РЕШЕНИЕ

№ 464

гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева Членове: Г. Ст., Мулешков Магдалена, Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20241800500363 по описа за 2024 година С Решение № 178 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 926 / 2020 г. С.ският районен съд е отхвърлил изцяло предявения от ЗД „Б.И.“ АД срещу А.П.И. иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ – за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 415, 78 лева, претендирана като регресно вземане по щета № 1803005381 и включваща изплатено застрахователно обезщетение от 11 390, 78 лева и ликвидационни разноски от 25, 00 лева във връзка с имуществени вреди по лек автомобил марка „БМВ“, модел „640Д“, с рег. № СО •••• ВР, настъпили при ПТП на 22.02.2018 г. на второкласен път II-62, в района на 62+424 км, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Районният съд е присъдил в полза на ответника разноски от 300, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца ЗД „Б.И.“ АД със съображения за неговата неправилност. Претендират се и направените за производството разноски.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А.П.И. оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяване наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество, заплащането на застрахователно обезщетение от страна на дружеството, размера на дължимото обезщетение, както и с установяване настъпването на вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. Необходимо е още вредите да са били причинени вследствие на противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на възложената работа. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на А.П.И. да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от А.П.И.. В исковата молба ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ на собственика на МПС – л. а. марка „БМВ“, модел „640Д“, с ДК № СО •••• ВР, което е било увредено при ПТП, настъпило при удар с внезапно паднали на пътното платно камъни. Позовава се на Протокол за ПТП № 1529362 от 22.02.2018 г. В протокола за ПТП, съставен в 19, 30 ч. на 22.02.2018 г. от мл. автоконтрольор при РУ – С., са отразени обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП: непредвидимо препятствие на пътя – внезапно паднали камъни на пътното платно, вследствие на което водачът на лекия автомобил реализира ПТП с нанесени материални щети по автомобила. В протокола е посочено, че произшествието е настъпило в 18, 30 маса на второкласен път II-62, в района на 62+424 км, с участник л. а. марка „БМВ“, модел „640Д“, с ДК № СВ •••• КС, рама № •••, собственост на „П.Л. БГ“ ЕООД, управляван от В. Л. В.. От представените по делото уведомление за щета на МПС по застраховка „Автокаско“, от образуваната при ищеца щета № 1803005381 на 23.02.2018 г. и от изготвените доклади по нея се установява, че на 22.02.2022 г. водачът В. Л. В. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „640Д“, с ДК № СВ •••• КС, рама № •••, при движение по второкласен път II-62, в района на с. Клисура с посока на движение от гр. С. към гр. Д. реализира ПТП поради препятствие на пътя (внезапно паднали камъни по пътното платно), в резултат на което са нанесени множество щети по автомобила.

От показанията на свидетеля В. Н. – мл. автоконтрольор и съставител на протокола за ПТП от 22.02.2018 г., се установява, че след получен в управлението сигнал за настъпило ПТП отишъл на място. Свидетелят констатирал, че на второкласен път II-62, в района на км 62+424, след проливен дъжд и вследствие на внезапно паднали на пътното платно камъни от ската покрай пътя, водачката на лекия автомобил е реализирала ПТП с нанесени материални щети. Свидетелят отразил тази причина и в протокола за ПТП.

Свидетелката В. В. посочва, че в тъмната част на денонощието на 22.02.2018 г. в посочения по-горе пътен участък управлявала лекия автомобил с около 50 – 60 км/ч, тъй като имало много завои. Внезапно пред нея на пътното платно паднали камъни, които не успяла да избегне и минала през част от тях. Вследствие на това спряла и отбила встрани на платното. Видяла, че по автомобила били нанесени щети и изчакала идването на екип от КАТ.

Видно е от застрахователна полица № Е17990013052 за застраховка „Автокаско“, че същата има за обект л.а. марка „БМВ“, модел „640Д“, с ДК № СО •••• ВР и номер на рама •••, валидна за срок от една година – от 00, 00 часа на 21.09.2017 г. до 24, 00 часа на 20.09.2018 г. Следователно доказано е, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е бил сключен договор за имуществено застраховане, който е в предвидената писмена форма за действителност. Застрахователната полица съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива рисковете от повреди по застрахованото пътно превозно средство. По заведената при ищеца ликвидационна преписка (щета № 1803005381) са били изготвени възлагателни писма, описи и доклади на щетите, въз основа на които тай е заплатил по сметка на оторизирания автосервиз, извършил ремонта на увредения автомобил, сумата в общ размер от 11 390, 78 лева. За извършените плащания са представени платежни нареждания. По този начин и в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 11 390, 78 лева във връзка с процесното ПТП.

