Решение № 287 от 18.6.2019 г. на Административен съд - Монтана по дело № 237/2019 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №135 от 21.03.2019 г. по АНД № 91 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана, с което е изменено наказателно постановление № 006 от 26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което на И.В.Т. с ЕГН • ••• в качеството му на управител на "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А••• ” ЕООД/, с ЕИК •, със седалище и адрес на управление в град С•••, район С•••, пл. „С••• ”№•, вх.•, ет.•, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 82 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, е намален размера на наложените административни наказания, както следва: от „глоба” в размер на 300.00лева /триста/ на „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ за нарушение на чл.52, ал.1, т.5 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и от „глоба” в размер на 300.00лева /триста/ на „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЧОД. Касационният жалбоподател ”А••• ” ЕООД при липса на възражения по нередовното си призоваване, чрез надлежно упълномощения да го представлява пред настоящата инстанция адвокат П.Д. от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила свързани с твърдения, че дейността на допускане и настаняване на зрителите на футболната среща между отборите на ПОФК „Б••• ” В••• и ПФК ”Л••• ” гр.Р••• проведена на 07.10.2018год. в 15, 00часа в гр.Монтана, на стадион „О••• ” не представлява по смисъла на ЗЧОД дейност по охрана на спортно мероприятие, поради което и лицето М••• З••• А••• не е имал качеството на „охранител”, за да му бъдат предоставяне служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло, както и необходимото оборудване и помощни средства, предвид представен граждански договор в хода на въззивното производство, като моли за отмяна решението на въззивния съд и издаденото НП. Ответника по касационната жалба Директора на ОД МВР - Монтана, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА. След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 07.10.2018 г. в 15.00 ч. в гр. Монтана на стадион "О••• " при охрана на спортно мероприятие – футболна среща между отборите на ПОФК "Б••• " гр. В••• и ПФК "Л••• " гр. Р•••, охранявано от търговско дружество "Агенция за К••• С••• И••• и О ••• " ЕООД, съгласно План от 07.10.2018г. за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители, извършващо частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 7 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), въз основа на лиценз № 1354/22.12.2008г. издаден от МВР, дружеството не е предоставило срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на определеният за охранител М••• З••• А••• с ЕГН • с което е нарушил чл.52, ал.1, т.5 от ЗЧОД и не е организирал и контролирал осигуряване на необходимото оборудване и помощни средства на определения за охранител М••• З••• А••• с ЕГН • – белезници, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори, с което е нарушил чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЧОД Прието е, че в случая е доказано по безспорен и категоричен начин извършените нарушения, като правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на И.В.Т. с ЕГН • ••• в качеството му на управител на "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А••• ” ЕООД/, с ЕИК •, като на осн. чл.82 от ЗЧОД са изменени наложените административни наказания „глоби” от 300.00лева на по 200.00лева за всяко от нарушенията. Настоящият касационен състав в мнозинството си намира, че неправилно в издаденото наказателно постановление е посочен вида на наказанието като "глоба", а не като "имуществена санкция", което представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, в който смисъл е и практиката на Административен съд Монтана в Решение по КАНД №123/2013год. Видно от приложените по делото писмени доказателствени средства, неоспорени от страните се установява, че „А••• ” ЕООД е търговско дружество осъществяващо охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз №1354/22.12.2008год. от МВР, като видно от него същото осъществява и дейността по охрана на мероприятия, каквото е процесното. По силата на договор за охрана /които не е приложен по делото/, но не се отрича наличието на такъв, търговско дружество „А••• ” ЕООД е следвало да извърши охрана на мероприятието – футболна среща между отборите на ПОФК "Б••• " гр. В••• и ПФК "Л••• " гр. Р••• на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион "О••• ", като в тази връзка е и изготвеното от 03.10.2018год. уведомително писмо до ОД МВР – Монтана, с което ги уведомяват, че търговското дружество ще извършва пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите. Предвид тези факти юридическото лице в случая „А••• ” ЕООД е осъществявало и охранителната дейност, за която би носила съответната отговорност по ЗЧОД и издадената по приложението му Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЧОД. В същото време с административно наказателната разпоредба на чл.82 от ЗЧОС, законодателя изрично е разграничил отговорността на физическите лица, които биха понесли наказанието, което е „глоба” и юридическите лица и еднолични търговци на които следва да им бъде наложена „имуществена санкция”. В тази връзка характера на двата вида отговорност е различен и обусловен от различни материално правни предпоставки, което е съобразено от законодателя с оглед предоставената възможност на юридическите лица да се налагат съответно имуществена санкция. Тази разпоредба в специалния закон за частната охранителна дейност е съобразена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица. По своята природа и правна характеристика „имуществена санкция” представлява особен вид административна санкция налагана на юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е следвало да бъде наложена на „А••• ” ЕООД. Именно констатациите на наказващия орган за наличието на формирана вина в конкретно физическо лице подлежат на доказване в хода на съдебния контрол относно законосъобразността на осъществената правораздавателна дейност, израз на която е постановеният санкционен акт. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се посочи по-горе се носи само от физически лица. В случая АНО не е отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.82 от ЗЧОС. Действително няма разлика в размера на предвидената имуществена санкция и глоба за търговското дружество по този текст, но АНО е следвало да положи необходимата грижа и да установи какъв е субектът на административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта относно вида на наложената санкция, тъй като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за налична възможността съдебната инстанция да налага различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от съдебна инстанция и то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново административно наказание за пръв път от съда. Следователно незаконосъобразно е ангажирането на административно-наказателната отговорност на юридическо лице, в това му качество, чрез налагане на глоба. Налагайки на касатора именно тази административна санкция АНО е допуснал при издаване на наказателното постановление съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видът на наложеното наказание представлява значима съставна част от административното наказване и предвид санкционния характер на производство, неточното му посочване е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗАНН, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността му. По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящото мнозинство на касационен състав на Административен съд - Монтана,