Решение № 1995 от 6.11.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 364/2024 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Административното дело е образувано по жалба от „Камакс“ ООД, ЕИК 110032086, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к.5700, [улица], представлявано от управителя А. М., чрез адвокат И. П. от САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, срещу Решение № РД-02-16-581/28.06.2024 г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ (ОПИК 2014-2020) при Министерство на иновациите и растежа, за определяне на финансова корекция в размер на 124 520, 00 лева. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя, описаната в решението фактическа обстановка не обосновава извод за наличие на хипотеза на свързаност, което да бъде основание за определяне на финансова корекция. Сочи, че депозираните от дружеството възражения са били обсъдени само формално от органа, както и че в това отношение в оспорваното решение липсват мотиви. На следващо място, в жалбата се излага, че е налице неяснота относно волята на органа досежно вмененото нарушение. Според оспорващото дружество, твърдението на УО, че след като двете физически лица са свързани посредством участието си в трето лице (Е. М. е едноличен собственик на „МоторМакс“ ЕООД, а Ц. Д. е негов управител), то лицата могат да уговарят условия, различни от обичайните, е принципно приемливо като предположение, но не попада в обхвата, регулиран от разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на Търговския закон (ТЗ). В заключение се иска отмяна на обжалвания индивидуален административен акт и присъждане на сторените разноски по делото. В съдебно заседание оспорващият „Камакс“ ООД се представлява от адв. П., която поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноските по делото съгласно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки излага подробни доводи по същество. Ответникът – ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ при Министерство на иновациите и растежа – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмото, с което жалбата е изпратена в съда, от страна на ответния административен орган е направено искане за присъждане на деловодни разноски в размер на 450, 00 лв. и е направено възражение за прекомерност по отношение на разноските на насрещната страна. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: М. У. орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и „Камакс“ ООД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (л. 27-30) за изпълнение на проект съгласно проектно предложение № BG16RFOP002-6.002-0626. В изпълнение на проекта „Камакс“ ООД провел подбор на изпълнители на възлагане с предмет „СМР за подобряване на енергийната ефективност на производствени сгради на „Камакс“ ООД: изолация на външни стени със сандвич панели - 582 кв. м; топлоизолационна система от сандвич панели за покриви – 800 кв. м.“. В резултат на това били сключени два договора, както следва: договор от 15.12.2022 г. между „Камакс“ ООД и „СЪНМАКС - М“ ООД с предмет: доставка и монтаж на PVC дограма за производствени помещения на стойност 17 000, 00 лв. без ДДС (л. 56-58) и договор от 15.12.2022 г. между „Камакс“ ООД и „СЪНМАКС - М“ ООД с предмет: доставка и монтаж на термопанели за производствена сграда на стойност 232 040, 00 лв. без ДДС (л. 61-63). С писмо с изх. 26-Б-1694/29.05.2024 г. (л. 46-52) ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 г. е информирал бенефициера за установена нередност във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и за финансовата корекция, която предстои да бъде наложена. На 12.06.2024 г. бенефициерът „Камакс“ ООД е депозирал възражение по установената нередност (л. 40-45). На 28.06.2024 г. ръководителят на УО на ОПИК е издал решение (л. 31-39), с което на основание чл. 9, ал. 5, чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1, чл. 71, чл. 72, ал. 1-3 и ал. 5, чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (в редакцията му към ДВ бр. 39 от 2022 г., загл. изм. - ДВ. бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), § 70 и § 71, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), във вр. с чл. 33, пap. 1, б. а) от Регламент (Е.) № 2018/1046, чл. 27, ал. 1. т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа (приет с Постановление № 20 на Министерския съвет от 2022 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2022 г., изм. и доп. ДВ бр. 81 от 2023 г.), § 12, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 20 на Министерския съвет от 2022 г. (обн. ДВ бр. 17 от 2022 г., изм. ДВ бр. 34 от 2022 г.), чл. 1, т. 2, чл. 2, ал. 3, чл. 5, ал. 1 и 3 и т. 1 от Приложение № 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн. ДВ, бр. 27 от 2017 г., посл. доп. ДВ, бр. 102 от 2022 г.), чл. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1. т. 1 и чл. 14 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ, приета с Постановление № 173 на МС от 13.07.2016 г., обн. ДВ. бр. 57 от 2016 г., посл. изм. ДВ, бр. 9 от 2024 г.), чл. 2, т. 4, чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2016 г., обн. ДВ, бр. 76 от 2016 г., посл. изм. ДВ бр. 46 от 31.05.2024 г.), т. 1 от Решение № 574 на Министерския съвет от 13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и Заповед № РД-14-161/23.04.2024 г., изм. със Заповед № РД- 14-225/07.06.2024 на министъра на иновациите и растежа, на „Камакс“ ООД е определена финансова корекция в общ размер на 124 520, 00 лв., представляваща 100 % от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по сключения на 15.12.2022 г. договор с изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД с предмет „СМР за подобряване на енергийната ефективност на производствени сгради на „Камакс“ ООД - изолация на външни стени със сандвич панели - 582 кв. м.; - топлоизолационна система от сандвич панели за покриви - 800 кв. м.“, в размер на 116 020, 00 лв.; и 100 % от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по сключения на 15.12.2022 г. договор с изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД с предмет „СМР за подобряване на енергийната ефективност на производствени сгради на „Камакс“ ООД - прозрачни ограждащи конструкции - прозорци и врати от PVC - 111 кв. м“, в размер на 8 500, 00 лв. УО на ОПОС е обсъдил възражението на бенефициера, но не е приел доводите, развити в същото, като е изложил съображения за това. С оспорения индивидуален административен акт е установено, че при проверка в система АПИС за свързаност между бенефициера и оферентите и между тримата оференти от проведеното от оспорващото дружество възлагане са установени, според подателя на сигнала, индикации за свързаност между оферента-изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД и бенефициера-възложител „Камакс“ ООД по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, а именно: дружеството „Камакс“ ООД (бенефициер) се притежава от следните физически лица: А. Е. М.; Е. А. М.; К. П. и П. Х. Куба. Дружеството „СЪНМАКС-М“ ООД (оферент и избран изпълнител) се притежава от следните физически лица: Ц. Д. Д. и Д. Д. Д.. Е. А. М. (съдружник в „Камакс“ ООД) притежава 100 % от капитала на дружеството „МоторМакс“ ЕООД, ЕИК 203775005, в което, считано от 22.01.2021 г. управител е Ц. Д. Д. (съдружник и управител на избрания изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД). В обжалваното решение е прието, че между възложителя „Камакс“ ООД и изпълнителя по двата договора „СЪНМАКС-М“ ООД е налице свързаност по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ чрез третото лице „МоторМакс“ ЕООД. Сочи се още, че свързаността между Е. А. М. и Ц. Д. Д. е по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на ТЗ, т.к. Ц. Д. управлява „МоторМакс“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Е. М.. Според учредителния акт на „МоторМакс“ ЕООД, едноличният собственик има всички функции на ОС, вкл. да назначава и освобождава управителя, а според чл. 18 от него, възнаграждението на управителя се определя от едноличния собственик. Въз основа на това е направен извод за наличие на свързаност, зависимост и общи икономически интереси между Е. М. и Ц. Д.. Предвид обстоятелството, че като съдружник с 28 % (на номинална стойност 1 400, 00 лв., останали след прехвърлянето на 21 дружествени дяла с номинал 100, 00 лв. на А. Е. М. с договор за дарение от 05.01.2022 г.) от дружествените дялове в капитала на възложителя „Камакс“ ООД, в решението е прието, че е налице свързаност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ между Е. М. и това дружество. В допълнение се сочи, че според чл. 5, ал. 2 от дружествения договор на „Камакс“ ООД, решенията на ОС се вземат с пълно мнозинство от всички съдружници, т.е. съдружникът Е. М. има решаващо влияние за вземане на решения от ОС на възложителя, вкл. относно избора на управител на дружеството (съгласно чл. 5, ал. 2, т. 5 от дружествения договор). Отделно от това, между Е. М. и управителя на „Камакс“ ООД - А. Е. М. е констатирана свързаност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 и т. 9 от ДР на ТЗ, доколкото и двамата са съдружници в дружеството, а освен това, с договор за дарение от 05.01.2022 г. Е. М. е прехвърлил (със съгласие на останалите двама съдружника) на А. М. 21 дружествени дяла (с общ номинал 2 100, 00 лв.) от капитала на възложителя „Камакс“ ООД. В решението за налагане на финансова корекция е отразено също, че Ц. Д., като управител на изпълнителя „СЪНМАКС-М“ ООД и съдружник в него, притежаващ 80 % от дяловете в капитала му, се намира с това дружество в положение на свързаност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 8 и т. 5 от ДР на ТЗ, а от клаузите на чл. 10.3.10 и 10.3.11 на дружествения договор на „СЪНМАКС-М“ ООД е видно, че всяко вземане на решение от ОС, вкл. относно избора на управител (наречен „ръководител на фирмата“) зависи изцяло от Ц. Д.. С оглед описаните свързаности между Е. М. и възложителя „Камакс“ ООД, от една страна, както и между Ц. Д. и изпълнителя „СЪНМАКС-М“ ООД - от друга, органът е приел, че е налице, чрез тяхната свързаност в третото лице „МоторМакс“ ЕООД, също и свързаност между „Камакс“ ООД и „СЪНМАКС-М“ ООД по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, която позволява между двете дружества да могат да се уговарят условия по сделките, различни от обичайните. Направен е извод и че „Камакс“ ООД косвено участва в управлението и капитала на „МоторМакс“ ЕООД, а „СЪНМАКС-М“ ООД косвено участва в управлението на „МоторМакс“ ЕООД. Според РУО на ОПИК 2014-2020, по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046), доколкото при сключването и изпълнението на договорите с изпълнителя „СЪНМАКС-М“ ООД бенефициерът се е намирал в непозволено от закона и АДПБФП състояние на конфликт на интереси с изпълнителя, като според органа, конфликтът на интереси на практика е повлиял на резултата от възлагането. Позовавайки се на чл. 61 от Регламент 2018/1046, като и на практика на ВАС, РУО приел, че наличието на общ пряк или косвен икономически или друг вид интереси, обуславя и наличието на конфликт на интереси. С оглед изложеното, РУО обосновал извод, че нарушението представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ (когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046), във връзка с т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСФУ. По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка и тези от оспорващия, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Въз основа на така събраните и анализирани доказателства и приетото от фактическа страна и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Видно от приложената кореспонденция от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Е. 2020 (ИСУН 2020) на лист 31 от делото, обжалваното решение е изпратено на жалбоподателя (постъпило е в профила му в ИСУН) на 02.07.2024 година. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициер, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Видно от поставения в деловодството на Министерството на иновациите и растежа регистрационен индекс № 26-00-341/12.07.2024 г. (л. 4), жалбата е постъпила на 12.07.2024 година. С оглед на което, същата е подадена в срок (арг. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, като правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. С Решение на Министерски съвет № 574/13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, за управляващ орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 е определена Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ при Министерство на иновациите и растежа. Същото гласи и чл. 27, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа (приет с ПМС № 20 от 25.02.2022 г., обн., ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г.). По делото са представени Заповед № РД-14-161/23.04.2024 г., № РД-14-419/11.10.2023 г. и № РД-14-443/16.10.2023 г. на министъра на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (л. 23-24 и л. 26), видно от които Р. Р. в качеството му на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ е определен за лице, което да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган по приоритетни оси 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 9 на оперативната програма. Оспореното Решение № РД-02-16-581/28.06.2024 г. е издадено от Р. Р. - главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, поради което и на основание цитираните по-горе разпоредби съдът приема, че е издадено от компетентен орган, поради което не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК. Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са обстоятелствата, съставляващи фактически основания за определяне на финансовата корекция, както и правните основания за издаване на решението. Доколко последните са съответни подлежи на преценка при изследване на материалната законосъобразност на акта. Изложени са мотиви във връзка с класификацията на нередността и размера на финансовата корекция. Волеизявлението за определянето на финансова корекция е обективирано в мотивиран акт в съответствие с нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В тази връзка, настоящият съдебен състав приема, че е спазена формата при издаване на административния акт, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай тя е започнала по сигнал, регистриран под № 1023 в регистъра за сигнали и нередности в УО и е налице допустим способ за иницииране на административното производство. Жалбоподателят е уведомен писмено (л. 46-52) както за осъществения последващ контрол по законосъобразност на проведеното възлагане, така и за установените в хода на тази проверка нарушения – описани са нарушенията, правната им [жк], в коя хипотеза на Наредбата за посочване на нередности попадат и какъв размер на финансова корекция следва да бъде определен. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансова корекция ръководителят на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Такъв срок е предоставен на жалбоподателя и той е упражнил правото си да направи възражение (л. 40-45), което е обсъдено подробно в мотивите на решението и са изложени аргументи защо не е прието по отношение на нарушението, обуславящо наличието на нередност и съответното налагане на финансова корекция. С оглед на това, съдът приема, че са спазени регламентираните от законодателя специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция. Не се споделят от настоящия съдебен състав наведените от оспорващото дружество оплаквания, съдържащи се в жалбата, че от страна на РУО е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в накърняване на правото на защита на бенефициера поради неясно посочване на извършеното нарушение. В обжалвания акт органът ясно и недвусмислено е посочил, че приетата за нарушена разпоредба е именно тази на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046, поради наличие на обоснования от органа конфликт на интереси, като е посочил и относимата правна [жк], а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ. Съдът намира, че оспорваното решение съответства и на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на Регламента. За да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът да е осъществил нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013. Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (Е.) № 1303/2013, елементите на фактическия състав на нередността са: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Оспорващото дружество е икономически оператор, който участва в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, доколкото процесното решение касае средства от ЕСИФ, видно от самото решение и от сключения АДБФП (л. 27 и сл.), както и предвид § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ. Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ (обн.ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), до приключването на програмите за програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Според практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването ѝ и санкцията при проявлението на хипотезата ѝ, като гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Съгласно чл. 72, ал. 1 и ал. 5 от ЗУСЕФСУ, при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ, а минималните и максималните стойности на процентните показатели са определени с акта по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, който е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. В случая, органът е посочил като основание състава на нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата - по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046. След анализ на приложимите правни норми, съдът намира, че е налице посоченото нарушение на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046, което да може да бъде квалифицирано като нередност и да има или би могло да има финансово изражение за бюджета на Е.. По делото няма спор по фактите по отношение на управлението и притежаваните дялове в капитала на бенефициера „Камакс“ ООД, дружеството изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД и третото лице „МоторМакс“ ЕООД, което се установява и при справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), който регистър е публичен. Спорът по същество се свежда до правилното приложение на материалния закон. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция е указано, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046. Съгласно чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046, параграф 1, финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Съгласно чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046, параграф 3, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Понятието „конфликт на интереси“ по смисъла на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046 е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. Когато в такива норми е предвидено задължение за добро финансово управление, прозрачност и равно третиране, това включва целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т. е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламента, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. В т. 3.2.3 от Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) се съдържа понятието „обективно“. Съществуването на ситуация, която обективно се възприема като конфликт на интереси, се оценява независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. Макар и да не са приложимо право, в Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01, Насоките) се съдържа единното тълкуване и прилагане на правилата за избягване на конфликт на интереси от страна на финансовите участници, като една от целите им е да се повиши осведомеността сред органите на държавите членки, лицата, заемащи публични длъжности и всяко друго лице, участващо в изпълнението на бюджета на Е.. Според Насоките, конфликт на интереси може да възникне дори ако лицето не се възползва действително от ситуацията, тъй като е достатъчно обстоятелствата да опорочават обективното и безпристрастно упражняване на функциите му. Такива обстоятелства обаче трябва да имат определена установима и индивидуална връзка с конкретни аспекти на поведението или взаимоотношенията на лицето (или да оказват въздействие върху тях). Както се посочи, предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността. Той включва подлежащи на проверка фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес, например правомощие за предприемане на действие или даване на указания, връзка чрез трето лице, продължаваща връзка въз основа на заемани в миналото длъжности, връзка чрез бъдещи длъжности или йерархична и/или функционална връзка. Не е необходимо да се демонстрира действително въздействие на конфликта на интереси върху конкретния процес на вземане на решение и няма нужда от доказателства, че конфликтът на интереси е бил умишлено използван в полза на избрания изпълнител. Настоящият съдебен състав намира за доказано приложеното материалноправно основание за определяне на финансовата корекция. Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че „Камакс“ ООД има качеството на икономически оператор по смисъла на регламент (Е.) № 1303/2013 г., тъй като участва в изпълнението на безвъзмездна помощ от ЕСИФ. Издателят на акта е мотивирал своя извод за наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 с установената свързаност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на ТЗ между физическите лица, Е. М. – съдружник в „Камакс“ ООД и едноличен собственик на капитала на трето юридическо лице „МоторМакс“ ЕООД и Ц. Д. – съдружник и управител в дружеството-изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД и управител на трето юридическо лице „МоторМакс“ ЕООД. Съобразно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на ТЗ, „свързани лица“ по смисъла на този закон са лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото. Видно от данните в ТРРЮЛНЦ, а и не се спори относно факта, че Ц. Д. – съдружник и управител в дружеството-изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД е управител в „Мотор Макс“ ЕООД, чийто капитал се притежава от Е. М. – съдружник в „Камакс“ ООД. С оглед на това, правилно РУО е приел, че между Е. М. и Ц. Д. е налице свързаност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на ТЗ. На следващо място, действително като съдружник с 28 % (на номинална стойност 1 400, 00 лв.) от дружествените дялове в капитала на възложителя „Камакс“ ООД, е налице свързаност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ между Е. М. и това дружество. В допълнение, както е констатирал и РУО, според чл. 5, ал. 2 от дружествения договор на „Камакс“ ООД, публично достъпен в ТРРЮЛНЦ, решенията на ОС се вземат с „пълно мнозинство от всички съдружници“, т.е. съдружникът Е. М. има решаващо влияние за вземане на решения от ОС на възложителя, в т.ч. и относно избора на управител на дружеството (съгласно чл. 5, ал. 2, т. 5 от дружествения договор). Отделно от това, между Е. М. и управителя на „Камакс“ ООД - А. Е. М., е налице свързаност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 и т. 9 от ДР на ТЗ, доколкото и двамата са съдружници в дружеството, като с договор за дарение от 05.01.2022 г. Е. М. е прехвърлил (със съгласие на останалите двама съдружника) на А. М. 21 дружествени дяла (с общ номинал 2 100, 00 лв.) от капитала на възложителя „Камакс“ ООД. От друга страна, Ц. Д., като управител на изпълнителя „СЪНМАКС-М“ ООД и съдружник в него, притежаващ 80 % от дяловете в капитала му, се намира с това дружество в положение на свързаност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 8 и т. 5 от ДР на ТЗ. От клаузите на чл. 10.3.10 и 10.3.11 на дружествения договор на „СЪНМАКС-М“ ООД (публично достъпен в ТРРЮЛНЦ) е видно, че всяко вземане на решение от ОС, вкл. относно избора на управител зависи изцяло от Ц. Д.. С оглед описаните свързаности между Е. М. и възложителя „Камакс“ ООД, от една страна, както и между Ц. Д. и изпълнителя „СЪНМАКС-М“ ООД - от друга, може да се приеме, че е налице, чрез тяхната свързаност в третото лице „Мотор Макс“ ЕООД, също и свързаност между „Камакс“ ООД и „СЪНМАКС-М“ ООД по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, която позволява между двете дружества да могат да се уговарят условия по сделките, различни от обичайните. В конкретната хипотеза, тъй като тези две физически лица (Е. М. и Ц. Д.) са съответно едноличен собственик на капитала и управител в трето юридическо лице, е налице и хипотеза на свързаност чрез общ техен икономически интерес. Подобна свързаност чрез управители/собственици на дружества и доказано участие в други дружества безспорно би могла да доведе до несправедливо предимство за изпълнителя. Изложените данни обосновават заключение за конфликт на интереси и конкретно за икономически интерес, в резултат на установените отношения между лицата, които са повлияли на решението за избор на участника „СЪНМАКС-М“ ООД. Ситуацията е на обективно опорочаване на безпристрастността по причини, свързани с икономически интерес. Предполагаем конфликт на интереси може да възникне по-специално, когато дадено лице, независимо от намеренията си, има основания да смята или по отношение на него може да се смята, че има конкуриращи се лични и обществени интереси, тъй като съществува риск това да накърни способността на лицето да изпълнява задачите и задълженията си по безпристрастен и обективен начин. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта и безпристрастността на дадено лице или субект, дори ако конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. В този контекст е от изключителна важност да се гарантира ефективното спазване на правилата за предотвратяване на конфликти на интереси и да се избягват всякакви съмнения, които разумен, информиран, обективен и добросъвестен човек може да има относно уместността на поведението на лице, участващо в изпълнението на бюджета. Допуснато е нарушение, съставляващо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ без да е необходимо да е настъпила реална вреда от установения конфликт на интереси. Доказаните, с описаните данни, отношения с бенефициера чрез единия от съдружниците и чрез съдружника и управител на изпълнителя, обоснована правилността на формираното от органа заключение за конфликт на интереси по см. на чл. 61, параграф 3 от Регламент (Е.) 2018/1046. Касае се за обективни данни за свързаност, които са в състояние да опорочат безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1 на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046, по причини, свързани с икономически интерес. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за извършено от бенефициера нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ и конкретно на изискванията за създаване на конкурентна среда, са доказателства за избора на изпълнител в проведеното от „Камакс“ ООД възлагане. Обосновани от документите към преписката са констатациите на органа в оспореното решение, че при избора на изпълнител, възложителят не е осигурил прозрачност и действителна състезателност. Представените от дружествата „ТЕКА ПЛАСТ“ ЕООД и „ЗЕНИТ 2“ ООД оферти (л. 67-69) са с цени съответно – 17 000, 00 лв. без ДДС и 232 040, 00 лв. без ДДС, които суми са идентични с предложените от избрания изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД, като очевидно именно свързаността между физическите лица, участващи в съставите на бенефициера „Камакс“ ООД и избрания изпълнител „СЪНМАКС-М“ ООД е повлияла при формирането на решението за определяне именно на това дружество за изпълнител на процесното възлагане. Както правилно е приел органът, свързаността между бенефициера-възложител и изпълнителя на двете възлагания не само е довело до ситуация на конфликт на интереси, но е оказало влияние върху поведението на възложителя, като той е избрал за изпълнител именно „СЪНМАКС-М“ ООД. Конфликтът на интереси на практика е повлиял на резултата от възлагането. Дори да се приеме, че изборът на изпълнител не е продиктуван от общите интереси на бенефициера и на изпълнителя, както е приел УО, то условията при които са сключени договорите, вкл. предложенията на изпълнителя като цена може да са повлияни от общите интереси на единия от съдружниците в бенефициера и съдружникът и представител на изпълнителя. Предвид изложеното, съдът намира, че правилно е прието, че Е. М. (съдружник в „Камакс“ ООД) и Ц. Д. (управител на и съдружник в „СЪНМАКС-М“ ООД) имат общи икономически интереси с участието си в капитала и управлението на трето лице „МоторМакс“ ООД, което също може да извършва стопанска дейност и това дава основание да се направи извод за конфликт на интереси. Нарушението на правото на Съюза и в частност на изискванията за недопускане на конфликт на интереси, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, дружеството-жалбоподател е осъществило действия по възлагане на определен вид дейности за разходване на получено безвъзмездно финансиране. С оглед на член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, а това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046. Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието „икономически интерес“ по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент 2018/1046, тъй като опорочават безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза. Гореустановената свързаност между Е. М. и Ц. Д. компрометира избора на изпълнител и поставя под въпрос спазването на принципите на свободна конкуренция и прозрачност. Установеното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото в случая по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (Е.) 2018/1046, в какъвто смисъл е описанието на цитираната нередност. Определения размер на финансовата корекция от 100% съответства на процентния показател, посочен в относимата т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Налице е и третият елемент от фактическия състав на нередността – нарушението да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Наличието на конфликт на интереси обуславя и наличието на вреда за бюджета на Е. в резултат на неправомерен разход на публични средства. Отсъствието на реално изчислена вреда не може да обоснове извод за липса на финансово отражение на нарушението върху бюджета на Съюза в хипотеза на вероятност от увреждане. В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 397 от 19.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2021 г., VII о. и Решение № 8168 от 02.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2023 г., VII о. Оспореният административен акт е постановен и при съблюдаване на законовата цел, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Именно с тази цел е наложена и процесната финансова корекция, което обуславя извода, че същата е определена при спазване на законово определената цел. С оглед на така изложените съображения, съдът намира, че Решение за определяне на финансова корекция № РД-02-16-581/28.06.2024 г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и РУО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 при Министерство на иновациите и растежа, е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което същото е законосъобразно и оспорването срещу него следва да се отхвърли като неоснователно. Въпреки изхода на спора, съдът намира, че в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски. От една страна, липсват данни по делото да са били направени каквито и да било разноски от страна на ответния административен орган, а от друга с изключение на подписването на придружителното писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда, не е осъществено процесуално представителство по делото от юрисконсулт или служител с юридическо образование, като по делото такъв не се е явил в проведеното открито съдебно заседание, нито са депозирани писмени становища или писмени бележки. С оглед на което и предвид така установената липса на процесуална активност от страна на ответника, съдът намира, че съдържащото се в придружителното писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда, искане за присъждане на деловодни разноски, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,