Вещото лице Л.П. по назначената от районния съд съдебна автотехническа експертиза сочи, че е изготвил заключението на база приложените по делото писмени доказателства, включително и приложения от ищеца снимков материал. С експертизата се установява и механизмът на нанесените щети от ПТП – при навлизане на лекия автомобил в участък с паднали камъни първо е била увредена предната броня, която се е подгънала навътре към предния мост; след това попадналите камъни под предния мост и картерния капак са повдигнали автомобила във височина, като същевременно собствената тежест на автомобила, земното ускорение и спирачният момент са действали в обратна посока и са притискали дъното на автомобила към камъните. Вещото лице посочва, че в ситуация като процесната се нанасят особено големи щети по долната част на автомобила, поради което приема, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените по автомобила щети. Стойността на вредите експертизата определя на 11 390, 78 лева, а ликвидационните разходи – на 25 лева.

С разпоредбата на чл. 30 от Закона за пътищата законодателят е възложил върху ответника осъществяването на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, сигнализиран незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най- кратък срок. В разпоредбата на пар. 1, т. 19 ППЗДвП се сочи, че „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че на пътното платно е имало предмет (паднали камъни), който представлява препятствие по смисъла на цитираната разпоредба и именно този предмет е причина за настъпилото ПТП. За обезщетяване на причитените имуществени вреди следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице. Ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в бездействие на негови служители, натоварени с тези функции, да изпълни задължението си да поддържа пътя, на който е станало ПТП в такова състояние, че да обезпечи непрекъснато, удобно и безопасно движение на пътните превозни средства по всяко време на денонощието. Нормативно възложено задължение на АПИ е да поддържа републиканските пътища в състояние, годно за безопасната им експлоатация, като ремонтира повреди по тях и обезопасява или премахва непредвидими препятствия по тях. Наличието на паднали камъни по пътното платно създава непосредствена опасност за движението, която е следвало да бъде предотвратена чрез обезопасяване на ската покрай пътното платно чрез поставяне на защитни мрежи. Налице е виновно бездействие на длъжностни лица при ответника, отговорни за поддръжката на пътя, поради което гараницонно-обезпечителната отговорност на Агенцията следва да бъде ангажирана. В съдебната практика се приема, че при повреждане на автомобил в резултат на сблъсък с лежащ на пътя предмет държавата в лицето на АПИ (съответно общината, ако пътят е общински) отговаря на основание чл. 49 ЗЗД – за неизпълнение на задълженията на наети от нея лица. В случая не става въпрос за случайно събитие, тъй като падането на камък на пътното платно не е такова събитие, което е непредвидимо по своя характер обстоятелство, което без и независимо от човешката воля причинява вреди на някого. Не е случайно и това събитие, което е предизвикано умишлено или по непредпазливост от причинителя на вредата, както и когато резултатът от събитието е предотвратим чрез вземането на съответните допустими и необходими мерки.

Без значение за доказаността на иска и за отговорността на ответника е обстоятелството, че в застрахователната полица е посочен лек автомобил с ДК № СО •••• ВР, а в съставения протокол за ПТП фигурира автомобил с ДК № СВ •••• КС. Това е така, тъй като основен индивидуализиращ белег на едно моторно превозно средство е номерът на рамата, който е уникален. Този въпрос е разяснен и с Решение № 209 от 28.10.2015 г., постановено по гр. д. № 2922/15 г. по описа на ВКС, I г. о. В настоящия случай номерът на рамата на автомобила е ••• и той е отразен както в застрахователната полица, така и в протокола за ПТП. С оглед на това неправилен е изводът на районния съд, че друг автомобил, а не този посочен в исковата молба с рег. № СО •••• ВР, е претърпял вреди, които са били възстановени за сметка на застрахователното дружество, както и за неосъществена от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване идентичност между автомобила с регистрационния номер по исковата молба и този с посочения регистрационен номер в протокола за ПТП.

Неоснователно е позоваването на ответника на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като по делото не са събрани доказателства водачът на лекия автомобил да се е движил с несъобразена скорост. От показанията на свидетелката В. се установява, че участъкът от пътя, в който е настъпило произшествието, е с много завои и не позволява движение с висока скорост. Освен това по силата на редица законови разпоредби се предполага, че движението на пътните превозни средства се осъществява по изправни, безопасни и удобни пътища. Както се установи, скатът покрай пътя не е бил обезопасен и сред проливен дъжд от него са се свлекли камъни, паднали на пътното платно.

В обобщение, по делото се установи виновното противоправно бездействие на ответника, което е довело до настъпване на процесното ПТП, реализирано с лек автомобил, за който има сключена валидна застраховка „Автокаско“ със застрахователното дружество – ищец.

Застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за нанесените материални щети. Ето защо решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ да бъде уважен.

При този изход на делото в тежест на въззиваемия следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски за двете съдебни инстанции. Пред районния съд разноските на ищеца възлизат общо на 686, 64 лв., от които 456, 64 лв. за държавна такса и 230 лв. за възнаграждение на вещо лице. Дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът определя на 100 лв. Въззивникът като ищец пред районния съд е претендирал и разноски от 20 лв. за призоваване на свидетел. Тази сума е била внесена доброволно от него, без да е била определяна от съда. Депозитът за свидетел не е бил усвоен, поради което след направено искане от страна на ищеца сумата от 20 лв. ще следва да му бъде възстановена.

За въззивната инстанция разноските на жалбоподателя са за държавна такса от 228, 30 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд