Мотиви към Решение № 11 от 12.1.2023 г. на Районен съд - Петрич по дело № 1003/2022 г.

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура - Б. мотивирано постановление с предложение обвиняемият К. Ж. В., с ЕГН •••••••••• и постоянен адрес: гр.П., ул.“Б.“ № ••, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по чл. 78а от НК, за това, че на 21.03.2022г., в гр.П. в сградата на РУ П., находяща се в същия град, ул.“Ал.Ст.“ № ••, пред Й.К.С. – системен оператор в РУ П., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС амб. №110/28.02.2022г., на който е придаден вид, че е издадено от д-р И.Д.С., д-р В.С.А., д-р Н.Д.К., д-р М.Л.Я. д-р Т.Л.В., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 от НК във вр. с чл.309, ал.1 от НК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК. В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Посочва, че на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, обуславящи извод за извършено престъпление от обвиняемия. Излага съображения, че са налице предпоставките по чл. 78а, ал.1 от НК, като предлага при индивидуализация на наказанието, същото да бъде ориентирано около минималния размер, предвиден в разпоредбата. Обвиняемият К. В., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник. Признава се за виновен, изразява съжаление за деянието. Моли да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба в минимален размер. Защитника на обвиняемия не оспорва фактическата обстановка. Изразява становище, че престъплението е доказано по безспорен начин. Иска обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Обвиняемият К. Ж. В. е роден на ••.••.•••• г. в гр.С., с постоянен адрес в гр.П., ул.“Б.“ № ••, българин, български гражданин, женен, с полувисше образование, трудовоангажиран, неосъждан /реабилитиран/. Не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Обвиняемият В. е правоспособен водач на МПС, категории "В, АМ" като притежавал СУМПС № 281570567 със срок на валидност до 10.04.2022г. Съобразявайки, че срокът на валидност на издаденото му СУМПС изтича, обвиняемият К. В. решил, че следва да подаде заявление в РУ - П. за издаване на ново. Съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП свидетелство за управление на моторни превозни средства се издавало от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило десети клас, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория. С Наредба № І-157/01.10.2002г., издадена от министъра на вътрешните работи /обн. в ДВ бр.97/15.10.2002г./ са определени условията и редът за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба № І- 157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета и водачите и тяхната дисциплина, при подмяна на СУМПС /свидетелство за управление на моторно превозно средство/ по т.1 – изтичане срока на валидност или подновяване /издаване на ново СУМПС/, водачът следвало да представи изискуеми документи, посочени в чл.13, ал.1, т.1, т.3 и т.6 от същата наредба - заявление по образец, карта за оценка на физическа годност на водач/кандидат за придобиване на СУМПС, издадена от общопрактикуващ лекар и декларация, че не е притежател на друго СУМПС, издадено от държава - членка на ЕС и обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС. В чл.152а от ЗДвП е посочено, че министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за физическата годност към водачите на МПС и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории с Наредба № 3/11.05.2011г. /Обн. ДВ бр.39/20.05.2011г./ за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. В този поднормативен акт е регламентиран реда и начина за издаването на удостоверения за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Съгласно изискванията на Наредба №3/11.05.2011г. /Обн. ДВ бр.39/20.05.2011г./ за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, прегледите на водач/кандидатите следвало да се извършат лично от лекарите за различните групи, като за група 1 /водачите на МПС от категориите „АМ”, „А1”, „А2”, ”А”, „В1”, „В”, „ВЕ” и „Ткт”/ и група 2 /водачите на МПС от категориите „С1”, „С”, С1Е”, „СЕ”, „D1”, „D”, „D1E”, „DE”, „Ттм” и „Ттб” / се извършвали от общопрактикуващия лекар, при който е осъществен постоянен избор. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 и група 2, които били неосигурени лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване, се извършвал от общопрактикуващ лекар, работещ в лечебно заведение за извънболнична помощ по чл.8, ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 обхващал: оценка на състоянието на зрителната система и състоянието на останалите органи и системи и проверка за наличието на регистрирани заболявания. Когато здравословното състояние на лицето било в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1, посочени в приложение № 1, общопрактикуващия лекар давал заключение, че водачът или кандидатът за водач отговарял на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от съответната категория, като отбелязвал това в картата по чл.9, ал.2 от Наредба № 3/2011г. Когато здравословното състояние на лицето не било в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1, посочени в приложение № 1 от Наредба № 3/2011г., общопрактикуващият лекар изисквал от лицето да се яви на допълнителни прегледи при съответните специалисти. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2 обхващал всички изисквания за физическа годност от приложение № 1 от Наредба № 3/2011г. Водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2 преминавали задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система, нервната система, вътрешните органи, хирургичен и ортопедо-травматологичен статус. Заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност се давало от общопрактикуващия лекар въз основа на резултатите от прегледите при съответните специалисти. Когато здравословното състояние на лицето било в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени в приложение № 1, общопрактикуващият лекар отбелязвал в картата по чл.9, ал.2 от Наредба № 3/2011г., че лицето отговаряло на изискванията за физическа годност към водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Когато здравословното състояние на лицето не било в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени в приложение № 1 от Наредба № 3/2011г., общопрактикуващият лекар отбелязвал в картата по чл.9, ал.2, че лицето не отговаряло на изискванията за физическа годност към водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Резултатите от медицинските прегледи се нанасяли в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по образец съгласно приложение № 3 от Наредба № 3/2011г. Заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност се нанасяло в Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС по образец съгласно приложение № 4 от Наредба №3/2011г. Към месец февруари 2022г. обвиняемия К. Ж. В. бил регистриран в пациентската листа на доктор К.Г.Д., представляващ „Д-р К.Г.Д. - амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ- индивидуална практика“. Свидетелят В.А.бил председател на ЛКК при „Общински медицински център“ гр.П., като същият не изпълнявал функции на общопрактикуващ лекар. Свидетелят М.Л.Я. работела като офтомолог, тя била управител на „Д-р М.В.ИПСМП по очни болести“ ЕООД гр.П. В тази връзка като специалист по очни болести, извършвала прегледи на лица, водачи/ кандидат водачи за издаване на СУМПС, вписвала лицата в амбулаторен журнал и с оглед констатираното от прегледа попълвала, подписвала и подпечатвала съответното удостоверение. Свидетелят Т.Л.В. работела на длъжност невролог към „Общински медицински център“ ЕООД гр.П. В тази връзка свидетелката В. извършвала прегледи на лица- водачи /кандидат водачи за издаване на СУМПС, попълвала, подписвала и подпечатвала медицински удостоверения за издаване на СУМПС на пациенти, след извършване на клиничен преглед. Свидетелят Н.Д.К. била лекар – специалист по „Уши, нос и гърло“- индивидуална практика. В тази връзка заверявала медицински удостоверения за водач на МПС по отношение на статус „УНГ“ след личен преглед на лицето. Свидетелят И.Д.С. работел като лекар специалист със специалност „хирургия и съдова хирургия“ в „Общински медицински център“ П. ЕООД и в тази връзка като специалист – хирург, извършвала прегледи на лица, водачи/ кандидат водачи за издаване на СУМПС, вписвал лицата в дневник на центъра и с оглед констатираното от прегледа подписвал и подпечатвал съответното удостоверение. На 28.02.2022г. свидетелите И.С., В.А., Н.К., М.Я. и Т.В. не са извършвали клинични прегледи на обвиняемия К. В., с оглед издаване на удостоверение за здравословно състояние на водач на МПС. На същата дата обвиняемия К. В. посетил поликлиниката на гр.П., където неустановено по делото лице, без да преминава през медицински прегледи при съответните специалисти, срещу съответно заплащане го снабдил с неистинско удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В удостоверението, издадено на името на обвиняемия В. било посочено, че същия е преминал на прегледи при съответните специалисти – свидетелите И.С., В.А., Н.К., М.Я. и Т.