Решение № 389 от 28.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6335/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК С Присъда от 13.03.2024 г. постановена по н.о.х.д. № 9974/2022 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав подсъдимата М. Б. П. е призната за невиновна в това, че на различни дати, през периода от 05.06.2019г. до 09.04.2020 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно едни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, направила опит да принуди Ю.С.И., да извърши нещо противно на волята й - да предприеме действия за връщане на намереното от нея куче, като употребила за това заплашване, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини, както следва: 1) на 05.06.2019г., около 22, 57 часа, в гр. София, направила опит да принуди Ю.С.И., да извърши нещо противно на волята й - да предприеме действия за връщане на намереното от нея куче, като употребила за това заплашване – чрез мобилно приложение „Месинджър“ изпратила на пострадалата гласово съобщение със съдържание „Маймуно грозна, върни ми кученцето или ще ходиш в инвалидна количка. Казвам ти. Обещавам ти го“, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини – отказа на пострадалата да върне намереното куче; 2) на 09.04.2020г., около 21, 17 часа, в гр. София, направила опит да принуди Ю.С.И., да извърши нещо противно на волята й - да предприеме действия за връщане на намереното от нея куче, като употребила за това заплашване – чрез мобилно приложение „Месинджър“ изпратила на пострадалата гласово съобщение със съдържание „Маймуно грозна, върни ми кученцето или ще ходиш в инвалидна количка. Казвам ти. Обещавам ти го“, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини – отказа на пострадалата да върне намереното куче - престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл.18, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение. С присъдата е поставено разноските по делото на основание чл.190, ал.1 от НПК да останат за сметка на Държавата. Срещу описания съдебен акт, в срока по чл. 319 от НПК е подаден въззивен протест от представител на Софийска районна прокуратура, в който се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата П.. депозирания протест и допълнението към него се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и почива на неправилна оценка на доказателствата по делото - показания на разпитани свидетели, писмени материали и заключения от изготвени експертизи, установяващи по несъмнен начин извършеното престъпление и участието на дееца. Посочени са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е недоказано участието на подсъдимата в извършване на престъплението, като не е анализирал коректно събрания доказателствен материал. С тези аргументи се прави искане въззивната инстанция на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да отмени първоинстанционната присъда, като признае подсъдимата М. Б. П. за виновна в извършване на престъплението, в което е обвинена и й се наложи справедливо наказание. С протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови доказателства. В проведеното закрито заседание на 22.10.2024 г., въззивният съд, след като се запозна с въззивния протест и с допълнението към него, както и с приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и вещи лица пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, представител на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, както и допълнението към него. Не го оттегля. Пледира за потвърждаване на оправдателната присъда, като изтъква доводи, че е налице несъставомерност на двата инкриминирани опита по чл. 143 НК в условия на продължавано престъпление. В хода по същество защитникът на подсъдимата адв. Л. Д. моли протеста да бъде оставен без уважение, като излага съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Подсъдимата М. П. поддържа заявеното от защитника си, като в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Софийски градски съд, след като се запозна с протеста и допълнението към него, обсъди доводите, посочени в тях, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното: За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза. Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд. Подсъдимата М. Б. П. е родена на ••••••••• г. в гр. Пирдоп, българка, с българско гражданство, със средно образование, разведена, неосъждана работи, известен по делото адреc: гp. София, кв. „Модерно предградие“, бл. •••••••••, c EГH ••••••••••. Свидетелката Ю.И. живеела в гр. София, ж.к. „Люлин“. На 05.06.2019 г. свидетелката намерила малко куче, от женски пол в ж.к. „Люлин“, в района в който живеела. Тъй като същата било в кърлежи и не изглеждало добре свидетелката го завела във ветеринарна клиника „Орион“. То престояло там няколко дни. На следващия ден свидетелката намерила в интернет девет групи в социалната мрежа „Фейсбук“, в които написала, че е намерила куче. Около тридесет човека се свързали със свидетелката, но тя приела, че никой не й се е доказал като собственик на кучето. На 14.06.2019 г. по „, Месинджър“ със свидетелката се свързало лице, което се представило с имена М. Б.. Лицето претендирало да е собственик на кучето. Двете провели комуникация, в която свидетелката отказвала да върне кучето, тъй като отсреща имало твърдение то да е загубено ден след като свидетелката намерила същото. В последствие свидетелката получила на различни дати по „Месинджър“ гласови съобщения със съдържание „Маймуно грозна, върни ми кученцето или ще ходиш в инвалидна количка. Казвам ти. Обещавам ти го“. Свидетелката Ю.И. подала жалба. На 15.07.2020 г. с постановление на прокурор при СРП било образувано досъдебно производство № 1168/2020 г. по описа на 09 PУ-CДBP, пр.пр. № 7114/2020 г. пo опиca нa СPП. В хода на същото била разпитана като свидетел Ю.И., приобщени били веществени доказателства, назначена и изготвена СТЕ и СППЕ. Досъдебното производство приключило с внасяне в Софийски районен съд на обвинителен акт срещу М. Б. П. по досъдебно производство № 1168/2020 г. по описа на 09 PУ-CДBP, пр.пр. № 7114/2020 г. пo опиca нa СPII за това, че на различни дати, през периода от 05.06.2019 г. до 09.04.2020 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно едни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, направила опит да принуди Ю.С.И., да извърши нещо противно на волята й - да предприеме действия за връщане на намереното от нея куче, като употребила за това заплашване, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини, както следва: 1) на 05.06.2019 г., около 22, 57 часа, в гр. София, направила опит да принуди Ю.С.И., да извърши нещо противно на волята й - да предприеме действия за връщане на намереното от нея куче, като употребила за това заплашване – чрез мобилно приложение „Месинджър“ изпратила на пострадалата гласово съобщение със съдържание „Маймуно грозна, върни ми кученцето или ще ходиш в инвалидна количка. Казвам ти. Обещавам ти го“, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини – отказа на пострадалата да върне намереното куче; 2) на 09.04.2020 г., около 21, 17 часа, в гр. София, направила опит да принуди Ю.С.И., да извърши нещо противно на волята й - да предприеме действия за връщане на намереното от нея куче, като употребила за това заплашване – чрез мобилно приложение „Месинджър“ изпратила на пострадалата гласово съобщение със съдържание „Маймуно грозна, върни ми кученцето или ще ходиш в инвалидна количка. Казвам ти. Обещавам ти го“, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини – отказа на пострадалата да върне намереното куче - престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл.18, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е напълно идентична с тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 3 и ал. 5 НПК. Приетата за доказана фактическа обстановка е изведена от първостепенния съд на базата на събрания доказателствен материал, преценяван както по отделно, така и в неговата съвкупност, като в хода на описанието на обстоятелствата, в които са взели участие свидетелите по делото, са изложени съображения по отношение на достоверността и относимостта на техните показания, както и тяхна оценка при съпоставянето им с останалия доказателствен материал. В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимата и по отношение на всички факти, обуславящи съставомерност и за деянията, включени в процесното продължавано престъпление. Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелката Ю.И., множество писмени доказателства и способ за доказване – заключения по назначените и приети по законовия процесуален ред експертизи. Показанията на свидетел Ю.И. са точни, подробни и ясни и същите водят до ясно и коректно описание на намереното куче, какви действия е извършила и в какъв ред, за да установи собственика му. Въззивният съд изцяло се солидаризира с факта, че същите правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. По приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица А.З. и Б.Б. се установява, че не може да се каже с точност дали изпратените гласови съобщения по телекомуникационното приложение „Месинджър“ са на лице от мъжки или женски глас. Въззивният състав намира, че същата е правилно кредитирана от първоинстанционния съд, тъй като е пълна, точна и ясна. По приетата съдебно психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица Л.К. и Л.Б. се установява, че подсъдимата П. е психично здрава и съответно правилно е кредитирана от първоинстанционния съд. В резултат СРС приключил делото с оправдателна Присъда, която е предмет на проверка от настоящата въззивна инстанция. Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи. Последните се споделят от настоящия въззивен състав. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в протеста и допълнението към него. Относно наведените възражения в протеста и допълнението към него, че неправилно са интерпретирани доказателствата от първоинстанционния съдебен състав, настоящата инстанция счита, че са налице несъществени несъответствия в свидетелски показания и писмените доказателства, които са били обстойно обсъдени от първоинстанционния съд при извършения анализ от негова страна на доказателствената съвкупност. Анализът проведен от районния съд и отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него. Въззивният съд изцяло се солидаризира с направения анализ на първоинстанционния съд относно факта, че липсват доказателства, които да установят по несъмнен начин, че подсъдимата П. е автор на реализираните гласови съобщения към свидетел И.. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи: Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 314 НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения петнадесет дневен срок от постановяване на присъдата на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен и същият следва да бъде оставен без уважения. След изследване на доказателствената основа и извличане на правно релевантните факти въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е достигнал и до верни правни изводи. В рамките на доказаните факти законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимата П. не се субсумира под състава на процесното престъпление по чл.143 ал.1 НК, т.е. приложимият материален закон е вярно и точно интерпретиран. Изложеният от основния съд правен анализ се оценява за правилен и обстоен такъв, като са изложени съображения за обекта на престъпно посегателство, за съставомерното изпълнително деяние и за изискуемия субективен елемент. Въз основа на изложените съображения въззивният съдебен състав счете за правилна преценката на първоинстанционния съд за липсата на осъществени от страна на подсъдимата престъпления по чл. 143 ал. 1 НК. Последното засяга възможността на едно лице за свободно вземане на решение за осъществяване на определено поведение. В процесния случай в основата на обвинителната теза е залегнало твърдението, че противно на волята на пострадалата подсъдимата П. и е въздействала чрез гласови съобщения по мобилно приложение „Месинджър“ и по този начин се е опитала да заплашва свидетелката Ю.И.. Извършването на подобни активни действия от страна на подсъдимата не се доказаха. Анализът на събраните по делото доказателства действително позволява да се приеме за установено провеждането на разговор между свидетелката И. и подсъдимата П., но не може да докаже, че автор на гласовите съобщения е именно последната. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал, въззивният съд не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимата М. Б. П. е осъществила деянието, предмет на обвинението. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимата М. Б. П. за невиновна и на основание чл.304 НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение. С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК, правилно първоинстанционният съд е оставил разноските за сметка на държавата. В заключение, въззивният съд счита, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно недоказаност на повдигнатото обвинение за извършено от подсъдимата М. Б. П. престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и постановената от него присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а протестът и допълнението към него следва да се оставят без уважение. При служебната проверка на обжалвания акт, въззивната инстанция не констатира, както нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, както и друго основание за неговата отмяна или изменение, поради което и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК СГС, НО, VII-ми въззивен състав,