Решение № 2524 от 10.7.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 467/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ВиК-В” ООД, ЕИК •••, срещу И. Д. Г. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

• 68, 38 лв. – сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 28.02.2018г. до 24.06.•••., отчитани по партида с номер •••, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението;

• 11, 48 лв. – сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода от 17.05.2018г. до 31.07.•••.;

• 131, 94 лв. – сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 12.04.2018г. до 23.04.•••., отчитани по партида с номер •••, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението;

• 24, 07 лв. – сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода от 17.06.2018г. до 31.07.•••., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер •••/•••. по описа на ВРС.

Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е ВиК оператор, като на основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ предоставя такива на ответника за имот на адрес в •••, като последният ги получава в качеството си на потребител. Потреблението се отчита по партида с номер •••. Включва задълженията на аб. номер ••• и аб. номер •••. Съгласно чл. 5, т. 6 ОУ за предоставяне на ВиК услуги потребителите са длъжни да заплащат ползваните такива в срок, което ответникът не е сторил. Ползваните ВиК услуги били отчетени чрез ел. карнет, с дистанционен отчет, при което намира приложение правилото на чл. 23, ал. 4 ОУ.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

Сочи се, че исковата претенция е неоснователна. Излага се, че на ответника не били изпратени процесните фактури. Оспорва се истинността и констатациите на всички описани фактури, като документи с невярно съдържание. Оспорва се справка за недобора на частен абонат с номер •••/17.01.2022г., както и от 12.01.2022г., като документи с невярно съдържание. Сочи се, че количествата вода били надписани. Не са потребени и за тях не се дължи възнаграждение. Направено е възражение за настъпила погасителна давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

За сумите, предмет на спора, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. с номер •••/•••. по описа на Районен съд – Варна. Заявлението е било подадено в съда на дата 03.08.•••.

Приложени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. В чл. 23, ал. 4 ОУ, на което основание се позовава ищецът, е посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при използване на електронен карнет.

Установява се от справка с номер 1327639 от 13.10.2022г., че собственик на процесния имот е ответницата И. Д. Г., по силата на договор за покупко-продажба от 2013г.

Видно от КП с номер 244/10.12.2019г. на адреса на ответника е извършена проверка от служители на ВиК Варна, като проверката установила, че на място са монтирани 4 броя водомери, от които единият е без партида. На 16.08.2022г. е била извършена отново проверка на имота на ответника с цел визуален отчет на водомер с номер 1198722 и водомер с номер 009348, с аб. номер на първия – 1807385 и на втория – •••, но собственикът е отказал достъп до жилището. Това се е случило в присъствието на един свидетел.

По делото е изготвено заключение по допусната СИТЕ, като от заключението на вещото лице инж. Г. се установява следното: В процесния имот санитарните помещения са отдалечени, поради което водата в банята и кухнята се отчита от отделни водомерни възли. Водното количество потребена вода се отчита от 4 броя отделни водомери. Имотът е топлофициран с централна топла вода, поради което във всеки водомерен възел е монтиран и отделен водомер само за топла вода.

Приложено по делото е и заключението по допуснатата ССЧЕ, от която се установява следното: В имота има четири водомера, като водомер с номер 1198722 не е отчитан. Съобразно история на плащанията със сумата от 800, 00 лв., платена с дебитно авизо от 25.10.•••. са погасени задължения по кл. номер ••• за главница с ДДС и лихви, изчислени до 25.10.•••. Оставащото задължение по абонатен номер ••• за периода от 18.05.2018г. до 27.04.•••. е за главница на стойност 131, 94 лв. Оставащото задължение по абонатен номер ••• по водомер с номер 58237797 за периода от 17.04.2018г. до 28.06.•••. е за главница на стойност 68, 38 лв. Следователно лихвите за забава са на стойност 24, 11 лв. за абонатен номер ••• и 11, 48 лв. за аб. номер •••. Към датата на изготвяне на експертизата сумите не са погасени.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По така предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца бе да докаже дължимостта на начислените суми, а именно следваше в условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тежест на ответника бе да установи своите правоизключващи възражения.

От изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги, които се предоставят за обект в •••. И. Г. е собственик на имота и поради това има задължение да заплаща на ищцовото дружество стойността на потребеното количество ВиК услуги.

От заключението на вещите лица, които съдът кредитира изцяло се установи, че в процесния имот санитарните помещения са отдалечени, поради което водата в банята и кухнята се отчита от отделни водомерни възли. Водното количество потребена вода се отчита от 4 броя отделни водомери. Имотът е топлофициран с централна топла вода, поради което във всеки водомерен възел е монтиран и отделен водомер само за топла вода. Съобразно история на плащанията със сумата от 800, 00 лв., платена с дебитно авизо от 25.10.•••. са погасени задължения по кл. номер ••• за главница с ДДС и лихви, изчислени до 25.10.•••. Оставащото задължение по абонатен номер ••• за периода от 18.05.2018г. до 27.04.•••. е за главница на стойност 131, 94 лв. Оставащото задължение по абонатен номер ••• по водомер с номер 58237797 за периода от 17.04.2018г. до 28.06.•••. е за главница на стойност 68, 38 лв. Следователно лихвите за забава са на стойност 24, 11 лв. за абонатен номер ••• и 11, 48 лв. за аб. номер •••. Към датата на изготвяне на експертизата сумите не са погасени.

Чл. 24 ОУ на ВиК оператора урежда, че потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на водомера. В ал. 3 е посочено, че при невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или на негов представител, същият е длъжен да уточни с ВиК оператора начина на извършване на проверката на водомерите в имота. По делото не се събраха доказателства потребителят да е изпълнил това свое задължение. Събраха се доказателства, че ответникът е отказал достъп до своя имот.

Задължението на ответника е обективирано в издадени електронни карнети, съобразно чл. 23, ал. 4 ОУ.

Следователно законосъобразно и правилно ищцовото дружество е начислило процесните суми.

Относно възражението за изтекла погасителна давност: В чл. 111 ЗЗД е посочено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват периодичните плащания, както и лихвите. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност – ТР 3/2011г. на ВКС.

Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е подадено в съда на 03.08.•••. Следователно всяко задължение на ответника, с настъпил падеж до 03.08.2018г. е погасено по давност. В тази връзка съдът извърши проверка на настъпилите падежи на вземанията на ищеца, съобразно приложените таблици по ССЧЕ.

Така оставащото задължение по абонатен номер ••• за периода 18.05.2018г. до 27.04.•••. следва да бъде намалено с 21, 92 лв., поради погасяване на задължението за тази сума по давност, до крайна сума от 110, 02 лв.

Оставащото задължение по абонатен номер ••• за периода от 17.04.2018г. до 28.06.•••. следва да бъде намалено с 11, 13 лв., поради погасяване на задължението за тази сума по давност, до крайна сума от 57, 25 лв.

Задължението за лихва върху главницата от по аб. номер ••• следва да бъде намалено с 6, 42 лв., поради погасяването му по давност, до краен размер от 17, 69 лв.

Задължението за лихва върху главницата по аб. номер ••• следва да бъде намалено с 3, 32 лв., поради погасяването му по давност, до краен размер от 8, 16 лв.

Исковете са частично основателни. По разноските: С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на общо 143, 89 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, съобразно уважената част на претенциите в размер на общо 501, 89 лв.

Водим от горното, съдът