В. и в тази връзка не са регистрирани заболявания. В същото удостоверение за здравословно състояние било отразено, че на обвиняемия В. са били извършени клинични прегледи от лекарите - И.С., В.А., Н. К., М. Я. и Т.В. и в тази връзка не били регистрирани заболявания, въпреки, че такива прегледи не били извършени и докторите не подписали отразените констатации в документа. За фалшивото медицинско удостоверение обвиняемия В. заплатил на неустановеното по делото лице сумата от 15.00 лева. Снабдявайки се по посочения начин с инкриминираното удостоверение, на 21.03.2022г., обвиняемият К. В. посетил сградата на РУ – П. и застанал на гише „Отчет на водачи на МПС“, където по същото време била на работа свидетелката Й.С. Същата заемала длъжността „системен оператор“ в РУ – П. при ОДМВР – Б., като служебните й задължения се изразявали основно в приемане на документи във връзка с издаване на свидетелства за управление на МПС. Пред свидетелката С. обвиняемия подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 778/21.03.2022г., касаещо издаването му на ново Свидетелство за управление на моторни превозни средства и лична карта. Към подаденото заявление обвиняемият представил и горепосоченото Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб. № 110/28.02.2022г., както и другите необходими документи. Заявлението, удостоверението и другите представени документи били приети от свидетелката С., която първо проверила наличието им, както и отразени ли са необходимите данни в тях, включително и положените подписи и печати. Свидетелят Т.Ж. - служителят на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Б. се усъмнил в истинността на представеното медицинско свидетелство и по този повод била извършена проверка, а в последствие образувано настоящето наказателно производство. В хода на разследването и при направена справка с Регионална здравноосигурителна каса /РЗОК/ се установило, че към месец февруари 2022г. обвиняемият К. Ж. В. бил регистриран в пациентската листа на д-р К.Г.Д., представляваща „Д-р К.Г.Д. - амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика“. Според справката на РЗОК няма отчетен преглед на обвиняемия В. от д-р В.А. на 28.02.2022г. В хода на разследването са установени и разпитани като свидетели всички посочени в горепосоченото Удостоверение за медицински преглед на водач на МПС № 110 от 28.02.2022г. лекари - И.Д.С., В.С.А., Н.Д.К., М.Л.Я. и Т. Л.В., които сочат, че не са преглеждали обвиняемия В., не го познават и не са издавали въпросното удостоверение и поставените върху него печати не съответства на ползваните от тях такива. От заключението на вещото лице М. В. по назначената и изготвена по делото комплексна почеркова и техническа експертиза, обективирана в протокол № 123/26.09.2022г. се установява следното: Подписът, положен в графа „Подпис на заявителя“ в Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № 778/21.03.2022г. от името на К. Ж. В., е положен от обвиняемия К. Ж. В.. При изследването на подписите, положени при печата на д - р В.А.в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб. № 110/28.02.2022г., се установи, че същите са изключително опростени и не съдържат необходимото качество и количество идентификационни признаци, чрез които подписите да бъдат пълноценно изследвани. Подписът, положен при печата на д-р М.В.-Я. в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб. № 110/28.02.2022г., не е положен от М.Л.Я. След преглед на предоставеното за изследване Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб. № 110/28.02.2022г., вещото лице е установило, че при печата на д-р Н.К. липсва положен подпис. Подписът, положен при печата на д-р Т.Л. в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб. № 110/28.02.2022г., не е положен от Т.Л.В. Подписът, положен при печата на д-р И.С. в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб. № 110/28.02.2022г., не е положен от И.Д.С. Ръкописните текстове, изписани в частта „Общопрактикуващ лекар: " и „Данни от клиничен преглед на: ", и изписаните данни за лицето К. Ж. В., на лицевата и обратната страна в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб. № 110/28.02.2022г., не са изписани от лицата: И.Д.С., В.С.А., Н.Д.К., М.Л.Я., Т.Л.В., К. Ж. В.. Отпечатъците от печати, положени в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с № 110/28.02.2022г. на името К. Ж. В. не са идентични с представените сравнителни образци от печати от И.Д.С., В. С. А., Н.Д.К., М.Л.Я. и Т.Л.В. От приложените по делото справки се установява, че свидетелката С. изпълнява функции на системен оператор в РУ П., ОД МВР Б. Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които като еднопосочни и непротиворечиви съдът кредитира. На първо място това са обясненията на самия обвиняем, а също и показанията на свидетелите Й.К.С., И.Д.С., В.С.А., Н.Д.К. М.Л.Я., Т.Л.В. и Т.Г.Ж. Освен тях приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал.2 от НПК са и следните писмени доказателства - Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб. № 110/28.02.2022г., издадено на обвиняемия В., копие на Заявление за издаване на СУМПС на български гражданин, заключение на съдебно – почеркова и техническа експертиза - протокол № 123/26.09.2022г., справки от РЗОК, справка от сектор „КАТ ПП“ ОД МВР - Б., свидетелство за съдимост на обвиняемия В., справка ОД МВР - Б., декларация за семейно, материално и имотно състояние и др. В гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка, която съответства и на изложената в обстоятелствената част на мотивираното постановление, внесено от РП – Б. Доколкото в гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане. С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия К. Ж. В. са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал.1 НК, доколкото на 21.03.2022г., в гр.П. в сградата на РУ П., находяща се в същия град, ул.“Ал.С.“ № ••, пред Й.К.С. – системен оператор в РУ П., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС амб. № 110/28.02.2022г., на който е придаден вид, че е издадено от д-р И.Д.С., д-р В.С.А., д-р Н.Д.К., д-р М.Л.Я., д-р Т.Л.В., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Безспорно се установява, че на 21.03.2022 г., в гр. П.в сградата на РУ – П., пред свидетелката Й.К.С. - системен оператор в РУ П., обвиняемият В. е депозирал към заявление за снабдяване със СУМПС, Удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС амб. № 110/28.02.2022г., което представлява неистински документ, доколкото е установено, че подписите изписани в документа и положените печати са неавтентични. Съгласно чл. 93, т.6 НК неистински е документът, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Неистинският документ е с автор, различен от действителния. Тази невярна представа може да бъде създадена чрез изписването на имената или други индивидуализиращи белези на привидния автор или чрез поставяне на фалшив негов подпис. За съществуването на неистински документ е важно единствено дали отразения автор съвпада с действителния, като при разминаване е налице неистински документ. В настоящия случай безспорно се установява, че подписите положени на мястото на съответните специалисти, не са положени от тях. В този смисъл са свидетелските им показания и заключението по комплексната почеркова и техническа експертиза. На удостоверението е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. С нормата на чл. 316 НК е прогласено за престъпно съзнателното ползване на документи - официални или частни, които са неистински, с преправено съдържание или с невярно такова. Документът следва да отговаря на изискванията за официален или частен, за манипулирането на какъвто, съобразно изискванията на съответния престъпен състав, от извършителя се носи наказателна отговорност. В случая обвиняемият е ползвал неистински частен документ. Удостоверението за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване правоспособност за управление на МПС от 20.09.2017 г. няма характеристиките на официален документ. Съгласно определението за официални документи по чл. 93, т.5 НК това са такива, издавани от длъжностни лица. Характеристиките на дейността на длъжностните лица са посочени диференцирано в разпоредбите на чл. 93, т.1, б.“а“ и б.“б“ НК и са предмет на изчерпателно тълкуване в ТР № 73/1974 г. на ОСНК на ВС. В тях са посочени три категории длъжностни лица, упражняващи: 1. "служба в държавно учреждение", която непосредствено обективира нормативно предоставените му функции"; 2. "работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество", при която пазенето се явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на възложената дейност и 3. "ръководна работа", която намира проявление в изпълнението на функции свързани с ръководството и управлението на производствените процеси, трудовата и служебна дейност на хората - планирането и организацията на работата, подбора и разпределението на къдрите, назначаването и уволнението на служители, а стопанско разпоредителните правомощия сочат на възможности за разпореждане с имущество и за осъществяване на операции със стоковоматериални ценности (приемане, предаване, отчитане, извършване контрол за разпределението им). В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 152/01.04.2014г. по н. д. № 302/2014 г., III н. о., ВКС, Решение № 406/03.11.2014г. по н. д. № 1019/2014 г., III н. о., ВКС. Ползваното от обвиняемия К. В. удостоверение за здравословно състояние е издадено от лекари, които нямат длъжностно качество по чл. 93, т.1, б.