Решение № 2068 от 20.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10150/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „В. Транс“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], район „Сердика“, [жк], [улица], представлявано от управителя А. В. В., чрез адв. Ц. И., САК, срещу решение № 3619/06. 08. 2024 г. по нахд № 7505/2023 г. на СРС, НО, 147 състав. Със съдебното решение е потвърдено наказателно постановление № 27/07. 02. 2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на „В. транс“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. С касационната жалба се иска отмяна на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон, както и необоснованост и постановяване на съдебно решение, с което да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Правят се възражения, че АУАН не е подписан от всички свидетели от РИОСВ, присъствали при установяване на нарушението. Неправилен е изводът на решаващия състав, че процесното нарушение е описано ясно и точно с всички съставомерни признаци, както и че правната квалификация е съответна на описанието на деянието. Констатирана е дейност по съхраняване на отпадъци, а не по събиране, транспортиране и/или третиране, за което е наложена санкцията по чл. 136, ал.2, т.3, предл. 3 от ЗУО. Санкцията е наложена за дейности, които не са установени и не са описани в АУАН и НП. В тях няма фактически доводи и твърдения, че съхранението, за което е наказано дружеството е именно подготвителна фаза към оползотворяване на процесните отпадъци. По тези причини касаторът счита, че фактическото описание на нарушението не съответства на правната му квалификация. Ответникът – директорът на РИОСВ, чрез юрисконсулт С. П., в писмено становище по касационната жалба прави искане за потвърждаване на обжалваното решение на СРС като правилно, валидно и допустимо. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН е издаден в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. По същество нарушението е извършено, „В. транс“ ООД не е притежавало документ за събиране на отпадъци, издаден по реда на чл. 35, ал. 3 във вр. с ал.2, т. 2 от ЗУО. При проверката на 29. 07. 2022 г. е констатирано, че съхранява опасни отпадъци – опаковки и неопасни отпадъци – строителни и смесени битови. Дружеството е осъществило „съхраняване на отпадъци“ по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗУО, която дейност по становището на ответника по касация е дейност по оползотворяване на отпадъци, която от своя страна е дейност по третиране на отпадъци. Прокурор Д. от СГП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, съответно решението на СРС, както и издаденото наказателно постановление са правилни и законосъобразни. Административен съд [област] – град, Х - ти касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН и при спазване на преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред СРС е наказателно постановление № 27/07. 02. 2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на „В. транс“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел от фактическа страна, че в РИОСВ – [област] бил получен сигнал за нерегламентирано замърсяване с отпадъци на имот, частна собственост. По сигнала е извършена проверка на 29. 07. 2022 г., при която е установено, че в имот с площ от 6 880 кв.м., находящ се в [населено място], район „Кремиковци“, м. „Табачка“, ползван от „В. транс“ ООД, са налични и се съхраняват строителни и смесени битови отпадъци и отпадъци от опаковки, съдържащи опасни вещества. Описаните отпадъци се съхранявали на общи купчини, на територията на целия имот. Проверяващите квалифицирали дейността като такава по чл. 35, ал.2, т. 3 от ЗУО - дейност по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба. За тази дейност, съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗУО се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, каквато регистрация и документ „В. транс“ ООД не притежавал. За нарушение на чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 35, ал.2, т. 3 от ЗУО във вр. с чл. 136, ал.2, т. 3, пр. 3 от ЗУО е съставен АУАН и издадено НП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева. От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени по предвидения в закона ред и форма, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при ясно и точно описание на нарушението с всички съставомерни признаци и при правна квалификация, която е съответна на описанието на деянието. Направен е анализ на разпоредбите на §1, т.42 от ДР на ЗУО, §1, т. 44 от ДР на ЗУО и §1, т. 13 от ДР на ЗУО и заключение, че систематичното тълкуване на разпоредбите води до извод, че дейността по съхранение на отпадъци е дейност по оползотворяването на отпадъци, а последната от своя страна е дейност по третиране на отпадъци. Изложени са доводи, че няма допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Административното нарушение е доказано, правилно е приложена санкционната норма на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, санкцията е наложена в минимален размер. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. След като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от въззивния съд, съгласно чл. 220 от АПК, Административен съд [област] - град намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. По смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗУО, третиране на отпадъци са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В § 1, т. 42 от ДР на ЗУО съхраняването е дефинирано като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване и б) една година - при последващо предаване за обезвреждане. Съгласно обстоятелствената част на потвърденото като законосъобразно НП, касаторът е бил обвинен за " съхраняване на отпадъци - операция с код R13 до извършване на дейностите с кодове R1-R12" Посочено е, че не бил представен регистрационен документ за дейност по съхранение на отпадъци, съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗУО във вр. с чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 35, ал. 3 от ЗУО, вр., ал. 2, т. 3, а основанието за налагане на санкцията е нормата на чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 ЗУО. Съгласно посочената санкционна норма се наказват лица, които събират, транспортират и/ или третират отпадъци. Обективен елемент от наказуемия състав е деяние, което отговаря на определението за събиране, транспортиране и/или третиране. По делото не е установено "В. транс" ООД да извършва дейности по събиране, транспортиране и по третиране на отпадъци. Съгласно оспореното НП, административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за "съхраняване" на отпадъци, изпълнителното деяние при което се изразява в бездействие и не може да се квалифицира като някоя от посочените по-горе дейности. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 44 от ДР на ЗУО: "Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Тази дейност е различна от дейностите по съхраняване описани в т. 42 на § 1 от ДР на ЗУО. С оглед горното не става ясно от описателната част на наказателното постановление за кое действие именно е санкционирано лицето. Както в АУАН, така и в оспорваното НП, с оглед начина на описание на деянието - съхраняване на отпадъци и правната квалификация посочена в него - чл. 35, ал. 3 във връзка с, ал. 2, т. 3 е допусната неяснота, която възпрепятства наказаното лице да организира защитата си в пълен обем, тъй като не става ясно точно за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В АУАН липсва описание на изпълнителното деяние в някои от изброените в посочената от АНО санкционна норма форми - събиране, транспортиране и/или третиране на отпадъци, поради което не става ясно към коя от тях актосъставителят е отнесъл дейностите с код R13 - съхраняване на отпадъци. Това нарушение, допуснато от АНО е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, което не е взето предвид от въззивния съд, още повече, че липсва съответната връзка как твърдяното съхраняване би следвало да се санкционира по посочената санкционна норма, която визира друг вид изпълнителни деяния. Анализът на посочените норми, сочи, че дейността с код R13, като част от дейностите по оползотворяване, а от там и на третиране на отпадъци не обхваща съхранението на отпадъци по принцип, а само съхранението до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12. В настоящия случай липсват каквито и да са фактически доводи в АУАН и в НП, че съхранението, за което е наказан касатора е именно такава подготвителна фаза към оползотворяване на процесните отпадъци. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния закон. Налице са касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. По тези съображения, Административен съд [област] - град, Х касационен състав