за регистрация за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, а именно за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. Констатирано е, че по време на проверката се е извършвало пълнене на бутилки с пропан-бутан на клиенти. Представени са и доказателства, сочещи на извършване на дейност „пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчните складове“, а именно 2 броя фискални бонове за продадени количества LPG на колонка № 5 от 09.11.2023 г., 2 броя фискални бонове за продадени количества пропан-бутан на колонка № 4 от 09.11.2023 г., справка продажби – сумарно по групи с детайли от 08.11.2023 г., 23.46 часа до 09.11.2023 г., 12.14 часа, разпечатка от нивомерна система, заверено копие на АДД № 0000000008137262/23.10.2023 г. от последна доставка на газ пропан-бутан. По делото е установено, че дружеството – касационен ответник е подало заявление за вписване в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход с вх. № 05-01-782/13.10.2023 г. за дейност „Пълнени на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“, но към момента на проверката – 09.11.2023 г., за която е съставен и Констативен протокол № 854/09.11.2023 г., „СГА Консулт Плюс“ ЕООД не е регистрирано за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в настоящия казус, въз основа на събраните по делото доказателства е безспорно доказано, че „СГА Консулт Плюс“ ЕООД е осъществявало икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, а именно „пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчните складове“, без издадено удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената му отговорност по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Неизпълнението на задълженията към държавата правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и е наложено съответстващото наказание имуществена санкция в размер на 25 000 лева, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, гласи, че лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв. Когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление. На свой ред, институтът „маловажност“, регламентиран с чл. 28 от ЗАНН и редът за освобождаване от отговорност при маловажни случаи на административни нарушения, представлява изключение от общото правило за наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния, и е обусловено от наличието на определени предпоставки. Според нормата на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Охраняваните обществени отношения със ЗАРИДСНПНП са с висока степен на обществена значимост, включително и по аргумент от високите размери на предвидените административни санкции. Ето защо всяко нарушение, свързано с неспазване на условията и редът за регистрация и контролът върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, следва да се преценява на плоскостта на защитения обществен интерес по ЗАРИДСНПНП. Процесното нарушение е формално - с факта на неизпълнение на задължението, възниква фактът на нарушението, тоест за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносен резултат, доколкото формалният му характер изключва вредата от фактическия му състав. Поради това, за да се преценява приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да се вземат предвид и други факти и обстоятелства, както и целта на закона. Осъществяването на икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход, разкрива висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е уредил изрично производство по регистрация, при което единствено вписването в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, съответно в издадено Удостоверение за регистрация, дава право на заявителя законосъобразно да осъществява дейност по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. В този ред на мисли, обстоятелството, че дружеството е било в процес на регистрация, по никакъв начин не заличава факта на нарушението, или пък да обуславя неговата маловажност. В закона такава хипотеза липсва – т.е. да е предвидено изключение за търговците, които вече са подали заявление за регистрация, а напротив – чрез императив е въведена забрана за осъществяване на такъв вид дейност преди надлежната регистрация на тези обект. Това обстоятелство води и на логичният извод, че процесното нарушение е типично за вида си – осъществяване на дейност по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП без регистрация, като видно и от нарушената и от санкционната разпоредба, законодателят не въвежда като разграничителен критерий за обществената опасност на това неизпълнение причините за липса на регистрация – било то поради изначална липса на такава, или поради започнало, но незавършено производство по регистрация. И в двата случая законовият императив е нарушен, като и в двата случая в еднаква степен се засягат конкретните обществени отношения. Що се касае до изводите на съда за значителния размер на наложената санкция следва да посочи, че очевидно при регламентирането му законодателят е отчел изключително високата степен на обществена опасност на този вид нарушения, респ. евентуалните последици от извършване на нерегламентирана дейност с продукти от процесния вид. Именно това е и функцията на регистрационният режим – по надлежния ред, компетентния орган да извърши преценка относно това спазени ли са всички нормативни изисквания за извършване на такава дейност, и най-вече тези за безопасната експлоатация на обектите, с оглед минимизиране рисковете от неблагоприятни последици. В обратният случай, без това административно производство да е финализирано, т.е. да е даден положителен отговор на въпроса спазени ли са тези изисквания, се касае за високорискова дейност, именно което обстоятелство е отчетено при определяне размер на санкцията. Този според настоящата инстанция е правилният подход при обследване на въпроса за смекчаващите и отегчаващите обстоятелства в хипотезата на осъществен състав по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Този вид нарушения пряко противоречат на целта на закона - законът има за цел постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход – чл. 1, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. Очевидно е че, при извършване на такъв вид търговия без надлежна регистрация, законовото изискване за сигурност се засяга в изключително висока степен. Излишно е в този контекст подробно да се засяга въпросът за вида и характера на процесните продукти, рисковете при пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, и евентуалният мащаб не последиците при извършване на този вид дейност в отклонение от нормативните изисквания, обезпечаващи безопасното й извършване. Регистрационният режим цели обезпечаването именно на специфичните изкисвания на закона, вкл. и тези за безопасност. Така, съгласно чл. 8, ал. 5, т. 3 от ЗАРИДСНПНП - За извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 всяко лице трябва да отговаря на следните специални условия: обектът, от който ще се извършва дейността, следва да отговаря на изискванията за безопасна експлоатация на газовите инсталации за втечнени въглеводородни газове, което се удостоверява по служебен ред от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Незавършило регистрационно производство, какъвто е и настоящият случай, не може да обезпечи специфичните изисквания на закона, респ. логично не дава право за извършване на процесната дейност. Ето защо, фактите и обстоятелствата по настоящият случай не обуславят маловажност на нарушението. Напротив – същото е типично за вида си, доказано е по безспорен начин, както и неговото авторство, квалифицирано е правилно, като в хода на административноназателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наложената на дружеството санкция е в предвидения в закона минимален размер, поради което същия не подлежи на ревизия от страна на съда. По тези съображения съдът намира, че наказателно постановление № НП-24/18.12.2023 г. на заместник-министъра на икономиката и индустрията, е издадено от компетентен орган, в предвидените от закона форма и съдържание, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби, поради което е законосъобразно. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който НП да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград,