Решение № 937 от 17.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1261/2025 г.

Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.7 ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 286905/09.12.2024г. подадена от К. В. К. – длъжник по изпълнително дело № 20249240400691 по описа на ЧСИ Г.К. рег. №924 от РКЧСИ срещу разпореждане от 18.11.2024г., с което е постановен отказ за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело в частта относно адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. Взискателят по изпълнителното дело „ КРЕДИТ ПЛЮС“ООД, в срока по чл.436 ал.3 от ГПК не е подал писмени възражения. Частен съдебен изпълнител ЧСИ Г.К. по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирал мотиви по постановения от него отказ за намаляване разноските на взискателя относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника му, като твърди, че е налице основание за приемане на разноските - чл.79 ал.1 от ГПК, като размера на адвокатско възнаграждение не е прекомерен, доколкото същия е както за образуване на изпълнително дело, така и за извършване на конкретни изпълнителни действия, които са предприети по делото, като въпреки тях до настоящия момент дълга не е погасен изцяло. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното: Изпълнително дело № 20249240400691 по описа на ЧСИ Г.К. рег. №924 от РКЧСИ е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист № 4636/19.02.2024г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.д. №6514/2022г.. по описа на СРС, ГО, 54 състав за вземания на „КРЕДИТ ПЛЮС“ООД срещу К. В. К.. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 07.03.2024г. от адв. П..М. като пълномощник на взискателя, като с молбата е посочени конкретни изпълнителен способи, които да бъдат извършени за събиране на вземането – запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки, върху дружествени дялове притежавани от длъжника в дружество „ВЕНЪМ ГРУП“ЕООД, като е възложено по реда на чл.18 от ЗЧСИ и прилагане на други изпълнителни способи, както и е направено искане за събиране на разноски по изпълнителното дело, като е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него, с които взискателят е упълномощил адв. М. да го представлява по изпълнителното дело и да оказва правна защита и съдействие изразяващо се в образуване и водене на изпълнително дело по горецитирания изпълнителен лист при уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 1200, 00 лв. С разпореждане от 07.03.2024г ЧСИ Г.К. е образувал по РКЧСИ е образувал изпълнително дело № изпълнително дело № 20249240400691 срещу длъжника К. В. К. и с което е разпоредено връчване на длъжника на покана за доброволно изпълнение. ПДИ е връчена на длъжника на 10.10.2024г.. За периода от образуване на изпълнителното дело до 10.10.2024г. са наложени запор върху банкови сметки, дружествени дялове, МПС, идеална част от недвижим имот. С молба с вх. № 235670/10.10.2024г. длъжникът К. К. е направила искане по чл.454 ал.1 от ГПК за спиране на изпълнителното дело, като е заявила, че ще внесе 20% от вземането, а остатъка ще плаща на осем вноски по 10 %. В същата молба е направила и възражение срещу приетия размер на адвокатското възнаграждение от 1200, 00 лв. в ПДИ, като твърди прекомерност и моли същото да бъде намалено до размера от 500, 00 лв. По молбата на длъжника относно искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, ЧСИ е постановил отказ, обективиран в разпореждане от 18.11.2024г., връчено на длъжника. Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от 10.07.2017 г., използваният в чл. 435 ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Предвид горното, това е разпореждането, което се съдържа и в поканата за доброволно изпълнение, както и в съобщение с изх. № 90163/18.11.2024г., изричен отказ да бъде уважено искането за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, поради което безспорно има характер на акт подлежащ на самостоятелно обжалване. С оглед посоченото, жалбата подадена от длъжника следва да се счита, че е срещу отказа за намаляване на определените разноски по изпълнителното производство. Същата несъмнено е в срока по чл.436 ал.1 ГПК, доколкото разпореждането е връчено на 25.11.2024г., а жалбата е подадена на 09.12.2024г. т.е. в 2- седмичния преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.7 ГПК акт - относно разноски по изпълнението, в частност – отказ да бъде намален приетия адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя. Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника т.