“б“ НК. Този извод се налага и от задължителната за прилагане тълкувателна практика на ВКС. Съгласно разрешенията по т. 2 на ТР № 2/21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2011 г. лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество, не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, б.“б“ НК. Следователно инкриминираното медицинско удостоверение не се издава от длъжностни лица и съответно не е официален документ. В този смисъл е и Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС, в т. 3 от което е прието, че документ, който е съставен от недлъжностно лице е частен. В решение № 17/03.02.2012 г. по дело № 229/2011 г. на ВКС IV г. о. е прието, че медицински документ удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице е частен документ. Престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления, защото изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ, доколкото той се представя, за да удостовери включените в него факти. Ползването на неистинския документ е престъпно само когато за съставянето му, не може да се търси наказателна отговорност от използвалия го. Случаят е именно такъв, доколкото обвиняемият не е участвал при съставяне на медицинското удостоверение от неустановеното по делото лице. Двамата не действат при общ умисъл. От субективна страна обвиняемият К. В. извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл – съзнава, че Удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС амб. № 110/28.02.2022г не е издадено по съответния законов ред, че е неистинско, тъй като не е подписано от лекарите, но въпреки това го е ползвал, с което настъпват и общественоопасните последици от поведението му - предвидени и искани. Обвиняемият е бил запознат с реда и процедурата за издаване на СУМПС и изискуемото в тази връзка удостоверение за физическа годност, още повече, че свидетелството е подлежало на подновяване. Също така е установено, че същият не е посещавал кабинетите на специалистите на 28.02.2022г., въпреки, че е знаел, че този документ се издава и заверява от съответни лекари по установен в страната ред - след личен преглед и заплащане на съответна такса. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намери, че обвиняемият К. Ж. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 316 от НК във вр. чл. 309, ал.1 от НК и на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК го призна за виновен. С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от обвиняемия К. В. деяние, съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба. За престъпление по 316 от НК във вр. чл. 309, ал.1 от НК се предвижда наказание: лишаване от свобода до две години. От справката за съдимост на обвиняемия, се установява, че не е осъждан/реабилитиран/, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения по чл. 78а НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало на обвиняемия, самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното за разкриване на обективната истина, както и добрите характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства няма. Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират обвиняемия К. Ж. В. като лице с ниска степен на обществена опасност, като деянието е с висока степен на обществена опасност, предвид накърняването на обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането, подриването на обществено-правната функция, възложена на документа, и затрудняването на дейността на държавните и обществени органи и организации със създаване на усложнения в отношенията между организациите и гражданите (Постановление № 3/23.03.1982 година на ВС). Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1000 лева. Този размер на санкцията съответства на степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия и ефективно ще съдейства за поправянето на В., без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия. На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът счита, че обвиняемият следва да бъде осъден да заплати сумата от 327.41 лева по сметка на ОД на МВР – Б., представляващи разноски по досъдебното производство. Така мотивиран, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: