Решение № 3415 от 13.9.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 9646/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН Образувано е по жалба на ••• против Наказателно постановление № 2849/01.07.2022 г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДАДРВЗ), с което, на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН. НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление – навежда доводи за негоден субект на отговорност. Моли се за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е осъществявало внос на минерални масла, в това число базови масла, в резултат на което било вписано в регистър на задължени лица за периода 2022г.- 2023г. по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Дружеството не подало в срок до 15.02.2022г. справка-декларация по чл. 4, ал.2 от ЗЗНН. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на свидетеля М.Й.; АУАН; НП; известие за връчване; докладна записка; кореспонденция; извлечение от Търговски регистър; заповед за извършване на проверка; констативен протокол; справка- декларация. Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен (релевантната фактология не е и предмет на спор между страните). Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. По приложенето на процесуалния закон При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. По приложението на материалния закон Атакуваното НП, обаче, е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка. При наличие на безспорни данни за неизпълнено законово задължение, отговорност е била ангажирана от негоден правен субект. ЗАНН регламентира възможните субекти на отговорност: физически лица, юридически лица и еднолични търговци. Тук е мястото да се подчертае и че самият ЗЗНН в административнонаказателните си разпоредби (чл. 65, ал. 66, чл. 67 и т.н.) също визира тези три категории субекти. Дружеството по ЗЗД, обаче, не е персонифицирано и не попада в категорията на юридическите лица. Уредбата на същото се намира в Глава XV от Особената част на Закона за задълженията и договорите и там е уредено като съглашение между две или повече лица да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Касае се, обаче, за неперсонифициран граждански субект: ДЗЗД не формира органи на управление, няма капитал, не подлежи на регистрационен или дори на уведомителен режим. Нещо повече – законодателят изрично урежда (чл. 358, ал. 2 ЗЗД, чл. 359, ал. 1 ЗЗД) и специфичен режим на имуществото – обикновена съсобственост, при равни дялове (освен ако друго е уговорено – чл. 359, ал. 2 ЗЗД). В този смисъл и доколкото самата норма на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН предвижда задължение за numerus clausus субекти (български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове), то жалбоподателят нито е самостоятелен субект на това задължение, нито е годен субект на административнонаказателна оптговорност. За пълнота на изложението, следва да бъдат обсъдени доводите на наказващия орган и касателно приложимостта на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон. Същите са тотално несъстоятелни. Цитираната разпоредба създава фикция за наличие на търговско качество, въз основа на естеството на извършваната дейност. „Юридическо лице“ и „търговец“, обаче, са понятия, често имащи своите допирни точки, но без да носят признаците на препокриване. В този смисъл и дали жалбоподателят, поради спецификите на дейността си, попада или не в приложното поле на чл. 1, ал. 3 ТЗ (респективно – може или не да бъде разглеждан, като търговец, за целите на търговския оборот и търговското правораздаване), това обстоятелство е ирелевантно за правосубектността. По разноските С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от повереник, ни и предвид липсата на изрична претенция за присъждане, на наказващият орган не следва да бъдат възлагани разноски. По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът