РЕШЕНИЕ

№ 1395

гр. Плевен, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430102956 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, против П. М. Е. от гр.Плевен, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост от ответника на следните суми, както следва: сумата от 736, 11лв. - главница за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2022г., лихва върху главницата в размер на 82, 31лв. за периода 02.02.2021г. до 03.02.2023 г., и законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение 503/17.02.2023г. по ч.гр.д. 828/2023г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 828/2023г. на РС Плевен, по което съдът е издал Заповед за изпълнение, а впоследствие, след връчването й по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия на адрес: •••, и същата не е заплатена. Това обстоятелство, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането по издадената Заповед за изпълнение № 503/17.02.2023г. по ч.гр.д. 828/2023г. на ПлРС.

В едномесечния срок след получаването на и.м. ответникът, представляван от особен представител, е представил писмен отговор по делото, в който се сочи, че поради липса на контакт със страната, оспорва иска, не възразява по изготвянето на поисканите експертизи, заявява, че е неясно посочването „демонтаж“ в приложението по споразумителния протокол, задава въпроси относно начина на установяване на потреблението, на ползването на топла вода, на начина на измерване на отчета.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 828/2023г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 15.02.2023г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: 736, 11лв. - главница за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2022г., лихва върху главницата в размер на 82, 31лв. за периода 02.02.2021г. до 03.02.2023 г., и законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 503/17.02.2023г., която е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 26.04.2023г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок – на 25.05.2023г., той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.

Доказа се по делото, че по силата на •••, ответникът П. М. Е. е признат за собственик на •••. Приложен е протокол от ОС на ЕС на адрес ••• от 09.09.2002г. за избор на топлинен счетоводител – •••, както и договор между ЕС и топлинния счетоводител от 27.09.2002г., приложени са и два споразумителни протокола за дялово отчитане на ••• на посочения адрес между ищеца и избрания топлинен счетоводител •••. По делото е представена подробна справка за потребление, препис-извлечение от сметка, 14 бр. фактури за ползвана и отчетена ТЕ за исковия период, която включва сума за отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и сума за дялово разпределение, като крайната сума за главница, съгласно фактурите и подробната справка за потребление е в размер на 736.11лв. При съобразяване разпоредбата на чл. 31 ал.1 от Общите условия на ищеца, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на основание нормата на чл. 40 от ОУ /представени в заповедното производство/, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът ••• е начислил върху дължимите главници, отчетени с фактури за всеки един месец и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 82.31 лв. за периода от 02.02.2021 г. до 03.02.2023г. По делото е изготвена и ССчЕ, която е установила, че начисленото за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2022 г. задължение за топлинна енергия към ••• от П. М. Е. за имот на адрес •••, е в размер на 736, 11 лв. е незаплатено, че елементите на това задължение са: ТЕ за отопление без ИРУ за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2022 г. в размер на 295, 17 лв. и ТЕ, отдадена от сградна инсталация за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2022 г. в размер на 429, 34 лв. Таксата за услугата дялово разпределение на ТЕ за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2022 г. в размер на 11, 60 лв. Изчислен е и размера на лихвата върху неплатените главници, която обаче е за по-дълъг период от периода, претендиран от ищеца, поради което е и в по- висок отн претендирания размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по делото, че ответникът П. М. Е. е собственик през процесния период на •••. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността на имота придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което е видно от ОС на ЕС на този вход, както и че ОС е избрало през 2002г. топлинен счетоводител •••, който е отчитал потреблението и дяловото разпределение на входа и през исковия период, видно от посоченото във всяка една от фактурите, издавани на абонатния номер на ищеца. Независимо от липсата на сключен договор между СЕС и ••• за исковия период, съдът намира, че топлинният счетоводител, извършвал дяловото разпределение в имотите на •••, е действал съобразно разпоредбите на чл. 60 и чл.61 от ЗЗД след изтичане на срока на избора му от ЕС. Ответникът не би могъл да се позовава срещу ищеца на липсата на договор, който той, като член на ЕС не е инициирал за подписване с топлинния счетоводител, т.к. по този начин той би се позовавал на собственото си виновно поведение и то срещу страна, в чиито правомощия не влиза инициативата за подписване на такъв договор. Доколкото ответникът не твърди, че е налице друго, последващо ОС на ЕС, на което е избран друг топлинен счетоводител, съдът следва да приеме, че дори без подписан договор, именно ••• е топлинния счетоводител на ЕС. Съдът намира, че от издадените фактури и обобщената справка се доказа се и размера на разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена.

Възражението в отговора на исковата молба за неясноти относно вписан демонтаж на водомер за имота е ирелевантно, доколкото ищецът няма претенции за ТЕ за битово горещо водоснабдяване, и вписания демонтаж на водомера обяснява липсата на такава претенция, а не поражда въпроси относно нейното измерване. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника, но в тази насока доказателства по делото не са събрани.

Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в исковото производство, възлизащи на 655.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.

Воден от горното, съдът