Решение № 1 от 6.1.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 625/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТР. Образувано е по Жалба с вх. № 20241209090337, от „Ц.“ ООД, с ЕИК: •••, постъпила срещу Отказ с peг. № 20241202210500 - 2/06.12.2024 г., на длъжностно лице по регистрацията към А., постановен по заявление с вх. № 20241202210500, на заявени за вписване на прехвърляне на дружествен дял между съдружници. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на А. да извърши поисканото със заявлението вписване. На основание чл.25, ал.2, изр.3 ЗТРРЮЛНЦ е подаден отговор от АВ, чрез М.П. - главен експерт в отдел АМО, която изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на постановения отказ. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, да бъде потвърден отказа на ДЛР като правилен и законосъобразен и да бъдат присъдени на АВ направените съдебни разноски, възлизащи на 150, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания намира за установено следното: Със заявление с вх. № 20241202210500/02.12.2024 г. е постъпило искане з а вписване на промени по прехвърляне на дружествен дял между съдружници по партидата на „Ц.“ ООД. След извършване на проверка по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ ДЛР е установило, че Към заявлението е приложено пълномощно, заедно с превод от У.Ф. в полза на ЛИН ДЖИНГЧИН. Представеният превод на заверката на пълномощното не отговаря на изискванията на чл. 21а, ал. 1 от ПРАВИЛНИК ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИТЕ, ЗАВЕРКИТЕ И ПРЕВОДИТЕ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА, а именно подписът на преводача, положен в извършения от него превод, не е нотариално удостоверен в Република България. Освен това апостилът не е преведен. Не са приложени доказателства, че упълномощителя У.Ф. с дата на раждане 04.08.1966г. и документ за самоличност •• е съдружника в дружеството. Длъжностно лице по регистрацията към А. е дало указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, които не са изпълнени, след което на осн. чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ е постановен обжалвания отказ. Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Разпоредба на чл. 21а, ал. 1 ПЛЗПДДК предвижда, че за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България, като при удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2. В чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, е предвидено, че когато документите са на чужд език, те се представят заедно с превод на български език, извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи, като подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Или, с Наредбата са въведени допълнителни изисквания към документа, съдържащ превода, които липсват в чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮНЦ – както относно автора на превода, така и относно въвеждането на квалифицирана форма на удостоверяване на неговия подпис. В охранителното производство, каквото е настоящото, се прилагат общите правила на ГПК, което означава, че приложима е и разпоредбата на чл. 185 ГПК, съгласно която, документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български език, заверен от страната. Ако съдът не може да провери верността на превода или верността на превода е оспорена, той назначава вещо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 14 АПК, пред административния орган могат да се представят документи на чужд език, но те трябва да бъдат придружени с точен превод на български език. Ако съответният орган не може да провери верността на превода, той назначава преводач на разноски на заинтересованото лице. На лицата, които не владеят български език, участници в административното производство, се назначава преводач. Съгласно чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ, когато със заявлението е представен документ на чужд език той следва да бъде придружен със заверен превод. Това обобщение на нормативната уредба сочи, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. е в отклонение от регламентацията в нормативните актове с повисш ранг, а съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, щом тази разпоредба на Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високия по степен акт. При положение, че ЗТРРЮЛНЦ, ГПК, АПК не изискват преводите да бъдат извършвани от Министерство на външните работи или натоварена от него преводаческа фирма, то няма основание да се приеме, че за документите, представяни пред А. следва да има такова изискване, което очевидно е по- строго и по-формално, затова и в приложение на правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА, то не следва да се прилага. Следователно, вътрешната уредба и най-вече чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ не изискват легализация на документите в регистърното производство. Редовността на представения документ, следва да се преценява само спрямо изискванията на чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮНЦ, а според тях преводът трябва да е заверен, без значение от кого и без изискване на форма за заверката. Процесният превод отговаря на това изискване, поради което има доказателствено значение за настоящото регистърно производство. От представените към заявлението доказателства безспорно се установява, че упълномощителя У.Ф. с дата на раждане •• и У.Ф. с представен документ за самоличност ••, са едно и също лице, подписвайки се пред Нотариус. С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за вписване на заявеното обстоятелство. Обжалваният отказ следва да се отмени като незаконосъобразен и на основание чл.25, ал.5 от ЗТР да се дадат задължителни указания на АВ да извърши заявеното вписване. Предвид факта, че искането на заявителя се удовлетворява, решението се явява окончателно и не подлежи на въззивно обжалване, предвид характера на производството. Мотивиран от гореизложеното, съдът