е нормативното основание за отговорността на длъжника за заплащане на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело не са разпоредбите на чл. 10 т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /регламентиращи правоотношения между възложителя и изпълнителя по мандатното правоотношение/, а разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ГПК. Присъждането на разноски в изпълнителния процес е обусловено от представянето на доказателства за действителното им заплащане – в този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. 3 В конкретния случай от представения от взискателя договор за правна защита и съдействие към молбата за образуване на изпълнителното производства, се установяват действително извършени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200, 00 лв., т.е. налице са доказателства за реално направени разходи от взискателя. В хипотезата на т.3 чл.79 ал.1 от ГПК действително се предвижда, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски /изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ изрично регламентира възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е такъв/. Настоящият случай несъмнено не попада и в останалите хипотези на предвидените изключения - по т.1 и т.2 от чл.79 ал.1 от ГПК, напротив от аргумент именно от текста на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК, изрично е посочено, че изключението за освобождаване на длъжника от задължението за заплащане на разноските в изпълнителния процес не се отнася в случаите, в които плащането е направено след започване на изпълнителното производство т.е. дори плащане преди изтичане на срока за доброволно изпълнение има за последица законово основание за ангажиране на отговорността на длъжника за разноските по изпълнението вкл. и платено от взискателя адвокатско възнаграждение. В настоящият случай нито в срока за доброволно изпълнение, нито след него длъжникът е погасила вземането, за което е образувано изпълнителното дело. Видно от изготвената справка от ЧСИ от 13.012.2024г., дори след като е подала молбата от 10.10.2024г. с искане по чл.454 ал.1 от ГПК, същата не е погасила 20 % от дълга, както и не е изпълнила и задължението за внасяне месечно на 10% от дълга, а направените погасявания в общ размер 1856, 76 лв. са вследствие на поисканите от взискателя чрез пълномощника му и приложени изпълнителни способи. От същата справка – л.99 от изп.д. се установява, че непогасената сума е в размер на 6049, 73 лв. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. /към този момент./.В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. В настоящият случай несъмнено са налице основания за начисляване на адвокатско възнаграждение по чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., а в случая и приетия размер на такова – 1200, 00 лв. е под посочените в наредбата минимални размери / по чл. 10 т. 1-200, 00 лв. за образуване на изпълнително производство и по т.2 - за водене ½ от размерите по чл.7 ал.2 от Наредбата т.е. 1231, 22 лв. или общо 1431, 22 лв/. Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./ съдът приема, че не е ограничен от минимума, предвиден в цитираната наредба, предвид разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС, т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК и разпоредбата на.3 от ГПК. Във всички случаи определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на дължимото адвокатско възнаграждение е конкретниката на правния спор и проведеното съдебно /в случая изпълнително/ производство. Както беше посочено по – горе съдът не е ограничен от размерите в цитираната наредба и именно с аргумента, че с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права, включително при съобразяване на необходимата правна квалификация за извършване на съответните действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, както и че в настоящият случай действията на пълномощника на взискателя не се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело и възлагане на ЧСИ на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, а посочване на конкретни изпълнителни способи за прилагане, а /например запор върху дружествени дялове в конкретно еднолично търговско дружество/, както и обстоятелството, че от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че по процесното изпълнително дело суми за удовлетворяване на вземанията на взискателя са събирани именно като последица от изпълнителните действия, поискани от упълномощения от взискателя адвокат, както и че към момента на подаване на молба по чл.454 ал.1 от ГПК с искане за спиране, длъжника не внесла необходимата сума, за да се спре изпълнителното производство, а и към датата на подаването на жалбата по – голямата част от дълга не е погасен, което несъмнено предполага извършване на още изпълнителни действия, счита, че така приетия размер от ЧСИ размер на адвокатско възнаграждение от 1200, 00 лв. не е прекомерен и правилно е разпореждането, с което е отказано намаляване на размера му. Така мотивиран, Софийски градски съд